Tag Archives: Персеполис

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан

от Пътуване до...

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно. Днес ще преминем през Шираз и Персеполис, за да стигнем Исфахан.

Приятно четене:

От Шираз през Персеполис към Исфахан

част седма на

Из Иран

Неделя.
Хоурбаф – Шираз – Исфахан, 569 km

Така изглеждаше лагерът ми на сутринта.

Както обикновено закусих, докато събирах багажа, и малко след 5:30 вече бях в движение към следващата си дестинация –

Шираз

Вторият по ред град от 3-те, на които исках да обърна повече внимание.

В Язд не беше последният случай да се закеркенеча из уличките. Тук, в Шираз, също изпитах подобни затруднения, докато намеря къде точно са нещата, които търсех, но след известно лутане паркирах на метри от входа на

древния пазар Вакил

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран — Пазар Вакил

Вярва се, че той датира още от 11-ти век. Докато се разхождах по коридорите му, той тъкмо започваше да се оживява.

И до днес той е смятан за най-удачното място за покупка на всякакви персийски килими, подправки, сувенири и антики в околността.

Докато се разхождах, станах неволен свидетел на

преминаването на тази процесия:

Процесия – Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран — Процесия

Мъжът, който вървеше най-отпред, издекламирваше едно изречение, а всички останали, вървящи зад него, повтаряха последните слова от него.

След като приключих обиколката на базара, направих няколко бегли опита за стрийт фотография.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран — Иранец

Със 105 mm обектив и ръчен фокус задачата се оказа малко по-трудна, отколкото ми се искаше да бъде.

Тук, в Иран, се използват ужасно много мотоциклети.

Отдясно на входа на базара се намира и входът за

джамията Вакил

Тя е била построена през средата на 17-ти век.

Залата за нощни молитви е с площ близо 2 700 m² и има 48 монолитни колони с изваяни спирали:

И за да придобиете малко по-реална представа за мащабите:

Атмосферата тук е толкова успокояваща, че неусетно започваш да си представяш огромните тълпи хора, стичали се в миналото тук, за да се молят. Аз пък междувременно се размечтах за тъмноок модел с черен хиджаб.

Тук всеки квадратен сантиметър е история и десетки часове труд.

Нито една повърхност, на която може да се придаде форма с чук и длето, не е била пренебрегната, а крайният резултат е наистина впечатляващ.

На излизане от Шираз, движейки се на север, минах покрай емблематичната за града

порта „Коран”

Тя е била построена преди повече от хиляда години, а мястото далеч не е било случайно избрано. Оттук всеки мюсюлманин можел да се наслади на величието на древен Шираз и да възхвали Аллах за неговата доброта, че е позволил на хората да построят такъв град. В древността пътешествениците преминавали през нея, когато тръгвали на път, защото се вярвало, че така те получавали благословия. Към днешна дата пътят не преминава през нея и цялата зона е обособена за отдих и почивка. За съжаление не успях да направя снимка, тъй като не видях достатъчно безопасно място за паркиране, докато минавах покрай нея.

Следващ за деня ми бе

Персеполис

– вероятно най-известната историческа забележителност в страната.

Когато пристигнах там, на платения паркинг ме очакваше натоварено догоре BMW GS. От ония, адвенчърските, които докато видя и в съзнанието ми инстинктивно изплува тази карикатура от календара на едно немско мото списание:

Предполагах, че ако не се познаем с ездача му в комплекса, поне ще се видим тук, преди да сме потеглили, така че си платих паркинга и тръгнах към входа на обекта.

Персеполис – На мотор из Иран — Персеполис

Персеполис е гръцкото име, означаващо “Персийски град” на Парса (“град на персийците”).

Строежът му започва още през 518 г. пр. н. е. по време на управлението на ахаменидския цар Дарий I Велики.

След като обходих набързо това ниво, реших да се кача и до по-горното, от което пред мен се разкри следната гледка:

Докато зад гърба ми бе

гробницата на Артаксеркс II

Ще ви спестя историческите данни. Ако те представляват интерес за Вас, знаете къде можете да ги намерите. За да бъда честен – не останах силно впечатлен от всичко това, което вероятно си личи и по безличните ми снимки.

По път за паркинга най-после си набавих малко магничета за хладилник, както и пътна карта на държавата. Оказва се, че индустрията с магнитите по тези земи не е никак популярна.

