Завършваме пътуването до карнавала във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, продължихме със същинския карнавал и близките Мурано и Бурано. Днес ще заминем към Верона и Флоренция, преди да поемем обратно към дома. Приятно четене:

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част трета

Верона и Флоренция

Ден четвърти, 26.02.2019 г.

След закуска

отпътуваме за Монтекатини Терме

 и по пътя ще разгледаме Верона, с площад Бра, както и Арена ди Верона, къщата на Жулиета, площад Д’Ербе (площада на Синьорията) и Пиза -Двора на чудесата с Катедралата, Баптистерията и наклонената кула. Времето до обед се затопли малко. Пристигаме във

Верона,

 оставят ни на паркинга за автобусите и започва нашата пешеходна обиколка. Минаваме покрай крепостната стена и отиваме на центъра, където е

Арена ди Верона

Който иска, обикаля с нас, който не – чака тук след два часа. Отиваме към реката. Тук тя прави един голям завой почти на 360 градуса. Разгледахме набързо околностите на Верона и се насочихме към центъра, пазара,

мястото за инквизиции

в миналото и после по калдаръмените улички.

Видяхме мястото, където в миналото са извършвали обезглавяването. Там, където се е събирало цялото население да гледа тези ужасни за времето си сцени. Тук има и една разрушена порта, където в миналото са вървели търговците с каруците. От едната арка са влизали, а от другата са излизали и т.н. Показват ни и къщата на Ромео и Жулиета.

По стените и фасадите видяхме невероятни начини за изразяване на любовта.

Любовни послания написани на влаков билет, големи листове с поетични слова. Впечатли ме един голям лист, на който любовта беше изразена с много сложна химична формула.

Оставиха ни свободно време. Показаха ни на къде да вървим, за да излезем на Арена ди Верона и ни оставиха. Похапнах вкусен сладолед.

Знаете ли как се яде сладолед февруари месец

в Италия (Верона в случая)?

Протича ми  сопола, бърша с кърпата и продължавам да ям, неустоимо изкушение.

После отидох при

Арена ди Верона

 Чудих се дали да вляза вътре, защото входа беше 10 евро, но ги дадох и влязох. Обиколих цялата Арена по най-горните стъпала. Невероятно е усещането за пространство и акустика за времето си.

И как изглеждат кафенетата от най- горните стъпала на Арената.

И къщичките от задната страна на Арената, пак от най-горните стъпала.

Остава ми време за едно кафе

 на едното от кафенетата с изглед към Арената. Още един красив спомен и прекрасно удоволствие. Вече се е стоплило значително, махнахме дебелите дрехи от сутринта.

Обяд отдавна е минал и ние продължаваме. Имаме доста път до

Пиза,

 където стигаме по вечерно време. Там оставаше около час време, преди да затворят местата за посещение. И като започна едно тичане, да видя поне едно нещо,преди да затвори. Бързах към едната църква там, ама тя вече беше затворила.

Хукнах към наклонената кула

 Когато бях тук през 2004 година, тя беше затворена за ремонт, а сега виждах хора по етажите нагоре. Успях да си купя билет и вече съм по стъпалата нагоре. През цялото време се чувствах под наклон. Стигнах до най-горе. Там имаше едни огромни камбани, които може би балансираха цялата конструкция. Така си мислех. И направих една пълна обиколка по целия последен етаж. Но от по-наклонената страна беше много страшно така под наклон да вървя по ръба на фасадата покрай обезопасителните въжета.  Снимки от тук няма, защото вече беше вечер. От върха на кулата се вижда прекрасно целият град, осветен. Доста голям ми се видя.

Остана ми време за по една пица от заведенията около кулата и обратно към автобуса. Върнах се сам, защото групата се събира на изхода на влизане към кулата и другите забележителности на тази зелена поляна след още половин час. Време, през което успях да разгледам различните сувенири по сергиите наоколо. Тръгваме си от там след залез слънце, вече беше тъмно. Следваме пътя

към Монтекатини Терме,

 където ще спим.

Пристигаме там, настаняват ни в един малък хотел на центъра и ни показват накъде да вървим, за да си намерим място за вечеря. Защото и там скоро ще затворят заведенията. Тръгвам по главната павирана улица и си избирам една пицария. И докато си чакам храната, виждам как половината група минава по пътя и влиза също тук. Вземам си пица, бира и лимончело. Да го опитам аз това лимончело, дето толкова ни го хвалеха през цялото време. Добре си похапнах, разходих се още малко наоколо и е време за сън.

Ден пети, 27.02.2019 г.

