С Цветан продължаваме да изследваме крепостта на рицарите-хоспиталиери Акра в днешния изралески гард Акко. Началото беше преди няколко месеца. Приятно четене:
От Хайфа до Акко (Акра), Израел
част втора
Още из Цитаделата на рицарите–хоспиталиери
Излизаме навън на светло на пазара..
Акко. Джамията на Ахмед ел Джазар
Джамията на Ахмед ел Джазар (Касапинът). В нея се пазят 3 косъма от брадата на Мохамед.
Срещу джамията е
галерията Окаши,
която е включена в комбинирания ни билет.
Акко. Модерно изкуство от галерията Окаши.
Покритият турски пазар
Покритият турски пазар е още безлюден рано сутринта, докато все още търсим къде е входът на тайния подземен
Тунел на рицарите на храма (Templar tunnel)
Тунел на рицарите на храма (Templar tunnel) )
Рицарите попадали в тунела като се спускали по въже в кладенец. Днес входът на подземния тунел е удобен за туристите: стълба през дюкянче за сувенири.
Внимание: тунелът има нисък участък дълъг 50 м, през който трябва да вървиш леко приведен. Опитът от събуждането ми тази сутрин се оказа полезен за мен и главата ми оцеля този път! Но за хора, които страдат от клаустрофобия, не се препоръчва тази разходка в подземния тунел дълъг 350 м. За инвалиди на количка няма проблем – пътят е осветен, гладък, равен и застлан с дъски. Тази разходка добави още един незабравим спомен за мен, както преминаването през корабен тунел в двойното му дъно или през тунела в Хеопсовата пирамида.
Тунелът на рицарите на храма
Тунелът бил 2/3 запушен с пръст и бе открит наскоро при разкопките в цитаделата. Той започва от ъгъла на Хана ал Умдан и стига до пристанищния фар в квартала на рицарите на храма.
Старият турски фар
Напускаме прохладния тунел и излизаме на светло край стария турски фари си тръгваме обратно по приморската алея, която минава по крепостните стени.
Южната морска стена
Морската стена
Морските крепостни стени и католическата църква на Св.Йоан Кръстител
Акко.Старият град.
Сен-Жан д’Акр
е бил поделен на квартали между участниците в обсадата през 1191 година: хопиталиери, тамплиери, тевтонски рицари, генуезци, пизанци и венецианци. Всеки отделен квартал можел да води независима отбрана.
Портата към венецианския квартал
Портата към венецианския квартал е увенчана с герба – лъвът на Сан Марко.
Сен-Жан д’Акр имал три отделни пристанища: пизанско, венецианско и генуезко.
Пизанското пристанище
Венецианското пристанище
Венецианското пристанище с Часовниковата кула и джамията на Синан паша
Обсадата на Акра
Акра, 1291 – Султанът на Египет Халил-ал-Ашраф-ал-Калун обсажда Акра с 92 обсадни машини, от които 4 гигански камнемета с облужващ персонал от 20 човека, които предизвиквали свещен ужас в защитниците. Хоспиталиерите са максимум 500 души и те поемат само част от отбраната
Обсадата на Акра, Светите земи
Акра, 1291 г. Маршалът на хоспиталиерите Matthieu de Clermont защитава пробива в стената при обсадата на Акра, картина от Dominique Papety (1815–49 г.) във Версай. Мамелюците превземат и разрушават града, а хоспиталиерите са принудени да се оттеглят в Кипър.
Останки от Акра
1291 г. Тогава е краят на Йерусалимското кралство и на Акра като столица на кръстоносците.
Акра. От старата столица с къщи на 4 ката остават само спомени и рисунки в хрониките
Вече сме огладнели и се оглеждаме къде да хапнем.