Когато отидох обратно на паркинга, BMW-то липсваше. За сметка на това собственикът му, французин, ми беше оставил своя визитка. Човекът нямаше нищо общо с анимационния герой от по-горната картинка, в което се убедих, докато работех по пътеписа си. По това време той вече беше прекосил половин Пакистан и продължаваше към Индия, откъдето впоследствие натовари мотоциклета и себе си на самолет, за да се завърне вкъщи. Това аз не разбирам, но всеки си знае за себе си.

След тази кратка разходка в древността дойде време да потеглям. Реших, че ще пропусна разглеждането на археологическия комплекс Naqsh-e Rajab, скалните релефи и кралски гробници край Naqsh-e Rustam, древната столица Пасаргаде, където се намира и гробницата на Кир II и древният град Абарку. Разглеждането на подобен род забележителности ми бе предостатъчно за момента, затова

тръгнах директно към Исфахан

– перлата на ислямската архитектура и изкуства.

Крайпътните пейзажи не спираха да ме смайват.

Исфахан

е разположен в средата на Иранското плато и още през IX век става център на търговията с коприна и памук. Той е най-богатият на произведения на изкуството град в Иран. През XVII век шах Абас I Велики, при чието управление Персийската империя преживява културен разцвет, построява многобройни джамии, дворци и градини, които са останали и до днес. Това бе третият град, в който исках да прекарам малко повече време.

Първото нещо, което ми предстоеше да видя тук, бе

мостът Хаджу над река Зайандеруд

Той е бил построен през 1650 г. От шах Абас II и е имал три функции – прекосяване на реката, бент за регулиране на нивото ѝ, както и място за срещи и отдих.

Малко след като потеглих оттук, ненадейно се оказах участник в

най-тежкото задръстване, което бях виждал някога

през живота си и това без въобще да преувеличавам. В началото всичко бе наред, но когато огромните тълпи хора, крачещи почти в строй по тротоарите, започнаха да се движат И по платното за движение, покрай всички автомобили, автобуси и мотоциклети, нещата загрубяха. Все пак аз не им карам по тротоарите, нали? Спомняйки си сега за този момент, съжалявам, че не съм направил нито една снимка, но тогава въобще не ми беше до това. И въпреки че двигателят ми започна да загрява повече от нормалното, аз запазвах пълно спокойствие. Но когато някакъв келеш преметна велосипеда си над предното ми колело и сякаш закачи калника ми, ЧАШАТА НАПЪЛНО ПРЕЛЯ!!! Тогава вече си изпуснах нервите и се развиках, но за по-сигурно – на чист български, понеже шансът да остана по-недоразбран и от цивилизация бе далеч по-голям

Така след изминаването на по-малко от 4 km за близо час стигнах до градинката, чиито алеи водеха до

двореца Чехел Сутун

Видях едно свободно паркомясто и веднага се наместих там, за да изгася двигателя и да го оставя да се охлади поне малко. Докато събличах дрехите си и събирах нервите и мислите, чудейки се накъде да продължа оттук нататък, при положение, че нямаше начин да зарежа всичко тук, за да разглеждам забележителности,

при мен се появи мистър Мехди и предложи помощта си

Той бе мъж на около 40, добре облечен и достатъчно интелигентен, за да успеем да се разберем, въпреки че той почти не знаеше английски.

Той ме информира, че цялото това стълкотворение било следствие от

предстоящата визита на текущия президент на страната, Хасан Рухани,

който щял да изнася своята предизборна реч на следващия ден. Е, супер. Голям късмет изкара и той. Да дойде тук точно тогава, когато и аз съм наоколо.

Не си спомням вече за какво точно „говорихме”, но много бързо усетих, че той носи онова конкретно чувство за хумор, което много уважавам у малкото хора, които го имат. Малко по-късно и след няколко телефонни разговора между мен и племенницата му се разбрахме да тръгна с него.

Оказа се, че автомобилът, зад който бях паркирал, бе именно неговият. Тъй като вече се беше стъмнило, той караше на аварийни светлини почти през цялото време. Нямах идея къде точно искаше да отидем, но той бързо бе спечелил доверието ми, така че имах добро усещане. Предполагах, че ме води към дома си, а единственото, което ме притесняваше, беше нощувката на мотоцикъла.

Искаше ми се да видя моста Хаджу и по тъмно, когато всичките му 23 арки биват приказно осветени, но явно това нямаше да се случи, не и днес.

След близо половин час в трафика, докато бяхме спрели на един светофар, слязох от мотора и отидох до прозореца му, за да проведем следния диалог:

– Mehdi, where are we going?
– You… Go!

