Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Сега продължаваме с информация за икономиката и историята (включително войната между България и САЩ). Ще се запознаем с впечатленията на двамата от американското общество.

А сега, за тези които се интересуват от горепосоченото: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

втора част

Резюме (продължение)

Икономика на САЩ

Да, като икономист по професия не мога да пропусна тази тема. Съединените щати произвеждат една шеста от световния брутен вътрешен продукт, оценен по паритет на покупателната способност. Това е реалното количество стоки и услуги, които могат да се придобият, поради което именно преизчисления БВП е база за сравнение, а не неговата номинална стойност в долари. По показателя преизчислен БВП на база реална покупателна сила САЩ останаха на второ място в света, след като Китай ги изпревари преди няколко години. В продължение на близо столетие и половина Съединените щати бяха първа индустриална сила в света. През 70-те години на 19-ти век те надминават Великобритания. Дотогава колониалната Британска империя е световен лидер в областта на икономиката.

База за бързото индустриално развитие на Съединените щати е изобилието на природни ресурси. Щатите са сред водещите производители на природен газ, нефт и въглища (страната е износител на земен газ). Залежите от руди на черни, цветни и ценни метали, както и минерални суровини са в основата на индустриалното развитие. Основните предприятия на машиностроенето, автомобилостроенето (1/5 от автомобилите в света) и тежката индустрия са съсредоточени в североизточната част на страната. В южните щати (Калифорния, Тексас, Луизиана) съществуват и се разрастват предприятия свързани с високите технологии и компютърната промишленост. Там е развита нефтохимическата индустрия, производството на самолети, и на космически кораби. Например, над 2/3 от самолетите в света са произведени в Съединените щати.

Характерна особеност на САЩ е

тясното обвързване на науката и икономиката

Иновациите (нововъведенията) в индустрията са резултат от съвместната й работа с научните и изследователски институти. Това превръща страната във водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Моето скромно мнение на икономист е, че най-голямото богатство на Съединените щати е техният интелектуален потенциал. Това са стотици хиляди първокласни учени, IT-специалисти, инженери, изследователи, лекари и много други специалисти, разработващи нововъведения във всички сфери. И ако по обем на индустриалното производство Щатите останаха на второ място, то в областта на науката и технологиите те ще бъдат водещи в света още десетилетия напред.

Водещото място на Съединените американски щати в областта на науката и технологиите, както и тяхната индустриална мощ, им позволяват да имат

най-модерната и най-силна армия в света

По количество съвременни високотехнологични оръжейни системи американската армия превъзхожда китайската и руската. Благодарение на военната сила страната доминира над голяма част от нашата планета, налагайки своето политическо господство. Над една трета от световните разходи за въоръжаване се падат на САЩ. Те са на първо място в света по износ на военна техника, превъзхождайки значително останалите държави износителки на оръжие.

Селското стопанство

на Съединените щати е окрупнено, силно механизирано и автоматизирано. Средната площ на земеделските ферми е около 2000 декара. Близо половината от територията на страната се използва за селскостопански цели. Производството на растителна и животинска продукция е силно специализирано. Количеството зърнени и технически култури, месо, мляко и други фермерски продукти значително надминава потребностите на страната. Поради тази причина немалка част от селскостопанската продукция се изнася.

Секторът на услугите

е силно развит като в него работят три четвърти от заетите. Отлично развитата комуникационна система подпомага всички сектори на стопанството. Нараства делът на туризма в икономиката. По брой туристически посещения от чужденци Щатите са на трето място в света. Направи ни впечатление големия брой на туристите от Индия. Повечето американци предпочитат да обикалят собствената си страна и не пътуват много по другите континенти.

Съединените щати имат превъзходна

транспортна инфраструктура,

обхващаща цялата територия на страната. Сами се убедихме в чудесно организирания автомобилен транспорт и изградената мрежа от магистрали и пътища, изминавайки 11 хил. км. Именно личните автомобили са основния начин на придвижване между населените места и в градовете. Обществен превоз има само в големите градове и между големите населени места. За далечни разстояния се използват самолети, като страната генерира 2/5 от световния въздушен трафик.

