Tag Archives: Данни

Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.

Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на МВР София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.

По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.

Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.

Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.

Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.

Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.

Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.

Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.

Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела винаги да контролира средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.

Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.

Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.

Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?

The post Неразбиране и лобизъм срещу глобите за висока средната скорост first appeared on Блогът на Юруков.

Желязков продължава разпродаването на държавни имоти с над 20 търга

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Както писах в четвъртък, в рамките на 48 часа след отговора на Желязков на критиките ми бяха проведени два търга, един от които от списъка с „отпаднала“ необходимост. Именно той беше продаден за 23100 лв. Представлява земя с рушаща се сграда в с. Голям Желязна в Ловеч. В парцела попада и трафопост, който не е обект на продажба. Купувачът е инициатива за създаване на кулинарно училище, която е купила сградата на местното училище в селото и го е възстановила за нов живот. Сега купуват този имот в близост. Не знам нищо за работата им, но от малкото прочетено определено искам да знам повече.

По всичко личи, че това е положителен пример за държавна земя, която влиза в ръцете на хора, които искат да правят нещо полезно и смислено с нея, показва отново че отговорът на Желязков е подвежда обществото. Показва също колко хаотично е правен списъка и се подхожда към тези продажби, защото сред държавните имоти с „отпаднала необходимост“ виждаме също въпросната сграда на селското училище купено от същата фирма още преди години.

Малкият имот е продаден на 8-ми август. Големият имот е продаден преди години, но пак е в списъка.
Училището в селото, което е било продадено и към 2024-та вече се възстановява от новия собственик

Бъдещите търгове са също на картата

Намерих обаче още нещо и снощи прекарах отново значително време да сложа на картата. На страницата на АППК има списък с текущи проекти за нови търгове. Тоест информация за имоти, които ще най-вероятно ще обявяват за продажба.

Към този момент виждаме 25 такива проекта. 15 от тях засягат имоти в списъка на Желязков и по-специално 34 парцели или сгради в него. Това означава още 14 търга отгоре на 6-те, за които говоря горе, които може да бъдат обявени и в някои случаи продадени преди края на ваканцията на Народното събрание. Нещо, с което Желязков е напълно наясно излизайки с тази формулировка на отговора си.

Тези проекти ще намерите в нов филтър на картата „Проекти за търгове“. Показват номер, който се състои от датата, когато съм ги видял последно и пореден номер в този документ. Тъй като е Excel таблица, не изглежда да имат уникални номера, затова съм направил такъв сам. Таблицата обаче изглежда се съставя доста добре, така че ще може да следим какво идва като нови търгове. Информацията съдържа само описание на обектите и данъчна оценка. Аз добавям освен кога съм видял за пръв път проекта, кога за последно е бил там или кога виждам, че е махнат от списъка. Тогава, ако има обявен търг, той ще се види на същото място.

Ето например такъв проект за сграда до Младежкия парк в Русе – номер в списъка на Желязков 2580, собственост Областна администрация Русе и данъчна оценка 258 хиляди лева.

Сграда в Русе с проект за търг

Ето пример и с 11 сгради зад летище София с обща данъчна оценка от 2.7 млн. лв.

Сгради в София с проект за продан.

Тъй като виждам само последният списък с проекти, това не значи, че някои от тях не са започнали доста по-отдавна. Също, данъчната оценка видимо няма да е началната цена на търговете. Например, има един проект в Криводол, където нямам кадастриален идентификатор и мога да го покажа само към населеното място. Виждаме на същото място търг, който не е успешен през 2024-та с начална цена 75 хил. лв. Към сегашна дата виждаме проект за продажба на същото с данъчна оценка под 24 хил. лв. Т.е. опитват се отново и вероятно търгът ще е за повече.

Този пример показва трудността да се свържат проекти, търгове и имоти в списъка за разпродажба на кабинета, когато няма точна информация за местоположението. Търся начин да реша този проблем, за да не пропускаме тези случаи.

