Tag Archives: крепост

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе до любимите райони на армейската младост на редакцията – язовир Жребчево и околните, да не ги изброяват градове, села и паланки 😉 Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

В средата на 20-ти век хиляди са принудени да опразнят къщите си и да се изнесат далеч от дома. Изселването на цели райони е с цел изграждане на язовири с ВЕЦ-ове, които да дадат мощен тласък на плановата социкономика. Така се е случило при изграждането на язовир Копринка (Георги Димитров), при Чаталка (недостроен и до днес), както и на много други места. Това е съдбата и на

село Запалня,

чийто останки лежат на дъното на яз. Жребчево. През 15 в. селото вече съществува, споменато е в турски документ от 1472 г. При неочаквано прииждане на р. Тунджа било пометено от водата, а голяма част от жителите му загинали. Оцелелите след потопа основали ново село и го нарекли Азаплу/Азаблу (в превод от турски – мъка, страдание), а в последствие названието се побългарило в Запалня.

Язовирът е строен през 1959 – 1966 г. Краят на селото е през 1962 г., а пълненето чашата на язовира и окончателното заливане на Запалня, Жребчево и Долно Паничарево става през 1965 г. От мъртвото село са оцелели изоставените гробища (42.6354879, 25.8866441),

горе на хълма, с полегнали каменни кръстове, църквата и тук-таме основи на къщи.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

С лице към язовира е издигната паметна плоча, но вместо кръст върху нея е изобразена петолъчка, а надписът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Всяка година, в началото на септември, запалци се събират тук на родова среща, за да споделят спомена и носталгията си. Тази година срещата е била на 8. септември.

Църквата, носила името на българския светец Иван Рилски, закрилник на българските лечители, е издигната през 1891-95 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в.  Храмът е изграден на хълм, който е бил на високо над селото. Затова е успял да остане над водата. Или поне частично. В месеците на пълноводие – пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Когато нивото на яз. Жребчево спадне, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея.

Последните години нивото на язовира е критично ниско. От него се изпуска повече вода, отколкото идва по Тунджа, за да бъдат захранвани частните ВЕЦ-ове след него. Риболовците алармират, че традиционните мръстилища на рибата са на сухо и тя не може да се размножава, но това не е някакъв грантов добитък, затова разните добре платени НПО-та и щатни еколози не им обръщат внимание. Това, от друга страна, позволява

целогодишен достъп до „Потопената църква“.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II
Потопената църква в Жребчево

Църквата се намира близо до град Твърдица, в района около язовира, в който са и новите постройки на жители на бившето село. Подходът към храма е от подбалканския път, като отделянето е под Твърдица. Ориентир са двете бензиностанции на Лукойл и Неси ойл (42.6557188, 25.8942081), като пътят води на юг, към язовира.

Тече дарителска кампания за неотложни мерки по укрепването на църквата.

Потопената църква

адрес: BG-8890 Твърдица

GPS: 42.634736, 25.885278

Оризари / Orizari, Сливен / Sliven, 8893, BG

След като разгледахме Потопената църква и се пошляхме по брега сред обраслите с миди основи на къщи, се отправихме към Николаево.

На хълмовете, намиращи се северозападно от града има

древни останки – насипи от ломен камък

 на глинена спойка, които очертават древна крепост с правоъгълна форма, с размери 280 х 150 м и площ около 42 да. От изоставянето на древния град, в продължение на повече от 2000 години върху по-голямата част от този терен не е имало никаква човешка дейност, с изключение на няколко лозя в най-ниската южна част. Останките са съхранени напълно, под тънък пласт горска пръст, обрасли с ниски дървета и храсти. На местата на най-големите сгради каменните насипи се виждат над земната повърхност. При работа по останките от древнотракийския град-крепост „Берое“ (Стара Загора) многократно са се разглеждали точно такива насипи и валове от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. В периода 5 – 4 в.пр.Хр. укрепеното селище, изградено върху двата западни хълма прераства в тракийски град- крепост. Може да се предположи, че тук се е намирала

келтската столица Тилè

 Тракийският топоним Тилè (Τυλίς) е точно и цялостно тракийско съответствие на гръцкото наречие „τυλιχτός”- „увит, обвит”, в смисъл на „защитен, опакован”, в чиято основа стои глаголът „τυλίσσομαι”- увивам се. Селището е заобиколено от юг от река Тунджа, от запад – от блатото в местността Азмака и от север и изток – от реките Хаинбоазка/Радова/ и Лазова, чиито разливи правят невъзможен достъпа до него. Крепостта се издига откъм единствената възможна посока за достъп до селището, от северозапад..

Около 277 г. пр.Хр. келтите, придвижвайки се последователно по течението на р. Тунджа на изток, завладяват Тилè. Те превръщат крепостта и селището в своя столица, тъй като то се намира на стратегически кръстопът – пътят от Месембрия и Анхиало за Сердика минава под южните крепостни стени; от Бяло море по реките Марица и Тунджа през Хемус за Мизия и река Дунав минава от източната ѝ страна, а пътят от Филипополис и Берое през Средна гора минава на запад от укрепеното селище. Градът се намира в центъра на завладяната от келтите територия в долината на река Тунджа. В чуждо социалноикономическо, етническо, политическо и военно обкръжение келтската маса трябва да запази своята компактност, за да оцелее. Това води до засилване на централизацията и издигане ранга на върховния вожд до цар. От укрепеното селище до гр. Николаево, еднакво отдалечено от всички краища на територията, заета от келтите, царят може да управлява ефективно ресурсите си. До това селище река Тунджа е плавателна през 3 в. пр.Хр. през цялата година. Това се дължи на вливането на големи реки в Тунджа при гр. Николаево, като реките Радово, Лазова и Улишница, каквито липсват по горното течение до Севтополис. Коритата на тези реки са пет, шест пъти по-широки от днешния профил на течението им. Това може да бъде обяснено с пълноводието им в миналото. Келтските царе отчитат икономическите реалности, за да гарантират съществуването си в Тракия. Последният келтски цар Кавар дава привилегии на търговците в своите владения, сече монети с различна стойност и се опитва да създаде икономическа база на властта си в Тракия, за което е необходим евтин и удобен воден път до столицата му.

В условията на келтско владичество новото селище не е укрепвано със стени. Запазена е част от права улица, широка 5 m, с каменна настилка и тротоари по 1,5 m. Основите на сградите, които се подават над земята, са изградени от камък и хоросан.

Траките през целия период на келтската хегемония по долината на река Тунджа не прекратяват съпротивата си. От средата на 3 в. пр.Хр. те започват постепенно да изтласкват келтите от завладените селища. През 214 – 213 г. пр.Хр. те превземат последната крепост на келтското господство в Тракия, столицата на цар Кавар – древния тракийски град Тилè. Древното селище никога вече не възвръща славата си и постепенно запада.

Келтска столица Тилè

адрес: BG-6190 Николаево

GPS: 42.639167, 25.784167

На върха Дебелец, където е древното тракийско светилище, от ранножелязната епоха до началото на 6 в. сл.Хр. няма селище. Траките не изграждат селища в непосредствена близост до светилищата си. Келтите през периода на владичеството си в Тилè също не използват най-високия източен хълм, освен за наблюдателен пост. Техните светилища, за разлика от тракийските са на равни места, защитени с ров и насип, с ритуални ями, колове и постройки в ограденото пространство. Поради това, по време на сондажните разкопки през 1985г. на Дебелец не са открити останки от селище в този период.

На хълма Асара/Дебелец, се издига отдавна забравена крепост

 Според историците тя е ранновизантийска, построена през 5-6 в.  като част от старопланинската крепостна система за охрана на стратегическия проход Хаинбоаз (hain boğaz – коварния пролом). От нея се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Някои я наричат „Асара II“ по името на хълма , а и за да се различава от източнородопските крепости със същото име (напр. тази при Звездел или онази при Рабово, всяка от които претендира, че е „по-по-най“). Всъщност всички тези „Асари“ са най-вероятно изкривени Хисар (тур. hisar, от араб. حصار , ḥiṣār – крепост).

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Под хълма Асара се е намирала и

легендарната „Царска дупка“

 – сега затрупан вход на пещера. Според легендите, в миналото пещерата е била таен изход от крепостта и през нея се е стигало до близката река Радова. При всеки древен град, както и при Тилè, има (поне) една легенда. Когато траките проникват в града, цар Кавар със златното си съкровище търси спасение в пещерата на върха Дебелец. Но всички изходи са завардени и той остава навеки под земята. Легендата гласи, че който освободи духа му, ще получи златното съкровище като награда. И тъй като във всяка легенда има истина, да се запитаме

защо пещерата се нарича „Царската дупка”?

Никъде в историческите извори и в народните предания и спомени няма дори намек друг цар да е посещавал тази пещера. Независимо дали цар Кавар остава в пещерата или не, думата „цар”, както и епитетът „царска” в названието на тази пещера, произлиза от общия индоевропейски корен „ŝūra”- „герой, воин, победител” през тракийската му форма „Σ(ο)υρα(ς)”, която е теоним, съответстващ на Тракийският конник и същевременно топоним на хълма, светилището и пещерата.