История

Предците на коренното индианско население мигрират от Североизточна Азия до днешните Съединени щати преди 15 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови. Първоначално мигрантите са се препитавали от лов и от събиране на готови плодове от природата. По-късно започват да отглеждат земеделски култури и да развиват занаятчийско производство. Откъснати от Евразия, индианците изостават в своето развитие с хилядолетия от цивилизованите държави.

Европейската колонизация

започва през 16-ти век като първи испанците завладяват южната част на съвременните САЩ. От началото на 17-ти век предимно англичаните колонизират Атлантическото крайбрежие. Заедно с тях се заселват много холандци, германци, французи, скандинавци. Първоначално европейските заселници и местното население съжителстват относително мирно и конфликтите между тях не са много на брой. Те развиват търговията помежду си, обменят производствен опит и знания.

Поради политически и икономически спорове между възникналите тринадесет английски колонии и централната власт в Лондон, започва война за тяхната независимост. На страната на Щатите във войната се включват Франция и Испания. На страната на Великобритания воюват няколко германски херцогства (малки държави, съществували на територията на днешна Германия). На 4-ти юли 1776 година представителите на тринадесетте щата приемат

Декларацията за независимост

На тази дата е поставено началото на държавата Съединени американски щати. Войната за независимост приключва през 1883 година, когато Британското кралство признава новата държава в Америка. Четири години по-късно е приета сегашната Конституция, а през 1791 година десет нейни поправки, наречени Закон за правата. Така се гарантират основните човешки права и свободи: на вероизповеданията, на словото, на пресата, на събранията, неприкосновеност на собствеността, гарантирани обществени съдебни процеси, право да се притежава оръжие.

През 19-ти век Съединените щати увеличават неколкократно територията си, използвайки за обосновка на своите действия така наречената Доктрина за явното предначертание. Според този политически възглед нацията е предопределена да завладее териториите на Северна Америка. В днешно време тази доктрина е модифицирана в идеята, че САЩ имат историческата мисия да разпространяват и да защитават демокрацията по света.

Увеличаването на територията

на Съединените американски щати през деветнадесети век се извършва по три основни начина:

• Първият е чрез изтласкване на коренното население и присъединяване на неговите земи към държавата. Това води до насилие и продължителни войни с индианците, които завършват към края на века. В резултат на тези войни, както и в резултат на пренесените от новите заселници заразни болести (индианците нямат естествен имунитет срещу едра шарка и морбили) числеността на местните намалява многократно. Те са изтласкани в индиански резервати, обхващащи в повечето случаи неплодородни земи.
• Вторият начин за териториално разширение са завоевателните войни. В средата на 19-ти век, след войната с Мексико, са завладени териториите на днешните югозападни щати (Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта). Преди това съществувалата малко повече от едно десетилетие Тексаска република е анексирана от САЩ. След войната с Испания от 1898 година са завладени Пуерто Рико, Гуам и Филипините. Установено е влияние над Куба и са анексирани Хаваите.
• Третият способ за териториално разширение е най-хуманен и се изразява в закупуване на територии. През 1803 година от Франция е закупен днешния щат Луизиана. С покупка от Испания е придобита Флорида. Русия продава Аляска на САЩ през 1867 година.

Относно втория начин за териториално разширение ми направи впечатление американската фразеология. В някои музеи пишеше не за завоевателите на югозападните щати във войната с Мексико, а за освободителите на тези щати. Например, командващия американските войски при завладяването на днешния щат Ню Мексико беше наречен „освободителя на Ню Мексико“. Стана ми ясно, че днешната американска фразеология има дълбоки корени в миналото. САЩ на „завладяват“, те „освобождават“! (в днешния свят само германците не използват този вид израз. Да не давам примери с разни „освободители“ – бел.Ст.) И сега, когато Америка започва военни действия някъде по света, медиите избягват думата „Война“. Те казват, че американците отиват на „Мисия“. А тяхната мисия е известна – да носят „свобода и демокрация“ на народите.

