Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

• ББР в Добрич – търг 995
• От областния на Балчик – търг 1000
• Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
• ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

The post Кабинетът скри документите за държавните имоти, търговете си вървят first appeared on Блогът на Юруков.

На 8-ми май министър председателят Желязков обяви, че са изготвили списък с 4400 държавни имота, за които е отпаднала необходимост и ще бъдат продадени. В следващите дни настояваше, че няма да се бавят и ще продават онези, за които било проявен интерес и в момента са в тежест на държавата. Въпреки многобройните запитвания, не стана ясно какво означава „отпаднала необходимост“, как някои са проявили или обявили, че проявяват интерес и каква е методологията за определяне на тези имоти. Казаха обаче, че всичко ще е прозрачно.

След като два месеца нямаше нито отговори, нито списък, нито методология, успях да получа данни от тях за имотите и направих карта, която да показва кои са тези имоти и къде са. Картата предизвика много реакции, включително отговор от Министерски съвет, че всъщност нямало да продават веднага, че това бил предварителен списък и след внимателен анализ ще преценят къде е отпаднала необходимост и какво да се прави. Много медии и активисти използваха картата да намират обекти, които ще се продават, а не следва по различни причини. Оказа се също, че много кметове не са били дори уведомени за плановете за държавни имоти в техните общини. За много от обектите дори не се знаеше каква е собствеността и в коя компания с държавно участие са свършили.

Затова дадох възможност за подаване на сигнали направо в картата. Получихме няколко десетки за последната седмица и се преглеждат. Целта е да се задават конкретни и добре формулирани въпроси към съответните институции от пленарна зала.

Много повече бяха запиванията къде са търговете, къде може да си купи човек имот. Сякаш доста повече хора искаха да „намажат“ от хаоса, който прозира в целия процес, отколкото такива, които искаха да спрат безвъзвратната загуба особено на апетитни парчета земя. В действителност, по-големият интерес към такива търгове не е лошо. Не се съмнявам, че има много държавни имоти, които тънат в разруха и не се използват. Принципно няма нищо лошо в това да се продадат и използва и големият интерес към тях само би следвало да повиши цената им. Както изтъкнах пред Свободна Европа, проблемът е, че сред тези 4400 несъмнено са намушкани не един и два имота, към които отдавна има апетити и планове и се използва повода да бъдат подарени сред традиционната липса на прозрачност и хаос.

Първото го намалихме. Сега натискаме по второто.

Агенция за публичните предприятия и контрол

Това е наследникът на небезизвестната Агенция за приватизация. Именно те трябва да извършат търговете за онези имоти сред 4400-те, които Желязков все пак реши да продаде. Както каза – не веднага, а след внимателен анализ.

Тези дни автоматизирах следенето на регистъра им и вече в реално време на GovAlert може да се следи дали има нови търгове и промени по съществуващи. Вече са публикувани съобщения за планираните към този момент – 15 от които само 4 имат насрочени дати. Работя по това да сложа имотите, за които се отнасят търговете на картата с „ония“ списък на Желязков, както и в картата за градоустройството на София, Пловдив и Благоевград. Няма да ги включа в картата със застрояването в София. Същото важи за почти 600-те търга, които агенцията е провела в последните 5 години.

Докато разглеждах търговете, забелязах няколко познати. Сред 15-те планирани търга, има шест включени в списъка на Желязков – същите, за които каза, че трябвало внимателен анализ, който тепърва щял да се прави. Проблемът с това изказване е, че някои от тези търгове са били обявени преди да бъде направено, преди да публикувам картата си, да се разбере какво правят и да предоставят дори данните.

• Имот в с. Драгоево, Шумен – търг обявен на 1. юли, насрочен за 24. юли | Карта | Търг
• Имот в с. Тодор Икономово, Шумен – търг обявен на 1. юли | Карта | Търг
• Имот в Габрово – търг обявен на 16. юни | Карта | Търг
• Имот в Разград – търг обявен на 13. юни | Карта | Търг
• Имот в Разград – търг обявен на 10. юни | Карта | Търг
• Имот в Свиленград – търг обявен на 9. юни | Карта | Търг

Иначе казано, първите шест от 4400 вече са били пуснати за продажба след решението на правителството. Доколкото последното съобщение на МРРБ, че щяло да има подробен анализ и прозрачност преди каквото и да се продава да противоречи на твърденията на Желязков преди това, тези действия на агенцията всъщност потвърждава притесненията ни, че ще бързат.