Пример за имот без ясно местоположение, който е списъка, има проект и провален стар търг, които не мога да свържа автоматично
The post Желязков продължава разпродаването на държавни имоти с над 20 търга first appeared on Блогът на Юруков.

Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.

Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.

Поредният отговор на кабинета

В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.

…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти  – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.

В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.

Има ли продажби на имоти?

За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият  имоти с отпаднала необходимост. 

Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.

В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.

Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.

Активните търгове за имоти от списъка на Желязков

Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.

Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.

Още за картата

Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.

Всички предстоящи търгове за държавни имоти

Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.

Какво всъщност пита Желязков депутатите?

Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.

Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.

В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.

Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.

Вие забелязахте ли ги?

The post Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите? first appeared on Блогът на Юруков.

Кабинетът скри документите за държавните имоти, търговете си вървят

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA
©  Юлия Лазарова Дневник

Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

  • ББР в Добрич – търг 995
  • От областния на Балчик – търг 1000
  • Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
  • ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

The post Кабинетът скри документите за държавните имоти, търговете си вървят first appeared on Блогът на Юруков.

Желязков започна да продава от онези 4400 имота

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 8-ми май министър председателят Желязков обяви, че са изготвили списък с 4400 държавни имота, за които е отпаднала необходимост и ще бъдат продадени. В следващите дни настояваше, че няма да се бавят и ще продават онези, за които било проявен интерес и в момента са в тежест на държавата. Въпреки многобройните запитвания, не стана ясно какво означава „отпаднала необходимост“, как някои са проявили или обявили, че проявяват интерес и каква е методологията за определяне на тези имоти. Казаха обаче, че всичко ще е прозрачно.

След като два месеца нямаше нито отговори, нито списък, нито методология, успях да получа данни от тях за имотите и направих карта, която да показва кои са тези имоти и къде са. Картата предизвика много реакции, включително отговор от Министерски съвет, че всъщност нямало да продават веднага, че това бил предварителен списък и след внимателен анализ ще преценят къде е отпаднала необходимост и какво да се прави. Много медии и активисти използваха картата да намират обекти, които ще се продават, а не следва по различни причини. Оказа се също, че много кметове не са били дори уведомени за плановете за държавни имоти в техните общини. За много от обектите дори не се знаеше каква е собствеността и в коя компания с държавно участие са свършили.

Затова дадох възможност за подаване на сигнали направо в картата. Получихме няколко десетки за последната седмица и се преглеждат. Целта е да се задават конкретни и добре формулирани въпроси към съответните институции от пленарна зала.

Много повече бяха запиванията къде са търговете, къде може да си купи човек имот. Сякаш доста повече хора искаха да „намажат“ от хаоса, който прозира в целия процес, отколкото такива, които искаха да спрат безвъзвратната загуба особено на апетитни парчета земя. В действителност, по-големият интерес към такива търгове не е лошо. Не се съмнявам, че има много държавни имоти, които тънат в разруха и не се използват. Принципно няма нищо лошо в това да се продадат и използва и големият интерес към тях само би следвало да повиши цената им. Както изтъкнах пред Свободна Европа, проблемът е, че сред тези 4400 несъмнено са намушкани не един и два имота, към които отдавна има апетити и планове и се използва повода да бъдат подарени сред традиционната липса на прозрачност и хаос.

Първото го намалихме. Сега натискаме по второто.

Агенция за публичните предприятия и контрол

Това е наследникът на небезизвестната Агенция за приватизация. Именно те трябва да извършат търговете за онези имоти сред 4400-те, които Желязков все пак реши да продаде. Както каза – не веднага, а след внимателен анализ.

Тези дни автоматизирах следенето на регистъра им и вече в реално време на GovAlert може да се следи дали има нови търгове и промени по съществуващи. Вече са публикувани съобщения за планираните към този момент – 15 от които само 4 имат насрочени дати. Работя по това да сложа имотите, за които се отнасят търговете на картата с „ония“ списък на Желязков, както и в картата за градоустройството на София, Пловдив и Благоевград. Няма да ги включа в картата със застрояването в София. Същото важи за почти 600-те търга, които агенцията е провела в последните 5 години.

