Има (ли) значение коя е жертвата?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Действията, в които д-р Хасърджиев и актьорът Белов са обвинени, са ужасни и след доказване следва да понесат последствията си. Научих за случая всъщност не от криминалните хроники, а от възгласите на знайни и незнайни как това било аморално и извратено поведение. Обвинени са в насилие, което е престъпление. За останалото…

Според описаното в медиите жертвата е преживява същински ужас. Извън възстановяването му и криминалното разследване, фактът че, е мъж по зла ирония на съдбата помага на моралистите.

Ако беше жена, сега всички те в куп с медии и полиция щяха да се съревновават да измислят как тя всъщност си го е просила, защото какво правила в апартамента с трима мъжа, че тези били стойностни членове на обществото и има все пак презумпция за невинност, а и дори да било вярно, не можело така да им се проваля живота заради едно прегрешение. А и сигурно си го е искала и после се отметнала, а това не се брояло, нали? Идентични истории и изказвания чухме многократно, включително при случаи на убийство. Но не… мъж е, значи може да се опакова всичко извън насилие по друг начин.

Всъщност, подобни новини в медиите неизменно водят до възмущение и отвращение. Да се отнасяш с който и да е било така, както напоително се описва, си заслужава най-малкото дълго лежане в затвора. Нормално е хората да са притеснени.

Затова има обаче има просто и ефективно решение – да позволим еднополовите бракове. Достатъчно е махане на една дума в конституцията. Тогава подобни случаи, колкото и да са опасни и ужасни, ще бъдат третирани от медии и общество като „просто“ семейни кавги. Ако са и омъжени или оженени, значи си е право направо на единия да бие другия, нали? Това виждаме до сега като практика на медии и правораздаване. Когато се говори за равни права, може би не трябва да се говори само за защита от уволнение или изгонване от квартира, само защото живееш с някой от същия пол, за осиновяване и грижа на детето на другия, третиране на двамата като домакинство пред здравни, данъчни власти и банкови институции. Може би към тези равни права трябва да добавим правото при връзка – с брак или не – никой да не ти се меси и дори да те оправдава, когато смилаш другия от бой и го тормозиш физически и психически. Тогава може би ще има допирни точки между борещите се срещу конвенции и за семейството и тези искащи възможност за еднополови бракове.

Говоренето и морализирането в случаи като този отвъд възмущението за жестокостта на някои хора създава обективен риск нещо, което същите знайни и незнайни крайно ненавиждат и се борят – да промотират транссексуалността и само по себе си да обърка децата. Всъщност може да се твърди, че това е единствената съществуваща реклама на транссексуалност.

Неизменно децата ще разберат за случая от разговорите на възрастните или от жълтата гняс, която ги залива с такива неща, но и като основен „таргет“ – включително с реклами за вейпове, хазарт и алкохол. Тогава може би ще бъдат объркани защо всички толкова се възмущават на тези днес конкретно, но защитават други когато по аналогични начини насилват жени, включително и доста често свои близки. Тогава момчетата може би биха си направили извод, че това е защитено поведение, което в обществото ни се насърчава. Момичетата обаче очаквано ще си направят извод, че ако станат транс, стига добре да се крият като мъже има много по-голям шанс полицията да им обърне внимание когато съобщят за насилие, а не както сега някои вече преживяват – да ги отпращат да звъннат пак като са мъртви в някоя канавка. Нормално би било да стигнат до този извод предвид реакциите на родители, учители, общественици и медии около тях.

Може би трябва да са знайните и незнайните следва да са по-конкретни какво имат предвид под „аморални“ и „извращения“. Може би имат предвид именно насилието независимо каква е жертвата. Някои от тях цитират притчи за Содом и Гомора в този конкретен случай без да осъзнават, че са прави, но не по начина, по който би им се искало. За тях се говори както в няколко по-известни ревизии на Библията, така и в Тора и Корана. В Библията конкретно се говори за насилието срещу всички, включително близки, което е било типично за тези градове. Затова си навличат гнева на лиричния герой в всяка от споменатите свещени за различни култури книги. В този смисъл обаждания случай се отнася до описаното, но в също толкова голяма степен насилието над жени от близките им, което е сред водещите причини за изнасилване у нас.

