Tag Archives: 19

План за развитие на медийната среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения – не по-малко от 10 на сто от последните пет години. Да се насърчава българската продукция  не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (тук актуализираният вариант). Помогна ли този план на медийния плурализъм и допринесе ли за медийната свобода? Успя ли този план да предотврати или, напротив, да улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев?  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Нет Инфо срещу Фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.

Сигнал МИ – 20-360  от 20.11.2019 Нетинфо срещу Фейсбук

Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.

Според ИК, §1 –

15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

 

Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.

Не  намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.

 

 

ЦИК санкционира Волен Сидеров за нарушение на добрите нрави, честта и доброто име

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Централна Избирателна Комисия

РЕШЕНИЕ
№ 1689-МИ
София, 21.11.2019

ОТНОСНО: налагане на административно наказание на Волен Николов Сидеров, в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, за нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

Централната избирателна комисия, като разгледа административнонаказателната преписка, образувана въз основа на Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Стефка Савова Стоева – председател на Централната избирателна комисия, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ от Изборния кодекс (ИК) установи, че:

Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен в изпълнение на Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, като председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, затова че на 1 октомври 2019 г. от 21:00 ч. до 22:00 ч., гр. София, в предаването „Референдум“ в програмата на БНТ1 Волен Николов Сидеров е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предаването. Нарушението се изразява в това, че по отношение на Ангел Джамбазки Волен Сидеров е използвал квалификации като „гей“ и „водещ гейпарада“, а спрямо водещата и останалите две участнички е отправил обръщението „ма“. Волен Сидеров, след отнемане на думата му, е заявил, че Красимир Каракачанов е откраднал от българския народ 1 милиард лева, като ги е предоставил на САЩ. Използваните епитети, неспазването на регламента, установен в БНТ1 при провеждането на безплатните диспути, съгласно сключеното Споразумение от 19 септември 2019 г. между генералния директор на БНТ и упълномощените представители на партии и коалиции, показват неспазване от страна на Волен Сидеров на установените правила за отразяване на предизборната кампания от обществена медия.

Извършеното деяние е изрично забранено от нормите на Изборния кодекс, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 480, ал. 2 ИК.

От материалите безспорно се установява използването на неприемливи и обидни думи и квалификации.

Централната избирателна комисия приема, че е налице виновно нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Волен Николов Сидеров , в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и като кандидат за кмет на Столична община, за което е предвидено административно наказание по чл. 480, ал. 2 ИК.

АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – в отсъствие на нарушителя, като на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН му е дадена възможност да направи писмени възражения по него в тридневен срок от подписването му. В законоустановения срок в ЦИК не е постъпило писмено възражение срещу АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г.

Установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение се потвърждава и от приложените по административнонаказателна преписка доказателства: Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г., препис-извлечение от протокол № 131 от 02.10.2019 г. на ЦИК, сигнал от БНТ, с вх. № МИ-20-288 от 22.10.2019 г., ведно с декларация на членовете от генералния директор на БНТ, членове на Управителния съвет, изпълнителен директор и директор на дирекция „Информация“, декларация на Обществения съвет на БНТ, 1 бр. CD със запис на предаването „Референдум“ по БНТ1 и сигнал от СЕМ, с вх. № МИ-20-285 от 2 октомври 2019 г., и сигнал от Ангел Чавдаров Джамбазки, с вх. № МИ-10-157 от 2 октомври 2019 г.

В съставения АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата при които е извършено, начина на извършване.

За установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение приложение намира административнонаказателната разпоредба на чл. 480, ал. 2 ИК, съгласно която за нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

След като ЦИК провери АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, прецени събраните доказателства в съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, и като взе под внимание тежестта на извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК от Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община и всички свързани с него факти и обстоятелства административнонаказващият орган намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.

Предвид гореизложеното и като взе предвид принципа за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, Централната избирателна комисия намира, че следва да наложи на нарушителя минималната предвидена в ИК глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Поради това и на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ във връзка с чл. 498 ИК във връзка с чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 480, ал. 2 ИК за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК.

Доброволното плащане на наложената глоба може да се извърши по банков път, по банковата сметка на Централната избирателна комисия: BG07BNBG9661 3000 1070 01, Българска народна банка.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд чрез Централната избирателна комисия в седемдневен срок от връчването му на нарушителя по реда на ЗАНН.

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

  • Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
  • Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
  • Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
  • Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
  • Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
  • Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

bTV Media Group с нов собственик

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инвестиционната компания PPF Group NV/ Петър Келнер  е подписала договор за придобиване на Central European Media Enterprises Ltd. в сделка на стойност $ 2,1 милиарда, включително за плащане на $ 1.1 милиарда за мажоритарния собственик  AT & T Inc.

PPF купи  Telenor ASA  в Унгария, България, Черна гора и Сърбия.

В допълнение  от Капитал:  Келнер вероятно ще е новият собственик на  bTV Media Group. Сделката не подлежи на одобрение от българския антимонополен регулатор.

В “БТВ медиа груп” като миноритарен собственик участва с 6% и рекламният и медиен консултант Красимир Гергов. Пред “Капитал” той каза, че към момента няма какво да коментира, но не отрече сделката с PPF. Гергов допълни още, че не възнамерява да се разделя с миноритарния си дял в bTV и да го продава.