Докато разглеждах търговете, забелязах няколко познати. Сред 15-те планирани търга, има шест включени в списъка на Желязков – същите, за които каза, че трябвало внимателен анализ, който тепърва щял да се прави. Проблемът с това изказване е, че някои от тези търгове са били обявени преди да бъде направено, преди да публикувам картата си, да се разбере какво правят и да предоставят дори данните.

  • Имот в с. Драгоево, Шумен – търг обявен на 1. юли, насрочен за 24. юли | Карта | Търг
  • Имот в с. Тодор Икономово, Шумен – търг обявен на 1. юли | Карта | Търг
  • Имот в Габрово – търг обявен на 16. юни | Карта | Търг
  • Имот в Разград – търг обявен на 13. юни | Карта | Търг
  • Имот в Разград – търг обявен на 10. юни | Карта | Търг
  • Имот в Свиленград – търг обявен на 9. юни | Карта | Търг

Иначе казано, първите шест от 4400 вече са били пуснати за продажба след решението на правителството. Доколкото последното съобщение на МРРБ, че щяло да има подробен анализ и прозрачност преди каквото и да се продава да противоречи на твърденията на Желязков преди това, тези действия на агенцията всъщност потвърждава притесненията ни, че ще бързат.

Какви са измеренията на това ще разберем тепърва. Вече може да следим за нови електронни търгове през GovAlert (търсете АППК), но не знам дали ще правят и такива, които не се обявяват в публичния им регистър и дали всички продажби от държавни институции и компании минават през тази агенция. Би трябвало, но цинизмът и опитът с работа с държавни институции неизменно носи със себе си съмнения.

Паметник на културата с предизвестен край

Междувременно днес попаднах на интересна продажба от същата агенция. Първият етаж в тази къща заедно с 50% от общите части е бил продаден през 2021 за 540 хиляди лв. на оръжейния търговец Кирил Кленовски. Кленовски е свързан с Пеевски. През 2016-та е купил втория етаж заедно с останалото от къщата. Самата къща е паметник на културата и предвид местоположението цената е много под себестойността дори на парцела. Мисля, че знаем какво ще се случи с къщата. На това място може да се строи до 5-6 етажа освен, ако нямаш човек в СОС и ВАС. Как

The post Желязков започна да продава от онези 4400 имота first appeared on Блогът на Юруков.

Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.

Изпращайте сигнали за държавните имоти планирани за разпродажба

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Това, че от Министерски съвет все пак публикуваха списъка с онези над 4400 имота и сгради, които на 8-ми май обявиха, че ще продават, създаде доста вълни. Имаше, разбира се, много възмущение, особено заради фрапантни случаи като това, че се продава комина на Пирогов, части от язовири и защитени местности. Да се открият тези места помогна интерактивната карта, която направих преди четири дни.

Тази карта позволи да видим списъка по начин, по който съм убеден, че дори гласувалите в Министерски съвет не са осъзнавали. Въпреки това, самият обем информация не позволява да се открият конкретни проблеми, фрапантни случаи, спорни казуси и злоупотреби по места. Тази информация е локална и трябва да я съберем преди министерства, агенции и държавни компании са се разбързали. Затова направих прост формуляр, с който да подавате какво знаете за вашия район. Това е подобно на помощта, която търсех за 3D картата със застрояването в София. Това може да е дали имотът или сградата е наистина изоставена или наскоро ремонтирана, дали вече няма някой частен субект, който да я обитава или какъв ефект ще има продажба над града и околната среда.

Формулярът за сигнали за отделни имоти в списъка на Желязков

Сигналите ще бъдат прегледани и ще бъдат отправени официални искания, включително в Народното събрание, към съответните министерства. Препоръчвам да оставите някаква форма на контакт, в случай, че е нужна допълнителна информация. Те няма да се публикуват никъде. Не оставяйте никаква лична информация, която да ви идентифицира в самия сигнал.