Названието „Царската дупка” на пещерата на върха на хълма Дебелец е отзвук, достигнал до нас през вековете, от особеното култово значение в древността на светилището на Тракийския конник на същия хълм.

При изкопни работи за водопровод е открит ров и защитен зид със същия градеж, като този на крепостните стени. Това показва, че през късната античност селището не е върху двата хълма на запад от „Асара” (Тилè), а долу в равнината край река Радова. На източния склон на хълма са били разкрити и основите на църква с много красив глинен кръст. За съжаление, първи до нея се добират иманяри.

Крепостта с дължина 128 м, ширина 62 м и площ от 8 да заема билото на хълма. Проучена е от археолога Стефан Лисицов през 1985 г. Тя е обградена отвсякъде със стръмни скали и е достъпна само през седловината и полегатия склон от запад и северозапад, откъм другите два по-ниски хълма. Чрез сондажни разкопки са проучени защитните съоръжения: окоп, вал, протейхизма (предна или допълнителна стена), междинен и главен зид. Единствената друга крепост в България с три реда крепостни стени е „Царевец“.

Стените са строени чрез градеж „opus implectum“. Според архитектурния речник това е зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан. Тук са използвани лицеви варовикови и пясъчни блокчета и керамични елементи в хоросановата спойка. Крепостната стена е запазена отчасти с височина 1 м. Най-външният пояс е с кръгли кули, а най-вътрешния е най-дебел – около 2 м. Това много добре личи в северозападния ъгъл на крепостта, където външните стени завиват плавно, докато вътрешната – под прав ъгъл. Успоредно на крепостния зид е имало и ров, който е обхващал изцяло крепостта.

При извършваните археологически разкопки в региона са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове, украшения и керамични елементи от различни епохи – от 12 – 9 в. пр.Хр. (халщадска керамика от ранножелязната епоха) до 13 – 14 в.

Нашата цел бе да издирим и посетим именно

Крепостта Асара II

 Както често напоследък ни се случва, уцелихме най-дългия маршрут (червената линия на снимката по-долу).

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Оставихме колата под моста на Подбалканския път и

поехме по черен път край река Радова,

от източната страна на хълма. Само след 100 – 200 м GPS-ът с нотка на самодоволство съобщи, че сме пристигнали. Да, но вероятните останки на крепостта се виждаха на повече от 50 м над нас. Продължихме на северозапад покрай хълма с надеждата да намерим пътека в шубраците, която води нагоре. Това се случи чак след километър, когато от голям бор започваше път, водещ на юг. По едно време се появи отклонение вляво, насочено на изток. Надявахме се, че това е вярната посока и не сгрешихме. Скоро стигнахме до южната крепостна стена и основите на кръгла кула.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Цялата територия на крепостта е обрасла с бодливи храсталаци и саморасли дървета, не личи скоро да е извършвано каквото и да е облагородяване или консервация. Най-активни са били вандалите, които не са се посвенили да донесат спрейове и да оставят „артистичните“ си подписи по останките.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Всъщност вече е прекалено банално да разсъждаваме, ако не бяхме българи, а някакви (произволно) други, какво бихме направили с тези природни и културно-исторически дадености… Всяко мнение за отговорността на държавата и отделния гражданин, споделено по форумите, се оценява като „мрънкане“ от електората, пречещо му да се наслаждава на шекерено-лепкавия „живот“, клокочещ от телевизора.

На връщане решихме да пробваме друг път – след като стигнахме споменатото вече Т-образно кръстовище на черните пътища, вместо на север, откъдето дойдохме, продължихме на юг. Следвайки главния път, стигнахме до вододайната зона на Николаево. Явно този път е, за да могат машините на ВиК за поддръжката на каптажа да стигат до него. Оттук по пътечка между боровете, надолу и наляво, отново стигнахме до колата.

Geo-Tracker-2018-10-21-13-22-49 Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Тракът може да бъде видян тук, а свален и от тук.

По-късно открихме, че до крепостта може да се стигне от запад, от стария път Николаево – Лагера, Гурково. Има слухове, че дори съществува указателна табелка.

Крепост „Асара II“

адрес: BG-6190 Николаево

GPS: 42.638212, 25.794425

Още снимки:

България: Твърдица (2018-09-09 Потопената църква, Запалня)

България: Николаево (2018-09-09 Асара II)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

Booking.com

Ваканция в Трансилвания (Румъния)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе до един от най-красивите райони на Румъния – Трансилвания. Наш водач ще бъде Благовеста. Приятно четене:

Ваканция в Трансилвания

Румъния



Отколешна мечта ми е едно пътешествие до Трансилвания . И най – после съдбата ми се усмихна.
Тази година решихме семейната ни ваканция да бъде в Румъния. След доста голямо ровене в интернет успях да съчиня план – програма за пътуването.
Оказа се, че както Румъния е съседна държава, така за нея в интернет трудно намерих информация. Почти нищо не пише в български сайтове, тук-там някой пътепис от пътешественици – мотористи. Но от английски сайтове успях да събера доста информация, която искам да споделя.
За мен Румъния беше съседна държава, поопоскана от Соца, но… не съвсем. Колкото повече четях за Румъния, толкова повече ме заинтригуваше тази страна. Оказа се , че имат интересни области , китни манастири, прекрасни природни забележителности, величествени планини и дори… кратер на угаснал вулкан. А…малко се отплеснах. Сега по същество:
Пътуването ни беше главно в Трансилвания.


Маршрут:
1 ден = Варна – Сибиу през Трансфъгарашан
2 ден – Сибиу – Сигишоара
3 ден – Сибиу – солна мина Турда – крепостта в Алба Юлия
4 ден – Сибиу – музей на златото в Брад – замъкът Корвин в Хунедоара
5 ден – Сибиу – крепостта Фъгъраш- замъкът Пелеш в Синая
6 ден – Корну де Жос – дворец Могошоая – Букурещ – Варна

Резервирах през Booking:
4 нощувки в апартамент в Сибиу
https://www.booking.com/hotel/ro/sweet-sibiu.bg.html
Booking.com 1 нощувка в Корну де Жос:
https://www.booking.com/hotel/ro/ralf-residence-cornu-de-jos.bg.html

Booking.com


– Купихме електронна винетка


Изтеглих карта на Румъния от тук:
https://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1381215

Настроихме GPS те и потеглихме


1 ден – тръгнахме в 4 часа на рано от Варна знаейки, че имаме да минаваме граница, лоши пътища в Румъния и проход. Какво ни беше учудването , когато след Vama veke се оказа, че пътищата в Румъния са хубави , да … без дупки но…се мъкнахме с 50-60 км/ч. Постоянни ограничения, пътя върви от село в село ….В Букурещ – движението ужасно…
Е… към 11и 30 часа пристигнахме в

Куртя де Ардеш

в ресторант Wolf предварително набелязан, с добри отзиви и паркинг.
http://restaurantwolf.ro/
Мъжката чета иска да яде , няма как. Сядаме да поръчаме. Ами сега ?!? Сервитьорката не говори друг език освен… румънски. Та… с пръсти успяхме да си поръчаме – 2 супи, 1 омлет, 1 кашкавал пане и 2 български салати. Какво ни беше изумлението, когато пристигнаха 2 огромни купи салати – едвам успяхме 4 човека да ги изядем. Оттук нататък внимавахме в поръчването. И всичко това за 20 лева. Еха! Изобщо – повече от 20 – 25 лв за обяд и 30 – 35 лв за вечеря не сме плащали.
След доброто хапване и много смях /научихме вече: 4 – куатро, 5 – чинчи/ потеглихме през прохода

Трансфагарашан

Отне ни около 5 часа да го минем. Не беше толкова тежък като преход, просто много често спирахме за снимки. Видяхме мечка с малкото си до мантинелата. За съжаление имаше много гъста мъгла и по северния склон не можахме да снимаме виещия се път , нито езерото Балея.

Трансфагарашан – южният склон , Румъния
Трансфагарашан – южният склон


Към 19 ч пристигнахме в

Сибиу

и се настанихме в апартамента. Оказа се много удобен за 4 членното ни семейство. Самият квартал беше добре устроен, с алеи за пешеходци, с паркоместа, много зеленина , чисто…все едно не бяхме в Румъния , а в Германия.

На 80 метра – Профи – супермаркет, кафене, аптека, закусвалня. На 100 метра – ресторант и пицария. И в двете заведения ни хареса храната и обслужването.
http://www.pizzasibiu.ro/preparate-quattro-stagioni.php
https://eucemananc.ro/sibiu/locatie/restaurant-caru-cu-flori/227/
Направихме вечерна разходка в Стария град. Барокови сгради с характерните прозорчета – очи, много зеленина…На големия площад имаше сцена с балетна постановка.


През цялото лято в Сибиу се провеждат културни изяви. 3 вечери подред имаше концерти с румънски рок групи – хората танцуват, всеки с питие в ръка … не ни се прибираше в апартамента да спим.


2 ден – понаспахме се и към 11ч успяхме да тръгнем за Сигишоара. Хубав път , но… средна скорост 50км/ч – 90 км за… 2 часа.