Хан ел-Умдан (Хан на колоните)
Насреща е
Хан ел-Умдан (Хан на колоните)
Той е получил името си от гранитните и порфирни колони които Ахмед ел Джазар е взел от Цезарея за да построи този хан на мястото на Доминиканския манастир на кръстоносците. Това е кервансарай: долу първия етаж е за стоката и камилите, а на втория са стаите на търговците. Часовникът над северния вход е издигнат за юбилея на султан Абдул Хамид в 1906 г. Аха тук на кюшето (ъгъла) дюкана срещу хана има навалица от клиенти, което означава, че трябва да има вкусен фалафел и хумус.
„Make hummus not war!” Това e актуалния лозунг тук в Святата земя за палестинци и изрелци.
Питка с фалафел и кола, това е нашия обяд, както и на отбора от млади футболни надежди.
Питка с фалафел и кола, това е нашия обяд, както и на отбора от млади футболни надежди.
Фарът
Уви , не останахме да видим запален романтичният фар на фона на новият еврейски град Акко, а продължихме обратно с влака към Хайфа. Една дама на руски любезно ни упътва кой номер градски автобус (№23 или 110) да вземем с RAV картата за да стигнем до входа на Бахайските градини в Хайфа.
Внимание: в Акко също има малки Бахайски градини, но те не са така прекрасни и известни като в Хайфа.
Хайфа
Автобусът спира пред подлеза към терасите на
Бахайските градини
Бахайски градини
Проверихме в сайта: вчера те бяха затворени. Слава Богу! Днес е отворен този участък в дясно. Другите участъци се подготвят за посетителите. Входът е безплатен.
До Бахайския храм днес нямаме достъп
В Бахайските градини
Напускаме тази райска градина,
подържана във възхитително състояние с любов от бахайските поклоници. У нас имаме също малка бахайска градина.Това е „Ботаническата градина“ в Балчик в двореца на румънската кралица Мария, която тайно е изповядала тази религия.
Връщаме в германския хостел, взимаме си багажа и се качваме в 4 часа на влака за Йерусалим.
В 11 часа преминахме директно през граничния пункт „300“ без никаква гранична проверка?! В 11:30 часа вечерта спокойно заспахме в нашите ясли във Витлеем.
Боже пази България, Израел и Палестина!
Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019
С Цветан тръгваме по стъпките на кръстоносците! Днес сме в Акра, Израел – при рицарите – хоспиталиери. Приятно четене:
От Хайфа до Акко (Акра) – столицата на кръстоносците
част първа
Цитаделата на рицарите–хоспиталиери
Събуждам се от познатите крясъци на чайките, които посрещат изгрева на слънцето.
Надигам се от леглото и „Бах!“- хиляди звезди „Давидови“ проблясват в главата ми.
Бавно пред очите ми се избистря гредата от ниския наклонен таван.
„Къде съм?“
„Аа-ау! Аз съм в Израел, в Хайфа, на тавана в хостела на Германската колония!“
Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти
Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти. Те са построени за поклониците в Святата земя и днес пазят някогашната атмосфера в кафенетата и музеите. В навечерието на Втората световна война, всички немци за изселени като нацисти от англичаните- окупаторите на Палестина.
Внимателно изпълзявам до тоалетката, където включвам каната за кафето. На тънка филия безквасен израелски хляб намазвам нашенска лютеница и слагам отгоре парче сирене „булгарит“. Те бяха щастливо открити в близкия „руски“ супермаркет. „Булгарит“ е бяло саламурено сирене смес от краве и овче или козе мляко произведено от българските евреи.
В кафенето може да си поръчате оригинален сандвич с „българско сирене- made in Israel“
7 часа е. Кардамонът в израелското кафе ме ободрява и аз слизам долу на рецепцията, където оставям куфарa си, докато се върна следобед. Американецът на рецепцията ме черпи с парче черен шоколад, черен като самият него и ме упътва как да си взема еднодневен комбиниран билет с RAV Card за влак и автобус до Акко за 21,5 шекела .
Хайфа. Срещу хостела е спирката на бързият автобус „Метронит“от линии №1 и 2.