Формулярът за сигнали се отваря с линка „подай сигнал“ под всеки обект на картата. Вече е достъпна и извън предишната ми статия на този адрес. Надявам се да може да съберем достатъчно сигнали и да имаме възможност да ги прегледаме с всички, които се отзоваха да помагат, включително такива в парламента.

Междувременно, от МРРБ са обявили – без да споменават списъка или картата ми – че ще има тепърва анализ кои имоти действителност са с отпаднала нужда и кои да се продават. Дадоха индикация, че процесът на продажба е спрян докато това не се случи. Това е противоречи рязко на изказването преди два месеца на Желязков, че анализът е готов и незабавно ще започнат да се продават където има заявен (неясно как) частен интерес. Това говори само, че прозрачността и общественото внимание е помогнало и дава време да задаваме правилните въпроси за местата, които виждаме проблем.

Подобрения по картата

Междувременно, добавих няколко подобрения по картата. За по-малките имоти при увеличение на картата се показват пинчета, за да се забелязват по-лесно. Когато става въпрос за сгради и апартаменти се показва парцелът в лилаво и когато се отвори списъкът се виждат в червено конкретните обекти. Подобрих и групирането и представянето на имотите. Добавих и възможност да се линкват директно обекти. Т.е. като натиснете и извадите информация за даден обект, адреса на страницата се обновява автоматично, може да копирате и споделите точно какво гледате. Това ще позволи споделянето на конкретни случаи и притеснения. Това е например носът, който военните продават под Черноморец.

Нос край Черноморец, който се продава и за който отдавна има апетити

Когато е ясно точното местоположение съм добавил линк към картата в GovAlert, с която да търсите документи от градоустройството. Работи, за съжаление само за София, Пловдив и Благоевград, защото в останалите градове тези документи не са лесно достъпни или проследими. Работя сега да добавя и линк към картата с 3D сградите и застрояването в София.

Ако имате още предложения, притеснения или виждате проблем с картата или данните, моля споделете ги в коментарите тук.

The post Изпращайте сигнали за държавните имоти планирани за разпродажба first appeared on Блогът на Юруков.

Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 8-ми май 2025 Министерски съвет прие Програма за упражняване правата върху държавни имоти. В нея се говореше за масова продажба на имоти собственост на държавата и държани фирми. Лично Желязков обясни как анализ посочил, че над 4400 сгради и/или имоти били неизползвани и щели да бъдат публично оповестени.

Месец по-късно това не се случи. Имало е доста запитвания от медии, но списъкът остана тайна. На 10-ти юни Екипът на София ми припомниха това и пуснах запитване по ЗДОИ. Исках всички данни за тези имоти, къде се намират, чия собственост са и прочие. До 23-ти юни нямаше отговор от тях и дори не бяха ми дали входящ номер на заявлението. Тъй като го връчих чрез ССЕВ знаех, че е било отворено и това е удостоверено криптографски. Припомних им на 23-ти, че са длъжни да отговорят. На 25-то получих отговор с предоставен достъп.

Отговорът им не беше технически изряден, тъй като не ми изпращаха таблица, както поисках, а линк към страницата на на МРРБ. Оказа се, че са публикували справката на 24-ти юни – след напомнянето им, че трябва да предоставят информацията по ЗДОИ. Самата таблица е била създадена на 10-ти май, но е редактирана точно в деня на публикуването си. Ден по-късно получавам линка от тях.

Тъй като справката им има редица проблеми с формата, използваемостта, но най-вече възможността някой въобще да се ориентира, снощи седнах и за няколко часа направих визуализация на това, което виждам. По-долу ще опиша как, но имам сериозни съмнения, че при взимане на решението си надали някой в онази зала на Министерски съвет всъщност е знаел за какви имоти става въпрос и е виждал какво ще разпродават така, както вие ще го видите сега.

Картата е аналогична за другите, които съм правил. С третия бутон от горе надолу може да я превключите на пълен екран. С четвъртия се връщате в изходна позиция. С последния – скривате карираните землища на населени места. Кръговете показват населените места с някакви имоти в данните на МС. Когато приближите се виждат парцелите и сградите. За 1022 от 4405 имота обаче по различни причини не успях да ги свържа с парцели, затова като натиснете на землището на населеното място (карираното поле), ще излезе списък с имотите, които са предвидени за продажба, но не е ясно къде са.

