На 18-ти юни премиерът Радев споделил, че се обмисля прогресивен данък сгради. Това мимолетно изказване се разви в следващите дни с протестни становища на анализатори, строителни инвеститори и финансисти. Беше допълнено от хора в кабинета му с това, че не е ясно как точно ще стане, но се обсъжда актуализирането на данъчните оценки. Преглед както всъщност каза и какво е състоянието в момента може да прочетете от Цветелина Соколова в Медиапул и Таня Петрова в Сега.
Опипване със задни помисли
По същността си, това е политически ход. Никой няма съмнение, че е опит за ухажване на кметове и общински съветници като подготовка за изборите догодина. Години преди да подаде оставка водеше активна кампания за събиране на метни кандидати на постове. С това, както и кадруването в съдебната система се опитваше да следва моделът на идване на власт на Орбан. Не се получи, но сега отново има нужда от тях, за да оцелее това, което ще е не само ефективно втори вот на доверие към кабинета в края на 2027-ма, но и следващата голяма битка за страната с Борисов и Пеевски. Повече доходи за общините значи повече средства за преразпределяне от общинските съвети на фона на все по-трудни за крадене еврофондове.
Това изказване също е и опипване на почвата. Колко ще се приеме, какви идеи ще има, каква политическа цена ще трябва да плати. Аналогичното видяхме при идеите му за въвеждане на прогресивен подоходен данък. Там се опита да внуши, че ще се прави заради задължение от Европейския съюз прехвърляйки негативите върху лошия Брюксел. Доколкото има препоръчки за такава стъпка от международни наблюдатели като МВФ и Световната банка, същото има и за имотните данъци. Не му се получи особено и почти универсално беше отхвърлено от икономистите. Тук препоръчвам да прочетете коментара на Лъчезар Богданов по темата.
Моето мнение за подоходните данъци е, че наистина не е честна сегашната система и следва да са прогресивни. Против съм въвеждането им обаче заради негативните ефекти от самата промяна. Понякога се взираме твърде много в желаният резултат от промените в регулации и данъци – било то намаление или увеличение. Не се разбира и внимава обаче как точно се правят тези промени и дали пътят до този желан резултат не носи повече краткосрочни и дългосрочни щети. В случая – при липса на добър контрол над събираемостта, лесно пране на пари и укриване на доходи, анемични вътрешни инвестиции и лесна мобилност на капитали ще видим намаление на данъчните приходи при отлив на работни места с висока добавена стойност или регистрирането им под друга форма.
При имотните данъци обаче съм на мнение, че е отдавна закъсняла мярка и може да се направи повече, за да не се повишат наемите и цените на имотите. Дори обратното – има шанс да се намалят.
Данъчната оценка като политическа дъвка
Последната реална актуализация в данъчната оценка на имотите в България е през 2007 г. – преди почти 20 години. За този период пазарните цени в цяла България са скочили няколкократно. Когато се върнах в България през 2020-та, купих апартамента си на цена три пъти и половина по-висока от данъчната оценка. Шест години по-късно разликата е вече пет пъти и половина. Актуализацията на тези оценки към пазарни цени е предлагана в парламента многократно, но отпада по политически причини. От една страна никой не иска да изглежда, че вдига данъците, но от друга – строителното лоби работи активно срещу такава мярка, защото ефективно им бърка в джоба.
В момента има хиляди сгради в страната, които стоят на груб строеж или са готови и в тях се живее, но нямат акт 16. Последното понякога е заради бюрокрация в общините, но по-често е заради нарушения при строежа, фалит на строителя или нарочно нежелание да се довърши процеса. В миналото това беше начин да се избягват данъци, но тази дупка беше затворена и след две години на акт 14 вече се дължи местен данък. Това е особен проблем за строителите, които са взели парите на купувачи и са зарязали строежите си. Наскоро получих справка, която показва, че само в София има поне 2500 сгради – предимно жилищни блокове – които са на акт 14 повече от две години, но не са пуснати в експлоатация. Дали са изоставени или се живее в тях не може да знаем – чакам още данни, за да разбера.