Всъщност, следвайки този ред на мисли, вярвам че в бъдеще хора обвинени за насилие над близките си, независимо че са жени, аналогично ще бъдат отстранявани от публични институции, НПО-та, театри и други представителни организации докато разследването не приключи. Може би следващия път не жертвата ще носи вина и ще се фокусираме върху извършителя, както виждаме сега.

А действията, които бяха описани щедро по медиите, са наистина ужасни и несъвместими с едно цивилизовано общество. Ако бъдат доказани, трябва да има последствия. Да не забравяме, че говорим за заподозрени и обвиняеми на този етап и обвинението е за упояване и заставяне против волята, а не другото грабнало въображението и перата на жълтите медии. Предполагам, че разчитаме на разследващи и прокуратура тук да свършат нещо отвъд обслужване на Пеевски, прикриване на каращи бързо наркодилъри и дрогирани синчета на коЙто трябва. Ще им е трудно. Може би работеща прокуратура и полиция без наместени удобни хора, а такива, които са кадърни би била добра идея? Не знам, може би има някъде притча и за това.

The post Има (ли) значение коя е жертвата? first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: Голо бърдо или Голо Бърдо?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пише само първата дума – Голо бърдо, тъй като това е съставно (т.е. състои се от две или повече думи) съществително собствено име и не съдържа друго собствено име. Думата бърдо е съществително нарицателно. Голо бърдо е планина, която се намира в Западна България, между Пернишката и Радомирската котловина. Възможно е […]

Браузърът се интересува всъщност от вас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Производителят на най-популярния чатбот в света, ChatGPT, стартира уеб браузър тази седмица, който обещава да направи сърфирането в интернет по-интелигентно.

Но в замяна ChatGPT Atlas иска разрешение за гледане – и запомняне – на всичко, което правите онлайн. Той не просто регистрира кои уебсайтове посещавате, но също така пази цифровите следи от това, което гледате и правите на тези сайтове. Можете да контролирате спомените на Atlas, но това изисква усилия. Atlas е свързан с нови рискове, тъй като позволява на AI да управлява вашия браузър вместо вас.

OpenAI не е единствената компания в проектите за браузъри с AI. Searcher Perplexity прави браузър, наречен Comet, а Google през последните месеци добави своя бот Gemini към Chrome. За сравнение, Chrome на Google не позволява на Gemini да съхранява спомени за съдържанието на уеб страниците. Но може да позволява.

Компаниите обичат да твърдят, че дават на потребителите контрол върху събирането на данни. Но предлагането на разпръснати настройки за поверителност не е същото като смислен контрол.

WP

Как се пише: до дъно или додъно?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това съчетание от предлог и съществително име не е изрично нормиран. Съветваме ви да го пишете разделно – до дъно. Наздраве за рожденика – чашите до дъно! Но после всичко се промени и изпих до дъно горчивата чаша на мизерията и унижението.

Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Покачващите се цени на имотите са основен елемент в няколко взаимносвързани обществени теми – има ли имотен балон, има ли презастрояване, финансова култура и инвестиции на домакинствата, демографска политика, сиви капитали и пране на пари. Описал съм позицията си, че имотния пазар не работи на пазарен принцип и защо въобще се говори за презастрояване макар да няма формална дефиниция.

Днес ще засегна друг аспект – статистиката за цените на имотите. Разделям я от данните за брой жилища пуснати на пазара, жилищна площ и отпуснати ипотеки. За тях препоръчвам да погледнете скорошната статия на Капитал и суровите данни от НСИ. Тук искам да погледнем това, което според мен е основен фактор в ценообразуването в сектора – следенето на т.н. „пазарни цени“.

