Ню Йорк Таймс е лидер в много отношения, включително в мултимедийния и трансмедийния разказ на събитията и в журналистиката на данните.
Един пример за техниките, които се използват. Съобщавайки за особено важни за избирателите (в изборната 2024 -та) съдебни решения, колегията не тръгва по двата известни пътя – да преразкаже решението или да публикува решението (за по-изкушените от правото читатели). Изданието предлага анотирано съдебно решение – техника, която заслужава отбелязване, доколкото съчетава достоверност и пълнота (самото решение, самият източник) с подпомагане на по-широк кръг читатели да направят изводи от това, което четат.
Няма посочено име на известен конституционалист, дори да е използвана помощ, анотацията е посочена като собствено на редакцията дело – “The New York Times annotated the ruling.”
Facebook is arguably the biggest social network. The network effect makes it hard for people to leave Facebook, and so many businesses, celebrities, institutions, politicians rely on it for reaching out to their customers/fans/citizens/voters.
Yet, at least in my part of the world, the customer support of Facebook is practically non-existent. Because I’m a member of parliament and former minister that had handled disinformation and relations with Meta, many people turn to me for their Facebook woes. And they are almost never resolved.
A few examples: a deep fake of the Bulgarian prime minister was circulating on Facebook for several days, after two institutions submitted official take-down notices. Profiles of fellow members of parliament were blocked/hacked. None of their support requests succeeded and their profiles remained blocked for months. A fellow member of parliament with paid subscription could not change his cover photo during an election campaign for mayor, and Facebook’s support stopped answering. Facebook bulk-deleted our candidate pages after one election campaign (after it has been taking ad money), and its support did not respond adequately (pages remained deleted). One colleague’s ad account was hacked and a malicious actor used his credit card to promote ads. He was unable to remove the intruder and Facebook’s support didn’t manage to do it either, so my colleagues had to remove the credit card. When I became a minister, my request for a blue checkmark was initially rejected and the official support channel didn’t answer. And in all of those cases support was requested in English, so it’s not about language-specific limitations.
I’m sure anyone using Facebook for business has similar experiences. In a nutshell, support is useless, even if you are paying customer or advertiser. And clearly there is no market pressure to change that.
The European Union recently introduced the Digital Services Act which at least pushes forward a long-time proposal of mine for appeals and independent arbitration for decisions that block access. I don’t know if that’s working already, but at least it’s a step.
So why is that a problem? Facebook argues it is not a ‘natural monopoly’, and I’ll agree with that to an extent – it faces competition from different types of social networks. But its scale and the network effect means it is not just a regular market player – it is (as the digital services act puts it) – a very large online platform that has gained a broad influence and therefore needs to be required to bear extra responsibility. The ability for some entity with 4 million users in a country of 7 million to arbitrarily ban members of parliament or candidates for mayors, or to choose (because of inefficiency) to leave a deep fake of a prime minister up for days, is a systemic risk. It’s a systemic risk to leave a business to be reliant on the whims and inefficiencies of the nearly non-existent customer support.
If a company can’t get customer support sorted, market forces usually push it out of the market. But because of the network effect (and its policy of acquiring some potential competitors), this hasn’t been the case. And if one of the most highly-valued companies on earth can’t have a decent support process, regulators should step up and set standards.
The post Why Facebook’s Lack of Customer Support Is a Problem appeared first on Bozho's tech blog.
Капитал цитира данни, че пазарът на имоти намалява вече година и половина. В същото време 3-4 строителни инвеститори са пред фалит, а няколко сгради в София, които дефилират по награди за „сгради на годината“ и реклами из фейса за „ей сега тука супер луксозен апартамент“ са замразени от половин година, защото явно не могат да се продадат. Включително няколко от онези, за които съм писал тук.
Отделно, според НСИ цитирани от злополучния анализ на UniCredit, само в София в следващите 2-3 години се очаква да се пуснат още 2-3 милиона кв.м. площ в жилища и офиси. Одобреното строителство от главния архитект Здравков в последната година е за още толкова.
Балонът не се е спукал до сега и всякакви прогнози от ефира се провалят, защото у нас строителството не се развива на пазарен принцип. Иначе най-малкото нямаше да има 50 до 100% надценка в новите сгради. Растежът от поне десетилетие е основно на база пране на пари. Както от страна на инвеститорите, така и на база на хора с асансьори, къщи за тъщи, едни пари от пътища, наркотици, за които не знаели, повсеместната корупция та до най-тривиалното укриване на данъци и сивата икономика. И всичко това е възможно с активното прикриване от страна на банки финансиращи тези проекти, което е неразделна и ужасно лесна за проследяване част от най-базовата схема за изпиране. Вече виждаме същото и в Пловдив, Бургас и Варна.