Внимавайте по румънските пътища – има много полиция с камери


Докато мъжът ми се нервеше за влаченето по пътя, аз се наслаждавах на кокетните трансилвански села. Табелите им са написани на 3 езика – румънски,унгарски и немски.
В

Сигишоара

точно до паркинга /5 леи/ беше поредната спирка да заредим гориво за телата ни –
https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g311309-d3498488-Review
Ядохме традиционна mamaliga и ciorba fasole.


След вкусния обяд с усмивка и нови сили закатерихме към цитаделата.

Децата влязоха в къщата – музей на Влад Цепеш, а аз – по дървените стълби към

Bergkirche

Гледки, снимки – снимки, гледки – до вечерта.


На връщане в същия ресторант отразихме едни папанаси и – доволни по обратния път

Romania-Transilvania-Меню в ресторант, Румъния – Сигишоара

В района е хубаво да се видят и укрепените църкви в Саскиз и Биертран по ЮНЕСКО/.

3 ден – ставаме по-рано и газ… към

солна мина Турда

От Сибиу до Алба Юлия има магистрала, но след това до

Турда

– пак с 50км/ч. Румънците строят в този участък магистрала до Клуж-Напока, но още не е довършена.
Децата останаха много доволни от днешния ден – за първи път влизаха в

солна мина

Зарязаха ни още в началото и ги видяхме чак след 4 часа на излизане. Внимавайте долу в мината няма обхват на телефоните.
Самата мина много ни хареса , но достъпът до галерията Франц Йозеф е само през 2 асансьора за 4 човека и огромни виещи се опашки. Така , че…хайде по стълбите… 26 етажа надолу. Голям фитнес! Имайте го предвид , защото на връщане пак по същите стълби е изкачването. Вечерта спахме като пребити. /Е ,затова помогна и по – прохладното време в Сибиу – 18 – 24 гр по Целзий, Варна – 25 – 31 гр по Целзий/ .

Ах,забравих: Минахме и през Алба Юлия, но бяхме много изморени и

Алба Юлия, Румъния

направихме няколко снимки на крепостта Алба Каролина

Православна катедрала Св. Троица – Алба Юлия, Румъния
Православна катедрала Св. Троица

и … беж’ в

Сибиу


4 ден – сутринта потеглихме по познатият ни път по магистралата – УРА! – 150 км – за 1час.

В Брад бил единственият музей на златото в Европа.

Първа спирка – пицария Рома .
Restaurant Roma Brad – Brad, Romania – Food & Beverage | Facebook
Леле, как хранят тия румънци! Трима души ядохме една пица . Платихме около 25 лв и хайде в

Музея на златото.

Бях с по – големи очаквания, но децата ми останаха очаровани.
Продължихме за

Хунедоара

и ….еха! Замъкът си чака принцесата! Наистина е величествен!

До входа на замъка има музей на изтезанията – за хора със здрави нерви.
И… вечеря в любимата ни пицария и вечерна разходка в Сибиу.


5 ден

Умората си казва думата – трудно ставане – към 11часа и казахме „чао“ на Сибиу – градът остана завинаги в сърцата ни.
И пак регулярното „влачене“ с 50 км/ч .

Фъгъраш –

невероята крепост с ров и вода около нея, плуващи лебеди във водата. Около крепостта – оформени алеи, пейки, зеленина, спокойствие и красота…чуват се само крясъците на лебедите и шума на листата…

Пристигнахме в

Пелеш

към 16 часа след страхотен трафик, докато хапнем и… заваля дъжд, а дворецът Пелеш го затвориха.

Настанихме се в къща за гости в

Корну де Жос –

много приятно местенце. Зад къщата – беседка , градина и детски кът…тишина и спокойствие… Самото селище – чисто, приветливо и подредено. Бихме останали тук и за по-дълго време …

https://www.booking.com/hotel/ro/ralf-residence-cornu-de-jos.bg.html Booking.com


6 ден – сутринта след обилната закуска – към

двореца Могошоая

Там – поредната двойка младоженци на фотосесия. Въобще, много сватби срещнахме: две в Алба Юлия и еднав Сибиу.


Около двореца има парк с красиви алеи, тихо , спокойно място, потънало в зеленина…

Аз нали съм си романтичка – по замъци ходих… избирах си в кой бих могла да живея…хи .. хи … мечти!


Полезни сайтове:
https://www.romanianfriend.com/
https://www.romania-insider.com/discover-romania-the-gold-museum-in-brad/
https://www.welcometoromania.eu/DN76/DN76_Brad_e.htm
http://www.mcdr.ro/
http://www.balkaninsight.com/en/article/transylvanian-castle-to-host-opera-festival
http://bnr.bg/hristobotev/post/100496403/po-sledite-na-chernia-garvan
http://romaniatourism.com/sighisoara.html
https://www.uncover-romania.com/attractions/history-culture/landmarks/mogosoaia-palace/
https://www.travelguideromania.com/ro/salina-turda-transilvania/

Автор: Благовеста Дойчева 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Booking.com

От Хайфа до Акко (Акра), Израел (1): Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Цветан тръгваме по стъпките на кръстоносците! Днес сме в Акра, Израел – при рицарите – хоспиталиери.
Приятно четене:

От Хайфа до Акко (Акра) – столицата на кръстоносците

част първа

Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

Събуждам се от познатите крясъци на чайките, които посрещат изгрева на слънцето.

Надигам се от леглото и „Бах!“- хиляди звезди „Давидови“ проблясват в главата ми.

Бавно пред очите ми се избистря гредата от ниския наклонен таван.

„Къде съм?“

 „Аа-ау! Аз съм в Израел, в Хайфа, на тавана в хостела на Германската колония!“

Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти, Израел
Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти

Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти. Те са построени за поклониците в Святата земя и  днес пазят някогашната атмосфера в кафенетата и музеите. В навечерието на Втората световна война, всички немци за изселени като нацисти от англичаните- окупаторите на Палестина.

Внимателно изпълзявам до тоалетката, където включвам каната за кафето. На тънка филия безквасен израелски хляб намазвам нашенска лютеница и слагам отгоре парче сирене „булгарит“. Те бяха щастливо открити в близкия „руски“ супермаркет. „Булгарит“ е бяло саламурено сирене смес от краве и овче или козе мляко произведено от българските евреи.

В кафенето може да си поръчате оригинален сандвич с „българско сирене- made in Israel“ - Хайфа, Израел
В кафенето може да си поръчате оригинален сандвич с „българско сирене- made in Israel“

7 часа е. Кардамонът в израелското кафе ме ободрява и аз слизам долу на рецепцията, където оставям куфарa си, докато се върна следобед. Американецът на рецепцията ме черпи с парче черен шоколад, черен като самият него и ме упътва как да си взема еднодневен комбиниран билет с RAV Card за влак и автобус до Акко за 21,5 шекела .

Хайфа. Срещу хостела е спирката на бързият автобус „Метронит“от линии №1 и 2 – Хайфа, Израел
Хайфа. Срещу хостела е спирката на бързият автобус „Метронит“от линии №1 и 2.

Вдясно е силозът за съхранение на зърно Драгон. В ляво- пристанищният кран със скърцане разтоварва добружанско жито.

Хайфа, автобус  – Израел
Хайфа, автобус

Хайфа. Модерният бус се движи в отделен скоростен пътен участък. Билетът е 5 шекела. Това е хибриден двойносъчленен просторен автобус за 110 пътника. Той ни отвежда до следващата си спирка – 

ж.п.гарата „Ḥаifa Merkaz HaShmona

Central Train Station или Централната ж.п .гара в Хайфа

Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа – Израел
Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа
Ḥаifa Merkaz HaShmona – Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа – Израел
Ḥаifa Merkaz HaShmona

 Хайфа има 3 ж.п.гари, но тази е правилната – началната „Ḥаifa Merkaz HaShmona” Централната ж.п.гара за северната ж.п.линия до Акко или Акра.

На ж.п. касата, ползвайки руски език, ние си купуваме дневна RAV карта за Хайфа и Акко. Няма никакъв проблем на спирката да попиташ на руски, все ще се намери някой емигрант от бившия СССР, който да помогне. На паркинга до гарата тръгват и автобусите до Назарет. На влизане на перона валидираме RAV картите си. Във влака се интересуваме, след колко време трябва да слезем: „Когда остановка Акко?“ Зад гърба си чувам: „Чакай, чакай!“ е отговорът от български евреин.

Влак в Израел - ж.п.гара Акко/Акра

След половин час път, вече сме на ж.п.гарата на Акко. Нашите евреи пъшкат и бутат огромни куфари към такситата – за тях Акко е морски курорт.

Booking.com

Откриваме спирката на градския автобус срещу гарата и с помоща на RAV картата, пътуваме към

стария град Акра – столица на кръстоносците за сто години (1191-1291).

 През 1104 година градът е завоюван от кръстоносците начело с Балдуин I. Но през 1187 година Саладин превзел Йерусалим и след това Акко, почти без бой. Това наложило да започне двугодишната обсада на Акко, докато накрая не бил превзет от войските на кръстоносците под командването на френския крал Филип II Август и английския крал Ричард Лъвското Сърце.

1191. Капитулацията на Птолемаис (Акра) пред Филип II Август, картина на Блондел
1191. Капитулацията на Птолемаис (Акра) пред Филип II Август, картина на Блондел

При обсадата загинали много знатни представили на този „Европейски съюз“ на кръстоносците, а всички пленници мюсюлмани били убити. Това и до днес не е забравено от воините на джихада, които ни го припомнят с атентати в Европа (всеки терорист си намира извинения/рационализации, които не могат да бъдат потвърдени при реалистично мислене – бел.Ст.)

