Tag Archives: BG Content

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.

Пълен ли е пълният запис на церемонията Икар 2025 по БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БНТ предаде директно по БНТ2 връчването на наградите Икар за театрални постижения.

На следващия ден БНТ1 предаде “пълен запис” на церемонията. Присъствалите на церемонията, а и внимателни зрители на директното предаване, са установили не една намеси в съдържанието.

Александра Станишева в Инстаграм, Булевард България, Свободна Европа отбелязват намесите в съдържанието.

Александра Станишева посочва следните намеси:

– Мартина Апостолова – 41:24. Цялото й изказване беше изрязано;

– Иво Димчев – 42:48. Цялото изказване беше изрязано;

– Милица Гладнишка – 1:11:16. Отново с изрязани части;

– Иво Димчев с втори икар – 2:07:03. Отново беше оставено едно изречение.

По-голяма известност придобиха намесите в изказванията на Самуел Финци, Мария Цънцарова и Цветана Сапова.

Изказването на Самуел Финци

Свободна Европа: Самуел Финци получи наградата „Икар“ за ролята на Шайлок във “Венецианският търговец“. Сайтът на БНТ съобщи, че излъчва пълен запис на събитието, но от благодарствената реч на Финци бяха извадени няколко реплики. Сред тях е и тази, в която той казва, че благодари „на един пилот, но не на вас, господин президент“. Румен Радев присъства на церемонията. Финци, който работи в Германия, поясни, че има предвид пилота, който го е довел до София. Пълната реч беше пусната в неделя от групата за киберсигурност „българските елфи“.

Началните думи на Финци – Има ли чек към наградата? – също липсват.

Но ето финалните думи, в новия контекст са още по-съществени: “Работим в едно пространство, в което все още е възможен някакъв вид свобода. Трябва много да го пазим, защото борбата с глупостта и посредствеността става все по-трудна. Заобиколени сме – нека да си пазим това пространство по всякакъв начин. Важно е”.

Изказването на Мария Цънцарова

Георги Господинов:

“Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо. Благодаря на Мария Цънцарова, че припомни тези думи (видях по тв), които тъкмо по такъв повод съм казвал.

Честит празник на всички, които се грижат за чудото! Тъмнина има достатъчно.

Точно тези думи на Мария Цънцарова са били съкратени при “пълния запис” по бнт 1, на следващия ден.”

Изказването на Цветана Сапова, журналист, при връчването на наградата за дебют

Сапова казва, че се надява скоро театър да не се играе в Български пощи. Зад това стои идеята на Пеевски за държавни магазини за български стоки в пощенската мрежа, която в последна сметка Народното събрание прие.
В записа този коментар отсъства.

Възможно е да има и още различия, според социалните мрежи и комплиментите към секретарката на министъра на културата са заличени.

Никой не е поел отговорността за намесата в съдържанието на неслучайни места.

update:

допълнение и уточнение на списъка с помощта на Александра Станишева, благодаря.

Въпросът за отговорността за посочените намеси не е поставен от СЕМ, нито от парламентарната комисия за култура и медии при изслушването на Кошлуков на 3 април в НС.

САС: няма клевета срещу Слави Трифонов – две решения в полза на Кирил Петков и Радостин Василев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Слави Трифонов, председател на ПП Има такъв народ, води дело срещу Кирил Петков, депутат, бевш министър-председател – за 50 000 лв. като обезщетение (чл. 45 от ЗЗД) за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обидни квалификации и клеветнически твърдения по време на брифинг на политическа партия „Продължаваме промяната”, излъчен по БНТ 1 в рамките на телевизионното предаване „Още от деня”. С Решение № 165 от 10.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, присъжда обезщетението.