След още половин час се озовахме зад оградата на

жилищен комплекс от затворен тип

На паркинга, до кабинката на пазача, имаше 15-тина местни моторетки, което ме успокои. Заключих Сянката до събратята ѝ, взех най-ценните си вещи и продължихме към дома му, на две минути от паркинга.

Там ни очакваха жена му, двете му деца и най-важното, едва ли не, неговият речник по английски език. Или поне това бе нещото, което той се зае трескаво да търси мигом щом прекрачи прага на дома си. След като се събухме и направихме две крачки, се озовахме в един много широк и просторен дневен тракт с големи прозорци. Обзавеждането бе стилно и луксозно, включващо два дивана, две кресла, но не и маса!? Никаква. Кухненският бокс, който не бе отделен от врата, бе не по-малко широк и добре обзаведен. Приключвам с описанието си дотук, тъй като неусетно започнах да звуча като амбулантен брокер на недвижимо имущество. След като негово височество Речникът бе изнамерен, седнахме всички на пода върху големия пъстър килим и започнахме да си говорим малко по-нормално.

Едва ли някой от читателите тук не е чувал за прочутото гостоприемство на иранците, което аз едва сега изпитах.

Малко по-късно се появиха братът и сестрата на моя домакин, а той самият отиде до някакъв близък ресторант да вземе нещо за вечеря. Когато се върна, застелихме покривка върху килима и започнахме да се храним, докато аз им показвах маршрута си, както и миговете, които бях уловил дотук в кутийката си за секунди.

Когато разгърнахме най-новото попълнение в колекцията ми от пътни карти, останах силно изненадан. За миг

Исфахан ми се видя дори по-голям от Техеран

Освен това видях, че онзи път в пустинята Лут, за който ви бях казал, водещ до Нехбандан, тук присъства! И въобще – знаете, много по-различно и приятно е да разгърнете една хартиена пътна карта, отколкото да ровите из google maps или други виртуални карти. В първия случай погледът ви обхваща цялата интересуваща Ви територия и придобивате много по-близка до действителността представа за мащабите.

Малко по-късно дойде време за сън, така че аз и мистър Мехди се отправихме към съседния апартамент, в който по принцип живее сестра му. Той отстъпваше по площи, но не и по стил на обзавеждането. Там си застлахме по една подложка върху килима и аз легнах да спя, понеже бях доста изморен, докато новият ми приятел остана да разцъква нещо на телефона си.

Малко предистория. Преди тази случка беше започнало да ми втръсва от Иран и от цялото това внимание, което получавах навсякъде тук. Но най-вече от това да обяснявам, че съм от Булгаристан, че въобще не знам фарси, а само английски, и пътувам по този, именно, маршрут. Действително всички хора наоколо са много усмихнати, често и услужливи, но аз вече исках да се прибирам малко по-скоро и бях готов да отмятам по-големи разстояния на ден за тази цел.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:

Booking.com

Коста Рика:

Booking.com

Мавриций:

Booking.com

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (4): Персеполис и Исфахан

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, продължихме към Техеран, като стигнахме до Язд и Персийския залив. Днес тръгваме обратно в посока Персеполис и Исфахан.

Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част четвърта

Персеполис и Исфахан

Ден 9

Сутринта беше спокойна и приятна. С леко мътни глави се изнизахме от палатката и закусихме. Беше рано и искахме да избягаме от тази пещ преди слънцето да е набрало сила отново. Само 50 км на север и пейзажът стана по-приветлив.

Появиха се и някакви странни постройки, приличащи на бункери край пътя. В останалата част от Иран ги нямаше. Така и не разбрахме какво им е предназначението, но предполагам, че са някакви светилища. По обяд подминахме Шираз без да спираме и се насочихме към

Персеполис

Там казаха, че са обедна почивка и трябва да изчакаме един час докато отворят. Иранска им работа. Замислихме се дали да чакаме, но добре че останахме, защото древният град беше доста интересен.

Отделихме му около един час и тръгнахме към Исфахан. По пътя спряхме да видим гробниците Naqsh-E-Rustam, които бяха издълбани в скалите. Привечер стигнахме

Исфахан

и се настанихме в къща за гости при едни прекрасни хора, които ни посрещнаха със студена диня. Хората ни казаха да паркираме пред входа им, но да няма нищо видимо по седалките и всичко ще е ОК. Бяха мъж, жена и дъщеря им, която за щастие говореше перфектен английски и се разбрахме за отрицателно време. Момичето ни упъти, каза ни какво да видим в града и ни даде доста полезни съвети.