Градът станал столица на Йерусалимското кралство на кръстоносците в Палестина под името — Сен-Жан д’Акр.

Старите крепостни стени на Акра. Гравюра от времето на Османската империя
Старите крепостни стени на Акра. Гравюра от времето на Османската империя

Днешните останки от морските стени на рицарската столица Акра – Израел
Днешните останки от морските стени на рицарската столица Акра

 

Бях любопитен, след като посетих замъка на хоспиталиерите – Крак де Шевалие в Сирия (2) и замъка им Колоси в Кипър (3), да видя накрая Акра или Акре или Сен-Жан д’Акр, тяхната главна квартира в Палестина.

Акра.Това е Цитаделата. Вляво черният вход е за средновековните подземия на хоспиталиерите – Израел
Акра.Това е Цитаделата. Вляво черният вход е за средновековните подземия на хоспиталиерите

Акра. Дворът пред цитаделата е сенчест оазис с тропическа си градина – Израел
Акра. Дворът пред цитаделата е сенчест оазис с тропическа си градина

Там са и касите.

Акра. Малък оркестър свири рицарски менуети – Израел
Акра. Малък оркестър свири рицарски менуети

Деца тичат и размахват дървени мечове. Чува се конски тропот от рицарския турнир, за който няма билети. Добре, че бяхме в Германия да видим истински рицарски турнир, но нека израелците се радват на своя турнир и Пасхален празник.

Пред касите се изсипва тълпа туристи, платили сто долара за еднодневна екскурзия до Акко. Ние също се нареждаме на опашката да си купим комбиниран билет за Цитаделата и Тунела на кръстоносците (без турската баня, но с галерията Окаши). 3 обекта за двама. ОК. На билета има цифра 3.

Хамама в Акра, Израел
Хамама

 Ако баща ти те е водил на баня в Плевен (днес – галерията) и още помниш лютивия сапун в очите, днес нямаш желание да дадеш още 15 шекела за да посетиш другата местната „кирлива“ атракция – Хамама.

турската крепост Акко. Израел

В занданите (подземията) на турската крепост Акко са гинели и български революционери. Най-гнусен е бил нужникът – ямата с лайна от която смърдяло непрестанно. Вижте повече подробности в романа на Стефан Дичев „Подземията на Сен Жан д’Акр“. През 60-те години изрелските археолози почистват ямата и изгребват още 5000 м3 и тогава откриват, че подземията на турския затвор са втори етаж от крепостта на кръстоносците. Копаят още надолу и откриват трапезарията на рицарите, вътрешния двор, зали, тунел и част от улица. Англичаните също са продължили да използват крепостта като затвор за нелегални евреи. Днес тук има Музей на съпротивата. На портата му едно девойче се подписа, а аз извиках „1000 шекела!“ То побягна уплашено, защото евреите разбират само от парична глоба.

Акко. Отсреща се вижда терасата с миндерлъка на Ефенди хотел. Тя е прекрасен образец на османското културно наследство – АКра, Израел
Акко. Отсреща се вижда терасата с миндерлъка на Ефенди хотел. Тя е прекрасен образец на османското културно наследство
Booking.com

 „Мойша към Авраам: Кафето с четири или пет лъжички захар?

С три, но да ги видя!“

Вървим по следите на изгубеното време, но няма време за кеф на плажа с кафе или с наргиле – Акра, Израел
Вървим по следите на изгубеното време, но няма време за кеф на плажа с кафе или с наргиле

.

Акко. Крепостните стени -  Акра, Израел
Акко. Крепостните стени

Акко. Крепостните стени, които са разрушени от мамелюците са въстановени от османлиите.Така след век, рибарското селце Акко се възражда като стратегическо пристанище. Раята от дюлгери няма грижа какво е отдолу и градят направо върху разрушенията по турски тертип (образец): „Ден да мине, самун да загине“ (един хляб да се изяде) при задължителната безплатна ангария. Това е обикновено турско робство.

Рицари - хоспиталиери, Израел

Като истински европейци, ние се интересуваме в Акра, от нашето културно християнско наследство, което от 2007 година е под закрилата на ЮНЕСКО и е запазено от времето на Knight Hospitaller рицарите – хоспиталиери.

Акко. На входа за Цитаделата – Израел
Акко. На входа за Цитаделата

Акко. На входа за Цитаделата пазачът ни спира учудено с въпроса: „Къде е третият?“

 „Няма трети, ние сме само двама с жената?!“

Акко. Касата за Цитаделата - Израел
Акко. Касата за Цитаделата

Акко. Внимание това е стар номер, защото билета е написан само на израелски (Hebrew), а повечето чужденци не го знаят и няма да се върнат да си искат парите, а ще влязат направо. Но това не важи за нас, които се върнахме и след шумен скандал на жената в бяло си върнахме надвзета сума за един билет – 47 шекела. Вътре раздават безплатен аудиогид, но срещу паспорт. Но след скандала, ние отказахме да се легитимираме пред Мосад.

Като рицарите- снимка на израелско семейство. Аз имам такава като тевтонски рицар в Латвия – Акра, Израел
Като рицарите- снимка на израелско семейство. Аз имам такава като тевтонски рицар в Латвия

Акра. План на подземията на Цитаделата. – Израел
Акра. План на подземията на Цитаделата.

Акра. План на подземията на Цитаделата.Това е единствената запазената част от крепостта от времето на кръстоносците. Внимание, това е стара карта Refectory (кухня) е Dining room (Трапезaрия). 

Вместо да зяпаш голите каменни стени и да се чудиш кой камък е от рицарите или от турците, израелците са поставили много снимки, живописни платна и лазерни проектори. Браво!

Акра. Сцени от ежедневието на 25 000 граждани на Сен Жан д, Акр са представени в табла – Акра, Израел
Акра. Сцени от ежедневието на 25 000 граждани на Сен Жан д, Акр са представени в табла.

Акра. Галантният образ на живот на рицарите и техните дами.
Акра. Галантният образ на живот на рицарите и техните дами.

Акра. Хлебопекарна.
Акра. Хлебопекарна.

Мама редовно ми приготвяше „Закуската на бедния рицар“ както е известна на Запад или у нас е „Пържената с яйце филия хляб, поръсена отгоре със захар“. Хоспиталиерите са държали под контрол доставките на жито и производството на захар от захарна тръстика. Тази любима майчина закуска е по произход от Близкия изток, донесена от кръстоносците в Европа и останала като наше културно наследство. Ако сравним арабската закуска: „Питка поръсена със заатар и зехтин“ тя е много сходна на нашата „Циганска баница“ или „Филия хляб поръсена с шарена сол и олио“, която може би също е дошла у нас след кръстоносните походи в Ориента.

Акра. Погребалната процесия от монаси оживява визуално на стената – Акра, Израел
Акра. Погребалната процесия от монаси оживява визуално на стената

.

Акра. Малкият скромен параклис остава скрит за повечето посетители Акра, Израел
Акра. Малкият скромен параклис остава скрит за повечето посетители.

Акра. Болницата.
Акра. Болницата.

Хоспиталиерите

 са военен орден от монаси, който има задължение да се грижат за болните в Святата земя и да се грижат за личната безопасност на поклонниците, които се стремят към светите места.Те управлявали болниците в Акра и Йерусалим. Още в първите години на заселването си, кръстоносците получават собственост в Акра. Това е документирано с указа на крал Балдуин I, с който те придобиват собственост на сграда северно от Катедралата на светия кръст като дарение. По време на разширението на катедралата (1135 година) хоспиталиерите са принудени да започнат строежа на нов център или Главна квартира. Това също е документирано по времето на кралица Мелисанда (1149 година), когато те започват да строят църквата на Св.Йоан южно от техния център. През 1169 година поклоникът Теодорих описва, че Главната квартира на хоспиталиерите може само да се сравнява по големина и укрепеност само с тяхната Цитадела.

Рицар – хоспиталиер
Рицар – хоспиталиер

Орденът на хоспиталерите, който процъфтява в Ерусалим по време на Първото кралство на кръстоносците (1187-1099 г.), прехвърля централата си в Акра по време на Второто кралство на кръстоносците (1291-1191 г.). Хоспиталиерите, които имали цял квартал по време на Първото кралство, се върнали в Акра, разширили централата си и възстановили обектите, които се състоят от два до три етажа около централния двор, подземните секции, водохранилища и канализационна система.

 
Акра. Ценралният вътрешен открит двор – Израел
Акра. Ценралният вътрешен открит двор

 Акра. Ценралният вътрешен открит двор заема площ от 1200 м2. В северния му край има кладенец дълбок 4 м. До него има два облицовани басейна дълбоки 40 см. Те се източват от воден канал в централната канализация. В южния край на двора има друг басейн като вана дълбока 1,5 м. Водата е използвана пестеливо за пиене, миене и пране.