Какви са измеренията на това ще разберем тепърва. Вече може да следим за нови електронни търгове през GovAlert (търсете АППК), но не знам дали ще правят и такива, които не се обявяват в публичния им регистър и дали всички продажби от държавни институции и компании минават през тази агенция. Би трябвало, но цинизмът и опитът с работа с държавни институции неизменно носи със себе си съмнения.

Паметник на културата с предизвестен край

Междувременно днес попаднах на интересна продажба от същата агенция. Първият етаж в тази къща заедно с 50% от общите части е бил продаден през 2021 за 540 хиляди лв. на оръжейния търговец Кирил Кленовски. Кленовски е свързан с Пеевски. През 2016-та е купил втория етаж заедно с останалото от къщата. Самата къща е паметник на културата и предвид местоположението цената е много под себестойността дори на парцела. Мисля, че знаем какво ще се случи с къщата. На това място може да се строи до 5-6 етажа освен, ако нямаш човек в СОС и ВАС. Как

The post Желязков започна да продава от онези 4400 имота first appeared on Блогът на Юруков.

Това, че от Министерски съвет все пак публикуваха списъка с онези над 4400 имота и сгради, които на 8-ми май обявиха, че ще продават, създаде доста вълни. Имаше, разбира се, много възмущение, особено заради фрапантни случаи като това, че се продава комина на Пирогов, части от язовири и защитени местности. Да се открият тези места помогна интерактивната карта, която направих преди четири дни.

Тази карта позволи да видим списъка по начин, по който съм убеден, че дори гласувалите в Министерски съвет не са осъзнавали. Въпреки това, самият обем информация не позволява да се открият конкретни проблеми, фрапантни случаи, спорни казуси и злоупотреби по места. Тази информация е локална и трябва да я съберем преди министерства, агенции и държавни компании са се разбързали. Затова направих прост формуляр, с който да подавате какво знаете за вашия район. Това е подобно на помощта, която търсех за 3D картата със застрояването в София. Това може да е дали имотът или сградата е наистина изоставена или наскоро ремонтирана, дали вече няма някой частен субект, който да я обитава или какъв ефект ще има продажба над града и околната среда.

Сигналите ще бъдат прегледани и ще бъдат отправени официални искания, включително в Народното събрание, към съответните министерства. Препоръчвам да оставите някаква форма на контакт, в случай, че е нужна допълнителна информация. Те няма да се публикуват никъде. Не оставяйте никаква лична информация, която да ви идентифицира в самия сигнал.

Формулярът за сигнали се отваря с линка „подай сигнал“ под всеки обект на картата. Вече е достъпна и извън предишната ми статия на този адрес. Надявам се да може да съберем достатъчно сигнали и да имаме възможност да ги прегледаме с всички, които се отзоваха да помагат, включително такива в парламента.

Междувременно, от МРРБ са обявили – без да споменават списъка или картата ми – че ще има тепърва анализ кои имоти действителност са с отпаднала нужда и кои да се продават. Дадоха индикация, че процесът на продажба е спрян докато това не се случи. Това е противоречи рязко на изказването преди два месеца на Желязков, че анализът е готов и незабавно ще започнат да се продават където има заявен (неясно как) частен интерес. Това говори само, че прозрачността и общественото внимание е помогнало и дава време да задаваме правилните въпроси за местата, които виждаме проблем.

Подобрения по картата

Междувременно, добавих няколко подобрения по картата. За по-малките имоти при увеличение на картата се показват пинчета, за да се забелязват по-лесно. Когато става въпрос за сгради и апартаменти се показва парцелът в лилаво и когато се отвори списъкът се виждат в червено конкретните обекти. Подобрих и групирането и представянето на имотите. Добавих и възможност да се линкват директно обекти. Т.е. като натиснете и извадите информация за даден обект, адреса на страницата се обновява автоматично, може да копирате и споделите точно какво гледате. Това ще позволи споделянето на конкретни случаи и притеснения. Това е например носът, който военните продават под Черноморец.

Когато е ясно точното местоположение съм добавил линк към картата в GovAlert, с която да търсите документи от градоустройството. Работи, за съжаление само за София, Пловдив и Благоевград, защото в останалите градове тези документи не са лесно достъпни или проследими. Работя сега да добавя и линк към картата с 3D сградите и застрояването в София.

Ако имате още предложения, притеснения или виждате проблем с картата или данните, моля споделете ги в коментарите тук.

The post Изпращайте сигнали за държавните имоти планирани за разпродажба first appeared on Блогът на Юруков.