Балонът ще се спука, когато БНБ, ДАНС и прокуратурата направят нещо реално срещу прането на пари. До сега единствено му опъваха чадър и активно пречат да се покаже какъв проблем има всъщност.
Много хора ще ги заболи доста. Не само купилите имот сега. Покрай всичко описано се е създала цяла обслужваща индустрия от финансисти, проектанти, архитекти, строителни компании и обикновени схемаджии. Много от тях са с напълно законни доходи, но изцяло зависещи от онези мръсни пари, които се въртят в тази клика. Някои ги виждаме редовно от екрана. Други – в криминалните хроники. Трети – от протоколите на общински съвети и комисии в НС.
The post Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня first appeared on Блогът на Юруков.
Съдебната система, подобно на правната система като цяло, се счита за една от най-големите „индустрии за обработка на текст“. Езикът, документите и текстовете са суровината в правната сфера.
Правната система претърпява голяма трансформация благодарение на възприемането на технологиите. AI също може да допринесе за организирането, търсенето и обобщаването на правни текстове.
В ЕС цифровизацията се въвежда за всички граждански, административни, трудови и наказателни производства. Когато текстовете са в електронен вид, данните могат да се използват по нови начини. AI, със способността си да разбира естествения език, позволява на основната работа на съдебната система напълно да преосмисли производствените процеси на анализиране, създаване и архивиране на текстове.
В някои провинции на Германия се препоръчва използването на AI с разбиране на естествен език (NLU) и други възможности, за да помогне за по-бързо решаване на делата. Съдиите са освободени от много повтарящи се задачи и могат да се съсредоточат върху сложните въпроси, а съдилищата съобщават, че предвиждат времето за обработка на делата да бъде намалено с над 50%.
В същото време има широк консенсус относно ограниченията за използването на AI в съдебната система. Например когато адвокати използват генеративен AI, това не трябва да води до разкриване на поверителна клиентска информация. За да се демонстрира, че генеративният AI се използва по отговорен начин, е необходимо да се предложи възможност за проследяване на стъпките, които системата предприема при категоризиране, обобщаване и сравняване на документи.
Източник: Блог на IBM
Да побързам да пусна още от Зимата, преди да е избухнала зелената бомба! Да да, не се подсмихвайте – ще си избухне независимо дали сте се сетили поне веднъж да посетите зимните пейки в Шарколес.
Или сте имали оная смелост, еее… отпреди десетина (или 15?) години, когато преследвахме заскрежените клони и листа. И на минус 15 се гушеха минолтите зад ципа на якетата и се вадеха, колкото да щракнеш два-три кадъра, и пак се прибираха. Преди да ти замръзнат и чорапите в ботушите.
Сегашните са някакви остри зими, сухи… Няма ги тези накити, които Щерката на Зимата разхвърля след всеки нощен бал.
.. Нито пък Малък Сечко си забравя виличката за чийзкейк по первазите на балконите…
Да не говорим, че клюнести ледени пеликани хептен влязоха в Синята книга (Книга на изчезналите и застрашените от изчезване създания от Леденото царство, издателство “GlobalWarming”)…
Тази зима само веднъж чух песента на капчуците – веднага след последния сняг. Подкупващо усмихващата мелодия, в която усещаш скокливите стъпки на косовете и дъха на кокичета, изпод снега.
Обичам го това време… Когато чакам чудото на следващия ден. Когато радост е всяко събуждане и усмивка – всяко късче синьо небе. И когато трябва да се разделя с отминалото време и предния сезон с целувка.
С iOS 17.4 Apple прави съществени промени, за да се съобрази с новите разпоредби на Регламента за цифровите пазари _(DMA) в ЕС. Сред тях е важна продуктова промяна: за първи път Apple ще позволи алтернативни браузъри да работят на iOS – изключително за потребителите в ЕС, пише The Verge.
Всъщност още от началото на App Store Apple разреши различни браузъри, но много техни функции и разширения не работят. Това се променя с iOS 17.4 – защото се изисква от новия Регламент за цифровите пазари (DMA) на ЕС, според който потребителите трябва да имат право да деинсталират предварително инсталирани приложения – включително уеб браузъри – които досега „ги насочват към продуктите и услугите на съответната компания“.
В ЕС е вероятно да видим тези преработени браузъри в App Store с iOS 17.4 през март 2024.
Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.
Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии.
Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.
Демонстрация на робот в парламента: