Tag Archives: Космос

Свободни кубчета в космоса

от Lindeas
лиценз CC BY

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

EmailPrintIdenti.caFacebookTwitterGoogle+DeliciousLinkedInShare/Bookmark

open.NASA

от Lindeas
лиценз CC BY

Няма съмнение, че от началото на тази седмица светът е Космос. Е, за някои може да е и олимпиада, но кой ги брои олимпиадите. 🙂 Та преди всичко Космос.

Или Марс, Любопитство или НАСА. Откакто сутринта на 6-ти август марсоходът кацна, всичко като че ли не е вече същото. Има огромен брой видеоинтервюта с ръководителите на отделните екипи в MSL, разказващи за най-различни неща около мисията, все занимателни и невероятни, някои даже разбиващи стереотипи и запомнящи се като епохални. Много и подробни данни за мисията се излъчват в реално време и дори съмнението за цензура изглежда неподходящо, не на място. Някои наблюдатели са леко учудени от масовата, пълна и обща прозрачност, осигурявана от Агенцията.

Но НАСА всъщност никога не се е славела с манипулации около мисиите си. Е, добре – да кажем поне в последно време няма такива упреци и от най-върлите критици, сигурно и от авторите на конспиративни теории. Даже всичко толкова се “отвори”, че лека-полека стана безинтересно за редовия телезрител и медиите го пренебрегваха за сметка на жълтите скандали. А толкова много неща се случваха и продължават да се случват в космическите изследвания.

6 август разкъса това медийно було с трилъра на “емисия от Марс”. Не един и двама космически ентусиасти са си спомняли часовете с фантастична книга в ръка като деца, когато са гледали 7-те минути в командната зала на мисията в тръпнещо очакване за някакви новини от четвъртата планета.

Всичко това е много добър момент за ето тази препратка: http://open.nasa.gov/

NASA е поела уверено по пътя към отворено управление, като чрез прозрачност, достъпност до данни и документи, чрез участие и сътрудничество с цялата интересуваща се от Космоса общност – от ученици и гаражни майстори до професори и космонавти – да развие и подобри цялата култура на космическото изследване.

Знам, че е просто още един сайт. Или набор от няколко свързани сайта. Знам, че софтуерните програми, които НАСА публикува под свободни лицензи, няма да са интересни за редовите крайни потребители. Знам, че повечето от данните от мисиите, които се публикуват свободно, няма да са разбираеми и използваеми от широката публика.

Но не това е важното. И кодът на ядрото Linux не е нещо, което се чете или дописва от всеки потребител. Важното е, че вече има категорично заявено “заповядайте, влезте, чувствайте се като у дома си” от едни от най-големите. Може да е малка крачка, може да е и малък скок – няма значение, важното е да се чувстване като у дома си в изследването на Космоса. Защото той е това – наш дом.