През 18-ти и първата половина на 19-ти век от Африка са докарани милиони негри, които са продадени като роби. Именно робският труд е един от факторите, способстващи за развитието на стопанството. В американското общество тогава съществува разделение относно робството. Противоречията между индустриалната северна част на страната и робовладелческия Юг довеждат до избухването на

Гражданската война

Този кръвопроливен конфликт от първата половина на 60-те години на 19-ти век приключва с отмяната на робството.

Заселването на западните части от страната е стимулирано от Златната треска в Калифорния и появата на трансконтинентални железопътни линии. Продължава приливът на емигранти от Европа и други части на света. Бързото индустриално развитие превръща Съединените щати в най-голямата икономическа сила, измествайки Великобритания от първото място. През продължителния период на така наречената Прогресивна ера са извършени промени в много обществени области като подобряване условията на работа, предоставяне избирателни права на жените, антитръстови мерки за защита на конкуренцията.

В началото на Първата световна война

САЩ остават неутрални, но през 1917 година се включват във военните действия на страната на Антантата (Великобритания, Франция, Русия и други държави). Трайно място в американското обществено съзнание заема Голямата депресия (1929г.÷1933г.), която е най-тежката икономическа криза в американската и световна история.

В началото на Втората световна война

Съединените щати са неутрални, макар че подкрепят материално Великобритания и съюзниците й. След извършеното на 7-ми декември 1941 година нападение от Япония над американската база в Пърл Харбър, Щатите се включват във войната срещу Тристранния пакт (Германия, Япония и Италия). Като лоялен съюзник на нацистка Германия,

България обявява война на САЩ

през декември 1941 година. Фактически военните действия се изразяват във въздушни боеве между нашата изтребителна авиация и бомбардиращите София и други градове самолети на Съединените щати и Великобритания. Тези две държави оказват подкрепа с оръжие и военно оборудване на партизанските отряди, действащи срещу официалната власт в Царство България. Войната между България и САЩ продължава близо три години. Втората световна война завършва през 1945 година с пълната победа на съюзниците (САЩ, Съветски съюз, Великобритания, Франция, Китай и други държави). Един от американските символи на тази победа става публикувана снимка, на която празнуващ края на войната моряк целува на улицата случайна медицинска сестра. Красива реплика на тази снимка под формата на паметник привличаше туристите в град Сан Диего.

След приключването на Втората световна война

САЩ стават свръхдържава,

произвеждаща близо половината от световната промишлена продукция и притежаваща ядрено оръжие. Съществено място в историята на страната заемат войните в Корея (началото на 50-те години на 20-ти век) и във Виетнам (60-те и 70-те години на 20-ти век). Извършени са обществени промени като отмяната на расовата дискриминация през 60-те години на 20-ти век.

Съединените щати имат водеща роля в така наречената „Студена война“,

представляваща военно-политическо противопоставяне между обществените системи на капитализма и социализма. В резултат водещата световна роля на Щатите постепенно намалява, отслабва изпреварването им в областта на икономиката и науката. Във военната сфера е постигнато изравняване между двата военно-политически блока на НАТО и Варшавския договор. В крайна сметка Студената война завършва с победа на САЩ и съюзниците им, довела до разпадане на световната социалистическа система. От началото на 21-ви век в Щатите говорят за „Стратегия на превъзходството“ и се провежда политика на „Контролиран хаос“ по света. Това са локални военни конфликти, поддържащи напрежението и осигуряващи печалби за военно-промишления комплекс, както и контрол върху природните ресурси в определени региони. През последните години Съединените щати постепенно отстъпват водещите си позиции за сметка на Китай и други световни сили. Осъзнавайки това, гражданите на страната подкрепят лозунга „Да направим Америка отново велика!“.