Акра. Вътрешният двор – Израел
Акра. Вътрешният двор

Акра. Вътрешният двор е заобиколен от поредица от арки, които подържат стълбището и коридора, който води към втория етаж. Вътрешният двор е сърцето на ежедневния живот на Ордена на хоспиталиерите. Тук на него рицарите хоспиталиери тренирали различни бойни изкуства: стрелба с лък или борба и са правели редовно упражнения по тревога, вдигана от маршалът. Рицарите се упражнявали най-малко три пъти седмично в бойни турнири.

Акра. „Повече пот в ученията, по малко рицарска кръв в боя!“ е лозунгът на маршала на Ордена на хоспиталиерите
Акра. „Повече пот в ученията, по малко рицарска кръв в боя!“ е лозунгът на маршала на Ордена
Акра. Северната зала – Израел
Акра. Северната зала


Това крило е построено в непосредствена близост до северната стена на града. Залата е построена като едно пространство, разделено на шест отделни зали със стени със сводести отвори. Пространствата са покрити с 10-метров свод. Външните стени на северната зала са масивно изградени, а именно изсечените каменни стени са с дебелина 3,5 метра.

Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата – Израел
Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата

Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата, която има два отвора: един на юг, който се свързва със Залата на колоните през 3-метров широк покрит коридор, а другият на север, който води до ров на север от от там, до портата на Света Мария в северната част на града.

Акра. Колонната зала. The column hall (dining room) – Акра, Израел
Акра. Колонната зала. The column hall (dining room)

Акра. Колонната залаThe column hall (dining room). Тази зала е най- впечатляващата част от цитаделата е изкопана през 60-те години.

Акра. Залата – Израел
Акра. Залата

Акра. Залата е висока 10 метра с таван подържан от 8 арки, лягащи върху 3 мощни колони. Тази зала е служела като трапезария на рицарите хоспиталиери. Съседната зала, която трябва още да се откопае, е кухня. Капителите са декорирани с гирлянди от лилии.

Акра. Носеща колона – Израел
Акра. Носеща колона

Акра. Диаметърът на тази носеща дебела колона е близо 3 метра. Тя е пристегната днес с железни колани. Какви тежки наздравици са вдигали в трапезарията!

Акра. Нужникът – Израел
Акра. Нужникът

Акра. След пиршествата идват естествените нужди. Рицарската тоалетна с течаща вода.

Дъждовната вода се събира от покрива с улуци и дренажни тръби в стените се отвежда в резервоар, откъдето се източва при нужда в тоалетната или в кухнята.

Акра. Накъде води този тесен тунел? – Израел
Акра. Накъде води този тесен тунел?

Акра. Любопитен съм: Накъде води този тесен тунел? Стигам до временна метална врата, която е заключена, когато се появява охраната и ми заповядва да се върна. Камерите работят! Мосад бди! Съкровището на хоспиталиерите още е скрито!

Очаквайте продължението

Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019

Снимки хаджи Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът

Литература:

  1. Day Trip to Akko from Haifa (Save Money Using Rav-Kav #501 Day Pass)http://wonderisrael.com/day-trip-to-akko-from-haifa/
  2.  Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие, Пътуване до, patepis.com/?p=3942
  3.  Замъкът Колосси – Командория на рицарите … – Пътуване до… patepis.com/?p=822784
  4. Рицарски турнир в Дорнум (Германия) | Пътуване до… patepis.com/?p=35965
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Booking.com

Разделеният Кипър (2): Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Коранът е подарък от моя набор 😉 президента на Турция – Ердоган

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза

Паметник на поета Намик Кемал – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на поета Намик Кемал

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди – Фамагуста, Северен Кипър

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и пристанището днес.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската врата на Фамагуста някога

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и крепостта отвътре

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Лъвове юнаци! – Фамагуста, Северен Кипър

Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Северният готически вход на св. Георги Латински

Паметник на Шекспир – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на Шекспир

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

Отело и Дездемона – Фамагуста, Северен Кипър

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

Монумент на победата – Фамагуста, Северен Кипър

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар. Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

Венециански флаг – Фамагуста, Северен Кипър

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Британска база – Фамагуста, Северен Кипър

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
  3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
  4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Разделеният Кипър (1): Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили по „забранени“теротирии – днес с Цветам отиваме до Северен Кипър, за да разгледаме Фамагуста и, ако не намерим едри звезди, да видим какво друго може да се види там. Започваме с обсада, разбира се – приятно четене:

Разделеният Кипър

част първа

Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста

Северен Кипър

„Магуса долмуш отобус?“ („Къде е спирката на споделяните таксита и бусове за Фамагуста?“) е нашият въпрос на развален турски, който задаваме на всеки аркадаш тази сутрин в Гирне (Кирения) в Северен Кипър. (Долмуш е по-скоро маршрутно такси – бел.Ст.)

Яваш, яваш или лека полека стигаме до централния площад, където изненадващо получаваме отговор на чист български:

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста – Северен Кипър

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста.

„Заповядайте за Фамагуста за 16 лева!” – един нашенец емигрант от Харманли ни кани в неговия черен долмуш с ляв волан! Ако искаме да се качим или да си вървим пеша. Май сбърка лева с турската лира?

„А бре чок пара!” (Скъпо е 😉 за 76 км! )

Ние сме решили да посетим „града на 365 църкви“

Фамагуста,

както го кръщават венецианците или Газимагуса или градът „ветеран“ (гази), както сега го наричат турците след 1974, а не да търсим „едрите звезди“ на Вапцаров посред бял ден. (Засега на нашия сайт все още нямаме пътепис, в който да се потвърждава за „едрите звезди“ над Фамагуста. Аз съм го чувал от баща ми, който беше плавал покрай Фамагуста и го потвърди – но при моето пътуване до Северен Кипър беше облачно, така че все още нямаме писмени доказателства – бел.Ст.)

Автобус – Северен Кипър

За нас пенсионерите е по-добре да вземем автобуса до Газимагуса за 8 ТЛ билета. Автобусът бил заминал, нищо ще почакаме 30 минути да хванем следващия, нямаме бърза работа!

Планината Бешпармак – Северен Кипър

Заминаваме точно по разписание в 9:00 като преминаваме покрай величествения стиснат юмрук на

планината Бешпармак

(5 пръста), която разделя Кипър на две: Северен Кипър т.е. непризната Турска република Северен Кипър от гръцката южна част на Република Кипър, която е член на ЕС, но не и на НАТО.

Турска армия – Северен Кипър

Тук близо до антените на турския аскер е

Мави Кьошк

Това е вилата на мафиота Пауло Паулидес, който е натрупал пари от контрабанда на оръжие за гръцките киприоти.Те искали първо да прогонят турците от острова, както направиха това на Крит, а после „Еносис“ (Съединение) с Гърция.

Мави Кьошк – вилата на мафиота Пауло Паулидес – Северен Кипър

Вилата има 16 стаи, всичките изтърбушени без дограма, но с отлична панорама.Тук често има любопитни гости, които търсят имането пазено от призраците на двамата другари: мафиота Пауло и свещенника – архиепископа Макариус.

След като сме пътували и дрямали час в новия бус Мерцедес, неочаквано се отбиваме и спираме. Уви, слизат всичките симпатични млади незабулени туркини! Те се оказват студентки в

Източно Средиземноморския Университет,

които закъсняват за лекции.

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста) - Северен Кипър

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста)

Монументът на победата – Фамагуста, Северен Кипър

Монументът на победата

Автобусът спира в новия квартал недалеч от кръстовището (колелото) с Монументът на победата или грамадата от турци, разтреляни от гърците през 1974. Турция като гарант за живота на своите сънародници на 14 август бомбардира с авиацията града, убивайки туристи и жители. 80 турски танка „Патън“ атакуват Фамагуста и сломяват съпротивата за 2 дена на 3-те гръцки танка Т-34-85. САЩ блокират гръцката авиация от намеса.

NАТО и Великобритания не се намесват във войната между Гърция и Турция (и двете членки на NАТО) и така Кипър беше набързо разделен през 1974. Амин!

(В името на по-доброто разбиране, ще трябва да добавя: Кипър и през 1974 г не е бил член на НАТО. Имали са двойно управление – президент от гръцките киприоти, и министър-председател от турските киприоти. През 1974 г гръцките киприоти от кипърската армия правят военен преврат, слагат някой от своите за министър-председател и тръгват да обявяват, че няма да има независим Кипър, а ще го присъединяват към Гърция. А в страна с 40% турско население това едва ли ще се приеме еднозначно 😉 Тогава вече се намесва Турция с десант срещу тази нова власт и започва спомената битка. Та, ако и Гърция се беше намесила – щяхме да гледаме наистина неприятни гледки. И то в близост до британска военна база 😉 И тук няма нищо общо с НАТО. Та мисълта ми е – не всичко е толкова еднозначно, особено ако искаме да разберем кога, къде, какво 😉

Иначе кипърските турци визуално приличат на кипърските гърци – изобщо на всички обитатели на островите в Бяло и Средиземно море, практически не носят забрадки и езанът от джамиите е в пъти по-тих от езана в континентална Турция 😉 Искрено желая обединение на Кипър – тогава Кипър ще бъде страната от ЕС с най-голямо мюсюлманско малцинство, а континенталните турци ще търсят роднини там за паспорт 😉 – бел.Ст.)

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци – Северен Кипър

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци.