Новини за покачването им навсякъде в България виждаме постоянно. Наскоро беше обявено, че България е сред рекордьорите по това отношение. Достатъчни са данните на Евростат, които ни поставят на 7-мо място по ръст за последните 15 години. 8-мо, ако включим Исландия. Тук ще намерите суровите данни по тримесечия.

За това, разбира се, има много фактори включително финансова култура, несигурност на инвестициите, влошен бизнес климат и липса на върховенство на закона, вътрешна миграция, пране на пари, ръст на доходите на част от населението та дори и обратна миграция от диаспорите.

Тезата ми обаче е, че има твърде много променливи в източниците на данни за цените на имотите, за които е практически невъзможно да контролираме и изчистим. Така според мен няма нито една оценка за пазара, която да може да твърди, че е вярна или дори, че може да следи динамика през времето. Разделям причините в четири категории.

Некоректни практики на брокери

Често изследвания и статистики за цените на имотите, особено що се отнася до разбивка по квартали, използват извадки от текущи обяви от сайтовете за имоти. Някои, включително най-известният imot.bg, включват дори историческа справка за избрания район. Взимайки квадратурата и параметрите на жилището лесно може да се изчисли средна цена на кв.м.

Проблемът с този подход е, че огромна част от обявите са фалшиви. Според брокери половината обяви, с които се свързват, се оказват на несъществуващи имоти и служат само като въдица за привличане на интерес след което се представят други жилища и сгради. Дори когато са истински оказва се, че параметри като квадратура, брой стаи, наличие на паркоместа и дори района на сградата са подменени.

Такива нелоялни практики са масови и затова много брокери призовават за регулиране на сектора. Като пример се дава Франция, където след 2-3 подобни измамни обяви или нарушения на кодекс лицето получава забрана да упражнява професията за дадено време. Доколкото искането за внасяне на ред се подкрепя от много фирми за недвижими имоти, брокери са ми споделяли, че най-големите и известни само формално са зад тази идея, но лобират да не види бял свят.

Друг източник на данни са самите комисионни на брокерите. Те знаят много добре кои обяви стигат до сделки, на каква цена се изповядват и колко реално е платено. В края на краищата на база именно платените пари получават комисионна. Тази информация обаче надали ще види бял свят, но дори да я получим, не може да се очаква, че ще е надеждна през времето, а и агенциите не покриват целия пазар на имоти – има много сделки директно със строител или без посредник.

Дори да изключим последното и дори оценката за 50% фалшиви обяви да е завишена, достатъчно е да са само една трета, за да прави тази вариация абсолютно неизползваеми публичните данни от подобни сайтове за оценка цената на жилищата.

Разлики в параметри на жилищата

Дори да можем да отсеем реалните обяви от публично достъпните, има разлики в самите имоти. Най-очевидна е квадратурата. Докато старите жилища се мерят по т.н. светла част или само видимия под на апартамент, например, при новите се броят вътрешни стени и целите балкони. Отделно на места включват общите части и понякога по различен начин. Когато се върнах от Германия се наложи в рамките на две седмици да огледам десетки апартаменти. Това ми даде възможност да сравня в кратък отрязък разликите между обявите и реалността. Квадратурата се разминаваше понякога с 50% от реалната жилищна площ.

Това непостоянство на това как се мери квадратурата означава, че не може да се сравняват имоти и цената им на кв.м. Тъй като в един район често се среща различни агенции да имат повече или по-малко обяви в зависимост от периода значи, че „динамиката“ на описанията се разминава и през времето и съвсем не може да сравняваме тримесечие за тримесечие или година.

Дори по-голям ефект има степента на завършване на сградата и жилището. Често сделки за жилища се правят на зелено, отделни обяви за които не се публикуват в сайтовете за имоти и не минават през агенции, т.н. там няма данни за тях. Цената им принципно е по-малка, но предвид, че жилището може да е готово след 2, 5 или 10 г. в зависимост от това колко е читав строителят, тези сделки не може да се слагат в една графа с препродажбата на жилища. В тази връзка, дори да получим данни за и да вкараме сделките на зелено в статистиката, нелоялни бизнес практики като късане на договор и прекомерни индексации означават, че за същото жилище получаваме две цени в различни години без дори да е предадено. Индексацията е параметър, за който също не научаваме и реално завишава значително платеното за едно жилище. Дори да научим за него кога го броим към статистиката – към годината на договора, кога се прехвърли или към годината на акт 16? А ако така и не получи такъв?