Решението е обжалвано на следните основания:

твърденията за факт не се отнасят до личността на ищеца;

не съдържат невярна информация;

изявленията, които нямат характер на фактически твърдения (т.е., не могат да представляват клевета, а евентуално само обида), не са адресирани до личността на ищеца, и второ, не са унизителни за неговата чест или достойнство;

ако се отнасят до ищеца, са “изказване на собствено мнение и оценъчно съждение от страна на ищеца за поведението на ответника (като политически лидер), т.е., ответникът е упражнил правото си, предоставено от чл. 39, ал. 1 от Конституцията, да изкаже своето мнение по актуални въпроси и процеси в политиката към процесния период; изявлението няма позорящ характер, защото не се твърди конкретно поведение на ищеца, нито му се приписва престъпление или друго позорящо обстоятелство; твърдението е и вярно, като верността му се доказва по несъмнен начин от
показанията на св. И. А.

за процесните изявления, които според ищеца имат обиден характер: „задкулисието“, „мафията“, „завзетата държава“ и „задкулисните играчи“ липсва ясна адресираност, поради което същите в никакъв случай не могат да бъдат свързани с ищеца и възприети като обида към личността му.

Апелативен съд – София приема следното:

Свободата на изразяване има предели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление).

Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на друго лице и то възприеме непосредствено думите или действията. Следователно, обидата представлява оценъчни твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и самооценката на лицето. Обидата се осъществява чрез изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице.

Клевета е налице, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише извършване на престъпление, които факти не отговарят на обективната действителност. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка,
мнение, критика на факт. Клеветата представлява съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства з а дадено лице или приписване на престъпление. (чл. 147, ал. 1 от НК). Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Мненията не могат да бъдат достоверни или не, тъй като представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност (в този смисъл е Решение № 369/26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г.о., ГК). Правно значение оценките имат само ако са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни качества. В този смисъл, оценките, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава.

Изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му деяние или престъпление. Увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност.

Думата „мафия“ се използва за означаване на организирана престъпна мрежа, свързана с различни държавни структури, вкл. и спадащи към третата власт. Окачествявайки един субект като принадлежащ към мафията, за него се отправя внушение за участие в престъпна дейност, характерна за гореописаните характеристики.


„Задкулисието“ – в буквален смисъл е термин, използван в театралната и филмовата терминология, за да опише пространството зад сцената, където се намират декорите, реквизитът и актьорите, когато не участват в сцената. В по-широк социално-политически смисъл задкулисието може да се отнася и до всички дейности, които не са директно видими от публиката/аудиторията, към
която са насочени, но са важни за реализицията им.

Според съда става въпрос за лични оценки.

При това те са общи и неконкретни, “изпълнени с типичния политически патос и търсене на политическо одобрение и подкрепа от обществото”.

Заедно с това Слави Трифонов е публична фигура. Изявленията, които го засягат, представляват допустима критика за дейността му на публична длъжност или негативна оценка за същата и тъй като не съдържат клеветнически твърдения или обидни думи и изрази, не съставляват противоправно поведение. Критиката, насочена към публична фигура, особено към политик, е по-широка и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обществото. Политиците са публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото, което предполага към тях критериите за поведение да са по- безкомпромисни. Ето защо от тях се очаква да са по-толерантни към критика, отколкото частните лица. В действителност и в този случай се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име, но границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура, са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.

Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е основателна, а постановеното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено със законните последици от това. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 Решението на САС от 17 март 2025 по делото Слави Трифонов – Кирил Петков

2

Приблизително по същото време друг състав на САС се произнася по жалбата срещу решение на първоинстанционния съд, с което се отхвърля иск на Слави Трифонов, председател на ПП Има такъв народ, срещу Радостин Василев, бивш депутат от Има такъв народ, сега – от МЕЧ, за сумата от 50 000 лв. частичен иск от общ претендиран размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника , съдържащи обидни и клеветнически изказвания в две интервюта по БНТ 1 и в сутрешния блок на БТВ.

Тук още с решение №2566 от 26.04.2024 г. по гр. дело № 7823/2022 г. на Софийски градски съд, 1-28 св, е отхвърлен искът на Слави Трифонов. САС потвърждава решението.

