Tag Archives: демография

НСИ и броят родени деца на България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.

През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.

НСИ и европейският регламент за статистиката

Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.

За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.

От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.

Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.

Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.

Проблемът с „обичайно пребиваване“

Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.

Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.

Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.

Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.

Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.

Родените на територията на България и още разминавания

Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.

Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.

Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.

Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.

Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?

Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.

Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.

Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.

Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.

Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.

Предишни статии за ражданията в България

Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:

Данни за българите в Германия за 2025

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От над десетилетие следя данните за диаспората ни в Германия. Разглеждал съм различни аспекти като защо имаме няколко различни числа за броя им, колко деца се раждат на българи в Германия, както и социалните, образователните и икономическите показатели. В края на този текст ще пусна списък с всичките ми статии по темата.

Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани имат двойно гражданство според германските институции.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

Възрастово разпределение при раждане от 1960 до сега и за какво отказваме да говорим

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Трябва да благодаря на НСИ, че ми предоставиха справка за броя жени и живородени деца по възрасти за последните 65 години. Имах по възрастови групи, но за това тук и други данни, които разглеждам ми трябваха с по-голяма точност. Може да свалите справките, които ми предоставиха тук и тук, в случай че може да са ви от полза.

Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.

Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.

Тък като се забелязва доста тъмни цветове сред непълнолетните момичета, направих отделна графика по тази тема. Писах подробно по темата преди десет години с тогавашните данни. От тогава виждаме намаление на такива случаи при покачваща се обща раждаемост. Може би ще засегна отново темата като прегледам подробно данните по регионален принцип като излязат последните за 2025-та през април.

За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:

Какво е GenZ и има ли то почва у нас?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA
Снимката е на Жюстин Томс от протеста на 1-ви дек. 2025

Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.

Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.

За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.

Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.

С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.

Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.

Какво общо има това с България?

Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.

Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.

В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.

Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.

Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.

Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.

В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.

Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.

Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.

Поколение BG

Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.

Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.

Делът на избирателите над 45 г. е надвишил този под в средата на 90-те

Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.

Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.

Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964

Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.

GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980

Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.

Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996

Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.

GenZ или Европейското поколение – 1997-2012

Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.

Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.

Какво от това?

Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.

В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.

Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.

Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.

Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно внимание, но ей на – обърнах му някакво. 🍷

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.