Доколкото агенциите за недвижими имоти и сайтовете с обяви посочват дали едно жилище е завършено, на мазилка или за ремонт, всеки търсил жилище знае, че тези също подвеждат силно и варират в широки граници. Покачващата се цена на майстори и материали именно заради огромния брой празни жилища и масовото вливане на пари в сектора води до допълнителен разход от 10 до 30% от цената на къща или апартамент за ремонт и обзавеждане. Оскъпяването на жилището след това е дори по-голямо.

Изброените широки граници са невъзможни да се изчистят в данните без да се посети всеки отделен апартамент и оцени по единни стандарти, което е практически невъзможно, но и не би било допуснато от самите брокери и продаващи.

Данъчни измами, сделки на сиво и други схеми

Тук може би може да се изпише най-много и затова ще гледам да маркирам основните. Най-очевидната е подписване на договор на занижени цени и даване на остатъка на ръка. Така се избягва от една страна плащането на данък, а от друга помага да се изперат незаконни или просто недекларирани пред НАП пари. По същия начин, но без доплащане на ръка, е документирано да се осъществява корупция, в които апартаменти (с и без асансьори) практически се подаряват на депутати, общински съветници, висши магистрати и техни роднини.

Така се зачерква друг източник на данни за сключените сделки – имотния регистър и нотариалните актове. Доколкото реалната цена на сделката е различна независимо дали се доплаща в кеш, в натура, с прокаран закон или с отсъждане по дело, няма как да я установим с точност. В някои случаи има вписани ипотеки, което помага. Тези обаче са едва една трета от сделките в последните тримесечия. Също така не гарантират, че няма пари или услуги под масата, защото често нотариуси и банки си затварят очите за подобни практики.

Не трябва да забравяме, че има немалко жилища в сгради без акт 16 или дори разрешения за строеж. Колко точно са всъщност никой не знае. Оказва се, че документите са пръснати между няколко институции в зависимост от типа сграда и почти никоя от тях не иска да ги дава или дори да сподели справка. Все още работя по това. ДНСК поне започна да сканира и публикува всички разрешения за строеж. Става бавно и е трудно да намери точно каквото му трябва човек, но може би ще се случи. Известни са обаче сгради, които имат тези проблеми и при оглед с неохота го признават, ако се сетите да питате. В такива случаи жилищата са обикновено с по-ниски цени, но следва ли да се включват в индексите при условие, че там не следва да живее никой и дори трябва да бъдат разрушени?

Вече стана дума за схемите с късане на договори на зелено и препродажба. Друга практика е да не се продава самият апартамент, а фирма, която държи собствеността и всеки купувач взима дялове в дружеството. Останалото се урежда с вътрешни договорки. Така реално продажба на имот няма, а от там се спестяват куп данъци. НАП санкционира Артекс преди години именно за това посочвайки очевидното, че сделките са фиктивни с цел избягване на данъци. Административният съд обаче взе страната на небезизвестният строител и дори отсъди да им платим от данъците си обезщетение. Това след като им опростиха 20 млн. лв. данъци, но преди според медиите ключови политици да получат евтини апартаменти. Идентична схема нашумя наскоро във връзка със Сарафов, където придобиване на имот на нелогично ниска цена беше разкрита и връзка с нелегалната фабрика за цигари свързана с Таки и Пеевски.

Доколкото изброеното и много други нелоялни и откровено незаконни практики прикриват други незаконни действия, за целите на статистиката за имотния пазар обезсмислят данните от държавни институции, официални документи или вътрешни извадки на самите агенции за имоти. В случая цените може да се занижават, но не може да се твърди дали и до колко това компенсира спекулативното завишаване от други фактори, както и че е постоянно през времето, което да позволява сравнението, което четем в медиите.