Привеждат се отново аргументи за пределите на свободата на изразяване и нужния баланс, за оценъчните твърдения, които не подлежат на проверка за достоверност; за ниския праг на защита на публичните фигури; за високата степен на защита на политическото слово – “допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик”.

Интересна е аргументацията по въпроса кои твърдения са позорящи, например позорящо ли е използването на думата мафия (“Аз започнах безпардонно чегъртане на мафията навсякъде и преди няколко дни в моя кабинет, и във връзка с мои проверки, които правя на ресторант „101“ на С. Т. Й. дойде при мен, в кабинета ми, в министерството и ми каза: Пич, Дългият ме праща да ти кажа да не закачаш С.“).

„Мафия“ като дума от използван израз има значение на мащабна група за организирана престъпност, която извършва престъпления, наказуеми от закона, като е способна да се намесва в нормалното функциониране на държавата. В разговорната реч обаче тя има и преносно значение на образувание от група лица, която посредством непозволенидействия извършва нередности или има неморално поведение, недопустимо от гледна точка на обществено приетото такова. В политическото говорене у нас тя най- често се изпалзва в преносния й смисъл. И в настоящия случай думата е използвана именно в преносен смисъл, без да се цели да се припише конкретно престъпление на ПП „ИТН“ и в частност на Т., като едно изразно средство, с което да се подчертаят негативните процеси. По скоро изразът неколкократно употребен от ответника е употребен в смисъл, че с тяхното управление се е целяло да се преодолее едно старо политическо управление и
поведение, но се е стигнало до неговото подкрепяне и затвърждаване. Това буди силното разочарование на Василев, който се принуждава по морални съображения да напусне партията, въпреки че е вложил огромно време и множество лични усилия да не стори това. Изявленията нито са клеветнически, нито обективно съставляват състава на деянието „обида“.

Решението на САС от 13 март 2025 по делото Слави Трифонов – Радостин Василев_

Лорер срещу Костадин Костадинов: дискриминация по етническа принадлежност, религия и произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С решение № 279/04.10.2024 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД)

първо, е установена дискриминация под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по член от Закона за защита от дискриминация. осъществена от лидера на ПП Възраждане Костадин Костадинов по отношение на Даниел Лорер;

второ, е дадено задължително предписание на Костадинов на осн.чл.47 ал.4 от ЗЗдискр да премахне от неговия Фейсбук профил на разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза;

трето, дадена е препоръка на Костадинов на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр да се въздържа от изявления по адрес на Лорер, представляващи „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“.

Костадинов обжалва.

Административният съд във Варна отхвърля жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) –

решението на съда от 10 март 2025 г.

За отбелязване – освен основната констатация за дискриминация – са задължителните указания по чл.47 ЗЗДискр Костадинов да премахне шест публикации и коментари, представляващи слово на омразата.

КЗД е мотивирала заключението си за наличие на нарушение именно с факта, че със своето поведение, изразяващо се в гореописаните действия и бездействия, Костадинов е предизвикал създаването на среда, провокираща неприязнено чувство на враждебност, отхвърляне и омраза към Лорер, разрастваща се с акумулирането на последователи в създадените за него представи и увеличението на коментарите в този дух. Съответно в случая са налице всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, вр. §1 т. 1 от ЗЗДискр. КЗД е съобразила нормите на международното право и е постановила решение в съответствие с позитивните задължения на държавата.

В заключение съдът счита, че доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, водят до извод, че с поведението си Костадинов е предизвикал чувство на враждебност, отхвърляне и омраза към Лорер в светлината на еврейския му произход и член на еврейската общност в България. Като политик, а и като историк и юрист, Костадинов има специални задължения и отговорности по отношение на речта на омразата срещу евреите. Тези свои отговорности обаче Костадинов е пренебрегнал, като умишлено е оставил коментари, съдържащи реч на омразата, на „стената“ на своя профил и страница на политик във Фейсбук, като сам е избрал да позволи публикуването на коментари под процесните публикации и да ги направи публично достъпни.