Цената беше много ниска, а стаята представляваше втория етаж на къщата им. Имаше баня и кухня. Добро място за по-непретенциозни гости. Имаше включена чудесна и разнообразна закуска, а хората ни донесоха и вечеря без да е включена – т.н. „Ash“. Мястото е на пешеходно разстояние от центъра, а това са контактите на гостната – Anar Guesthouse +989130593774.

Вечерта се разходихме в арменския квартал, където опитахме интересни местни ястия и чай от шафран. След това видяхме

моста SioSe-Pol и площадът на имамите

Заслужаваше си разходката въпреки дългия ден, защото обектите бяха красиво осветени и имаха съвсем друга визия отколкото на светло. Някъде по малките часове се добрахме обратно при нашите домакини и се спънахме в леглата.

Ден 10
Тези мили хора ни бяха приготвили чудесна, разнообразна и обилна закуска. Имаше какво ли не и всичко беше изключително вкусно. Аз лично злоупотребих с количеството, което изядох, но нямаше как. А по принцип не съм лакомия, но тази сутрин беше изключение. Разбрахме се с домакините, че ще се върнем след обяд за багажа и да оправим сметката и

тръгнахме из дневен Исфахан.

А градът е просто прекрасен!

Зелен, спретнат и с чудесна архитектура. Започнахме отново от

арменския квартал и църквата Saint Bethlehem,

която се оказа с изключително интересен интериор и беше в безупречно състояние. После слязохме към реката, по чийто бряг бяха насядали младежи на групички, пушеха наргилета, правеха си пикник и разговаряха разпалено.

Навсякъде имаше зеленина и беше много чисто. Отбихме се пак до

моста SioSe-Pol,

който е истински архитектурен шедьовър. Отидохме до стария пазар и отново посетихме

площадът на имамите,

който беше съвсем различен по светло с цялата тълпа, която щъкаше по него. Сините куполи, които го обграждаха бяха истинско произведение на изкуството, но за жалост част от тях имаха скелета, което малко загрозяваше картината.

Щъкахме из Исфахан до рания следобед и после се върнахме до къщата за гости, за да поемем

отново на северозапад в посока Техеран и планината Дамаванд

На нашите домакини решихме да оставим 10 долара бакшиш, за да им се отблагодарим за гостоприемството. Тъй като момичето, което говореше английски не беше там след малко баща й ни донесе телефона и тя ни каза, че сме оставили повече пари и вероятно сме се объркали. След като обяснихме на нея каква е причината и тя после преведе на баща си, човекът така се развълнува и зарадва, че в изблик на радост целуна Сашо по бузата. Нещо, което е нормално за тези географски ширини и изразява дълбока признателност и радост. Какво да кажа? Чудесни, честни хора! Дано никога да не се покварят.

Напуснахме Исфахан с желанието да се върнем тук

Времето определено не ни стигна. Карахме до мръкване и на 30 – 40 км от Техеран отбихме в една пустош с малко трънаци и разпънахме лагера. Безброй звезди красяха небосвода, а в далечината мъждукаха светлините на иранската столица.

Ден 11

На сутринта слънцето напече и ни изкара от палатката. Днес трябваше да стигнем до стартовата пътека за

планината Дамаванд

и да минем около 4 ч трекинг до хижата.

Да, ама не стана точно така.

Този ден ни предстояха главоболия, ама още не го знаехме

и затова с приповдигнато настроение поехме в желаната посока. С наближаването на Техеран трафикът се превърна в добре познатия „качамак“ от автомобили, а на околовръстното вече бяхме тотално уплътнени отвсякъде.

Внезапно колата пред мен наби спирачки,

аз спрях, този зад мен спря на няколко пръста от задната ни броня, но колата зад него не успя като метна и този зад нас в багажника ни. За щастие бях на спирачката и не докоснах колата пред мен, но този отзад влезе в багажника ни. По принцип имам теглич, който би помогнал, но поради гърбиците, за които споменах по-нагоре в разказа това Пежо 405 беше задигнато и само се хлъзна по теглича за да спре в багажната врата.

Преместихме се вдясно, дойда полиция и започнаха да ми обясняват как зелената карта, която имах и на нея изрично пишеше Иран не важала тук. Трябвало да имам иранска застраховка на фарси. Обяснявам и на виновния и на полицая, че това е международно признат документ, но те не бяха го виждали и това означаваше, че не е валиден. Започнах да се ядосвам, защото още малко щяха да ни изкарат нас виновни. Обърнах му внимание, че виновният е той и е добре да не го забравя.