Вторичен пазар на имоти и ценообразуване

Тук се комбинират ефектите от няколко фактора, но като психологически ефект. Публичните данни и щедрите обещания на брокерите създават очаквания у продаващите и те съвсем очаквано залагат завишени цени.

Всъщност, нерядко се случва имоти да се слагат на неразумно висока цена въпреки предупрежденията дори на агенциите. Виждаме такива да престояват и да се публикуват отново и отново с месеци. Причината е, че собствениците нямат нужда от парите веднага, но оставят жилището „на пазара“ в случай, че някой се подлъже и получат цена доста над очакваното. В друг сектор би се нарекло limit sell order. Резултат е от „паркираните“ в имотите пари и неразумните очаквания към пазара. Вторичният ефект е още по-надута статистика от обявите за даден район.

Тук голямо влияние имат оценителите на имоти, за които ще стане дума след малко. Те се вглеждат по-дълбоко в състоянието на имота, сградата и обзавеждането, но в крайна сметка се влияят и придържат към същите метрики и изначално грешни източници за цени. Оценките се използват също като индикативни цени при препродажба или при пускане на нови жилища на зелено. Това затваря цикъла захранвайки същата мелница на фалшиви, неравномерно завишени, неправилно отчетени или неосъществени продажби.

Липса на данни, регулация и прозрачност

Тук някой би отправил критика, че привидно голяма част от тезата ми се базира на наблюдения върху пазара на имоти, обявите, разговори с архитекти и брокери, както и от собственото ми търсене на жилище. Този някой може би имал право доколкото не излизам с точни числа (или карти) на отклонение на цени, разминавания на оферти и сключени сделки. Същността на тази теза обаче е, че това са добре известни фактори и проблеми, за които се говори отдавна, но са проблем именно, защото не са измерими, предвидими и най-вече са непостоянни в ефекта си върху пазара.

Аналогично, когато писах за абортите в България, изписах надълго и широко защо не може да се вярва на данните на НЦОЗА. Разликата там обаче е, че освен, че са единственият наличен официален източник на информация, става дума за що-горе едно число с малко демографски променливи, които от своя страна са добре документирани и ясно определени – раждаемост, брой жени по възрастови групи и прочие. Не това е положението при данните за цените на имотите. Като антипример често давам данните на НЗОК за ражданията, които не само са неясни като методология, но и отчетливо непостоянни като неточност през времето.

За да имаме по-добри данни за имотите, трябват три неща. Първо, както стана дума по-рано, трябва да се регулира сектора на посредниците. Брокерите да носят отговорност за фалшиви или силно подвеждащи обяви. Трябва да има единна методология за описване, измерване и публикуване на имотите, за да не подвеждат и да може да се сравнява. Трябва всички документи покрай строителството и цени на вписване на имоти да бъдат публични, лесно и безплатно достъпни. Това ще заличи огромна част от несигурността, която описах до тук. Несигурност, която за пореден път твърдя, че прави практически всички сензационни заглавия в медии, оценки на агенции за недвижими имоти и индекси за цените на пазара най-малкото безпредметни.

Защо има значение отвъд заглавията?

Правилно е да се запитаме на този етап дали нещо от това има значение. Все пак, хората купуват и продават постоянно жилища на тези цени, видимо има търсене, което се среща с това предлагане. Идеята на пазарът все пак е именно тази и в самото начало започнах с това, че има рекорден брой сделки и ипотеки.

Първият проблем е, че има хора на пазара, които нямат особен избор. Задомяват се, раждат им се деца, връщат се от чужбина или си намират нова работа в друг град. Тогава въпросът е не дали да се вземе жилище, а какво и къде могат да си позволят и какъв дял от дохода им в следващите 20 години ще отделят. Изкуствено завишените цени на имотите означават, че ще ограничат финансовата си сигурност и икономическа активност в бъдеще, ще ограничат района, в който ще е удобно да търсят работа, градина и училище и в най-лошия според мен случай – ще повлияе на решението им да имат повече деца заради недостатъчно място. Именно жилищното пространство е сред основните рискови фактори, които се посочват от изследващите демографската криза в съвременния свят и има ясни белези за това от индустриалната революция до сега.