На 8-ми май 2025 Министерски съвет прие Програма за упражняване правата върху държавни имоти. В нея се говореше за масова продажба на имоти собственост на държавата и държани фирми. Лично Желязков обясни как анализ посочил, че над 4400 сгради и/или имоти били неизползвани и щели да бъдат публично оповестени.

Месец по-късно това не се случи. Имало е доста запитвания от медии, но списъкът остана тайна. На 10-ти юни Екипът на София ми припомниха това и пуснах запитване по ЗДОИ. Исках всички данни за тези имоти, къде се намират, чия собственост са и прочие. До 23-ти юни нямаше отговор от тях и дори не бяха ми дали входящ номер на заявлението. Тъй като го връчих чрез ССЕВ знаех, че е било отворено и това е удостоверено криптографски. Припомних им на 23-ти, че са длъжни да отговорят. На 25-то получих отговор с предоставен достъп.

Отговорът им не беше технически изряден, тъй като не ми изпращаха таблица, както поисках, а линк към страницата на на МРРБ. Оказа се, че са публикували справката на 24-ти юни – след напомнянето им, че трябва да предоставят информацията по ЗДОИ. Самата таблица е била създадена на 10-ти май, но е редактирана точно в деня на публикуването си. Ден по-късно получавам линка от тях.

Тъй като справката им има редица проблеми с формата, използваемостта, но най-вече възможността някой въобще да се ориентира, снощи седнах и за няколко часа направих визуализация на това, което виждам. По-долу ще опиша как, но имам сериозни съмнения, че при взимане на решението си надали някой в онази зала на Министерски съвет всъщност е знаел за какви имоти става въпрос и е виждал какво ще разпродават така, както вие ще го видите сега.

Картата е аналогична за другите, които съм правил. С третия бутон от горе надолу може да я превключите на пълен екран. С четвъртия се връщате в изходна позиция. С последния – скривате карираните землища на населени места. Кръговете показват населените места с някакви имоти в данните на МС. Когато приближите се виждат парцелите и сградите. За 1022 от 4405 имота обаче по различни причини не успях да ги свържа с парцели, затова като натиснете на землището на населеното място (карираното поле), ще излезе списък с имотите, които са предвидени за продажба, но не е ясно къде са.

Няколко примера

Ето няколко от нещата, които ми направиха впечатление. Виждате централната част на София. Едната сграда е буквално на метри от Министерски съвет – точно до бирария Дондуковъ. На него е част от римски амфитеатър Сердика, а отпред има запазена фасада, която не изглежда да е маркирана като културна ценност. Това ще продава на търг Желязков.

На следващите две снимки виждате няколко имота в и около Бургас. Правилно виждате – МО продава няколко носа и парцели близо до плажната ивица.

Данни и методология

Справката на Министерски съвет може да видите сами. ще забележите, че записите са 5168. От тях 4405 имат номера, повечето от които са поредни. Последните две номера по големите са 4418 и 5851. Тъй като липсва запис с 2851, може да предположим, че са объркали и са имали това предвид вместо 5851. Липсват още 13 поредни числа, което може да значи или че са махани имоти в движение, или че в таблицата има пропуски и още е трябвало да бъдат отбелязани.

Записите без поредни номера са всъщност част от комплект имоти с общ номер. Например имот с няколко сгради към него. В картата горе ги комбинирам и като натиснете на обозначенията ще ги видите. Преглеждайки записите забелязах няколко които изглеждат като отделни имоти, но нямат свой номер. Не съм правил корекции по оригиналната справка обаче. Ще го направя идната седмица, защото сега искам да покажа точно както предоставиха от МС.

В данните липсва географски координати. Доста от имотите обаче имаха идентификатор на имота или сградата. Използвайки отворените вече данни от кадастъра успях да сложа точно тези обекти на картата. За над 1000 обаче знам само в кое населено място са. За тях използвах данни за землищата на населени места, които бях отворил преди десетина години.

Тъй като говорих за хиляди обекти по картата, когато я отворите ще видите много точки, които отбелязват групирането на населените места. Като натиснете на някоя, ако има само един обект там ще се отвори информацията за него. Иначе приближава на мястото. Така ще видите отделни пацели или сгради, ако има такива. Ако натиснете на карираното поле ще се отворят обектите без ясно местоположение.

