Правилно е да се пише скръндза, мн.ч. скръндзи. Думата се употребява в разговорната реч. Тя, разбира се, не жалела средства за тоалетите си, затова пък, когато ставало въпрос за подаръци, се превръщала в истинска скръндза. И тези скръндзи са готови на всичко, за да си намалят разноските. (Р. Кук, „Фатално лекарство“)