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг – Северен Кипър

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг.

Султан Селим Пияницата

Султан Селим Пияницата

На 3 юли 1570 любителят на кипърското вино султан Селим II изпратил флот от 300 кораба и 60 000 воини, които дебаркирали на Кипър край Ларнака.След 7 седмици обсада на Никозия, изгражданите от турците редути се доближили до стените на града.Накрая 45-та атака се оказала успешна, защото защитниците вече привършили мунициите. Били изклани 200 000 души жители и така също всички свине, считани за нечисти от исляма!

Загубите на венецианците достигнали 56 000 убити и взети в плен, накарали защитниците на крепоста Кирения да я предат без бой.

Риветтина бастион – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион

На 15 септември турската кавалерия се изправила пред стените на Риветтина бастион. Венецианската

крепост Фамагуста

е защитавана от 6000 воини и 85 оръдия начело с генерал – капитан Маркантонио Бригандин.

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста, Северен Кипър

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките

.

Фамагуста е бил втория по значение град в Кипър,

най-важен търговски център и пристанище на кралството на Лузитанците, на генуезците и венецианците.Затова за укрепването на града се е отделяло постоянно внимание, като за разширението и адаптацията към новите военни фортификационни технологии е търсен за консултант Леонардо да Винчи. След като градът е разположен на кръстовището на важните търговски и поклонически маршрути,той е бил обект на постоянни нападения от пирати и завоеватели. До 1310 е издигнат замъка, кулата на арсенала и стените между тях.

Лимасолската порта – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Лимасолската порта

Зад колелото, влизаме през

Лимасолската тясна порта

пробита от османците в стената. Запасяваме се с буюк су (голяма вода) за 2 ТЛ защото вече е 10 часа и априлското слънце започва да пече +26 градуса.

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

От 1489, когато над Фамагуста лъсва лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република, 80 години се правят огромни усъвършенствания в конструкцията на стените и кулите във връзка след навлизането на артилерията във военното дело.

Турското гюле е заседнало в стената – крепост Фамагуста, Северен Кипър

Турското гюле е заседнало в стената, вследствие на разширяването на стените с подложка от набита земна маса за гасене и намалянето силата на удара на гюлето. Намаляването височината на кулите до нивото на стените и промяната на конструкцията на парапета улеснява разполаганетото на крепостната артилерия. Цитаделата започва да се използва като затвор. Тези реконструкции са основната предпоставка крепостта на Фамагуста да издържи геройски 300 дни на непрекъснат артилерийски обстрел по време на обсадата от турците през 1570 – 1571

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Обсадата на Фамагуста

Обсадата на Фамагуста

от войските на султан Селим започнала през октомври 1570 като околната камениста почва крайно затруднявала обсадните работи на турците.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Запълването на рова под обстрела от крепостната стена се оказало много трудна работа дори невъзможна за обсаждащите, докато турците не сменили тактиката и започнали да копаят подземни подкопи под бастионите.

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Издиганите от турците редути били настойчиво разрушавани от гарнизона, който провеждал смели излази. Накрая турците се ограничили с обграждането на крепостта отдалече с насипни редути.

Венециански галеас - кораб

Венециански галеас

Веницианският флот успял да пробие блокадата на пристанището и да доведе подкрепления, които усили гарнизона до 3500 италианци и 4 000 гърци.

Планът на обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Планът на обсадата на Фамагуста

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване :) - Фамагуста, Кипър

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване 🙂

Султанът осигурявал с флота си постоянен поток от нови войници и когато към април 1571 те достигнали до 50 хиляди, турците възобновили масираният артилерийски обстрел и непрекъснатите атаки на Фамагуста.

Взривът на Ривелинно според италианска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според италианска хроника

Сцена от геройската отбрана на бастиона Ривеллино ръководена от капитан Роберто Малвеци.Той се спуснал в най-дълбокото мазе на форта. Оръдейните изстрели разтрисали стените.Чували се виковете на войниците и трясъка на оръжейните изстрели.

На площадката, на върха турците били заели траншеите изкопани от венецианците и вече ги преодолявали. Малвеци ослепен от парчета падаща мазилка, изтичал в последната галерия опипвайки намерил буретата с барут и захранващия шнур подготвен от него. С треперещи ръце подпалил шнура и побягнал по стъпалата навън на въздух.След няколко секунди барутът се взривил и от недрата на Ривеллино с вулканичен грохот се издигнала смесица от камъни и пръст.

Взривът на Ривелинно според турска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според турска хроника

Войниците полетели във въздуха, а крепоста – опустошена и трепереща се смъкнала и като свлачище помитайки със себе си живи и мъртви, турци и венецианци. Тогава огромния облак прах закрил слънцето на обяд на 9 юли 1571 и вълната от нападатели се спряла и отдръпнала.Оцелелите защитници на крепоста започнали да разчистват развалините и да измъкват труповете на хилядите убити, но Малвеци не бил открит. Чак след 400 години при археологически разкопки била открита следа от живо погребания Малвеци в един отрязък от галерията незасегнат от взрива.

На пода лежали неговите останки превърнати в прах, златен пръстен и токата от колан на офицер от Венецианската република. Амин!

В битката за Никозия и завладяване на Кипър

се отличил храбрият еничар Джумбулат.

Еничар – Килиса Бейли Джамбулат при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Килиса Бейли Джамбулат

Килиса Бейли Джамбулат на коня си атакува пробива в стената на бастиона Арсенал. Срещу тях е въртящото се бързо колело с ножове за рязане на захарна тръстика. Джамбулат заедно с коня си са нарязани на парчета, но техните кости спират въртенето на колелото.Това позволило на плашливите турски воини да взривят адското колело и да атакуват прохода.

Фамагуста

Венецианците били принудени да взривят горната част на арсенала, за да затворят пролома.Те похабили много барут, което ускорило падането на крепоста. Венецианците се били „не като хора, а като гиганти“ според отчета на Лала паша. Неговият син загинал също от взрива, който съборил Арсенала.

Останките на Джамбулат – Фамагуста – Северен Кипър

Останките на Джамбулат

Останките на Джамбулат са погребани в музей на лобното му място в бастиона Арсенал, който днес е преименуван в Джамбулат. Те са положени в мраморен саркофаг обкръжен от почетна стража и бойни знамена.

Съществува легенда, че ако някоя жена изяде плодовете от дървото което расте пред музея, тя обязятелно ще роди момче 😉

Взривът на галеота (главния турски кораб) при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Взривът на галеота

Художникът Стефано Гибелини е нарисувал гравюра, където е отбелязан взривът на галеота (главния турски кораб) по време на артлерийския дуел с крепостните оръдия. На този кораб се намирали съкровища и пленици от знатни семейства от Никозия, за които трябвало да се плати откуп или продадат в робство. Корабът се отправял към Истанбул, но капитанът решил да отправи един последен „салют“ към крепоста Фамагуста. Тогава внезапно проехтял взрив и галеотът заедно с още два съседни кораба отишли на дъното. Причината за взрива е подпалването на барутния корабен погреб (склад) от една самоотвержена венецианска пленичка. Амин!

На една карта видях обозначени координатите на мястото на потъването на галеота със съкровищата, но след изпитото кипърско вино ги забравих 😉

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната! – Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната!

Но уви, отбраната не можела да издържи без помощ отвън. Християнският флот сменил курса от Кипър към Месина. Останали били само 700 верни защитници. Жителите на града останали без вода и храна открито поискали да се предаде града. На 1 август 1571 примирието заставило оръдията да млъкнат. Представителят на Лала паша предал

акт за капитулация – ферман

с много изгодни условия за предаване на защитниците. Те трябвало заедно с жените и децата да бъдат отведени с турските кораби на Крит.

 Защитници на Фамагуста, Северем Кипър

Защитници на Фамагуста

На 2 август се отворила Морската порта и изнурените защитници на Фамагуста започват да се качват на корабите капитулирали след 300 дни обсада, ранени и гладни с пушките, багажа и семействата си.

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина – Фамагуста, Северен Кипър

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Двата входа се сливат отвътре в един голям сводест изход към града. Тръгваме диагонално да пресечем стария град по улица Итиклал към главната катедрала Св.Никола.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Цитаделата

е в югоизточната част и се състои от ниски дебели кули и подземни коридори водещи към артилерийските каземати.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

На преден план ясно се вижда как старият замък е вграден в цитаделата.

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Чаршията

Чаршията в Стария град е пълна със златарски и сувенирни магазини и ресторанти. На връщане тук обядвахме вкусна тавук (пилешка) чорба за 10ТЛ.

Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Синан паша

Джамията на Синан паша е бившата църква Св.Петър и Павел.Тя е построена от богатият търговец Симон Ностраро след една много успешна сделка през 1360 в Фамагуста. Какви филантропи милионери е имало някога!

Гробът на Мехмет Ефенди – Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Гробът на Мехмет Ефенди

До нея вдясно е гробът на Мехмет Ефенди (носител на запазената марка турско кафе ;)) (всъщност е може би изобщо най-доброто турско кафе – бел.Ст.)

Мехмет Челеби - починал във Фамагуста, Северен Кипър

Мехмет Челеби

Това е прочутия отомански дипломат в Париж Мехмет Челеби, починал тук в изгнание.