Стана въпрос обаче вече за оценителите и там се крие риск за банковата и застрахователната система. Зачетете се по-подробно в стандарта за оценка на сайта на Камарата на независимите оценители в България или дори в оценката на собствения си имот, ако имате такава. Ще откриете, че използват именно данните изброени до тук с всичките условности и неконтролируеми и измерими променили, които им влияят. С други думи, доколкото те се вглеждат по-добре в състоянието на жилището, в крайна сметка отново разчитат на поне 30% фалшиви обяви, други с нереалистични цени при сключени сделки на доста по-ниски цени, пари под масата или в магистратска натура.

Доколкото тези оценки влияят например на вноската ви за често задължителната застраховка живот към ипотеката води до оскъпяване за вас. Системно обаче те имат потенциално пагубен ефект върху активите на банките и дейността на застрахователните дружества. По всичко личи, че рисковите отдели на същите са съвсем наясно с този проблем, но предвид другите им практики, злоупотреби, проблеми с регулатори и дори съмнения за съдействие при пране на пари, надали трябва да ни учудва. Разчитат на видимо надути оценки в един откровено надут балон, за да не трябва да отписват активи и да покажат реалното състояние, до което нерентабилното отпускане на ипотеки ги е докарало.

Какво следва?

Ако вярваме на НСИ – още стотици хиляди кв. м. жилищна площ всяка година. Вече са разрешени милиони още за застрояване из страната. Националната асоциация на строителните предприемачи освен да настоява, че няма такова нещо като презастрояване, твърди, че решението за високите цени е леенето на много повече бетон. Т.е. повече предлагане. Предвид обсъденото вече ценообразуване, нелоялни практики и индексация, това бързо се разпознава като поредната подмяна.

Казах, че имотният пазар не работи на пазарен принцип, защото не е основан на нужда за дадената стока – в случая жилище, което да се обитава по един или друг начин, а на спекулативната му стойност. Доколкото има несъмнено много хора търсещи жилище, в което да живеят, вече между 20 и 40% в зависимост от града остават празни. Така същите разбираемо могат да се определят като нищо повече от бетонно крипто.

Постоянно се пита дали и кога ще се спука балонът. Истината е, че никой не знае. Това не значи, че междувременно щетата върху икономиката, прането на пари, финансовото състояние на населението и дори демографската криза не е истинска. В няколко интервюта наскоро споделих мнението си, че ще видим срив едва когато има значително намаление на доходите и свободните капитали най-вече в два сектора на обществото. Първият е IT индустрията, където сериозен и най-важното продължителен спад в позициите на IT специалисти ще накара много да се освобождават от инвестиции в такива имоти. Вторият е спиране на еврофондове и/или работеща прокуратура и регулаторни органи, които по един или друг начин спират краденето на обществен ресурс и изпирането му. И в двата случая пазарът ще бъде залят от до сега високо оценени жилища и ще се види липсата на търсене отвъд базовата жилищна нужда. Тогава вече ще имаме редица други проблеми в допълнение на тези, които природата ни донася.

Съгласни ли се с тезата ми? Ако не, ще се радвам да споделите в коментарите кои източници на данни за цените на имотите смятате за надеждни, защо и как се контролира за променливите и условностите, които изброих.

The post Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем first appeared on Блогът на Юруков.

Тръмп v NYT 2

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През септември т.г. президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието, публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието.

Съдът отхвърли първоначалния иск на президента от 85 страници и даде на адвокатите на президента 28 дни, за да подадат отново изменен иск.

New York Times съобщава, че искът е подаден отново, вече в обем 40 страници.

Това е третото дело на Тръмп срещу изданието, първите две са неуспешни.