Всичко това дава ясна представа, че списъкът е изготвян на ръка, набързо, без особено внимание за еднакво изписване или дори спазване на идеята на колоните. На места има идентификатори на парцели, но такива не съществуват в кадастъра, тъй като вероятно са стари или объркани. Има грешки в имената на доста общини и населени места, доста данни лисват или са видимо грешни. Въпреки това, успях да сложа на картата всички обекти за продажба.

Скоро на картата ще добавя визуална помощ за намиране на малки пацели – например пинче, бутон за геолокация на потребителя, линк от обектите в София, Благоевград и Пловдив към картата с документите на GovAlert и ще гледам да поставя чрез адреси и други белези част от активите. Добавих вече да се виждат данните от КАИС, но ми се ще да ги обновя, защото за последно съм ги свалял в края на май.

Защо това е важно?

Говоря от над десетилетие колко важни са отворените данни. Това, което Министерски съвет предостави като справка е престорена прозрачност. Първо, трябваше да им се напомня многократно и да се заплашат със съд. Второ, справката беше пълна с грешки и форматът не позволява повторно използване. Трето, данните не са единни като смисъл, качество, номенклатури и прочие белези, за някои от които имаме цели агенции, които се грижат. Не на последно място – липсва всякаква информация как е събрана тази справка, какъв е бил анализа, методологията и критериите.

Както и при данните на Черна писта, трябва отново да кажа, че не очаквам Министерски съвет да седне да прави такава карта. На мен ми отне една вечер, на тях ще им трябват шест месеца и стотици хиляди за поръчка. Тяхната задача, както и на всички институции, е да публикуват качествени, надеждни и готови за повторно използване отворени данни. Също да няма лиценз „всички права запазени“, както са направили МРРБ и според който в момента нарушавам авторските права на няколкостотин чиновници.

Разглеждайки имотите ще видите градски улици, междублокови пространства, исторически забележителности, културни и спорни зони, крайно апетитни имоти по курорти и дори цели полуострови. За много от тях ще изникнат въпроси за интереси, нужда, цена и дали вече не са уговорени. За други е абсурдно защо не се предоставят на общините предвид. Отговорите на тези въпроси може да се надяваме да получим от дълбоките дебри на държавни фирми, калинки и чиновници. Трябва обаче да знаем какво да питаме и че нещо ще се случи и се надявам тази карта да помогне малко в тази посока.

The post Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава first appeared on Блогът на Юруков.

В разговори и интервюта съм споменавал, че публикувам около 30% от всички данни, които събирам. Обработвам ги, защото искам да разбера по-добре някакъв проблем. Публикувам онези, които виждам, че показват нещо ясно, където съм запознат с ограниченията и мога да ги обясня. Не на последно място – където имам време да направя визуализация или друг начин помагащ на останалите да разберат данните както аз ги виждам в главата си. Друга основна причина е, че често има доста и/или неясни проблеми с качеството при източника, което поставя всякакви анализи и изводи под въпрос.

Когато Мартин пусна Черна писта, той публикува и оригиналната справка предоставена от МВР за катастрофите между 2021 и март 2025-та. Инструментът, който е направил показва лесно точно какво му е предоставено с възможност за филтриране, което е правилния начин и дава добра представа за измеренията на проблема. Всичко, което е направил той е супер.

Когато се вгледах в картата му няколко неща изпъкнаха и исках да се вгледам по-дълбоко. Вкарах данните в няколко мои инструмента и съмненията ми се потвърдиха. Бях обещал да ги опиша по-рано, но честно казано се бях разсеял с демографски данни от Германия показващи, че диаспората ни там намалява, както и crowdsourcing-а на данни за строящи се и довършени сгради в София.

Вникване в проблемите на данните

Снимките, които виждате долу са по-специално от Mapbox heatmap. Коригирах малко формата на справката оправяйки дати, часове и разделителите, за да е нормален csv файл. Може да го свалите тук. Махнах и 30% от записите, които нямат географски координати. Така остават почти 178 хиляди записа за 4 години.

Надеждата при използването на такива данни е да откриваме къде са проблемите места и да помогнем да се намалят ранени и жертви. Първата карта горе показва всички катастрофи в София, където е имало поне един ранен или смъртен случай в последните четири години. Виждаме няколко „горещи точки“ оградени. Те са … дворът на КАТ в Дианабад, паркингът пред Пирогов, едно конкретно крило на УМБАЛ Св. Анна и сградата на СДВР. Увеличение на тези места виждате на втората снимка.