Вдясно е силозът за съхранение на зърно Драгон. В ляво- пристанищният кран със скърцане разтоварва добружанско жито.
Хайфа, автобус
Хайфа. Модерният бус се движи в отделен скоростен пътен участък. Билетът е 5 шекела. Това е хибриден двойносъчленен просторен автобус за 110 пътника. Той ни отвежда до следващата си спирка –
ж.п.гарата „Ḥаifa Merkaz HaShmona”
Central Train Station или Централната ж.п .гара в Хайфа
Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа
Ḥаifa Merkaz HaShmona
Хайфа има 3 ж.п.гари, но тази е правилната – началната „Ḥаifa Merkaz HaShmona” Централната ж.п.гара за северната ж.п.линия до Акко или Акра.
На ж.п. касата, ползвайки руски език, ние си купуваме дневна RAV карта за Хайфа и Акко. Няма никакъв проблем на спирката да попиташ на руски, все ще се намери някой емигрант от бившия СССР, който да помогне. На паркинга до гарата тръгват и автобусите до Назарет. На влизане на перона валидираме RAV картите си. Във влака се интересуваме, след колко време трябва да слезем: „Когда остановка Акко?“ Зад гърба си чувам: „Чакай, чакай!“ е отговорът от български евреин.
След половин час път, вече сме на ж.п.гарата на Акко. Нашите евреи пъшкат и бутат огромни куфари към такситата – за тях Акко е морски курорт.
Откриваме спирката на градския автобус срещу гарата и с помоща на RAV картата, пътуваме към
стария град Акра – столица на кръстоносците за сто години (1191-1291).
През 1104 година градът е завоюван от кръстоносците начело с Балдуин I. Но през 1187 година Саладин превзел Йерусалим и след това Акко, почти без бой. Това наложило да започне двугодишната обсада на Акко, докато накрая не бил превзет от войските на кръстоносците под командването на френския крал Филип II Август и английския крал Ричард Лъвското Сърце.
1191. Капитулацията на Птолемаис (Акра) пред Филип II Август, картина на Блондел
При обсадата загинали много знатни представили на този „Европейски съюз“ на кръстоносците, а всички пленници мюсюлмани били убити. Това и до днес не е забравено от воините на джихада, които ни го припомнят с атентати в Европа (всеки терорист си намира извинения/рационализации, които не могат да бъдат потвърдени при реалистично мислене – бел.Ст.)
Градът станал столица на Йерусалимското кралство на кръстоносците в Палестина под името — Сен-Жан д’Акр.
Старите крепостни стени на Акра. Гравюра от времето на Османската империя
Днешните останки от морските стени на рицарската столица Акра
Акра.Това е Цитаделата. Вляво черният вход е за средновековните подземия на хоспиталиерите
Акра. Дворът пред цитаделата е сенчест оазис с тропическа си градина
Там са и касите.
Акра. Малък оркестър свири рицарски менуети
Деца тичат и размахват дървени мечове. Чува се конски тропот от рицарския турнир, за който няма билети. Добре, че бяхме в Германия да видим истински рицарски турнир, но нека израелците се радват на своя турнир и Пасхален празник.
Пред касите се изсипва тълпа туристи, платили сто долара за еднодневна екскурзия до Акко. Ние също се нареждаме на опашката да си купим комбиниран билет за Цитаделата и Тунела на кръстоносците (без турската баня, но с галерията Окаши). 3 обекта за двама. ОК. На билета има цифра 3.
Хамама
Ако баща ти те е водил на баня в Плевен (днес – галерията) и още помниш лютивия сапун в очите, днес нямаш желание да дадеш още 15 шекела за да посетиш другата местната „кирлива“ атракция – Хамама.