Държавно устройство

Държавното управление се осъществява от Федералното правителство на САЩ

Прилага се принципа за разделение на властите, а именно законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавно управление. Щатите са президентска република, което означава че начело на изпълнителната власт стои президентът. На практика той ръководи правителството. Освен че е министър-председател, президентът е и главнокомандващ на въоръжените сили. По време на нашето пътешествие през 2018 г. президент е Доналд Тръмп.

Е, бих предпочел снимка не с президента, а със съпругата му Мелания. Не случайно посетих нейния роден град в началото на пътешествието ми предишната година.

Ретро-спомен от 2017 година: Старинният Ново место в Словения е родно място на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Този град посетих през 2017 година започвайки пътуването към Западна Африка с автомобила си (ето линк към пътеписа – http://patepis.com/?p=75659).

Край на Ретро-спомена.

В административно отношение

САЩ се разделят на 50 щата и един федерален окръг Вашингтон

Големи правомощия имат местните щатски власти.

Основна политическа роля играят две партии – Републиканската и Демократическата.

Нашите впечатления на туристи са, че

американците не се вълнуват особено от политика

Като цяло обществото изглежда сплотено около политиката на държавата. Никъде не видяхме протестиращи хора.

Държава на социалното неравенство

Като гражданин на Европейския съюз особено ме впечатли изключително голямото социално разслоение на американското общество. Социалните държави в Европа осигуряват приемливо съотношение в доходите на богатите и бедните. В Съединените щати е видима огромната разлика между проспериращата част от обществото и най-бедните граждани. Една пета от работещите са с изключително високи доходи и формират „каймака на обществото“. В другата крайност са безработните и бездомни американци, които спят по улиците.

На следващите две снимки са палатките и вещите на бездомни американци, живеещи под надлез в Ню Орлиънс, от една страна, и къщите на свръхбогати американци, разположени на плажа в Малибу, от друга страна.

Това са разлики, които като туристи виждахме почти навсякъде. Някои от бездомните искаха от минаващите край тях пари, като най често чувания израз беше „Дай един долар за храна“. На пръв поглед е учудващо как една от най-богатите държави не е осигурила храна и подслон за най-бедната част от обществото.

На следващите две снимки се виждат бездомници в столицата Вашингтон, от една страна, и къщи на доста богати хора, разположени на брега на Мексиканския залив в Сейнт Луис, от друга страна.

Хора без подслон срещахме в централните части на повечето големи градове. На някои места, обаче, нямаше такива. Например,

централната част на Ню Йорк беше прочистена от бездомници

Когато вечер се прибирахме към автомобила и трябваше да минаваме край групи от бездомни хора, пресичахме от другата страна на улицата, за да ги заобиколим. Беше страшно, защото в тъмнината такива могат да ни завлекат и ограбят, най-малкото.

На следващите две снимки са палатките на бездомници в централната част на Лос Анджелис, от една страна, и къща на доста богат американец с изглед към океана в Палм Бийч – Флорида, от друга страна.

Въпреки че САЩ са една от най-богатите страни в света, системата за социално подпомагане е много по-слабо развита отколкото в Европа. Социалното осигуряване покрива доста по-малко области, отколкото в европейските държави. Времето за изплащане помощи на безработните е два пъти по-малко отколкото в Европа. Съответно и времето на платен отпуск за работещите е над 1,5 пъти по-кратко. Голяма част от населението не е здравно осигурено. 1/7 от жителите на държавата живеят под официално определената граница на бедност. Неграмотните са около 4%, много повече отколкото в другите цивилизовани държави.

