Вежди Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:
Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска.
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.Смятам, че края на март е един добър срок, за да искаме Министерският съвет да внесе вече някакъв готов проект, който да седнем и да обсъдим, защото всички си давате сметка, че е много деликатна темата, много е тънка темата и сме длъжни да обсъдим този законопроект. Той е много остарял, разбира се, и тук сте прав, че българските медии в XX век трябва да бъдат в тон с времето. Нали за това говорим?!
Има куп неща. Заедно с този закон трябва да дадем възможност на обществените медии за по-дълги мандати, да имат възможността да правят реформи, защото сега не можем дори да им дадем повече средства. Вие споменахте за малкото средства, защото не са реформирани структурите, а след като се реформират, сигурно всички ще бъдем съгласни да получат повече средства. Да, разбира се, не достигат, и не само на медиите.
Имаме много работа и Ви предлагам да се обединим около някакъв срок, да възложим на Министерския съвет да излезе с решение и да направим един сериозен обществен дебат с всички медии, всички заинтересовани от пустата свобода на словото. Казвам Ви, че все повече имаме нужда от тази свобода – всички ние. Продължавам да мисля, че не е привилегия на медиите, никой не е свещена крава пред законите.
И последно, сигурно повече няма да се изказвам, демокрацията все пак е низ от правила и трябва ние да си ги направим, в нашите ръце е всичко. Мерси.Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.
Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?
Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.
Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.
Подчертаването е от мен.
Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.