Разпространението на програмите на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ,  в интервю за БНР:

Обмисляме сваляне на БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса.

След като преди три години   прехвърли програмите  от едната на другата мрежа, сега обществената телевизия обмисля само БНТ1 да се разпространява наземно цифрово.

Законовата основа, която трябва да се взема предвид при тези решения –

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Разпространението е втори въпрос –  първи въпрос за обществените медии е съдържанието и услугите, които  предоставят. БНТ2 търси облика си, БНТ3 – за нея аз мога само да се позова  – през Еко  – на Сирано:   – mon panache: на шапката ми славна — разветите пера. 

Не е ясно обмисля ли се защита (Public Value Test) на промените,  вкл. на начините на предоставяне на съдържанието – като се вземат предвид новите потребителски модели –  от години можем да следим аргументацията/обосновката/ защитата на новите услуги на чужди обществени медии – напр. БиБиСи, но не и на БНТ.

 

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

№ Показатели Сума
(хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

АЕЖ: Като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тази година федерален апелативен съд в САЩ постанови, че президентът Доналд Тръмп не може да блокира критиците си в Twitter. По-конкретно, съдът определи, че Twitter акаунтът на президента  Тръмп е “обществен форум”, където гражданите имат право да се ангажират със своите коментари, по същия начин по който имат право да го правят офлайн. Това решение има връзка с отношението между властта и медиите – и с “правото да се знае”. То все още  не е окончателно.

Още за Тръмп и “правото да се знае” – миналата година Белият дом отне акредитацията на журналиста Джим Акоста  от CNN,  съдът я върна, но Белият дом наложи ограничения на кореспондентите – да задават само по един въпрос и др., отношенията остават сложни и до днес.

Сега – към България. Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат  проблеми в градове с кметове на ГЕРБ –  и ЦИК го направи.

Решенията 1594-МИ / 1595-МИ /  не  са окончателни, бТВ (казва, че ще) обжалва.

Мотивите на ЦИК:

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.

Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е  призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени  внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.

ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване  на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.

Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –

кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.

Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК  в изборния ден се забраняват по начало репортажи  за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги –  индиректно или  директно свързан с  начина, по който се управлява столицата.

Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация?  Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден.  Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:

Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.

Междувременно преди втория тур Борисов се появи в сутрешния блок на бТВ и “разговаря с тях”, но – доколкото случаят беше засегнат в разговора – заяви, че репортажите били в нарушение  на закона. Премиерът харесва Графа.

СЕМ: предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Протокол 45 от 2019 г.  на Съвета за електронни медии отразява обсъждането на откриването на процедура за предсрочно прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио. По решение на съветниците предстои да бъде открито административно производство. Решението за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР г-н Светослав Костов е индивидуален административен акт  съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. На г-н Костов ще бъде изпратено уведомително писмо за откритото производство, за да има възможност да направи възражения или да подаде свое становище в срок седем дни съгласно АПК. След изтичането на този срок  Съветът ще пристъпи към вземане на мотивирано решение.

Решение:
СЕМ реши с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” (Бетина Жотева и Галина Георгиева): Открива се процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на Българското национално радио.
СЕМ дава срок от пет дни на генералния директор на Българското национално радио за представяне на становище във връзка с откритата процедура.

Протокол 46 от 2019 г. отразява обсъждането на   предсрочното прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио Светослав Костов.

В определения срок Светослав Костов е предоставил на Съвета своето становище, в което по същество оспорва наличието на основание за предсрочно прекратяване на мандата му. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Излага съображения, че Българското национално радио създава и предоставя за разпространение освен двете национални програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и регионални радиопрограми. Твърди, че практически не е преустановявано предаването на програма „Хоризонт”, тъй като на 13 септември тя е била достъпна чрез интернет страницата на националното радио. Отбелязва също така, че Съветът не отчита обстоятелството, че три от предавателите са спрени в изпълнение на графика за профилактика, т.е. на територията на цялата страна сигналът не е спрян умишлено от лице от БНР. Като финал намира, че правото на информация на аудиторията, на гражданите на страната, се реализира не само и единствено от програма „Хоризонт”, но и с другата национална програма „Христо Ботев”. В становището си той категорично отрича да е знаел, или с негово знание да се е осъществило преустановяването на сигнала на програмата на 13 септември.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: Прекратява мандата на генералния директор на Българско национално радио и договора му за управление, считано от 18.10.2019 г.
Избор на временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио до провеждане на нов конкурс, който по закон е до три месеца след избора –  за временно изпълняващ длъжността да бъде избран Антон Митов, който в момента е директор на архива на Българското национално радио и подложи предложението на гласуване.
Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: възлага на Антон Митов ръководството на Българското национално радио.

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

I

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключения – За Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте (* допълвам с публикация на Свободна Европа за питащите журналисти, които изчезнаха от ефира), на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но  – надявам се – обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени.

II

Не засягам тук другата страна, другия проблем  –    дръжките на микрофоните:  “Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?” 

Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и  Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии  в Момиченца:

Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:

Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.

 

Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.