Според протокол от 7 март 2024 за заседанието на Управителния съвет на Българското национално радио, по предложение на генералния директор се приема промяна в щатното разписание на Българското национално радио. Закрива се Програмна дирекция с численост 6 (шест) щатни бройки: една щатна бройка от длъжността „програмен директор“, една щатна бройка от длъжността „координатор“, Отдел „Информация“ с численост 2 (две) щатни бройки от длъжността „главен експерт“ и Отдел „Програмни анализи“ и подчинения сектор „Мониторинг на програмите“ с численост 2 (две) щатни бройки, съответно една щатна бройка от длъжността „главен експерт“ и една щатна бройка от длъжността „редактор“.

По-долу в протокола се посочва, че всички от дирекцията остават част от екипа на БНР, съответно дейностите анализ и мониторинг ще продължат да се извършват.

Даниела Късовска, досегашен програмен директор, изпраща жалба до СЕМ, в която се казва, че закриването на дирекцията е спешно, без мотиви и “има потенциала да компрометира процеса на саморегулация на БНР, да маргинализира редакционната отговорност и обезцени контролната дейност, свързана с придържане към професионалните стандарти.” В жалбата се казва, че закриването е “наказателна акция заради решението на Програмния съвет свързано с неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова през декември 2023 г. и моята роля като председател на Съвета”. Изнася се още, че “в част от мониторинговите доклади са констатирани нарушения на ЗРТ или на редакционните стандарти. След нито една такава констатация обаче не ми е известно да са предприемани никакви действия от ръководните органи на съответната програма или на БНР.” Поставя се въпрос действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако е така – чий е той. Ако закриването е резултат от външен натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност?

Управителният съвет обосновава решението си в позиция, наречена Редакционната демокрация няма нужда от посредник, публикувана на сайта на БНР. Основната теза в позицията е, че решението е взето на професионална основа. Друга теза, изведена и в заглавието, е, че според УС управлението на програмите е по-ефективно без посредничеството на административна структура. За целта се подчертава отново разликата между Програмен съвет като орган на саморегулиране и Програмна дирекция като административна структура. А по повод връзката между решението на УС и спряното интервю се изяснява, че интервюто с руския посланик не е спряно от бившия Програмен директор, тъй като това не е в неговите правомощия, нито в правомощията на Програмния съвет – предвид независимостта на програмите. Решението е взето от директора на програма “Хоризонт”. 

Асоциацията на европейските журналисти – България призовава Съвета за електронни медии да изслуша генералния директор на Българското национално радио и членовете на УС на радиото относно решението им от 7 март за закриване на Програмна дирекция, а също така Даниела Късовска, бивш директор на закритото звено, и журналисти от дирекцията. Ръководството на радиото би трябвало да обясни пред регулатора по какъв начин ще се осъществява вътрешната саморегулация в БНР от тук нататък, се казва в позицията на АЕЖ – България.

На сайта на БНР има и информация за обсъждане в СЕМ по същата тема. Съветът е отхвърлил предложението на члена на регулатора Пролет Велкова да бъде изслушан генералният директор на Българското национално радио във връзка със закриването на Програмната дирекция на БНР и постъпила жалба от доскорошния ѝ ръководител Даниела Късовска. “Против” са гласували председателят на СЕМ Соня Момчилова, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева, а “за” – Пролет Велкова и Симона Велева. Аргументът на Велкова е, че става въпрос за обществен интерес. 

Соня Момчилова е “изразила опасение, че с подобно изслушване на генералния директор има риск СЕМ да влезе в ролята на цензор. А и автономността и независимостта на генералните директори, както и отговорността, която те трябва да носят за кадровите решения, които поемат, мисля, че е нещо, което трябва да се поощрява, дори да се насърчава. Директорът трябва да има свободата да прави своите промени. Няма свещени крави”.

Да видим фактите. Факт е, че саморегулирането не се осъществява от щатните служители на Програмната дирекция, а от Програмния съвет, който включва и главните редактори на всички програми – които отговарят за съдържанието. Факт е, че спирането на интервюто на Митрофанова е извън правомощията (и в този смисъл извън заслугите) на Програмната дирекция.

Дали има спрени доклади на Програмна дирекция за нарушения – ние не знаем. Ако са предоставени на СЕМ и свидетелстват за чадър, нека получат публичност. Факт е обаче, че Комисията за журналистическа етика в последните месеци има няколко решения по постъпили жалби срещу БНР, свързани предимно с водещия Петър Волгин, вж напр. решенията по жалба на Р.З.К. срещу БНР, по жалба 11-003 срещу БНР и др., (изключвам казуса Царевна, за който имаше реакция в БНР) – въпреки тези решения констатираните проблеми остават, цитирам решението по жалба 11-006:

Предаването Политически некоректно – независимо какъв е бил неговият замисъл – не е форум за обществени дебати. Идеи, към които в обществото има противоречиво отношение, се  разпространяват безкритично и безалтернативно в ефира на общественото радио в противоречие с етичните принципи на българските медии. Като се самообявява за „опозиция на господстващия медиен дискурс“, водещият [жалбата е за съботната емисия] се самоизключва от задължението да спазва етичния принцип за плурализъм на гледни точки (т. 1.1.5:  В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.).

.