Къде може да си сложим безплатно ваксина срещу COVID-19?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди няколко седмици си сложих ваксина срещу COVID-19. До две седмици ще си сложа противогрипна. Първите са безплатни за всички, а вторите – безплатни за хора над 65 г. Беше ми трудно обаче да се ориентирам къде има имунизационни центрове за тези за COVID-19, защото страниците на РЗИ-тата са шарени и трудни за навигиране. Затова направих тази карта с информацията към днешна дата.

Целият списък с места ще намерите на информационния портал за задължителни и препоръчителни имунизации на Министерството на здравеопазването Плюс мен. Препоръчвам ви да го разгледате, защото е изготвен с помощта на имунолози и епидемиолози и за разлика от други ресурси в мрежата, съдържа информация базирана на факти, данни и изследвания.

Списъкът води обаче към отделни страници и файлове на РЗИ-тата, които са разнородни и невинаги разбираеми. Подобно на РДВР-тата и горските стопанства, всяко РЗИ си е държава в държавата и липсва особена координация, носене на отговорност или последователност в усилията, комуникацията или дори практиките. В София има най-много и по таблицата ми беше трудно да се ориентирам къде е най-удобният за мен имунизационен център. Когато си поставих ваксината открих грешки в публикуваните таблици – две болници настояваха, че нямат такива центрове при позвъняване – затова не направих картата по-рано. Виждам обаче, че в края на септември с началото на кампанията са обновили списъците навсякъде и затова реших, че ще е полезно.

Доста РЗИ-та съобщават, че всеки от нас има възможност да поиска личния му лекар да поръча ваксина и да си сложи там. Доколкото някои не знаят, не искат или няма голям интерес, т.е. отварянето на една доза за 1-2-ма души е безсмислено, често се случва да насочват всички към РЗИ-тата. Също така, доста РЗИ-та говорят за мобилни екипи, с които може да се ваксинират трудноподвижни хора или такива в отдалечени райони. На страниците им и на картата са поместени контактите.

На някои места е посочено, че няма нужда от предварително запазване на час, но на повечето изрично казват, че трябва – навярно, за да се групират повече хора в един ден, за да не се прахосват флаконите ваксини. Има доста центрове за имунизиране на деца. Ваксината може да се поставя още от 6 месечна възраст, но не на всякъде е отбелязано, че слагат на деца. Като правило над 12 годишна възраст може да сложат навсякъде.

Припомням също, че пенсионери над 65 години имат право на безплатна ваксина срещу грип. Ако не ви е звъннал вече личния лекар, свържете се, за да поръча ваксина. Останалите трябва да си набавим сами от аптеките. Вече са налични, макар заради огромното търсене да свършват бързо. В някои аптеки има даже списъци на чакащи. Може да ги поставите при личните лекари или в същите имунизационни центрове на картата. Няма проблем да се поставя заедно с ваксината срещу COVID-19.

Данните в картата са актуални към 18-ти октомври 2025-та. Непременно сверявайте в страниците на РЗИ-тата и по телефона последното състояние, защото е възможно да променят местата на кабинетите, работното време и други условия. Ако забележите някаква такава промяна или неточност в картата, моля коментирайте под тази статия, за да обърна внимание.

The post Къде може да си сложим безплатно ваксина срещу COVID-19? first appeared on Блогът на Юруков.

AFP: Тезата за “Чикагския хаос” е илюстрирана с кадри от други щати и градове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бил Маккарти от AFP (Bill MCCARTHY, AFP USA) установява, че видеоклип, споделен в социалните мрежи от президента Тръмп и от Белия дом за Чикаго “съдържа остарели кадри, подчертаващи акции за наркотици, арести и депортация в други щати, включително Флорида, Тексас, Южна Каролина и Небраска”. Маккарти използва “обратни търсения на изображения и преглед на видео архива на Службата за визуално разпространение на информация за отбрана (DVIDS), за да докаже, че да се илюстрира т.нар. Чикагски хаос са използвани кадри от други щати и градове.

Чудесна работа на AFP.

