Tag Archives: BG Content

Реакциите срещу филма на Любомир Жечев “Исторически парк”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Любомир Жечев е влогър, автор на филм за „Исторически парк“ край село Неофит Рилски, основан от Ивелин Михайлов – основател и на партия „Величие“. Поводът е налична вече информация за парка и основателя му, за финансирането на парка и за военни обучения, провеждани на територията му.

Филмът е достъпен в страницата на Любомир Жечев във Facebook и в платформата Vimeo.

Свободна Европа следва реакциите срещу филма:

Жечев е заплашен със съдебен иск от адвокат на „Исторически парк“.
Част от хората, които е интервюирал, му пращат писма, че вече не са съгласни да бъдат показвани.
Жечев публикува филма в канала си, филмът е достъпен в YouTube за около ден, но платформата го сваля след жалба от друг влогър Кирил Кирилов – Киро Брейка, който подкрепя създателя на „Исторически парк“. Твърди се нарушение на авторско право – заради включване на кратък откъс от клип на Кирилов във филма. Жечев оспорва.
Жечев е извикан в полицията да отговаря на въпроси за филма. Проверката е за възможна измама и е по жалба от акционери в „Исторически парк“, казва Районната прокуратура във Варна пред Свободна Европа. Те твърдят, че филмът заблуждаващо е представен като творба в подкрепа на атракциона. Жечев е разпитван дали Ивелин Михайлов му е разрешавал да прави филм за „Исторически парк“ (заглавието било защитено като марка), а зрители са разпитвани знаят ли за какъв филм са купили билет.

Междувременно партията на Ивелин Михайлов два пъти през 2024 г. получава около 4 процента от гласовете на парламентарни избори.

Още не е окончачателно ясно дали партията влиза в 51-я парламент, но е ясно, че активните по отношение на Жечев институции не са така активни по отношение на парка. Според МВР има 28 сигнала, предоставени на съответната компетентна прокуратура. Голяма част от тях са с отказ за образуване на досъдебно производство, по други няма произнасяне. Подробности в публикациите на Свободна Европа

Това неясно положение на проверките позволява във всеки момент при необходимост да бъде оказван натиск върху Ивелин Михайлов и Величие. Към картината се добавят и съмненията за разговори по странния въпрос удобно или неудобно е партията да бъде парламентарно представена.

Агресия и заплахи срещу журналисти в изборния ден и след него

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:

Екип на бТВ е нападнат в Хасково.

Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.

Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.

Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.

Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:

“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.

Нападки, обиди и внушения

Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти.

Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.

Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.

Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.

Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.

Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.

Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.

Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”

Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.

За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

Руската пропаганда в България 2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултати от качествено и количествено проучване, реализирани в рамките на проект „Социална уязвимост и пропаганда“, изпълняван от „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.
Изследвани са основни характеристики и тенденции в нагласите на българското общество и различни социални групи и възприемането на посланията на хибридната пропаганда.

Благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него: в общи линии това е картината, която регистрират проучванията през последните 6-7 години. Според ориентацията по партии картината изглежда така:

Но като цяло данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на България и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи).

Спада делът на активно информиращите се по вътрешно или външно политически теми (от 56% на 43%), за сметка на ръст в рядко или изобщо неследящите актуалните събития (21% през 2024 г., при 15% през 2023 г. заявяват, че не следят).

Целият доклад

NovoNachalo.com – Ново начало с Делян Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сайтът

Съобщение на Ивайло Мирчев в социалните мрежи информира, че МВР е свалило novonachalo.com – нов сайт за политическа сатира, създаден от активисти на Да! България (наши активисти, пише Мирчев). От хостинг компанията съобщават, че сайтът е спрян по разпореждане на МВР (ГДБОП) и всякакви допълнителни въпроси да се отнасят към тях. Това е станало в 14.03 ч. на 14.08.2024 г. Има приложена кореспонденция на Мирчев с доставчика в потвърждение на казаното, изяснява се впоследствие, че това е СуперХостинг.

Малко по-късно сайтът тръгва отново, този път се хоства извън обсега на действие на ГДБОП – на сървър извън България.

Междувременно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е намерен от журналисти и казва няколко неща: че ще даде подробна информация на другия ден, че сайтът се е асоциирал с двама политици, които са се разкрили по този начин (посочва Мирчев и Божанов), и че сайтът е фалшив. На въпроса защо е фалшив министърът отговаря с два въпроса: “Аз да съм част от някоя партия? Според вас фалшива новина ли е това?”