Актуализирането на данъчната оценка обаче не е нещо спорно. Винаги се е знаело, че се блокира нарочно. Въпросът е единствено дали някой ще има смелостта и гласовете в парламента, както и дали ще се направи формула за автоматично актуализиране, за да е предвидимо за купувачите и бизнеса, а не зависимо от политически прищявки.
Данък сгради като социален инструмент
Вторият компонент тук е данъчната ставка. В момента законът позволява общините да го слагат между 0.1 и 4.5 на 1000 като за основно жилище има намаление от 50%. София, например, слагат данък сгради на 1.875 на 1000. Не е ясна каква е дефиницията на „основно жилище“ и съществува проблем с декларирането на такова в различни общини. Това означава, че ако сте купили апартамент за 100 хиляди евро преди 10 години, за да живеете в него, то данъчната му оценка ще е не по-малко от 50 хиляди и данъка на година ще е около 45 евро на година. Ако сте купили още няколко такива апартамента като инвестиция, годишният данък ще е по-малко от вечеря в ресторант в София със семейството ви. Това важи както за семейства с деца, така и за инвеститори купуващи десетки апартаменти и цели комплекси.
Смятам, че това е не е редно и трябва да се промени. Предложението ми цели запазване на данъчната тежест при първо жилище и на жилища на частни лица отдадени законно под наем, но драстичен скок при едрите инвеститори, схемите с жилища и това, което аз наричам криптобетон. Има три компонента:
- Драстично вдигане на границата на ставката не в промили, а в проценти – от 0.3% до 1.5% от данъчната оценка
- Намалението за основно жилище скача на 90%.
- Местният данък платен за жилище отдадено под наем се зачита като данъчно облекчение към данъците на физическите лица, но не повече от 75% от дължимите данъци за приходите от наем
С първата точка се вдига между два и три пъти ставката. С втората точка не само се запазва сегашната ефективна ставка за основно жилище, но и в някои случаи се намаля. Например, в момента София е избрала 1.875 на 1000 или 0.1875%. Дори да реши да вдигне ставката пет пъти на .9375%, при новото облекчение няма да има промяна в платения данък за това семейство.
Третата точка позволява да не се вдигне данъка на физическите лица, които отдават апартаменти под наем. При тях ставката ще остане висока, тъй като не е основно жилище, но ще могат да я приспаднат от данъците си. Разбира се, тук доста ще посочат, че мнозинството от хазаите не плащат данъци и няма от какво да приспадат. Тази мярка ще помогне да се изсветли сектора, което е също в полза на наемателите. Не следва да се прави данъчна политика, която пази или по някакъв начин се опитва да не засегне сивата икономика и укриването на доходи.
Ще забележите, че говоря само за собственици физически лица. Тази мярка цели неколкопластов ефект. Първо, много често се пишат имоти на фирми независимо, че се използват изцяло за лични цели, с цел избягване на данъци и изписване на фактури за тях. Второ, много жилища са необитавани – между 25 и 40 по различни оценки – с цел паркиране на капитали. Трето, вече настъпват едри капитали, които строят или изкупуват жилища с цел отдаване под наем. В доста страни в Европа бизнес моделът на последните е довел до пагубни последствия за имотния пазар.
Всичко това води до концентрация на жилища в малък кръг от лица и влошава значително възможността на млади семейства да се сдобият с жилище. Последното води до отлив на свободен финансов ресурс за друга дейност като образование и пътуване. По-важното обаче е че доказано липсата на достъп до по-голяма жилищна площ и добри условия влияе негативно на демографската обстановка. Семействата се решават по-трудно на деца като не могат да си позволят наем или жилище.
Тези мерки правят неизгодно да се държат жилища на мазилка или да се концентрират такива за наем в големи конгломерати диктуващи пазара. В същото време физически лица наемодатели, каквито са огромното мнозинство в България, няма да видят особена промяна в данъчната ставка. Тази мярка ще създаде стимул многото празни апартаменти да бъдат пуснати на пазара, което би качило предлагането и свалило цената на наемите. Основна пречка пред това е недостигът на майстори, които да преведат тези жилища във вид за живеене. Това и сега е проблем покрай бума на пуснатите в експлоатация жилища. Затова някои жилища ще бъдат пуснати в продажба, което ако не да свали, то ще забави и дори спре ръста на цените на имотите.