Няколко примера

Ето няколко от нещата, които ми направиха впечатление. Виждате централната част на София. Едната сграда е буквално на метри от Министерски съвет – точно до бирария Дондуковъ. На него е част от римски амфитеатър Сердика, а отпред има запазена фасада, която не изглежда да е маркирана като културна ценност. Това ще продава на търг Желязков.

На следващите две снимки виждате няколко имота в и около Бургас. Правилно виждате – МО продава няколко носа и парцели близо до плажната ивица.

Данни и методология

Справката на Министерски съвет може да видите сами. ще забележите, че записите са 5168. От тях 4405 имат номера, повечето от които са поредни. Последните две номера по големите са 4418 и 5851. Тъй като липсва запис с 2851, може да предположим, че са объркали и са имали това предвид вместо 5851. Липсват още 13 поредни числа, което може да значи или че са махани имоти в движение, или че в таблицата има пропуски и още е трябвало да бъдат отбелязани.

Записите без поредни номера са всъщност част от комплект имоти с общ номер. Например имот с няколко сгради към него. В картата горе ги комбинирам и като натиснете на обозначенията ще ги видите. Преглеждайки записите забелязах няколко които изглеждат като отделни имоти, но нямат свой номер. Не съм правил корекции по оригиналната справка обаче. Ще го направя идната седмица, защото сега искам да покажа точно както предоставиха от МС.

В данните липсва географски координати. Доста от имотите обаче имаха идентификатор на имота или сградата. Използвайки отворените вече данни от кадастъра успях да сложа точно тези обекти на картата. За над 1000 обаче знам само в кое населено място са. За тях използвах данни за землищата на населени места, които бях отворил преди десетина години.

Тъй като говорих за хиляди обекти по картата, когато я отворите ще видите много точки, които отбелязват групирането на населените места. Като натиснете на някоя, ако има само един обект там ще се отвори информацията за него. Иначе приближава на мястото. Така ще видите отделни пацели или сгради, ако има такива. Ако натиснете на карираното поле ще се отворят обектите без ясно местоположение.

Всичко това дава ясна представа, че списъкът е изготвян на ръка, набързо, без особено внимание за еднакво изписване или дори спазване на идеята на колоните. На места има идентификатори на парцели, но такива не съществуват в кадастъра, тъй като вероятно са стари или объркани. Има грешки в имената на доста общини и населени места, доста данни лисват или са видимо грешни. Въпреки това, успях да сложа на картата всички обекти за продажба.

Скоро на картата ще добавя визуална помощ за намиране на малки пацели – например пинче, бутон за геолокация на потребителя, линк от обектите в София, Благоевград и Пловдив към картата с документите на GovAlert и ще гледам да поставя чрез адреси и други белези част от активите. Добавих вече да се виждат данните от КАИС, но ми се ще да ги обновя, защото за последно съм ги свалял в края на май.

Защо това е важно?

Говоря от над десетилетие колко важни са отворените данни. Това, което Министерски съвет предостави като справка е престорена прозрачност. Първо, трябваше да им се напомня многократно и да се заплашат със съд. Второ, справката беше пълна с грешки и форматът не позволява повторно използване. Трето, данните не са единни като смисъл, качество, номенклатури и прочие белези, за някои от които имаме цели агенции, които се грижат. Не на последно място – липсва всякаква информация как е събрана тази справка, какъв е бил анализа, методологията и критериите.

Както и при данните на Черна писта, трябва отново да кажа, че не очаквам Министерски съвет да седне да прави такава карта. На мен ми отне една вечер, на тях ще им трябват шест месеца и стотици хиляди за поръчка. Тяхната задача, както и на всички институции, е да публикуват качествени, надеждни и готови за повторно използване отворени данни. Също да няма лиценз „всички права запазени“, както са направили МРРБ и според който в момента нарушавам авторските права на няколкостотин чиновници.