В занданите (подземията) на турската крепост Акко са гинели и български революционери. Най-гнусен е бил нужникът – ямата с лайна от която смърдяло непрестанно. Вижте повече подробности в романа на Стефан Дичев „Подземията на Сен Жан д’Акр“. През 60-те години изрелските археолози почистват ямата и изгребват още 5000м3 и тогава откриват, че подземията на турския затвор са втори етаж от крепостта на кръстоносците. Копаят още надолу и откриват трапезарията на рицарите, вътрешния двор, зали, тунел и част от улица. Англичаните също са продължили да използват крепостта като затвор за нелегални евреи. Днес тук има Музей на съпротивата. На портата му едно девойче се подписа, а аз извиках „1000 шекела!“ То побягна уплашено, защото евреите разбират само от парична глоба.
Акко. Отсреща се вижда терасата с миндерлъка на Ефенди хотел. Тя е прекрасен образец на османското културно наследство
„Мойша към Авраам: Кафето с четири или пет лъжички захар?
С три, но да ги видя!“
Вървим по следите на изгубеното време, но няма време за кеф на плажа с кафе или с наргиле
.
Акко. Крепостните стени
Акко. Крепостните стени, които са разрушени от мамелюците са въстановени от османлиите.Така след век, рибарското селце Акко се възражда като стратегическо пристанище. Раята от дюлгери няма грижа какво е отдолу и градят направо върху разрушенията по турски тертип (образец): „Ден да мине, самун да загине“ (един хляб да се изяде) при задължителната безплатна ангария. Това е обикновено турско робство.
Като истински европейци, ние се интересуваме в Акра, от нашето културно християнско наследство, което от 2007 година е под закрилата на ЮНЕСКО и е запазено от времето на Knight Hospitaller рицарите – хоспиталиери.
Акко. На входа за Цитаделата
Акко. На входа за Цитаделата пазачът ни спира учудено с въпроса: „Къде е третият?“
„Няма трети, ние сме само двама с жената?!“
Акко. Касата за Цитаделата
Акко. Внимание това е стар номер, защото билета е написан само на израелски (Hebrew), а повечето чужденци не го знаят и няма да се върнат да си искат парите, а ще влязат направо. Но това не важи за нас, които се върнахме и след шумен скандал на жената в бяло си върнахме надвзета сума за един билет – 47 шекела. Вътре раздават безплатен аудиогид, но срещу паспорт. Но след скандала, ние отказахме да се легитимираме пред Мосад.
Като рицарите- снимка на израелско семейство. Аз имам такава като тевтонски рицар в Латвия
Акра. План на подземията на Цитаделата.
–
Акра. План на подземията на Цитаделата.Това е единствената запазената част от крепостта от времето на кръстоносците. Внимание, това е стара карта Refectory (кухня) е Dining room (Трапезaрия).
Вместо да зяпаш голите каменни стени и да се чудиш кой камък е от рицарите или от турците, израелците са поставили много снимки, живописни платна и лазерни проектори. Браво!
Акра. Сцени от ежедневието на 25 000 граждани на Сен Жан д, Акр са представени в табла.
Акра. Галантният образ на живот на рицарите и техните дами.
Акра. Хлебопекарна.
Мама редовно ми приготвяше „Закуската на бедния рицар“ както е известна на Запад или у нас е „Пържената с яйце филия хляб, поръсена отгоре със захар“. Хоспиталиерите са държали под контрол доставките на жито и производството на захар от захарна тръстика. Тази любима майчина закуска е по произход от Близкия изток, донесена от кръстоносците в Европа и останала като наше културно наследство. Ако сравним арабската закуска: „Питка поръсена със заатар и зехтин“ тя е много сходна на нашата „Циганска баница“ или „Филия хляб поръсена с шарена сол и олио“, която може би също е дошла у нас след кръстоносните походи в Ориента.
Акра. Погребалната процесия от монаси оживява визуално на стената
.
Акра. Малкият скромен параклис остава скрит за повечето посетители.
Акра. Болницата.