Съдържанието

Сайтът е вдъхновен от загадъчното ново начало, заявено от Пеевски, определен е от Мирчев като политическа сатира и съдържа както истински клипове с участието на Пеевски или свързани с Пеевски, така и пародийни материали, интервюта и други подобни. Очевидно не е опасен за националната сигурност. Бегло проследяване не показва сайтът да съдържа реч на омразата или лични данни или други предвидени от закона тайни. Единствената индикация за причините за свалянето е изказването на министъра, че сайтът е фалшив.

Безусловно е прието, че сатирата и пародията не са част от дезинформацията, вж например Кодекса на ЕС. Не е дискусионно, следователно, че материали с пародиен характер не се третират като незаконно съдържание.

Правното основание и причините

От началото се знае (от доставчика), че доставчикът е свалил сайта по искане на ГДБОП. Не се знае на какво правно основание. Тази информация е поискана писмено и от ГДБОП, и от министъра и има поет ангажимент от министъра за подробна информация.

Мерки по отношение на съдържание онлайн могат да се вземат, ако то е незаконно, тоест не е в съответствие с правото на Съюза или правото на съответната държава членка. Пародиите не се включват в обхвата на понятието дезинформация, така че остава неясно каква разпоредба от правото на Съюза или българското право е нарушена. Няма данни и това да е установено със съдебен акт.

Според Законодателния акт за цифровите услуги

54) Когато доставчик на хостинг услуги реши на основание на това, че предоставената от получателите информация е незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия, да премахне или да блокира достъпа до информация, предоставена от получателя на услугата, или по друг начин да ограничи видимостта ѝ или извличането на печалба от нея, например въз основа на сигнал или по собствена инициатива, включително единствено чрез автоматизирани инструменти, той следва да уведоми по ясен и лесноразбираем начин получателя на услугата за своето решение, за съответните причини и за наличните възможности за правна защита чрез оспорване на решението, с оглед на отрицателните последици, които тези решения могат да имат за получателя на услугата, включително за упражняването на основното му право на свобода на изразяване. Това задължение следва да се прилага независимо от причините за решението, по-специално независимо от това дали действието е предприето, тъй като докладваната информация се счита за незаконно съдържание или за несъвместима с приложимите общи условия. Когато решението е взето въз основа на получаване на уведомление, доставчикът на хостинг услуги следва да разкрие идентификационните данни на лицето или образуванието, подало уведомлението, на получателя на услугата само когато тази информация е необходима, за да се установи незаконосъбразността на съдържанието

И на финала – за пресконференцията на министъра

Вместо очакваната информация за правното основание и причините на свалянето на сайта, министър Калин Стоянов се е фокусирал върху обаждане на Божанов до ГДБОП. От известната ни кореспонденция между Да!България и доставчика на хостинга се вижда, че именно доставчикът насочва Мирчев да се обърне към ГДБОП за правното основание и причините за премахване на съдържанието – което е право на въпросните хора от Да!България (вж по-горе рецитал 54 от регламента).

Патетичното твърдение на министъра, че ГДБОП са си свършили работата, няма да може да мине без уточнението, че борбата със сатирични сайтове не им е работа.

Министърът е заявил, че трябвало да се прави разлика между свобода на словото и сайтове за разпространение на фалшива информация и манипулация. Само че пародията е извън обхвата на понятието за дезинформация, а поне засега друга причина за сваляне на сайта не се съобщава.

Случаят е в развитие, трябва да се следи по много причини. Когато Румен Петков като министър на вътрешните работи караше доставчиците да свалят съдържание, някои сваляха, а някои не сваляха, като привличаха външни експерти по въпроса незаконно ли е съдържанието, както е настоявал Румен Петков. Зависи колко убедителни са доказателствата за незаконност на съдържанието.

АЕЖ: Свалянето на сатиричен сайт от МВР е опасен прецедент

Също са обърнали внимание върху отговорността на доставчика да прецени законосъобразността на разпореждането.

ЕСПЧ: Босев срещу България: нарушение на чл.6§1 и чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Добра новина за журналиста Росен Босев. Точно пет години след присъдата на СГС, състав с председател Петя Крънчева, по внчхд 4669/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”. И повече от девет години след самото участие.