Веднага се разбира, че въвеждането на координатите е ставало не при катастрофата, а в офиса на съответните полицаи или където са откарани жертвите. Тук виждаме най-честият проблем при такива данни – лоша или неясна методология на събиране и недобро следене на качеството. Аналогичен проблем показах с данните от регистъра на ражданията. Виждаме го и по веригата между болниците, РЗИ-тата и НСИ при смъртните актове и данните за причини за смърт, особено когато са свързани с бременност.

Това, разбира се, далеч не се ограничава до София. Колкото и критика да търпи СДВР заради отказа им да приемат сигнали за проблеми в движението в София или да съблюдават закона за пиротехниката, аналогични концентрации на координати за инциденти виждаме в Пловдив и Варна – около КАТ, РПУ и болница.

Това може да се обясни просто с грешно въвеждане на данните за местоположението. Докато тези случаи са ясни различни, няма начин да знаем дали патрулките не засичат географски координати просто докато са в движение за друго място ефективно „премествайки“ инцидент с убийство другаде. Друг, често независещ от самите патрулки, а по-скоро с техниката въпрос, е точността на засичането. При лошо време, липса на търпение или лоша техника е възможно точката, която виждаме да е на десетки или дори стотици метри от правилното място. Затова виждаме инциденти в средата на паркове, градинки, блокове и въобще места където коли няма.

Всичко това постава под въпрос доколкото може да си правим изводи за конкретни кръстовища или пешеходни пътеки. Особено, когато пресеем данните за блъскания на пешеходци не се откроява някакъв модел или място и това може да се дължи именно на тези недъзи. Въвеждането на категорията и други метаданни също може да е засегната от такива проблеми и зависи изцяло от обученията, колко лесно се използва формуляра за въвеждане и контрола на качеството, какъвто не се забелязва.

Полезни изводи от данните

Нищо от това не значи обаче, че данните не са полезни. Напротив. Пример е дефилето на Кресна. През 2022-ра бяха сложени колчета да разделят лентите. Широко се тиражира, че това е спряло смъртните случаи. На следващата снимка виждаме разликата във всички инциденти. Има пак катастрофи и повечето от тях са с ранени, но както се вижда в дефилето е имало по-малко инциденти между 2022 и март 2025, отколкото цялата 2021-ва. Интересно е обаче, че има изглежда увеличение в самата Кресна. Може да спекулираме, че нетърпеливите дават газ и изпреварват там.

Ако разгледаме смъртните случаи, се потвърждава ефикасността на колчетата. Няма фатални случаи след 2022-ра, с изключение на един в Кресна през март 2025-та. Само през 2021-ва е имало поне четири в дефилето.

За друг пример се връщаме към София. Имаше отчетливо увеличение на трафика и задръстванията от началото на 2023-та. Моето обяснение е указанията на много работодатели за връщане към офиса, което накара много хора да прекарват повече време в пътуване към офиса и обратно. В същото време обаче видимо се забелязва намаление на инцидентите спрямо предходния период, независимо, че включваме три месеца от 2025-та г.

При анализ на такива данни не трябва да забравяме, че отвъд качеството им, има и други променливи – ремонти на пътя, смяна на интензивност трафик и регулиране на движението, различни метеорологични условия и дори дали големи празници се събират и в кой ден от седмицата се падат. Всичко това трябва да се вземе под внимание като се сравняват периоди правят изводи.

Може, разбира се, да погледнем други аспекти от данните като ден от седмицата. Тук се вижда, че има доста по-малко катастрофи и пострадали в събота и неделя като пикът е в петък. Най-много смъртни случаи се случват в събота и понеделник. Тази картина, разбира се, може да е промени, ако разглеждаме конкретни периоди от годината, части от страната и/или видове катастрофи. В повечето случаи извадките няма да ни покажат нищо значимо, но поне ще ни насочат в какво да се вглеждаме. Какви други справки смятате, че ще са интересни?

Разбира се, всичко описано до тук предполага постоянство в метода на въвеждане на данните. Както описах при проблемите данни на НЦОЗА за абортите, разчитаме на това, че има постоянство дори в недъзите на въвеждането, за да може да правим сравнения със стари периоди. Това обаче е невъзможно да се установи без контролите изброени горе.

От това имаме нужда

Нищо от това не е непременно заклеймяване на МВР и патрулките или критика към Мартин. Както писах по повод на Черна писта – именно това трябва да виждаме и това е правилната стъпка в посока отворени данни и прозрачност. Точно така следва да се използват. Повтарял съм многократно, че данните най-често ни помагат да научим повече са работата на институциите и процесите, с които се изготвят, както и да може да задаваме по-добри въпроси. Виждаме го и тук.