Хоспиталиерите
са военен орден от монаси, който има задължение да се грижат за болните в Святата земя и да се грижат за личната безопасност на поклонниците, които се стремят към светите места.Те управлявали болниците в Акра и Йерусалим. Още в първите години на заселването си, кръстоносците получават собственост в Акра. Това е документирано с указа на крал Балдуин I, с който те придобиват собственост на сграда северно от Катедралата на светия кръст като дарение. По време на разширението на катедралата (1135 година) хоспиталиерите са принудени да започнат строежа на нов център или Главна квартира. Това също е документирано по времето на кралица Мелисанда (1149 година), когато те започват да строят църквата на Св.Йоан южно от техния център. През 1169 година поклоникът Теодорих описва, че Главната квартира на хоспиталиерите може само да се сравнява по големина и укрепеност само с тяхната Цитадела.
Рицар – хоспиталиер
Орденът на хоспиталерите, който процъфтява в Ерусалим по време на Първото кралство на кръстоносците (1187-1099 г.), прехвърля централата си в Акра по време на Второто кралство на кръстоносците (1291-1191 г.). Хоспиталиерите, които имали цял квартал по време на Първото кралство, се върнали в Акра, разширили централата си и възстановили обектите, които се състоят от два до три етажа около централния двор, подземните секции, водохранилища и канализационна система.
Акра. Ценралният вътрешен открит двор
Акра. Ценралният вътрешен открит двор заема площ от 1200 м2. В северния му край има кладенец дълбок 4 м. До него има два облицовани басейна дълбоки 40 см. Те се източват от воден канал в централната канализация. В южния край на двора има друг басейн като вана дълбока 1,5 м. Водата е използвана пестеливо за пиене, миене и пране.
Акра. Вътрешният двор
Акра. Вътрешният двор е заобиколен от поредица от арки, които подържат стълбището и коридора, който води към втория етаж. Вътрешният двор е сърцето на ежедневния живот на Ордена на хоспиталиерите. Тук на него рицарите хоспиталиери тренирали различни бойни изкуства: стрелба с лък или борба и са правели редовно упражнения по тревога, вдигана от маршалът. Рицарите се упражнявали най-малко три пъти седмично в бойни турнири.
Акра. „Повече пот в ученията, по малко рицарска кръв в боя!“ е лозунгът на маршала на Ордена
Акра. Северната зала
Това крило е построено в непосредствена близост до северната стена на града. Залата е построена като едно пространство, разделено на шест отделни зали със стени със сводести отвори. Пространствата са покрити с 10-метров свод. Външните стени на северната зала са масивно изградени, а именно изсечените каменни стени са с дебелина 3,5 метра.
Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата
Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата, която има два отвора: един на юг, който се свързва със Залата на колоните през 3-метров широк покрит коридор, а другият на север, който води до ров на север от от там, до портата на Света Мария в северната част на града.
Акра. Колонната зала. The column hall (dining room)
Акра. Колонната зала. The column hall (dining room). Тази зала е най- впечатляващата част от цитаделата е изкопана през 60-те години.
Акра. Залата
Акра. Залата е висока 10 метра с таван подържан от 8 арки, лягащи върху 3 мощни колони. Тази зала е служела като трапезария на рицарите хоспиталиери. Съседната зала, която трябва още да се откопае, е кухня. Капителите са декорирани с гирлянди от лилии.
Акра. Носеща колона
Акра. Диаметърът на тази носеща дебела колона е близо 3 метра. Тя е пристегната днес с железни колани. Какви тежки наздравици са вдигали в трапезарията!
Акра. Нужникът
Акра. След пиршествата идват естествените нужди. Рицарската тоалетна с течаща вода.
Дъждовната вода се събира от покрива с улуци и дренажни тръби в стените се отвежда в резервоар, откъдето се източва при нужда в тоалетната или в кухнята.
Акра. Накъде води този тесен тунел?
Акра. Любопитен съм: Накъде води този тесен тунел? Стигам до временна метална врата, която е заключена, когато се появява охраната и ми заповядва да се върна. Камерите работят! Мосад бди! Съкровището на хоспиталиерите още е скрито!
Очаквайте продължението
Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019