Европейският съд за правата на човека днес оповести решението по делото Босев срещу България. Добра новина за Росен, лоша оценка за българското правосъдие, по-точно за възможността присъдата да произнася om състав, председателстван от Петя Крънчева, герой на критичните публикации на Капитал с автор Росен Босев.

Фактите

Историята започва със Стоян Мавродиев, тогава шеф на Комисията за финансов надзор. Дневник пише, че Мавродиев е призован да се яви като свидетел по дело за изпиране на пари от наркотрафик. КФН намира основания да налага гигантски глоби на Икономедия, В предаване на Нова телевизия (2015 г.) Росен Босев казва, освен другото, че Мавродиев използва институцията, която управлява, за да репресира Капитал и Дневник. Мавродиев го съди за клевета.

Делото стига до СГС и Босев подава молба за отвод на председателката на състава Петя Крънчева, с мотива, че в миналото е написал и публикувал няколко статии в пресата, в които е критикувал работата й като съдия и заместник-председател на Софийски градски съд и е поставил под въпрос нейната почтеност като съдия. Молбата е отхвърлена. Босев е осъден. Подава молба до прокурора за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата, като приема, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е опорочено от сериозен порок, отхвърля това искане. Босев подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото на справедлив процес, свободата на изразяване и липсата на ефективни правни средства за защита пред национален орган.

Съдът

Съдът отбелязва, че разглежданите статии са написани от жалбоподателя в качеството му на журналист, специализиран в областта на съдебната дейност, и че са публикувани между 2012 г. и 2015 г. (параграф 20 по-горе), т.е. няколко години преди въпросното дело да бъде заведено пред Софийския градски съд. Следователно не става въпрос за умишлен опит от страна на жалбоподателя да дисквалифицира съдия П. К. от разглеждането на наказателното му дело чрез злонамерена медийна кампания, съпътстваща разглеждането на наказателното му дело. Що се отнася до съдържанието на статиите, следва да се отбележи, че в тях изрично е спомената съдия П.К. и че нейните професионални качества и почтеност са силно поставени под въпрос.

Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна може ясно да породи обективно обосновани опасения относно съответствието на процедурата с принципа, че никой не може да бъде съдия по свое собствено дело и следователно по отношение на безпристрастността на съда.

С оглед на гореизложеното и след разглеждане на фактите по делото в съответствие със субективните и обективни подходи, изложени в практиката му, Съдът заключава, че образуването на Софийски градски съд не представлява “безпристрастен съд” по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията. Нарушение на чл.6 §1.

По чл.10 Съдът прилага теста за пропорционалност и намира, че има намеса, че тя е предвидена в закона и има легитимна цел да защити правата на другите. Следващият въпрос е дали намесата е необходима в едно демократично общество. Не.

Съдът взема предвид фактори като справедливост на производството и процесуални гаранции, предоставени на жалбоподателя. Самият факт, че съставът на Софийски градски съд, който е изслушал и отхвърлил жалбата на жалбоподателя на последна инстанция, не е “безпристрастен съд” по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията поради участието на съдия Петя Крънчева, показва, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, защитено от член 10 от Конвенцията, не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол. Нарушение на чл.10.

Какво следва

Налага ли се справедливостта за журналистиката да минава през решение на Съда в Страсбург?

За какво са ни всичките тези съдилища, щом ограничаването на правото на свобода на изразяване не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол?

Независимата журналистика, както и по принцип опорите на демокрацията, са невъзможни без върховенство на правото. Труизъм – но казусът е показателен. В допълнение от решението научаваме, че от 2021 г. (осъденият) Росен Босев вече не е в Капитал.

Решение на ВАС за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 31 май т.г. ВАС е издал решение по повод жалбата на ППДБ срещу решението на ЦИК за установено нарушение на добрите нрави, изразяващо се в използване в агитационни материали на снимка на председателя на ПП „ГЕРБ“ и представляващ Коалиция „ГЕРБ-СДС“ Б. Борисов без негово знание и съгласие и уронващо неговия престиж – чл.183 ал. 4 ИК.

Ответникът Централна избирателна комисия оспорва жалбата, като пледира за оставяне без разглеждане на жалбата поради нейната недопустимост, защото с обжалваното решение е установено нарушение на чл.183, ал. 4 ИК, което действие е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване, а не този по реда на ИК.

