От кога не бяхме ходили в Грузия? Пътеписът на Александър ще ни отведе днес до там. Приятно четене:

Грузия

Кавказка пленница – красавица

Април 2012
Стереотипите за Грузия може би вклюват тостовете, военни конфликти, коняка и натуралния грузинец, обект на много вицове. Всичко това е вярно, убедих се сам, след като посетих Тбилиси, но има и много повече. Изненадващо повече.

Тбилиси

е разположен на Кура- мътна и тъмна река, животът на Кавказ. Такава е и самата Грузия- жива, угрижена и дълбока, между два свята.

Тбилиси не прави изключение и контрастът е навсякъде. Ако погледнете към най- новите сгради, ще се сблъскате с нов луксозен президентски дворец, масивна катедрала и помпозен мост, който да свързва миналото и светлото утре.

А миналото минава през излъскания булеварт Руставели, където ще видите стара Европа с бутиците и международните марки. Леко встрани и вече сте в истинска Грузия- великолепни стари къщи с прословутите местни тераси, занемарени през годините. В стария град (Алстадт) ще усетите мириса на

пресен хляб от семейните фурни в мазетата, ще се сблъскате с поредната остаряла църква, за да стигнете крепостта Нарикала. Скромните хора и грохнали сгради ясно показват икономическите предизвикателства пред Кавказката република. Но духът на Тбилиси е там – в малките улички и далеч от суетата на президенсткия дворец или лъснатите бутици.

Вечерта скрива вехтото и Тбилиси грейва в ярки акценти на добре осветените забележителности.

Цените са като в България- едно лари е около лев, всички говорят английски и най- вече руски.

Над стария град е

крепостта Narikala -

единствената причина да изкачите стръмната калдъръмена уличка е гледката – виещата се Кура през клисурата, помпозния президенстки дворец, безбройките стари къщи с ламаринени покриви, турската баня и стелещата се мараня – добре дошли в Кавказ.
Под Нарикала започват уличките с ресторанти и барове като

най- известната улица е Шардени

Дали да седнете в клуб Мисони или КГБ- въпрос на вкус и културни предпочитания.
Задължителни са местното бренди, сладко и подобно на Метакса, сред добрите образци е Sarajishvili. Изпийте го след вечеря с невероятен грузински десерт Khakucha в Literaturi kafe, което е в една пряка на Shardeni. Послушайте джаз на живо – с роял и тромпет, докато гледате скромно изглеждащите грузинци, запътили се нанякъде или лъскавите тузари, бързащи за близкия нощен бар.

Грузия е страната, уволнила за един ден цялата си пътна полиция

Спокойствието не е измамно и местните имат респект пред полицията и туристите, макар радостта в погледа им да е рядкост.
И тук някои мъжете ходят хванати за ръце- сигурен белег, че Европа започва с Грузия, но без да бърза, вплела и азиатски нрави. На път за

Самеба – най- новата и голяма катедрала тук,

минете през местния пазар.

Личната ми теория е, че пазарът на един град говори много повече от хубава фасада или излъскана туристическа атракция. Довършителните работи в пространството около катедралата няма да ви попречат да се зачудите колко силна е религията в живота на обикновения грузинец, а отговорът се крие в стотиците църкви и манастири и хиляди богомолци, сновящи в тях.
Две други заслужават внимание. Едната е катедралата Sioni, многократно рушана след постояването й през 6-7 век. Тук се съхранява т.нар. лозов кръст (раменете са под ъгъл надолу), донесен от кападокийката Света Нино. Другата е църквата Metekhi, разположена на исторически и стратегическо място над моста на река Кура. До нея е

монумента на Вахтанг I -

владетел на Иберия и национален герой за грузинците.

Грузия не е само Тбилиси. Най- естествения избор би бил

Батуми

и субтропичния район около черноморския град, където гроздето се отглежда ведно с чая и цитрусови плодове. Моят избор бе друг -

планината Казбек, село Stepantsminda (познато и като Kazbegi) и църквата Tsminda Sameba – на север,

близо до Руската граница.Вместо с метрото, реших да взема такси от хотела до Didube – транспортен възел на Тбилиси и основно социален възел след като човек стъпи в клокочещата смес от търговци, раздрънкани маршрутки (точно така им викат и тук) и нелегални таксита. Моето такси не пусна брояча, но усилено ме агитираше да ме кара до Kazbegi първоначално за 100$, а след 5 мин за 80. Май изглеждах на охранен западен шаран.
На Didube пристигащо такси с чужденец беше като дар от съдбата за чакащите нелегални таксиджии. Няколко обсъдиха на грузински с бакшиша колко струвам, плащам ли добре и прочие (преводата е мой, виртуален). Един се попазари с шофьора, получи инфо, че не съм клъвнал на 80$ и се пробва директно. След кратко изпитание на волята и нервите се разбрахме за 70 лари до селото.

Пътят беше приятен и живописен до най- големия им зимен курорт, все още засипан с еднометров сняг. После стана още по- живописен с липсата на път.

Не бих могъл да дам точен превод на изблиците му на грузински, но мога да свидетелствам, че значението им беше крайно негативно към поддържащите пътя, управниците, техните майки и майките на техните майки.

Пътят си го заслужаваше- липсата на асфалт се редуваше с дупки, ями, стърчаща арматура, обилно напоени с рядка, но дълбока кал. Астрата стенеше и кънтеше, докато аз се чудех защо все пак не избрах Батуми.

