Как се пише: кинолегенда или кино легенда?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – кинолегенда, мн.ч. кинолегенди. Сложните думи с първа част кино се пишат слято. Кинолегендата Никълъс Кейдж обяви, че обмисля да търси други поприща за актьорска изява. Камерата на Барбиери е запечатала красотата на кинолегенди като София Лорен, Одри Хепбърн и Моника Белучи. Забележка: В източника липсва конкретното съществително име, […]

Как се пише: смуче или смучи?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише смуче също и смучеш, смучем, смучете (форми за сегашно време). Ако детето продължава да смуче биберон или палеца си, след като навърши две години, това може да повлияе върху подреждането на зъбите му. Вместо да смучете от пръстите си причини да не свършите работата, намерете начин да я свършите.

Подписка срещу условията за работа в сградата на законодателя

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналисти искат от председателя на Народното събрание Росен Желязков подобряване на условията им на работа в Партийния дом. На 7 декември е внесена подписка, подписана от 85 представители на телевизии, радиа, вестници, сайтове, включително и от обществени медии, информира Медиапул.

“Една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация”.

Как се пише: ония или онея?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише ония. Жененето не ставаше тогава с кандърми — в ония мъжки времена. (Николай Хайтов, „Мъжки времена“) Човек винаги може да се държи добре с ония, които са му безразлични. (Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“)

Как се пише: поощрявам, поощря или поущрявам, поущря?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише поощрявам, поощря. Какво трябва да поощрява държавата – грижите за децата или професионалното развитие на майките? Учителката ми по литература в гимназията ме поощри да пиша стихотворения.

Нагледно какво ще се строи в една част на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

The post Нагледно какво ще се строи в една част на София first appeared on Блогът на Юруков.

Google пусна Gemini

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Gemini е най-новият голям езиков модел на Google, който главният изпълнителен директор Pichai за първи път обявява през юни. Според него това е огромен скок напред, който в крайна сметка ще засегне всички продукти на Google.

Gemini има по-лека версия, наречена Gemini Nano, по-мощна версия, наречена Gemini Pro, която е гръбнакът на Bard, и още по-мощен модел, наречен Gemini Ultra, изглежда предназначен предимно за центрове за данни и корпоративни приложения. Засега Gemini се предлага само на английски език, като очевидно скоро ще има и други езици. Но Pichai казва, че моделът в крайна сметка ще бъде интегриран в търсачката, рекламни продукти, браузъра Chrome и други продукти.

По отношение на GPT-4 на OpenAI се твърди, че при направени 32 теста Gemini на Google е значително по-напред при 30 от тях.

Самият Пичай е казвал, че AI ще бъде по-трансформиращ за човечеството от огъня или електричеството. В това първо поколение моделът Gemini може да не промени света. В най-добрия случай просто ще помогне на Google да настигне OpenAI в надпреварата за изграждане AI, пише The Werge.

Евробарометър: Гражданство и демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е поредният Евробарометър (декември 2023) Гражданство и демокрация е темата.

Свободата на словото не ни е толкова важна, нито абстрактната ценност демокрация, но не е така със свободата  на  придвижване.

Още данни конкретно за България: Citizenship_democracy_fl_528_factsheet_BG_bg

„Няма хора“ за ИТ в държавната администрация?

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

На последното заседание на комисията по електронно управление беше повдигнат въпроса за кадровото осигуряване в администрацията във връзка с информационните технологии и електронното управление.

Това е сериозен дългосрочен проблем, който има нужда от стратегическо решение. Да, държавата аутсорсва ИТ дейности, но дори управлението на аутсорсинга изисква вътрешен капацитет. Още повече, че има стратегически функции, които държавата трябва да може да обезпечи сама.

В тази посока направихме две първи стъпки преди година и нещо: да дадем възможност за заплати с над 80% спрямо нормата за администрацията за определени категории ИТ специалисти и да започнем централизирането на т.нар. service desk услуги в изпълнителната агенция към МЕУ.

Но трябва много по-широк обхват на реформата. Имам разписана базова концепция, която стъпва на принципа на „споделените услуги“ и разделя тези услуги на пет групи:
Разработка на софтуер, инфраструктура (мрежи и хардуер), системна администрация и интеграция, мрежова и информационна сигурност, service desk.

Разпокъсаността на експертите по различните структури в държавата не е ефективна и трябва да се премине към консолидация и споделени услуги. Това обаче трябва да се претегли спрямо секторната експертиза, която се изисква в някои администрации.

Такъв подход ще позволи не просто по-високи заплати, а създаване на екипи и структури, които могат да привличат повече хора, да гарантират кариерно развитие. Иначе казано – да не са типична администрация, а ИТ организации, с мислене и начин на работа на ИТ организация.

В следващите месеци ще обсъждам и развивам тази концепция, докато тя стигне до своето законодателно изражение. Защото без да създадем подходяща институционална среда, ще продължаваме да си говорим, че „няма хора“.

Материалът „Няма хора“ за ИТ в държавната администрация? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как международни компании допринасят за разпространението на дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад по въпроса как международни компании подкрепят дневния ред на Кремъл и допринасят за разпространението на дезинформация в две страни – Сърбия и България. Проучването е дело на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ) със и сръбския Център за изследване, прозрачност и отчетност (ЦИПО).

Посочени са медиите с най-голям принос – Блиц, Труд и Поглед.инфо.

DEFUNDING DISINFORMATION IN THE BALKANS. How International Brands Support Russia’s Agenda