Разглеждайки имотите ще видите градски улици, междублокови пространства, исторически забележителности, културни и спорни зони, крайно апетитни имоти по курорти и дори цели полуострови. За много от тях ще изникнат въпроси за интереси, нужда, цена и дали вече не са уговорени. За други е абсурдно защо не се предоставят на общините предвид. Отговорите на тези въпроси може да се надяваме да получим от дълбоките дебри на държавни фирми, калинки и чиновници. Трябва обаче да знаем какво да питаме и че нещо ще се случи и се надявам тази карта да помогне малко в тази посока.

The post Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава first appeared on Блогът на Юруков.

За данните на МВР в Черна писта, проблемите с тях и защо са ни нужни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В разговори и интервюта съм споменавал, че публикувам около 30% от всички данни, които събирам. Обработвам ги, защото искам да разбера по-добре някакъв проблем. Публикувам онези, които виждам, че показват нещо ясно, където съм запознат с ограниченията и мога да ги обясня. Не на последно място – където имам време да направя визуализация или друг начин помагащ на останалите да разберат данните както аз ги виждам в главата си. Друга основна причина е, че често има доста и/или неясни проблеми с качеството при източника, което поставя всякакви анализи и изводи под въпрос.

Когато Мартин пусна Черна писта, той публикува и оригиналната справка предоставена от МВР за катастрофите между 2021 и март 2025-та. Инструментът, който е направил показва лесно точно какво му е предоставено с възможност за филтриране, което е правилния начин и дава добра представа за измеренията на проблема. Всичко, което е направил той е супер.

Когато се вгледах в картата му няколко неща изпъкнаха и исках да се вгледам по-дълбоко. Вкарах данните в няколко мои инструмента и съмненията ми се потвърдиха. Бях обещал да ги опиша по-рано, но честно казано се бях разсеял с демографски данни от Германия показващи, че диаспората ни там намалява, както и crowdsourcing-а на данни за строящи се и довършени сгради в София.

Вникване в проблемите на данните

Снимките, които виждате долу са по-специално от Mapbox heatmap. Коригирах малко формата на справката оправяйки дати, часове и разделителите, за да е нормален csv файл. Може да го свалите тук. Махнах и 30% от записите, които нямат географски координати. Така остават почти 178 хиляди записа за 4 години.

Концентрация на инциденти с пострадали или починали в София
Места с висока концентрация на инциденти в София

Надеждата при използването на такива данни е да откриваме къде са проблемите места и да помогнем да се намалят ранени и жертви. Първата карта горе показва всички катастрофи в София, където е имало поне един ранен или смъртен случай в последните четири години. Виждаме няколко „горещи точки“ оградени. Те са … дворът на КАТ в Дианабад, паркингът пред Пирогов, едно конкретно крило на УМБАЛ Св. Анна и сградата на СДВР. Увеличение на тези места виждате на втората снимка.

Веднага се разбира, че въвеждането на координатите е ставало не при катастрофата, а в офиса на съответните полицаи или където са откарани жертвите. Тук виждаме най-честият проблем при такива данни – лоша или неясна методология на събиране и недобро следене на качеството. Аналогичен проблем показах с данните от регистъра на ражданията. Виждаме го и по веригата между болниците, РЗИ-тата и НСИ при смъртните актове и данните за причини за смърт, особено когато са свързани с бременност.

Това, разбира се, далеч не се ограничава до София. Колкото и критика да търпи СДВР заради отказа им да приемат сигнали за проблеми в движението в София или да съблюдават закона за пиротехниката, аналогични концентрации на координати за инциденти виждаме в Пловдив и Варна – около КАТ, РПУ и болница.

Места с висока концентрация на инциденти с пострадали или починали в Пловдив
Места с висока концентрация на инциденти с пострадали или починали във Варна

Това може да се обясни просто с грешно въвеждане на данните за местоположението. Докато тези случаи са ясни различни, няма начин да знаем дали патрулките не засичат географски координати просто докато са в движение за друго място ефективно „премествайки“ инцидент с убийство другаде. Друг, често независещ от самите патрулки, а по-скоро с техниката въпрос, е точността на засичането. При лошо време, липса на търпение или лоша техника е възможно точката, която виждаме да е на десетки или дори стотици метри от правилното място. Затова виждаме инциденти в средата на паркове, градинки, блокове и въобще места където коли няма.