Дворецът на венецианския губернатор – Фамагуста, Северен Кипър

Вдясно са част от стените на двореца на венецианския губернатор. Тук генуезците са държали година под домашен арест младия крал на Кипър Питър II.

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста. – Фамагуста, Северен Кипър

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста.

На заден план са останките от църквите – близнаци с името на Св.Йоан – едната на Ордена на тамплиерите, а другата – на хоспиталиерите – йоанити.

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601 – Фамагуста, Северен Кипър

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира – Фамагуста, Северен Кипър

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира – Фамагуста, Северен Кипър

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис – Фамагуста, Северен Кипър

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб – Фамагуста, Северен Кипър

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб

Новината за страховитта 300 дневна отбрана на Фамагуста и ужасния край на управителя Маркантонио Брагадин и последвалата загуба на остров Кипър пристигна като бомба във Венеция, която отскача из цяла Европа!

Победата на обединения християнски флот край Лепант

Европа най-сетне се събужда и това води до победата на обединения християнски флот край Лепанто на 7 октомври 1571 и спиране на ислямския джихад! Амин!

Но ударът по Кипър е тежък и неотразим и за повече от 300 години над Кибрис се вее червеният байрак с полумесеца! (смея да твърдя, че не е бил червен. Червено е републиканското знаме на Турция – бел.Ст.)

Лала Кара Мустафа паша – Фамагуста, Северем Кипър

Лала Кара Мустафа паша

Междувременно победителят Лала Кара Мустафа паша заедно със своите верни еничари отпразнували преименуването на катедралата!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене:

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция , канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…

Това, което на практика не се споменава, е

Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival) в Брюж

Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.

Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от – 6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)…

Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.

2000 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

2002 wereldreis – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2004 hetrijkdergoder – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

През 2004 г.

Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс)

по случай края на Годината на Рубенс.

2004 rubensantwerpen – Фестивал на ледените скулптури, Антверпен, Белгия 2005 icepalace – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2006 icegage 2 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия ICE MAGIC – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

На два пъти, през 2009 и 2010 г.,

по покана на Париж, шоуто посещава града

и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.

2009 icemagic paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция2010 tour du monde paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

2010 reisomdewereld – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2011 ice wonderland disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2012 icemagic – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2013 frozen disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

Изложбата посещава и Брюксел,

като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret – Plaisirs d’Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.

2013 strip figuren bxl – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2014 land of the hobs – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2015 wana gogo – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия

В края на 2016 г.

Леденият фестивал се мести в Хаселт,

като е посветен на ледената магия на Антарктика.

2016 hasselt – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Хаселт, Белгия

Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney – Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“.

Проведе се в Брюж и Лиеж.

2017 brugge – Фестивал на ледените скулптури Брюж 2017 liege – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Лиеж, Белгия

Зеебрюге или „Брюж на морето“

е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.

Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.

Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение –

летният фестивал на пясъчните фигури

През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…

Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия

След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.

И на двата фестивала се допускат и домашни любимци

Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

7000 Русе Център, Русе, България

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде

чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest

Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20 – 30 м2 площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но

определено бяхме разочаровани

Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Фестивал на ледените фигури в Русе

В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури.

Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.

Фестивал на пясъчните фигури в Русе Фестивал на пясъчните фигури в Русе

След като предвидените поне 2 – 3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.

Сексагинта Приста е римска крепост,

чието име може да се преведе като „Пристанище на 60-те кораба“. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6 000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II – I век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.

Римски кораб в крепост Сексагинта Приста – Русе

Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) – при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко – главно монети и фрагменти керамика.

Сексагинта Приста завършва съществуването си

след атаките на авари и славяни в края на VI-и, началото на VII-и век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.

Поради стратегическото си местоположение

мястото винаги се е ползвало като военно укрепление

На територията му има дори подземен бункер.

Интересна история разказа служителят на музея,

който беше дежурен на крепостта този ден:

По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината – 1944

Бункер в крепостта Сексагинта Приста – Русе

Крепост Сексагинта Приста

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“

GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе

Екомузея

Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.

В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България – 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар – специалист или поне ихтиолог…

В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“

Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.

Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут – Mammuthus romanus.

Мамут – Екомузей, Русе

Други зали са посветени на най-характерното местообитание по Дунава – влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.

Жетон – Екомузей, Русе

Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.

На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.

Екомузей

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3

GPS: 43.843030, 25.944551

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Belgium: Brugge (2006-04)

Belgium: Brugge (2007-09-01)

Belgium: Brugge (2008-06-22)

Belgium: Brugge (2008-06-22 Cacao Museum)

Belgium: Brugge (2008-08-15)

Belgium: Brugge (2009-01-02 Snow & Ice Sculpture Festival)

Belgium: Brugge (2009-11-02)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-15)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-29 Sand Figures Festival)

България: Русе (2017-12-17)

България: Бургас (2012-07-05 Фестивал „Пясъчни скулптури“)

България: Бургас (2015-09-04 Фестивал на пясъчните фигури)

В Русе можете да намерите много изгодни оферти за пренощуване:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако не ви се ходи до Русе, нищо не пречи да идете до Белгия“



Booking.com

Румъния с мотор (4): Бран и Ръшнов

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, бяхме в Сибиу, после тръгнахме в посока Бран и замъка на Дракула. Днес освен Бран и замъка на Дракула, ще разгледаме крепостта в Ръшнов

Приятно четене:

Бран и Ръшнов

част четвърта на

Румъния с мотор

Ден четвърти

На сутринта времето ни изигра лоша шега и обърка плановете ни да се разходим до Сигишоара. Наложи се да изчакаме дъжда и да се задоволим с местните забележителности.

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Поехме към

замъка на Дракула

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Тайните тунели из замъка

замък Бран, Румъния

Малко от интериора

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Изглед от терасата на „вампиршата“, която изкарала само една зима в замъка и забегнала щото било много студено… по думи на екскурзоводката.

замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Още малко интериор

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Имаше и стая за мъчения, за която се оказа, че трябва да се плати още и то в магазина за сувенири там долу. Което ме отказа да вляза.

След това продължихме за

Ръшнов

където се намира крепостта

Ръшнов, Румъния

И тя като повечето запазили се такива паметници е много по-впечетляваща отвън отколкото вътре.

Оставихме моторите на паркинга и се метнахме се на траспорта

Ръшнов, Румъния

Горе ни посрещна „ел музиканте“

Ръшнов, Румъния

Платихме по 15 леи и се впуснахме в разглеждане

Ръшнов, Румъния Ръшнов, Румъния

Strada Cetății 17, Râșnov 505400, Румъния

Ръшнов, Румъния Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Гледка към Ръшнов

Ръшнов, Румъния

Крепостта от вътре

крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Видяхме, че има и

пещера

и се запътихме към нея.

Пещера край крепост Ръшнов, Румъния

Лично за мене си беше разочарование. Нищо особенно, екскурзоводката говореше само на румънски. Цялото разглеждане не отне повече от 10 – 15 мин.

Пещера край крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Като излязохме вече ръмеше и директно си тръгнахме към хотела. Аз обаче реших дъжд-мъжд, камани да валят не съм бил толкова път да лежа в хотела. Метнах дъждобрана и тръгнах да се мотам.

Още малко от Бран

Бран, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния Бран, Румъния Бран, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Автор: Емо Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Ако се престрашите да спите в района на замъка на Дракула:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Ако пък ви е страх от Дракула 😉 – можете да нощувате и по-далеч:



Booking.com

Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Пътешествието на Румяна през Перу продължава днес със Свещената долина, Мачу Пикчу и Куско – а започнахме с Лима и Ойантайтамбо.

Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част втора

През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

 

29 май, сряда

Свещената Долина, Урубамба

Днес няма wake-up call, може да се спи чак до 8.  Аз се измъквам рано-рано, преди изгрев, с фотоапарат под мишница.   Тук, впрочем, се мръква доста рано – малко преди 6 ч. следобед, но и се съмва рано – малко след 6 ч. сутринта.  Доста близо сме до екватора и въпреки че сме на по-малко от месец от зимното слънцестоене, денят не е много по-къс от 12 часа.  Районът около хотелчето ни изглежда неугледно и доста бедно.  Много характерна гледка – повечето къщи са недовършени, със стърчащи арматурни железа.  Обясняват ни, че така хората избягвали да плащат данъци – щом къщата е недовършена, няма данък.  Беден човек – жив дявол.  Долината е оградена отвсякъде от висооооки баири, по някои от върховете се белее сняг.  Вървя дълго по шосето, докато излеза на по-открито място, та да мога да снимам.  А гледката си струва.  Бяла мъгла се стеле ниско долу в долината, върховете се озаряват един по един от изгряващото слънце.  Наоколо търчат мърляви кучета, минават коли, натоварени с торби и чували.  Жени с неизменните шарени торби на гърба, в които носят всичко – деца, покупки, стока.  Преобладаващ транспорт са тук-туците, също безумно нашарени.

Свещената долина, Перу

Свещената долина

Урубамба, Перу

Урубамба

Сутринта програмата включва първо посещение в местно училище.  По-скоро е нещо като детска градина, защото децата са 5-6 годишни.  Мили и симпатични като всички деца.

