Исландия е една от страните с бързо приемане на електромобилите. И това не е, защото климатът ѝ е най-подходящият за експерименти с батерии, пробег и зареждане навън. Малко статистика: през 2014г. по пътищата в Исландия са се движили 90 електромобила. В момента са 6 000. Както казва Jón Björn Skúlason от исландската компания New Energy, която координира национални инициативи между правителството, индустрията и проучващи институции: “В началото хората бяха скептични, но сега виждат електромобили на пътя и разбират, че те са тук, за да останат”.
Този растеж в броя на електромобилите се дължи на активна правителствена политика. Нищо изненадващо, нали? Имат стимули: не плащат такса при покупка на електромобил, не плащат годишен данък, не плащат ДДС (24% в Исландия), могат да паркират безплатно до 2 часа в центъра на Рейкявик и дори имат облекчения при зареждане. Това поставя страната на второ място в света по дял на продажби на електромобили (11,7% пазарен дял за 2017г.) след Норвегия, където близо всяка трета продажба на кола е на електромобил.
Освен тези стимули обаче, в Исландия имат и подходящата нагласа: 80% от енергията при тях е от собствени възобновяеми източници (хидро и геотермална енергия). Искат да преминат на 100% собствена енергия, за да са независими от външни доставчици.
Естествено, работят и по осигуряване на зареждане, което при техните условия е пълно с предизвикателства. ABB е изградила 20 бързи зарядни станции (може да презаредите за 15-30 минути) по линия на най-голямата магистрала в страната Route 1. Тя е с дължина над 1300км и обикаля целия остров. Температурите падат до под -30 градуса, има много сол, морска мъгла, влага и – да не забравяме – бури. От АВВ казват обаче, че успяват да разрешат 60% от възникналите грешки, без да се налага ходене на място чрез отдалеченото си мониториране на зарядните. Така компанията може и да насочва в реално време потребителите си към работещи станции. Със сигурност опитът, натрупан при тези условия, ще е полезен и за други места. А наличието на подходяща инфраструктурата е едно от условията за по-лесно приемане на електромобилите.
За да си представите как е в Исландия, ето едно видео, от което направо повява хлад:
Според ВсичкоТок ние сме почти като Исландия: имаме 16 DC (бързи) зарядни и 84 AC зарядни станции. Звучи оптимистично, нали?
Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в
HARPA
Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.
Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :)
Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица
Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.
Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли
Влизаме вътре
Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата
Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево
Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.
Преди да влезем в самите зали
Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука
Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук
Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за
мюзикъла Коса
и нейно Величество – Главната Зала
Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено
През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….
ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…
орган НЯМА
Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :(
Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…
И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме
Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.
Питаме за какво ли не –
защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб
От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.
В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…
???
Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.
Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….
За довиждане влизаме в
един от символите на Рейкявик
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Олтарът[/caption]
Тук, разбира се, има орган
[caption id="" align="aligncenter" width="612"] Органът[/caption]
По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо
Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в
HARPA
Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.
Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :)
Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица
Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.
Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли
Влизаме вътре
Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата
Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево
Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.
Преди да влезем в самите зали
Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука
Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук
Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за
мюзикъла Коса
и нейно Величество – Главната Зала
Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено
През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….
ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…
орган НЯМА
Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :(
Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…
И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме
Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.
Питаме за какво ли не –
защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб
От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.
В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…
???
Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.
Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….
За довиждане влизаме в
един от символите на Рейкявик
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Олтарът[/caption]
Тук, разбира се, има орган
[caption id="" align="aligncenter" width="612"] Органът[/caption]
По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо
Край :)
Автор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)
Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…
След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края
След като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно. Скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив
Паркираме и тръгваме да се поразходим до водата
Изведнъж от земята се вдигат стотици пернати...
... с крайно агресивно поведение. Ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок. Отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира
Към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце
[caption id="attachment_42088" align="aligncenter" width="614"] Карта на Исландия[/caption]
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.
Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода
По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към
Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология
Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.
Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са
топлите извори Hveravellir,
разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…
В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни
Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.
Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…
На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…
Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне
Първата бензиностанция стигаме в
Blönduós
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква
На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години
Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза
В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).
Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“
Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.
Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология
Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.
Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са
топлите извори Hveravellir,
разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…
В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни
Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.
Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…
На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…
Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне
Първата бензиностанция стигаме в
Blönduós
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква
На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години
Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза
В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).
Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“
Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.
Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи
ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела
Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади Continue reading →
Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.
Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено
Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално Continue reading →
Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.
Husavik
е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме
Поемаме
обратно към Myvatn
и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета
Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име
Малко статистика: през 2014г. по пътищата в Исландия са се движили 90 електромобила. В момента са 6 000. Както казва Jón Björn Skúlason от исландската компания New Energy, която координира национални инициативи между правителството, индустрията и проучващи институции: “В началото хората бяха скептични, но сега виждат електромобили на пътя и разбират, че те са тук, за да останат”.
Олтарът[/caption]
Тук, разбира се, има орган
[caption id="" align="aligncenter" width="612"]
Органът[/caption]