Отдавна чуваме от архитекти, строители и инвеститори, че цените на имотите били високи, защото не се строяло достатъчно. Настояват, че в градовете ни имало предостатъчно междублокови пространства и градинки, където нямало проблем да се уплътнява повече. В същото време броят на жилищата пуснати в експлоатация надвишава не само населението, но и броят на домакинствата. В този контекст и предвид броят на започналите строеж жилища виждаме не само цените, но и наемите да скачат с бързи темпове. Проблемът тук не е, че няма достатъчно жилища на пазара, а че последният не се ръководни от пазарни принципи. Пратено на пари, липсата на защита на инвестициите и като цяло лошата бизнес среда в България, както и прилива на спекулативни капитали изкривяват пазара до степен, в която създава трудност за семейства да намерят адекватно жилище.
Това създава социален проблем и следва да се разглежда данъчното облагане като инструмент за влияние върху тази социална функция. Виждаме, че свободния пазар, свободията в строителството, неефективността на регулаторите и липсата съдебен контрол над нарушителите довежда до огромни проблеми в градската среда. Предложената горе промяна не цели и не може да адресира това. Инвеститори и спекуланти обаче в немалка степен се радват на същите привилегии замислени като социални, както младо семейство очакващо първото си дете. Това не следва да е така и ако декларираната сега воля не е просто политическа пиратка, имат шанс да се случи.
Разбира се, говорейки за спекула и пране на пари следва да се осъждат с лека ръка всички, които са намерили за добре да инвестират спестяванията си във втори или трети апартамент. Точно обратното – присъдата тук е за държавата, която не е осигурила предвидимост, сигурност на инвестициите, намалена бюрокрация и корупционен риск. В такава среда и липса на прозрачност за рисковете в имотния пазар, подобен избор си е логичен. Не следва обаче подобни инвестиции, дори когато става дума за физически лица, да се приравняват към жилище за обитаване. В единия случай говорим за рискова капиталова инвестиция, а в другия – критичен за съществуването актив. Инвестициите следва да се третират като такива данъчно и ефектът им върху градската среда е достатъчно значителен, за да обоснове предложените мерки.
Възможни ефекти и мерки
Всяка такава промяна – дори само актуализация на данъчните ефекти – могат да имат неочаквани ефекти. Всяка намеса в пазара на строителството, наемите и имотите може да има нежелани ефекти. Дори с по-голяма сила важи същото, когато не се прави нищо. Виждаме го в момента. Нямам съмнение, че дори така въведени мерки ще бъдат намерени начини за заобикаляне на закона, укриване на данъци и други схеми. Такива има и в момента.
В изказванията на хора от кабинета стана ясно, че виждат техническа трудност в липсата на свързаност в местните данъци на общините. Тяхната идея е за прогресивен данък, което значи, че трябва да има споделени данни за броя жилища и кой какво е декларирал някъде. Затова моето предложение не прави такова разграничение и не изисква никаква синхронизация между общините. Последното би било изключително трудно предвид опита от подобни инициативи в миналото. Дори техническата част да се случи, ще има нужда от значителен административен ресурс да се следи къде какво се декларира и проверки след това. Отделно недостатък на мярката е, че поставя юридическите лица на същото ниво като семействата с деца, което е нередно.
Затова за основно жилище следва да се води там където човек има настоящ адрес. Знам, че системата за адресна регистрация не работи добре и причината е контрола. Понякога има и злоупотреби – например се сменя настоящ адрес, за да се гласува другаде или за да се трупат точки за различно училище и детска градина. Това ще стане неизгодно, ако като резултат се увеличи данъчната ставка за жилището. Ако то е съсобственост на няколко души, то всеки ще получи намалението от 90% за жилището, където живее основно. Ако живее под наем на едно място, но притежава жилище на друго, то не може да се каже, че второто е основно жилище така или иначе. Ако имота е приписан на юридическо лице като формалност, то отново говорим за взаимоотношения аналогични на наемодател независимо дали собственик на фирмата живее в него.
