Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините, Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.
Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз
Приятно четене:
През Иран с Опел
част десета
Персеполис и Шираз
Персеполис
Поредната ми спирка беше
древната персийска столица Персеполис –
античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.
Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция. В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.
През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса.
Към архитектурния комплекс води
Голямото стълбище,
което създава усещане за величие.

Голямото стълбище
Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи
Ето и общ изглед към комплекса:
- а) от ляво е двореца Ападана.
- б) от дясно е Портата на народите.

Общ изглед
Във величествения
дворцов комплекс Ападана
царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля
Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.
Персеполис, Иран
Запазени са няколко
скулптури и скулптурни групи
Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис
Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е
Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони
В скалите над Персеполис се намират
гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ
Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ
Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.
Шираз
През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.
С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е
регионална столица на провинция Фарс
и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз
Крепостта на Карим хан
от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан
В крепостта е разположен
дворцовият комплекс
с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца
Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан
Наричат Шираз град на поетите, виното и розите
Едноименният сорт грозде Шира
се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.
Иранците са хора влюбени в поезията
и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.
Обществената баня (хаммам) „Вакил“
в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз
В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.
След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.
Август – Септември 2012 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Други разкази свързани с Иран – на картата:
Иран





















































Плащадът на имамите[/caption]
Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.
Авторът пред Джамията на имамите[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Интериора в Джамията на имамите[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Интериора в Джамията на имамите[/caption]
Дворецът Али Капу[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Дворецът Али Капу[/caption]
Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]
Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век
Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]
Майстори на приложните занаяти[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Майстори на приложните занаяти[/caption]
Музея на съвременното изкуство[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Музея на съвременното изкуство[/caption]
В Природо-научния музей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553"]
В Природо-научния музей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
В Природо-научния музей[/caption]
Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="587"]
Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="602"]
Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]
В парковете на Исфахан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
В парковете на Исфахан[/caption]
В централната част на Исфахан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
В централната част на Исфахан[/caption]
Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и
Петъчната джамия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Петъчната джамия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Петъчната джамия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Петъчната джамия[/caption]
Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="608"]
Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]
Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="584"]
Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]
Новата част на Исфахан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Новата част на Исфахан[/caption]
Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption]
Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).
Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553"]
Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Боруджерди[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Боруджерди[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двореца на хан Боруджерди[/caption]
Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption]
Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е
Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
Крепостните стени на Кашан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="665"]
Крепостните стени на Кашан[/caption]
Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.
Градините при село Фин[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Градините при село Фин[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Градините при село Фин[/caption]
Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Типична двуетажна къща[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553"]
Типична двуетажна къща[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Двора на джамията от 11-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Сувенири от местна керамика[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Новия квартал на Абяне[/caption]
Религиозния комплекс в Натанз[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Натанз - поглед към хълма над града[/caption]
Очаквайте продължението


Астара[/caption]
Плажът на

Плаж на Каспийско море[/caption]
За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]
Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно. Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила.
После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“. Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.
Между Армения и Табриз[/caption]
Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна
Каньон на червените скали[/caption]
Скалното село Кандован[/caption]




Сувенири[/caption]


Оску[/caption]

В парка[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="620"]
Сградата на общината[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="626"]
Парк Хакани[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="615"]
Пешеходната зона[/caption]

Експонати в Азербайджанския музей[/caption]




Градският покрит пазар[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="639"]
Пазарът[/caption]
Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]

Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]
Очаквайте продължението
Август ÷ Септември 2012 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
E-mail:
Азербайджанският музей в Тебриз[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Историческият музей в Казвин[/caption]