Нещо повече, видно от представените  нови публикации на Костадинов, които се установяват и на неговия фейсбук – профил, последният не само не се е съобразил с предписанията и препоръките на КЗД по т.ІІ и т.ІІІ, а продължава да създава и разпространява съдържание, представляващо „реч на омразата“ срещу Лорер, релевираща неговия еврейски произход и идентичност, по начин, който провокира крайни антисемитски и ксенофобски коментари.

Приемайки, че с конкретно изброените публикации в официалния профил на Костадинов във Фейсбук, както и с липсата на филтриране на коментарите към тях, жалбоподателят е осъществил нарушение на ЗЗДискр под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5, във вр. с §1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признак „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“, КЗД е постановила правилно Решението по т. I, в резултат на което правилно се явява и даденото задължително предписание по т. II на основание чл. 47 т. 4 от ЗЗДискр, като е предписано на Костадинов да премахне от неговия фейсбук профил процесните шест публикации, или тези от тях, които са налични в него, към датата на произнасянето, както и извършването на филтър върху направените към тях коментари и премахване на тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза, доколкото тези предписания имат не само възстановителен, но преустановителен и превантивен характер, когато са обвързани с нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането.

Макар и неподлежащи на самостоятелно оспорване, обосновани и в рамките на правомощията на КЗД са и дадените на основание чл. 47 т. 6 от ЗЗДискр препоръки. Даването на тези препоръки е наложено именно с оглед постигане целите по чл. 2, т.3 от ЗЗДискр

По изложените съображения и съобразно извършената съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, служебна проверка на законосъобразността на оспореното Решение, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени подробни мотиви – фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона, поради което липсва основание за отмяната му. Жалбата на Костадинов е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Въпросът за премахването на клеветническо съдържание беше поставен от съдия Цариградска в рамките на производството срещу ПИК – и предстои да се гледа от ВКС.-

ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.

ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.

КЗД има такова право в рамките на правомощията на комисията по чл.47 ЗЗДискр. , както се вижда от цитираното решение по делото Костадинов срещу Лорер.

В частта, в която производството по делото е прекратено решението има характера на определение и подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

ЕСПЧ: Решение по делото Гиргинова срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.

За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.

Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No  157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.

По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) Има намеса в свободата на изразяване.

б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.

в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:

Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.

Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.

Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.

97.   Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

За Сега адв. Кашъмов обсъжда ефектите на решението.

ДПС – Ново начало и медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Клуб Зет в публикация от 26 януари 2025 “Близък до Пеевски депутат към журналист: Нещастник, боклук, изрод!” съобщава, че въпрос на журналиста Боби Ваклинов към влизащия в парламента депутат от ДПС – Ново начало Хамид Хамид (вярно ли е, че той контролира ДАНС от името на Пеевски) предизвиква необичайно груба реакция от страна на депутата:

„Бягай оттука бе, нещастник!“

Изненаданият от агресията Боби Ваклинов отвръща:

„Защо ме обиждаш, бе? Ей, не те ли е срам, бе! Пръждосвайте се, отивайте в Дубай там с Пеевски, спрете да крадете!“

Следва нова обидна реплика на Хамид:

„Махай се, бе, боклук! Боклук такъв!“

Шокираният Ваклинов пита депутата:

„Боклук ли ми викаш?“

А Хамид добавя: 

“Изрод!”

Реакцията на Делян Пеевски – председател на политическата сила ДПС – Ново начало, към която Хамид Хамид се числи:

-Как приемате, че на входа на парламента Хамид Хамид нарича журналист боклук?

– Пеевски: Това не е журналист.

(35-тата минута от видеото)

EС: Три покани за проекти в подкрепа на журналистиката и медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията е публикувала три покани за представяне на предложения по програмата „Творческа Европа“ за подкрепа на свободата на медиите и плурализма, устойчивостта на медиите и медийната грамотност.