Коренното население и индианските резервати

Когато през 17-ти век европейците започват да се заселват в Северна Америка, на територията на днешните Съединени щати живеят близо 10 милиона индианци. Днес в САЩ живеят 2 милиона индианци. Ако вземем предвид естествения прираст, някогашните 10 милиона трябваше вече да са станали минимум 50 милиона индианци. А защо са само 2 милиона? Отговорът се крие в основния начин, по който Съединените американски щати увеличават територията си. Това става чрез насилствено (включително избиване) изтласкване на коренното население и присъединяване на неговите земи към държавата. Съответно се водят продължителни кръвопролитни войни с индианците, които завършват към края на 19-ти век. В резултат на жертвите в тези войни, както и в резултат на пренесените от новите заселници заразни болести (индианците нямат естествен имунитет срещу едра шарка и морбили) числеността на местните намалява многократно. Днес те са изтласкани в 250 на брой индиански резервати, обхващащи в повечето случаи неплодородни земи. Индианците са сред най-бедната част от американското общество. Те нямат добро образование, а безработицата е висока. Логично следват алкохолизъм, наркотици и самоубийства.

Гражданските права на индианците са признати едва през 1924 година. През 1934 година им се дава право на самоуправление в резерватите.

От индианските народи най-многобройни са Чероките (400 хиляди), Навахо (230 хиляди) и Суикси (110 хиляди)

Страна на насилието и на затворниците

В Съединените щати насилието и престъпността са по-големи отколкото в Европа. Сред основните факторите за това са: Значителното социално неравенство и голям брой бедни, които не виждат перспектива за себе си; Множеството нелегални емигранти, някои от които са с престъпни наклонности; Правото да се притежава оръжие; Относително лесния достъп до наркотици и други упойващи вещества; … Над 10 хиляди са убийствата с огнестрелно оръжие всяка година, по официални данни.

Срещу престъпността в щатите се изправя

силна и добре работеща полицейска система

Нейна особеност е функцията на шерифите. Това са местни полицейски и административни ръководители, които не се назначават, а се избират.

Като туристи, аз и синът ми не сме се сблъсквали пряко с престъпници. Опасността от тях усещахме индиректно. Виждахме счупени стъкла на паркирани автомобили за да се откраднат вещи от тях. На един автомобил човекът си беше поставил надпис: „Не ми чупете повече стъклото. В колата няма нищо ценно.“. На някои паркинги имаше предупредителни надписи от местната полиция: „Не оставяйте вещи в автомобила, които да се виждат. Единствената преграда между тях и крадците е стъклото на автомобила ви, което се чупи за секунда.“. Избягвахме да паркираме в близост до бездомници и до навъртащи се съмнителни хора. Такива заобихаляхме, особено по тъмно, защото беше страшно. В тъмнината те могат да ни завлекат, ограбят и пребият, най-малкото.

Полицейското присъствие се забелязваше слабо

в западната и централна част от Съединените щати. Много малко полицаи и полицейски автомобили виждахме там. Най-много полиция имаше в Маями. Там на всяко голямо кръстовище стоеше патрул на полицията.

Всъщност, щатските правораздавателни органи се състоят от три взаимосвързани системи: Полиция, Съд и Затвори.

В Щатите

правораздаването е бързо и ефективно

Системата е добре работеща, но има и недостатък. В бързината се допускат съдебни грешки, т. е. някои биват осъдени неоснователно.

Третата част от американската правораздавателна система са затворите. Интересно беше да научим, че в страната има близо 2,5 милиона затворници. Това означава, че един от всеки 100 пълнолетни американци е в затвора.

В затвора се намират 7 от всеки 100 чернокожи и 3-ма от всеки 100 жители с латиноамерикански произход

Сан Франциско, Калифорния 94133, Съединени щати

Единственият затвор, който видяхме отдалече беше Алкатраз в Сан Франциско. Разположен на едноименния остров, този затвор е функционирал в продължение на три десетилетия. Сега е музей, но липсата на достатъчно време ни попречи да го посетим.

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Ето къде да нощувате в Ню Орлеанс

Booking.com

и в Лас Вегас

Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо

Booking.com