Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.
А сега, приятно четене!
С Тойота през Съединените американски щати, 2018
четвърта част
Калифорния
Полет София – Сан Франциско
Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.
Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.
Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско.?
Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в
Сан Франциско на брега на Тихия океан
След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $ два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.
Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.
Започнахме опознаването на САЩ от щата Калифорния.
Калифорния
Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.
Завладяването на региона е започнато от испанците
в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.
Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя
световния център на филмовата индустрия Холивуд
През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.
Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.
Сан Франциско (San Francisco)
От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година
в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.
Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.
Един от най-атрактивните площади с парк е
Аламо (Alamo square),
разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.
Една от туристическите атракции в Сан Франциско е
Кей 39 (Pier 39)
където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.
Не мога да пропусна и да не спомена за
старинните трамваи,
които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.
Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е
Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),
отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.
Не пропуснахме да минем пеша и през участък от
улица Ломбард,
който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.
В централната част на града има доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.
Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.
Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на
Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),
който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.
Стигнахме и до следващия символ на града –
моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)
Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.
На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.
Късния следобед на втория ден напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.
Национален парк Йосемити
Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.
Големите водопади са няколко,
всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.
На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.
Кингс Каньон
Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.
По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).
В единия край на Кингс Каньон могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане са прокарани удобни туристически пътеки.
Национален парк Секвоя
Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).
Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).
Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.
Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита
секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.
Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.
През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.
Лос Анджелис
Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)
е вторият по големина град в Съединените щати,
след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.
Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.
Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.
Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.
Забележителностите в Ел Ей (LA),
както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до
площад Пършинг (Pershing Square).
За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км. ?Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е
Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)
Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.
В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че
в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света
Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.
Най-атрактивен за нас беше
Китайския квартал (Chinatown)
Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.
В един от мексиканските райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.
Японският квартал на Ел Ей се нарича
Малкото Токио (Little Tokyo)
Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.
Санта Моника
Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.
Крайбрежната алея е приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери, велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати американци.
Плажната ивица на Санта Моника
е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.
Най-популярното място в Санта Моника е
внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)
Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.
При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.
Малибу
Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.
Луксозните крайбрежни вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама мъже и половина“.
Дълъг е списъка на знаменитостите с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:
- Актьори като Брус Уилис, Дейвид Духовни, Деми Мур, Дъстин Хофман, Леонардо ди Каприо, Мел Гибсън, Памела Андерсън, Ричърд Гиър, Чарли Шийн;
- Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет Джексън, Мадона, Шер;
- Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
- Спортисти като Реджи Милър;
- Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
- И така нататък, и така нататък …
В Малибу разгледахме няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център. Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка на брега на ?Тихия океан.
Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше
срещата и отношението на мултимилионера Кевин,
за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.
Бевърли хилс
Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.? Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.
Холивуд
Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис
HOLLYWOOD,
поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.
Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената
Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).
Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.
Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат
Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)
Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.
Дисниленд
Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.
Пристигнахме в разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше 20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек. Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния парк.
С името Дисниленд наричат пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка, собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).
Сан Диего
С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.
Сан Диего се смята за един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите, фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските подразделения.
Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.
Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.
На този самолетоносач наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение, центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората половина на 20-ти век.
Продължихме по крайбрежната част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.
Пустинята Мохаве
Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.
В Мохаве се виждат и големи пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.
Дървото Джошуа
е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.
През пустинята са прокарани хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.
По какво се различава Мохаве от пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.
Ето малко ретро-спомени от други пустини, в хронологичен ред:
Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080
Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Средна Азия“: http://patepis.com/?p=65546
Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Западна Африка“: http://patepis.com/?p=75659
Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка. Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“
Край на Ретро-спомените.
Долината на смъртта
Едно от най-вълнуващите преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф. Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище.
Започнахме обиколката на тази долина с така наречения Забриски пойнт (Zabriskie point). Тук голите вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито филмите дават ясна представа.
Мястото носи името на Кристиян Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския режисьор Микеланджело Антониони.
Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през ?19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.
На доста места имаше предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.
Така нареченото
Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)
представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.
Сред малки каньони на няколко места са образувани така наречените Скални мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).
Тук се намира
най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.
Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.
Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.
Юни – Юли 2018 година
Следва продължение
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Booking.comНощувки в района на пустинята Мохаве
Booking.comДруги разкази свързани с Калифорния или писани от Валентин Дрехарски – на картата:
Калифорния и Валентин Дрехарски
Booking.com