Има аргумент, че следва да се направи облекчение за второ жилище. Причината за това е, че има много хора с наследствени такива или вили. Това би било по-сложно административно и изисква отново централизация на информацията, тъй като трябва да се декларира кое жилище се води като почивно. Възможно е да се осъществи и общините биха имали стимул да обменят информация дали другаде няма така подадени декларации, което би било укриване на данъци.
В миналото се обсъждаше друг вариант – данъчната ставка да зависи от това дали някой живее в жилището било то като собственик или като наемател. Това би спестило въртележката с данъчните облекчения, би осветлило пазара на наемите и би извадило много празни жилища на пазара. Тази промяна обаче беше отхвърлена от Конституционния съд с доста спорно решение, че не може да се обвързва данък върху имущество с това как се използва. Всъщност, именно Радев обжалва тогава промените в местните данъци, част от които вероятно ще предложи сам сега. Описаните горе мерки дават възможност за данъчно облекчение, което не попада в обсега на това решение.
Очаквам съпротива срещу тази или подобни мерки, тъй като засягат пряко пазара на нови жилища. В момента излиза практически безплатно да се държат неизползвани вече построените или ако се нанесе в тях – това, което са освободили. Строителите разчитат на това, защото така на пазара излизат предимно това, което са започнали да строят. Разчитат и че остават скрити измеренията на фалити в сектора, изоставените строежи, невъведени в експлоатация и въобще рисковете в имотния пазар. Конкретни предложените данъчни промени няма да променят особено последното, но имат потенциал да раздвижат пазара на имоти създавайки стимул да се освободи паркирания в бетон капитал.
Финансово ще има повече постъпления за общините, от където започна предложението на Радев. Ще има и повече приходи за държавата покрай изсветляването на наемите, ако то се случи. Ако не – поради данъчното облекчение ще има намаление на приходите към хазната. Това обаче е в рамките на децентрализацията, за която Радев говори. Разбира се, ще значи увеличена данъчна тежест най-вече за хората и фирмите инвестирали в множество имоти. Няма да има засегне обаче мнозинството от хората, които притежават жилището си или тези отдаващи няколко такива. Общините могат да изберат ставка, с която дори на намалят данъчната тежест за мнозинството докато в същото време увеличат приходите си от това, което наричам криптобетон.
Технически и административно нищо от тези промени не изисква свързаност на системите на общините. Такава е добра идея по принцип, но би блокирала мерки като споменатите от Радев с години. Една промяна би била справка за настоящ адрес при изчисляването на данъците от общините. Това обаче вече се прави от тях постоянно и всъщност именно те отговарят за този процес. От страна на НАП ще трябва да се предвиди ново данъчно облекчение и промяна на декларацията каква част от приходите са от наеми в страната.
Добре за семействата, зле за инвеститорите
Убеден съм, че много хора ще са срещу това предложение и като цяло срещу всяка актуализация. Чуват се вече аргументи как един и същи доход се облага многократно, как не получаваме нищо срещу тези данъци, как се крадат и как трябва да бъде оправена събираемостта, а не да се вдигат ставките за всички останали. Има различни философии как да се облага икономическата активност и собствеността. Част е подоходна, част е на потреблението, а част е на акумулираните активи. Колкото и абстрактно и наивно да звучи думата, целта винаги е била да е честно.
Събираемостта на данъци, такси и глоби, сивата икономика, неработещата прокуратура са проблеми, за които говорим всеки ден. С местните данъци не може да се решат, но това не значи, че данъчните оценки не са крайно остарели, а спекула, тъмни капитали, а в последно време и хищнически бизнес практики не създават социален проблем допринасящ към демографската криза. Предложените мерки имат потенциал да раздвижат пазара достатъчно, за да променят поведението на играчите в нея, да направят оценката за риска по-консервативна и първото жилище по-достъпно.
Надявам се, че сред псевдо-либертарианските възгласи ще се чуят достатъчно разумни аргументи против предложението ми. Не се съмнявам, че има недостатъци както всяка друга промяна или настоящото положение. Да не се прави нищо често е по-зле, а привидната ненамеса е форма на заемане на страна. В настоящия случай – тази на едрия капитал и инвеститорите.