ВАС намира, че жалбата е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва вторият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК, с който е постановено незабавно премахване на съответните агитационни материали. В допустимата й част според ВАС жалбата е неоснователна. Относно твърдяното в жалбата противоречие с приложимия материален закон научаваме следното:

“1 Съдът не споделя становището на жалбоподателите, тълкуващи изискването за съответствие с добрите нрави във връзка с прилагане на ЗЗД и договорното право, които не са относими към политическите и обществените отношения.

2. Според ВАС включването на снимков материал, съответно фотографски изображения на лица, които не са дали изрично съгласие за това, представляващи политически партии и коалиции, различни от коалицията, в полза на която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа.

3. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за добрите нрави, тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай. В понятието добри нрави попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва в обхвата на понятието накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 186, ал. 2 ИК.”

Ако напиша големи букви НЕ! до фотографско изображение на политически лидер, нарушавам добрите нрави, така ли излиза – негативната визуална агитация възможна ли е изобщо?

EDMO за фалшивите разкази

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската обсерватория за цифрови медии EDMO периодично съобщава за фалшивите разкази в държавите от ЕС, вижте информацията – и по-конкретно ето някои от фалшивите разкази, които слушаме по време на предизборните участия:

ЕС ще участва с военни части в сухопътните операции в Украйна,
френски войски пристигат в Украйна,
резервистите и гражданите на ЕС са призовавани за изпращане на война,
офицери и войници от държави от ЕС вече са убити на територията на Украйна,
държавите от ЕС изпращат забранени оръжия на украинската армия и се готвят за мобилизация,
ЕС иска да задължи Румъния да приема мигранти, да им предоставя жилища и други съоръжения,
украинският президент Зеленски е купил имение, принадлежало на британското кралско семейство,
наводнение в Дубай е причинено от проекта “HAARP”, геоинженерство или кемтрейлс,
изображения, генерирани от AI, се използват, за да преувеличат мащаба на протестите срещу имиграцията в Ирландия, или да се атакуват политици в Гърция.

С поглед към кампанията у нас, да добавя и фалшивия разказ за евроатлантическата цензура, европейския Гьобелс и европейския Оруел, който досега беше разпространяван като журналистика , ето още от същото, а сега – вече като политика – в предизборните студиа.

Руската пропаганда в българските медии онлайн през 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фондацията за хуманитарни и социални изследвания публикува доклада си за руската пропаганда в българските медии онлайн за 2023 година.

В този доклад представяме обобщение на активността, наративите и говорителите
на руската пропаганда, разпространявана през 2023 г. в българските медии онлайн и в най-използваната социална мрежа у нас – Фейсбук. Представяме и основни акценти от представително национално проучване върху основни ценностни и геополитически ориентации на българските граждани, атакувани от пропагандните послания.

Пропагандната вълна в България се надига десетина дни преди нахлуването на
Русия в Украйна през февруари 2022 г., а през 2023 г. тя се усилва допълнително. Разпространението на руските наративи за последната година и половина се увеличава и това се дължи, първо, на нови технологични решения. Формирана е Мрежа от сайтове-гъби около Агенция Блиц – това са над 370 анонимни псевдо-новинарски сайта с идентичен дизайн и съдържание, които през 2023 г. всеки ден разпространяват до 9 експлицитно пропагандни проруски статии. Тези сайтове тиражират стотици пъти всяка единична статия и допълнително водят до проникването на посланията в социалните мрежи.

След началото на пълномащабната война е променен профилът на разпространение на
руската пропаганда – официалните говорители на Руската федерация Путин, Лавров, Песков, Захарова, Митрофанова и др. буквално повтарят опорните точки чрез принадлежащия към тях речник. Като ефект се засилва рязко разпространението им, защото всички медии, български и световни, дори обективните, са длъжни да ги цитират.

В България, наред с преводите от руски, наративите на Кремъл се тиражират и от редица родни говорители, сред които и водещи политици. Българските проруски говорители на официални позиции използват само някои от елементите на руския пропаганден пакет и най-често се опитват да ги адаптират към локални събития и теми, без да афишират произхода и пропагандния им наклон.
В настоящия доклад са обобщени пропагандната активност през 2023 г., промените в наративите, дейността на Машината от сайтове-гъби, основните послания на избрани местни проруски говорители (Радев, Нинова, Костадинов, Карбовски, Волгин), както и пропагандните публикации във Фейсбук.