Всичко това постава под въпрос доколкото може да си правим изводи за конкретни кръстовища или пешеходни пътеки. Особено, когато пресеем данните за блъскания на пешеходци не се откроява някакъв модел или място и това може да се дължи именно на тези недъзи. Въвеждането на категорията и други метаданни също може да е засегната от такива проблеми и зависи изцяло от обученията, колко лесно се използва формуляра за въвеждане и контрола на качеството, какъвто не се забелязва.

Полезни изводи от данните

Нищо от това не значи обаче, че данните не са полезни. Напротив. Пример е дефилето на Кресна. През 2022-ра бяха сложени колчета да разделят лентите. Широко се тиражира, че това е спряло смъртните случаи. На следващата снимка виждаме разликата във всички инциденти. Има пак катастрофи и повечето от тях са с ранени, но както се вижда в дефилето е имало по-малко инциденти между 2022 и март 2025, отколкото цялата 2021-ва. Интересно е обаче, че има изглежда увеличение в самата Кресна. Може да спекулираме, че нетърпеливите дават газ и изпреварват там.

Сравнение на брой инциденти в Кресненското дефиле

Ако разгледаме смъртните случаи, се потвърждава ефикасността на колчетата. Няма фатални случаи след 2022-ра, с изключение на един в Кресна през март 2025-та. Само през 2021-ва е имало поне четири в дефилето.

Сравнение на брой смъртни случаи в Кресненското дефиле

За друг пример се връщаме към София. Имаше отчетливо увеличение на трафика и задръстванията от началото на 2023-та. Моето обяснение е указанията на много работодатели за връщане към офиса, което накара много хора да прекарват повече време в пътуване към офиса и обратно. В същото време обаче видимо се забелязва намаление на инцидентите спрямо предходния период, независимо, че включваме три месеца от 2025-та г.

Сравнение на брой инциденти в София

При анализ на такива данни не трябва да забравяме, че отвъд качеството им, има и други променливи – ремонти на пътя, смяна на интензивност трафик и регулиране на движението, различни метеорологични условия и дори дали големи празници се събират и в кой ден от седмицата се падат. Всичко това трябва да се вземе под внимание като се сравняват периоди правят изводи.

Може, разбира се, да погледнем други аспекти от данните като ден от седмицата. Тук се вижда, че има доста по-малко катастрофи и пострадали в събота и неделя като пикът е в петък. Най-много смъртни случаи се случват в събота и понеделник. Тази картина, разбира се, може да е промени, ако разглеждаме конкретни периоди от годината, части от страната и/или видове катастрофи. В повечето случаи извадките няма да ни покажат нищо значимо, но поне ще ни насочат в какво да се вглеждаме. Какви други справки смятате, че ще са интересни?

Разбира се, всичко описано до тук предполага постоянство в метода на въвеждане на данните. Както описах при проблемите данни на НЦОЗА за абортите, разчитаме на това, че има постоянство дори в недъзите на въвеждането, за да може да правим сравнения със стари периоди. Това обаче е невъзможно да се установи без контролите изброени горе.

От това имаме нужда

Нищо от това не е непременно заклеймяване на МВР и патрулките или критика към Мартин. Както писах по повод на Черна писта – именно това трябва да виждаме и това е правилната стъпка в посока отворени данни и прозрачност. Точно така следва да се използват. Повтарял съм многократно, че данните най-често ни помагат да научим повече са работата на институциите и процесите, с които се изготвят, както и да може да задаваме по-добри въпроси. Виждаме го и тук.