От публикацията: Чикаго – а всъщност Флорида.

Репортерите напускат Пентагона

от Нели Огнянова
лиценз CC BY


Медиите отразяват масовото напускане на  Пентагона от ресорните журналисти,  остават The Federalist, the Epoch Times, One America News. Останалите журналисти не приемат новите правила на Пентагона за отразяване на дейността на ведомството. Очаква се Асоциацията на журналистите, отразяващи Пентагона, да заведе дело.

Оригиналните предложения, публикувани от NYT:

И понеже обществото не търпи вакуум, Бреана Морело от Infowars е акредитирана от Пентагона! Това – след като ВС потвърди решението за 1.4 млрд срещу Алекс Джонс!

Съобщение за прилагане на правилата за финансиране на обществените радио и телевизия: обществена консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Съобщението за държавните помощи в обществените радио и телевизия, която ще трае до 14 януари 2026 г. и има за цел да се оцени как е прилагано Съобщението и дали правилата все още са годни за целта, ще се вземат предвид последните технологични, пазарни и правни развития и ще се реши може ли Съобщението да бъде опростено или усъвършенствано.

Съобщението е важно за финансирането на обществените БНТ и БНР, но в България не прилагаме правилата вече четвърт век.

Първите правила на ЕС за държавните помощи в системата на обществените медии са в Съобщение на ЕК от 2001 г. Комисията обяснява, че правилата са различни за съществуваща помощ и нова помощ. Понятието съществуваща помощ е дефинирано в чл.1 Регламент (ЕС) 1589/2015 г. с изрично позоваване на допълнението към Приложение V към Акта за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Според това приложение, в раздела Политика на конкуренцията, като съществуваща помощ се дефинира помощ, влязла в сила преди датата на присъединяване и все още приложима след тази дата. Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ.

Още през 2005 г. е изготвен доклад по темата и Работната група за аудиовизия (днес РГ 18 към СЕВ) внася питане в КЗК. КЗК в решение 226/2005 г. се произнася, че „общественото финансиране на националните радио- и телевизионни оператори представлява държавна помощ. Това от своя страна обуславя спазването на чл. 7, ал. 1 от ЗДП за предварително уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, която да оцени допустимостта на съответното държавно подпомагане. Доколкото и към настоящия момент БНТ и БНР получават за своята дейност в обществен интерес субсидии от държавния бюджет, то следва на общо основание да бъде представено надлежно уведомление пред Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по допустимостта на това публично финансиране.“

Нищо подобно не се случва. Сега положението е променено: не КЗК, а Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и взаимодействието с Европейската комисия.

Независимо, че схемата (смесеното финансиране) е прилагана преди 10 декември 1994 дата, определена в Регламент 2015/1589) и по съществото си е съществуваща помощ, нито Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС предвижда изрично финансирането на БНР и БНТ като съществуваща помощ, нито министърът на финансите включва финансирането на БНТ и БНР в годишните си доклади по чл.26 от Регламент 2015/1589 относно съществуващата помощ – въпреки че министърът е длъжен по силата на чл.7, ал 2, т. 9 от Закона за държавната помощ да „изготвя годишен доклад и тематични доклади за държавните помощи и ги изпраща на Европейската комисия“.

А в Европейския съюз правилата се обновяват. През 2009 г. ЕК приема ревизирано Съобщение за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществените медии, което действа и сега.

И то не е въведено в българското право, но са регистрирани неуспешни опити, последният – чрез законопроект на МС от 2021 г., внесен в НС и “оставен за следващия парламент”.

Няколко парламента минаха оттогава, законопроектът отлежава в НС.*

А сега участвайте в обществената консултация, която ЕК провежда до 14 януари 2026 г., за актуализиране на правилата на Съюза за държавните помощи в обществените медии. И дано обявената ревизия на правилата на ЕС не отложи за неопределено време въвеждането на Съобщението у нас.

*За несъстоялото се въвеждане на Съобщението вж статията Огнянова, Н. (2020) Правна уредба на обществените медии в България и правото на ЕС