Училище в Свещената Долина

Училище в Свещената Долина

В близост до училището наблюдаваме сценка „утъпкване на сено с магарета“:  група от десетина дългоушковци са навързани заедно и местните юнаци ги подканят с вили и тояги да минават през голяма купчина сено.  Веселба!

Утъпкване на сено с магарета, Перу

Утъпкване на сено с магарета

Следваща спирка –

солните мини в Марас

Изумителна гледка!  Стотици солни басейни покриват склона на планината.  Захранват се от малка вадичка със солена вода, извираща от планината.  Собственици на солните басейни са местни семейства.  След изсушаването, кристализиралата сол се събира на ръка и извозва с неизменните магарета.  Най-горният слой сол – розова сол –  е особено ценен и скъп, и се купува от луксозни (главно френски) ресторанти.  Средният слой е за местно ползуване, а най-долният е предназначен за животните.  Солните басейни датират още от времето на инките.

Солните басейни в Марас, Перу

Солните басейни в Марас

По пътя нататък спираме при група картофосъбирачи.  Първо полето се минава с рало, теглено от чифт биволи, след което минават лелите с чувалите и неизменните чудни шапки и събират картофите.

Картофосъбирачи, Перу

Картофосъбирачи, Перу

Събирачи на картофи

Следващата изумителна гледка –

терасите в Морай

Огромни дупки дълбоки до 30 м са терасирани и се използуват за различни земеделски култури.

Moray, Maras, Перу

 

 

Представляват нещо като земеделски лаборатории, от времето на инките.  Температурната разлика между най-горната и най-долната тераса достига 15°С!  В тези удивителни опитни полета със сложно напояване са се отглеждали към 300 вида царевица, безброй видове картофи, киноа и още…

Терасите в Морай, Перу

Терасите в Морай

В центъра на градчето Марас има весел паметник – мъж и жена „солари“ (т.е. събиращи сол) и магаре, натоварено с чували сол.  Солните мини са местна гордост, заедно с терасите в Морай.

Марас, Перу

Марас

 

Следобед хукваме

да изследваме центъра на Урубамба

Стигаме до местния пазар. Ехааа, шарения и веселба, с рояк тук-туци пълзящи като хлебарки навсякъде.  Лели и баби с чудновати шапки продават какво ли не – плодове и зарзават, метли, грънци, месо, яйца, разни неща за хапване и каквото още се сетиш, на сергии или направо на земята.   Шарения – свят да ти се завие!  Стоката се зарежда, както и покупките се отнасят все в тия пъстроцветни бохчи на гърба, в които се носят и деца, и животни.   Не им липсват физически упражнения на тукашните.  Сигурно това е причината и за доста по-голямата продължителност на живота тук, високо в планините.

Жените живеят средно по 80 години, а мъжете по 75, докато долу по крайбрежието числата са 65/60!  Една от причините е, че тук се хранят изключително с чиста, натурална храна, която сами произвеждат, но също и движението – до много от местата тук може да се стигне само пеша, сериозно ходене пеша по баирите  (освен ако някое магаре не се притече на помощ :) , същото важи и за повечето стопански дейности.

 

Пазар в Урубамба

Пазар в Урубамба, Перу

Пазар в Урубамба

 

Вечерта сме на гости в местно семейство.  Къщата изглежда подобно на българските къщи от времето на „Под игото“, печката/огнището е пръстено, подът също е от пръст.  По пода търчат морски свинчета, хрупат някаква трева.  На масата сяда само мъжът, жените – съпругата на домакина, голямата дъщеря и бабата – готвят манджите, сервират, но не сядат с нас.  Децата им обаче учат в колеж в Куско!

 

30 май, четвъртък

Мачу Пикчу

Wake-up call в 4:00 сутринта.  Автобусът ни откарва до гарата в Ойантайтамбо, откъдето трябва да хванем първия влак (в 6 ч.) за Агуас Калиентес – градчето в подножието на Мачу Пикчу.

До Мачу Пикчу се стига само с влак, или пеша

Пътуването с влака (Peru rail) продължава около час и половина, все покрай река Урубамба, през Свещената долина, обградена отвсякъде с чудни баири, които инките неслучайно почитали като богове.  С влака минаваме покрай началото на Инка-трейла, по който се ходи 4 дни пеша до Мачу Пикчу по оригинални инкски пътища.  Минаваме и покрай разни индиански руини и камънаци, стигаме гарата на Агуас Калиентес, после малко с автобус нагоре, после още малко катерене, и – та-да-а-а!   Мачу Пикчу!  Няма спор – мястото  изглежда магическо!  (И – никакъв царевичак наоколо, ей богу!)

 

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу

 

Мачу Пикчу (означава Старият връх, а над него се издига Уайна Пикчу – Младият връх) е град на инките строен през 15-ти век, но напуснат само век по-късно, при испанското нашествие.  Предназначението на Мачу Пикчу не е ясно, но той е едно от малкото напълно запазени конструкции на инките – поради труднодостъпното му разположение високо в планините, не е бил намерен и опустошен от испанските конкистадори. Открит е едва в началото на 20-ти век от американския историк Хиръм Бингъм, при експедиция в долината на реката Урубамба, в търсене на митичния град Вилкабамба – последното убежище на непокорните инки по време на испанското нашествие, ненамерен и до днес.

След откриването на Мачу Пикчу, Бингъм прави много разкопки и пише книги, той го и назовава „Загубения град на инките“.  Градът най-вероятно е бил резиденция на високопоставените инки,  а също и тяхно светилище, и научна лаборатория (впрочем, „инки“ оригинално означава именно най-висшата, управляващата класа на империята, аристокрацията, и неправилно е влязла в употреба в смисъл на цялата етническа група;  народът тук е кечуа).

Счита се, че Мачу Пикчу е основан от великия император Пачакути и вероятно е бил едно от последните убежищата при отстъплението на инките при испанската инвазия.  Религиозното си значение мястото вероятно дължи на местоположението си – обграден от върхове, които местните открай време обожествявали.  Вярно или не, но мястото наистина има магическо, божествено излъчване!

Най-сниманите лами в света – Мачу Пикчу, Перу

Най-сниманите лами в света

 

Обикаляме из руините и се дивим на прословутата инкска каменна зидария –  огромни камъни с множество ъгли и контактни плоскости, за максимална стабилност.  Камъкът Интиуатана е използуван за слънчев календар, други камъни пък повтарят релефа на планините отзад.  Стадо лами обикаля из руините и охотно позира за снимки – несъмнено най-сниманите лами в света.  В самото начало на сезона сме, даже малко сме го изпреварили, и калабалъкът от туристи не е голям все още.  Сдобиваме се с печат „Machu Picchu“ в паспорта!  Е, можем вече да си ходим…

Обратно на влака (този път Inca rail),

покрай реката Урубамба, всред Свещената долина.  В Ойантайтамбо се прехвърляме на автобус.  Целта ни е Куско.  Пристигаме по мръкнало и доста изморени, но нищо не може да ни задържи в хотела.  Тръгваме да шпорим из нощно Куско.  И слава богу – иначе щяхме да пропуснем – днес е празникът Корпус Кристи (Corpus Christi) и целият град е по улиците, има представления, песни и танци на народите!  Стигаме до централния площад (Plaza de Armas – Парадния площад), катедралата е цялата в светлини!

 

31 май, петък

Куско

Куско е древната столица на Империята на Инките.  Те, впрочем, самите са наричали своята империя Тауантинсуйо – Четирите провинции (толкова и били).  Както вече стана дума, инки не е нито името на народа, нито пък на империята, инките са управляващата династия, наследници на бога-слънце Инти (богинята на плодородието пък е Пачамама – майката земя).  Вярва се, че градът е планиран във формата на пума – символ на силата и едно от трите свещени животни за инките (заедно със змията и кондора, представляващи трите нива в инкския кръст на живота – чакана;  змията е символът на долния/подземния свят, пумата – на настоящия свят, а кондорът – на горния/небесния свят).  Много храмове и светилища имало в Куско, но испанците начело с Франциско Писаро им видели сметката… Много сгради, дворци и храмове били разрушени и ограбени, и върху основите им изграждани християнски, католически храмове.

Днес отново няма ранно ставане, но пък денят е пълен с приключения.   За начало – среща с местен шаман!  Образ неземен, носеше си торбата с магиите – бая ни, магьосва ни, и ето на – започнахме всичко на чисто – чисто нови!  Reloading, така да се каже.

Шаман в Куско, Перу

Шаман в Куско

 

После – посещение в местно гробище* – Cementerio General de Almudena, с изумителни стенописи по оградата отвън.  Също мнооого интересно.  Ковчезите ги редят в нещо като чекмеджета във вертикални стени, с витринки отпред, където поставят любими предмети, храни и напитки на покойниците.

 

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena – Куско, Перу

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena

 

Покритият пазар Сан Педро

е огромен, шарен и много любопитен.   Продават се основно хранителни продукти – плодове, зеленчуци, месо, подправки, разни готови манджи.  Кафето Tunki го хвалят като едно от най-добрите в света.  Пробваме черимойя (cherimoya) – местен плод, подобен на авокадо, но сладък и мнооого вкусен!  Даже и готварски урок ни организират в един от местните рестор