След закуска заминаваме за

Флоренция

Бързаме да стигнем до там, защото автобуса трябва да има почивка от девет часа, преди нощен преход. Оставят ни някъде покрай реката, опитвам се да запомня мястото, но не успявам. И гледах много да не се деля от групата. Стигаме до един голям площад с една голяма катедрала. Тук ще ни чака местния ексурзовод. Докато го чакаме, ни раздават слушалки, за които сме платили по две евро. Идват едни негри с велосипеди, с едни големи сандъци отзад, където държат по 40-50 слушалки за туристи като нас. И всеки със слушалка на ухото ни ги пробват, като ни говорят в тях. Идва жената, която ще ни разхожда и говори през цялото време.

Целият ден ще прекараме във Флоренция

Обиколката на Флоренция започна оттук.

Беше една много колоритна, възрастна местна екскурзоводка, с много интересна фамилия – Бударини, която  живее тук, владее 7 езика и представя Флоренция на туристическите групи.

Минаваме покрай къщата на Микеланджело

Спираме и пред

магазина на Пинокио

 Бащата на Пинокио, татко Карлос, Карло Лоренцини (на италиански: Carlo Lorenzini), по-известен с псевдонима си Карло Колоди. Баща му, Доменико Лоренцини, е готвач, а майка му, Анджолина Орзали, работи като домашна прислужница. Влизам в магазина и докато разгледам,

докато снимам и тя групата заминала. Ами сега накъде?

 Слушалките ми са извън обхват, т.е. групата е поне на 150 метра напред или в някоя странична уличка. Вървя и се оглеждам. Чувам глас в слушалките вече, оглеждам се наоколо и виждам последните хора от групата, завиващи зад един ъгъл. Така ги догонвам.

Тук до тази кула.

Имаше спрели няколко екипа на полиция и Бърза помощ. Обясняват ни с чувство за хумор, че тези екипи са тук, защото много туристи припадат като видят Флорентинските красоти, обслужват ги веднага. От тази кула наляво и се излиза на мястото, където ще се събираме вечерта.

Скъпи са файтоните за разходка.

Все пак става дума за два коня. Тук някои се шегуваха, като казват: „Ами да откачат единия, за да падне цената наполовина”. А екскурзовода казва: „Скъпи са Флорентинските коне. По-добре пеша с мен, отколкото с файтон. А е и по-здравословно”.

Минаваме да видим и прасенцето.

Оставят ни тук, събират ни слушалките и ни дават свободно време до 18 ч. И след свободното време се събираме пак тук –

Piazza della Signoria

 в 18:30 ч.

Моята обиколка продължава към кули, камбанарии, ресторанти, паркове и вкусна храна и напитки.

Купола на Брунелески

Казват ни, че можем да си купим един билет за всичко около Баптистерията, катедралата, кулата до нея, купола на Брунелески до горе. Общо пет места. Купих си билет, но видях само тези места, където нямаше опашка – три места: катедралата, кулата до върха и църквата до тях. После обикалях по улиците, които си бях набелязъл от върха на кулата.

Похапнах тук.

После ходих на

пазара на Халите – Mercato Centrale

Минах покрай пазара за кожени изделия.

Големи Хали – пазар меркато се казва. Там има голям зеленчуков пазар на закрито.

Имаше и щанд с огромни порции храна.

И едни корави хлебчета

Похапнах си добре. После се върнах пак на площада.

Наредих се за купола на Брунелески на една малка опашка, която само след минути стана над 100 души. Почнаха да пускат, но мен ме спряха. За купола на Брунелески трябвало резервация, която се правела на едни машинки на съседната улица. А аз нямах. Само дето чаках. Отидох и там, но имаше час само за 17:30 ч, т.е след два часа, а ние тръгвахме в 18ч. Направих си резервация, макар да знаех, че няма да имам време, но поне да видя как става. И когато се върнах на опашката, там вече нямаше никой.

Обиколката продължава през моста на златарите към един парк с

градини (giardino di boboli firenze)

Лесно е до там, през моста на Златарите и в същата посока. Тук туристическият поток рязко намалява, озоваваш се в един тих и спокоен квартал.

Градините бяха затворени вече, но видях къде са.

Палацо Пити (Palazzo Pitti)

Продължих в същата посока през този тих квартал и стигнах до

Порта Романа (Porta Romana)

 На връщане похапнах вкусен сладолед.

И времето за обиколка завърши. Събираме се и тръгваме. Автобусът ни чака на един паркинг до реката, на половин час пешеходно време. Тръгваме си с нощен преход.

Пътуването към България мина в една дълга и заслужена дрямка.

Вече е тъмно. Нощта напредва. С няколко почивки, настъпва и утрото, един цял ден пътуване и в късен следобед бяхме в София.

Не толкова късен, но достатъчен, за да изпусна последния автобус за моя град, малко след 17 ч. От там вземам автобус за Варна, за да сляза в Търново, и отново да изпусна и последния влак за моя град, та се наложи и там да спя. Още 42 лв, за хотел.

И така. Приключението завършва.

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Верона на картата:

Верона