Всъщност преминавахме по

Грузинския военен път от Тбилиси до Владиикавказ -

маршрут, използван през вековете от търговци и завоеватели. Прохода Jvari (2400 m), през каньона на река Гайдарска, до планината Казбег и Скалистия хребет в клисурата Darial. Една кавказка пустиня.

На селския мегдан платих на якия грузински шофьор с премия за потта и псувните и веднага станах кандидат-жертва на местни туристически услуги. Любезно отклоних идеята да се кача до църквата с Уазка, но приех предложението на Резо – местен хотилиер- да се подслоня в къщата му за гости срещу 35 лари, включваща вечеря и закуска.

Хвърлих багажа в стаята и хукнах да щурмувам планината казбеги, тъй като вече бе следобед. Ризо ме върна да си взема якето, благодарение на което при лисналия след минути дъжд не удавих фотоапарата. За всички ентуасиасти след мен бих препоръчал взимане на подходящи обувки и поне вода.

Щурмуването на Св. Троица

(2200 м надморска височина) не изисква особена специална подготовка ако не броим калта и сняга на насечения терен с голяма денивилация. И да, спира думите и дъха, а в комбинация с храма, кацнал на платото прави магията пълна. Църквата е строена през 14 век, пазила свещени реликви през тъмните времена на завоеватели.
Монахът на служба беше удивен откъде идвам и проведохме кратък разговор на тема бездуховие, съгласихме се, че многото църкви не са ясен знак какво е вътре в човека и измолих кана с вода, за която изнемогвах от часове.
Група облечени в черно мъже, вероятно местни благодетели ведно с полицаи бяха посрещнати с почести в манастира, когато потърсих монаха да се сбогуваме. Духовни му работи.

Не бих преувеличил ни най- малко, ако опиша района като Кавказки Алпи, хора с широки сърца и трудно битие, вкусна храна и изключителна природа. Църквата беше стожер на сгушеното долу

село Казбеги,

своеобразен символ на духовното над битовото.
Боршът и подобието на кюфтета, наричани тук „катлет“ бяха поантата на вечерта, направени по стара местна рецепта – от майката на Резо. Финландецът, с който делихме стаята, беше добра компания за бутилка местно червено Saperavi. И през април, газовата печка беше от остра необходимост.

Stepantsminda, Грузия
Сутринта бързо се изсипа. Закуската беше фантастична- Качапури е може би е най- известната местна храна – питки с пълнеж от сирене, картофи и каквото друго се сети домакинята. В допълнение имаше домашни яйца, салата и фантастичен чай, който представлява сладко от горски плодове, разредено с вряла вода.

Резо срещу скромна сума ме разведе със старата си Лада

до грузинско – руската граница

Пътчето през клисурата се разширяваше на местата, където, според Ризо, са станали страшни катастрофи като паднал преди години сватбарски автобус. Строежът на хидровъзел се съчетаваше с градежа на поредната църква, а причината- Грузинският патриарх бил от Кузбеги. Докато лъкатушехме разбрах, че газта в Кузбеги е безплатна през зимата – Ризо не знаеше причината за което, но беше недоволен, че количеството на къща е лимитирано.

Връщането в Тбилиси

стана за двойно по- малко пари в едно старо Субару с десен волан. Набожният шофьор – тъмен кавказец със златна верига и евтини слънчеви очила, се кръстеше, когато минавахме край църква или манастир, явно имайки силно упование в Бога, че с каквато и скорост да се движим, ще оцелеем.

Мцкхета е старата столица на Грузия

кротко градче, обявено за световно наследство от ЮНЕСКО. Две са основните забележителности – катедралата Svetiskoveli, където според легендата заровили сестрата на Елиос ведно с робата на Исус Христос. Другата църква – Jvari от V век е кацнала на един близък хълм, пазейки копие от кръста на Света Нино. Грузия е третата страна, приела християнството – още през IV век след Армения и Етиопия (виж www.six-a.net - бел.авт. Авторовият поход през Африка можете да прочетете и при нас – бел.Ст.)

Може би един от автентичните ресторанти в Тбилиси е

Цисквили(Мелницата)

Местните блюда са безчет, сливите и орехите- често срещани съставки във всякакви манджи. Бих потвърдил, че почти всичко, което се чува за грузинските тостове, е вярно. За една вечер станах свидетел на поне 20, остроумни, иронични и жизнеутвърждаващи пиенето и приятелството.

Други сносни ресторанти с грузинска кухня и нормални цени са

Маспиндзело

с невероятни цигулар и пианист, социализиращи с гостите и изпели перфектно „Лиляно моме..“. Чача, местната ракия, може да се пробва и в Shemoikhede, от вината не бих препоръчал нищо по- малко от сухите.
Кхинкали – един от най- известните специалитети – представлява дъмплинг с различен пълнеж.
Безжична мрежа има в повечето кафенета и ресторанти, паролата ще ви предоставят сервитьорите.

Грузия е страхотна страна, далеч от утъпканите маршрути на туристите. Малка страна, която предлага невероятна комбинация от планини, море, гостоприемни хора, хубава храна и добри вина, но и немалко тъга с ниския си стандарт на живот. Грузия е пленница на историята, но устремена към бъдещето си. Страна, която само може да изненадва приятно. Не пленница, красавица по- скоро.

Автор: Александър Костадинов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Грузия – на картата:

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)

Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

Дървени пейки с библейски сюжети.

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

С мерак към Андалузия

1. Началото или бягството