Видимо има проблем с въвеждането – най-малкото 30% от записите на катастрофите са без геолокация, а още доста са на нелогични места. Причината много институции да се дърпат да дават данни или изцяло да отказват достъп с глупави извинения, е че ги е страх именно от такива изводи. Точно обратното следва да се случва – подобна прозрачност може само да доведе до по-добро качество на данни, на които те самите следва да разчитат за работата си. Това може да става чрез контрол на случайна извадка, по-удобни инструменти и обучение на служителите, автоматизация и сверяване с други записи – например застрахователите. Това не е самоцелно, а подобрява нещо, от което самите служители се жалват.

Също толкова важно е обаче хората, които боравим с тези данни, медиите, както и обществото като цяло да не реагира първосигнално, да разбира ограниченията и условностите на данните и практическите възможности за събирането им. Да скачаме, че някой лъже с данни или ги крие е лесно, но пропуска възможността, че спуснатите процеси или обективната реалност може би позволяват само толкова добри данни да бъдат събирани. Виждал съм няколко пъти такава истерия, например при смъртните случаи от пандемията или безследно изчезналите. Неизменно води до един вид парализа в комуникацията с и без това не особено търпящи критика или промяна институции. Не казвам, че не следва да посочваме проблеми – все пак точно това правя с тези редове.

Обикновено нещата се случват, защото някой чиновник пробива апатията и се нарамва да оправи нещо на своя глава. Ако ги изтикваме същите пред камерите и началството със соц манталитет да се обясняват, никой няма да иска да вдигне глава. Призивът ми е да се подхожда конструктивно към администрацията и политическото ръководство да обира негативите, а не обратното.

The post За данните на МВР в Черна писта, проблемите с тях и защо са ни нужни first appeared on Блогът на Юруков.

Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поздравления на Мартин Атанасов за картата, но също така, че е пуснал свободно справката, която са му предоставили от МВР. Наистина се е постарал с визуализацията и е направил нещо, което взима сурови данни и ги показва по разбираем начин.

Забелязах нещо сред коментарите, включително многобройните статии в медиите, което има нужда да се уточни. На много места се говорят неща в посока, че „държавата разчита на ученик да ѝ върши работата“ и „едно момче направи това, което цяла държава не направи“. Не съм съгласен. Това, което Мартин е направил е похвално, включително защото е успял да получи по ЗДОИ данните от МВР, за които много хора търсим и питаме и съдим от години. Многократно през последните 15 години съм повтарял, че не е работа на обществените институции да правят такива визуализации, а да предоставят свободно данните в разбираем и структуриран вид. Картата на Мартин е демонстрация на една от причините защо това е важно.

Последният съм, който ще хвали МВР за предоставяне на данни – все пак именно заради липсата им сложих на пауза проекта Lipsva. В случая обаче са направили именно това, което се очаква от тях като институция. Когато ги исках преди 10 години ми се изсмяха. Преди пет години исках пак и се пробвах да съдя. Миналата година ги искахме с Жоро Пенчев и Божидар Божанов и казаха, че ще помислят как да ги изготвят. Божанов писа днес, че преди два месеца е питал отново да ги предоставят публично и са казали, че „било много сложно“.

Та наистина браво на Мартин, че е успял да ги получи най-накрая и ги пуска свободно. Свалих ги да ги разгледам, защото именно картата му ми показа няколко странни неща, които може би показват повече за работата на КАТ, отколкото за катастрофите. Ако някак не сте видели още, ще я намерите на chernapista.com.

Впрочем, сетих се, че преди 13 години бях направил проект за crowdsourcing на данни за катастрофите. Вадеше данните от бюлетина на КАТ София, но тъй като не бяха геокодирани, а имаха странни адреси, бях направил инструмент и с помощта на хора в Twitter ги поставяхме на карта всеки ден. Продължи доста дълго време и беше интересен експеримент, в който научих доста за модерацията на такива проекти. После се опитах да направя и подобна карта за престъпността, но и тя спря недълго по-късно заради невъзможността да се модерират и изчистват данните. Знам, че МВР има данни за престъпността с точност до части от квартал още през 2015-та, но не ги публикуват никъде.

The post Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни first appeared on Блогът на Юруков.