Звъннахме и в посолството за съвет

Хората откликнаха и ни казаха, че вариантите са два. Или изчезваме след като не сме виновни, или чакаме евентуално застрахователите на виновния да ни платят някаква сума – по предположение 80 – 90 лв. В крайна сметка той ни се примоли да дойдем до офиса на застрахователите, тъй като сме участници в тази тъпа ситуация и трябва да дойдем.

Казаха ни, че до два часа можело да ни обезщетят

Никой не вярваше, но отидохме. Там беше лудница. Опашката от коли излизаше от пункта на близо половин километър. Оказа се, че искат всичките ни документи преведени на фарси и евентуално до два дена ще получим нещо. Решихме да се омитаме, но се оказа, че човека иска да ни вземе протокола от полицията. Имаше само един оригинал, който трябваше и на тях и на нас. Да, ама ние нямахме никаква вина, а и имахме да минаваме граници, където не исках да се обясняваме кой крив и кой прав. Така, че иранците получиха копие, а ние се изнесохме.

Започнаха да негодуват, защото с копие нямало да могат да си вземат парите и решиха да звънят на полицията, която да ни убеждава да останем. Само че ние бяхме загубили достатъчно време вече и се изнизахме по терлици с оригиналния протокол под мишница. Освен пораженията лошото беше, че бяхме загубили ценно време и

изкачването на връх Дамаванд трябваше да отпадне

Така е с ограниченото време. Хубавото беше, че се движехме и продължавахме напред.

Посока – границата със Северен Ирак при град Мариван

Пътят минаваше през кюрдските райони на Иран. Първата интересна случка след това беше в

град Saveh,

където спряхме да заредим с провизии и да обядваме нещо навън. Да ама през Рамадана да намериш отворен ресторант си е предизвикателство, но двама младежи с моторче решиха да ни заведат до може би единствения отворен ресторант в градчето в този момент. Намираше се на другия край на града.

По пътя видяхме разни много интересни архитектурни чудесии, които не можах да определя какви бяха точно и още ме е малко яд, че след това не се върнахме да ги разгледаме и снимаме.

А в ресторанта ни приеха като знатни гости. Комуникацията течеше с помощта на гоогле преводача на един от собствениците на ресторанта. По телевизията в ресторанта даваха нещо за рамадана и хората с досада казаха – „Пфу, пак за рамадана“ като смениха канала. Явно и на тях им е поомръзнало да ги занимават само с това.

Направиха ни ядене за чудо и приказ, сипаха ни черен чай с пръчка канела и накрая казаха, че сме техни гости не трябвало да плащаме. Е, не ни беше удобно така и настояхме та си платихме, но хората бяха чудесни. Искрено ни гледаха с любопитство и често повтаряха нещо от рода на –

„Я, виж ти българи в Saveh“

Разделихме се като приятели, а за из път ни напълниха бутилка с чай, а ние им оставихме пакет български соленки. Колкото по на запад отивахме толкова по-планинско, зелено и красиво ставаше. Последваха градовете Hamedan и Senendej. Много живописен район на Иран се оказа тази част от страната. Това бяха

районите населени с ирански кюрди

На около 150 км от границата решихме да разпънем лагера. Намерихме едно чудесно място до една видимо необитаема къща с чешма и удобно дърво за инсталиране на соларния душ. После се оказа, че само ни се е сторило, че сме го намерили. Тъкмо да се настаним и дойде един човек, който каза да си ходим, така че потеглихме. След още пет минути се разпънахме сред едни поляни с жита. Просторно и приятно местенце. Никой не ни обезпокои.

Нощта тук обаче беше хладна като за тези ширини. Сутринта термометърът показваше 7 градуса.

Границата с Ирак ни зовеше…

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран или писани от Любомир Петров – на картата:

Иран и Любомир Петров

Booking.com

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , рагледахме Техеран , през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините, Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция. В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Голямото стълбище

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Ето и общ изглед към комплекса:

а) от ляво е двореца Ападана.
б) от дясно е Портата на народите.

Общ изглед

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред руините на Дворците в Персеполис

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

Август – Септември 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море. За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза. [caption id="" align="aligncenter" width="431"]

Иранската виза в паспорта ми[/caption]

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата

За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет. Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България. По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →