Чета недобросъвестни интерпретации на процедурата за назначаване на служебно правителство (чл. 99, ал. 5), според които президентът нямал право да не подписва указа.

Припомням, че на консултациите в президентството преди 2 седмици обърнахме внимание, че президентът не е безгласен в процеса и че фактът, че той назначава правителството с указ, му дава възможност да влияе чрез неподписването му.

Такива правомощия има президентът и в други случаи. Дори по-неявни правомощия за вето са били ползвани – напр. когато Плевнелиев блокира клетвата на избрана за конституционен съдия и така я върна за нов избор.

Нещо повече – в мотивите на конституционните съдии, гласували за оставане в сила на промените, се посочва, че президентът носи отговорност за служебното правителство. Носейки тази отговорност, макар и в намалена степен, заради стесняването на избора му, той не само по процедурна логика, а и по пълната логика на разпоредбата може не само да откаже да подпише указа, а и да влияе върху състава.

Логиката на новия модел на служебно правителство е да има баланс – министър-председателят да е имал доверието на парламента (за друга роля), партиите да изразят своето мнение в процеса по консултации, а президентът да може да влияе на състава чрез правото му да откаже да подпише указа.

Целта е да се предотврати еднолична власт – преди това беше президентско правителство. А след вчерашното нелепо твърдение на Горица Грънчарова-Кожарева, че Калин Стоянов е единственият възможен министър на вътрешните работи в тази страна, стана ясно, че новият конституционен текст не дава еднолична власт и на Пеевски.

Та предлагам да спрем със спекулациите колко е лош текстът – той постига целта си да има баланс и никой да не може еднолично да управлява чрез служебна власт.

Материалът За правомощията на президента в новия модел на служебно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.