Видимо има проблем с въвеждането – най-малкото 30% от записите на катастрофите са без геолокация, а още доста са на нелогични места. Причината много институции да се дърпат да дават данни или изцяло да отказват достъп с глупави извинения, е че ги е страх именно от такива изводи. Точно обратното следва да се случва – подобна прозрачност може само да доведе до по-добро качество на данни, на които те самите следва да разчитат за работата си. Това може да става чрез контрол на случайна извадка, по-удобни инструменти и обучение на служителите, автоматизация и сверяване с други записи – например застрахователите. Това не е самоцелно, а подобрява нещо, от което самите служители се жалват.

Също толкова важно е обаче хората, които боравим с тези данни, медиите, както и обществото като цяло да не реагира първосигнално, да разбира ограниченията и условностите на данните и практическите възможности за събирането им. Да скачаме, че някой лъже с данни или ги крие е лесно, но пропуска възможността, че спуснатите процеси или обективната реалност може би позволяват само толкова добри данни да бъдат събирани. Виждал съм няколко пъти такава истерия, например при смъртните случаи от пандемията или безследно изчезналите. Неизменно води до един вид парализа в комуникацията с и без това не особено търпящи критика или промяна институции. Не казвам, че не следва да посочваме проблеми – все пак точно това правя с тези редове.

Обикновено нещата се случват, защото някой чиновник пробива апатията и се нарамва да оправи нещо на своя глава. Ако ги изтикваме същите пред камерите и началството със соц манталитет да се обясняват, никой няма да иска да вдигне глава. Призивът ми е да се подхожда конструктивно към администрацията и политическото ръководство да обира негативите, а не обратното.

The post За данните на МВР в Черна писта, проблемите с тях и защо са ни нужни first appeared on Блогът на Юруков.

Поздравления на Мартин Атанасов за картата, но също така, че е пуснал свободно справката, която са му предоставили от МВР. Наистина се е постарал с визуализацията и е направил нещо, което взима сурови данни и ги показва по разбираем начин.

Забелязах нещо сред коментарите, включително многобройните статии в медиите, което има нужда да се уточни. На много места се говорят неща в посока, че „държавата разчита на ученик да ѝ върши работата“ и „едно момче направи това, което цяла държава не направи“. Не съм съгласен. Това, което Мартин е направил е похвално, включително защото е успял да получи по ЗДОИ данните от МВР, за които много хора търсим и питаме и съдим от години. Многократно през последните 15 години съм повтарял, че не е работа на обществените институции да правят такива визуализации, а да предоставят свободно данните в разбираем и структуриран вид. Картата на Мартин е демонстрация на една от причините защо това е важно.

Последният съм, който ще хвали МВР за предоставяне на данни – все пак именно заради липсата им сложих на пауза проекта Lipsva. В случая обаче са направили именно това, което се очаква от тях като институция. Когато ги исках преди 10 години ми се изсмяха. Преди пет години исках пак и се пробвах да съдя. Миналата година ги искахме с Жоро Пенчев и Божидар Божанов и казаха, че ще помислят как да ги изготвят. Божанов писа днес, че преди два месеца е питал отново да ги предоставят публично и са казали, че „било много сложно“.

Та наистина браво на Мартин, че е успял да ги получи най-накрая и ги пуска свободно. Свалих ги да ги разгледам, защото именно картата му ми показа няколко странни неща, които може би показват повече за работата на КАТ, отколкото за катастрофите. Ако някак не сте видели още, ще я намерите на chernapista.com.

Впрочем, сетих се, че преди 13 години бях направил проект за crowdsourcing на данни за катастрофите. Вадеше данните от бюлетина на КАТ София, но тъй като не бяха геокодирани, а имаха странни адреси, бях направил инструмент и с помощта на хора в Twitter ги поставяхме на карта всеки ден. Продължи доста дълго време и беше интересен експеримент, в който научих доста за модерацията на такива проекти. После се опитах да направя и подобна карта за престъпността, но и тя спря недълго по-късно заради невъзможността да се модерират и изчистват данните. Знам, че МВР има данни за престъпността с точност до части от квартал още през 2015-та, но не ги публикуват никъде.

The post Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни first appeared on Блогът на Юруков.

Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.

Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.

Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.

Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.

На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.

В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.

Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.

The post За другите три кули при мол Парадайс и защо липсват first appeared on Блогът на Юруков.