Първата покана за представяне на предложения ще финансира плурализъм и действия за сътрудничество за насърчаване на журналистическите партньорства с обща сума от 10,5 милиона евро. В първаат си част поканата е към организации, които могат да създават и разпространяват средства на новинарските медии в сектори от особено значение за демокрацията, докато действията за сътрудничество имат за цел да подкрепят трансграничните, съвместни предложения между новинарските медийни организации, фокусирани върху иновативни бизнес модели и журналистически проекти в цяла Европа. Срокът е краят на февруари.

Втората покана за представяне на предложения на стойност 3 милиона евро има за цел да създаде система за бързо реагиране, която систематично и изчерпателно ще наблюдава нарушенията на свободата на пресата и медиите в целия ЕС, както и в различните държави, участващи в програмата „Творческа Европа“ и държавите кандидатки. Общата цел е този мониторинг да генерира по-добри данни и прозрения за рисковете от свобода на медиите и плурализъм. Срокът по тази покана е бил 15 януари 2025, така че информацията е само за сведение.

По третата покана 2,5 милиона евро са предназначени за иновативни трансгранични проекти, които спомагат за повишаване на у медийната грамотност и ограничаване на вредното въздействие на дезинформацията. Безвъзмездните средства ще насърчат обмена на знания относно практиките за медийна грамотност. Срокът е началото на март.

Тези покани на „Творческа Европа“ са част от по-широката подкрепа на ЕС за сектора на новинарските медии.

Фактите, но само някои от тях: ДПС-Пеевски напуска ALDE, но едва след препоръката за незабавно изключване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има новини, индикативни  за качеството на журналистиката, по-специално за нейните точност, независимост и безпристрастност, пълнота. Такива например са новините, свързани с политическите партии и лидерите им.

Как медиите (за радио и телевизия – сайтовете им, според публикациите към днешна дата)  отразяват   препоръката за изключване  на ДПС от партийното семейство на либералите в Европейския парламент и последващото писмо на Пеевски за напускане:

а) голяма група сайтове, на първо място сайтът на обществената телевизия, информират за решението на Пеевски да напусне либералите в ЕП като собствено и самостоятелно решение:

Българска национална телевизия

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ – По света и у нас

24 часа

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ и “Обнови Европа”!

Елена Йончева и Танер Кабилов напускат групата “Обнови Европа” в ЕП

Труд

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес

Блиц

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес

България он ер

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ заради ценностен разлом

 б) втора група сайтове информират както за писмото на Пеевски, така и за несъмнено  предизвикалите го изявления  на Renew Europe u  ALDE да предприемат изключване на ДПС – Ново начало начело с Пеевски като „противоречива фигура, която е била санкционирана по глобалния закон „Магнитски“ от Обединеното кралство и Съединените щати за корупция в големи размери. Политическите му действия се разглеждат като вредни за демократичните принципи и политическата стабилност в България“.

Българското национално радио:

Либералният интернационал предприема стъпки за изключване на ДПС.

Изключват ДПС – “Ново начало” от европейското либерално семейство.

Пеевски обяви: ДПС прекратява членството си в АЛДЕ

 

БТВ

АЛДЕ ще предложи ДПС за изключване от своите редици. Либералната група посочи като мотиви санкциите на Делян Пеевски по „Магнитски“ и определи политическите му действия като вредни за България

Делян Пеевски обяви, че ДПС сама напуска АЛДЕ

Нова тв

Либералите в ЕП предлагат изключването на ДПС от редиците си

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Имаме ценностен разлом

Сега

Пеевски побърза да извади ДПС от АЛДЕ

Дневник

След като евролибералите поеха курс към изключване на ДПС, Пеевски обяви, че сам напуска.

Медиапул

Пеевски сам напуска европейските либерали, преди да го изключат

Клуб Зет

Либералите в Европарламента изключват “ДПС-Пеевски”

Пеевски бърза да напусне Либералния алианс, преди да го изключат

*

*

Подробен анализ, заедно с точния час на появата на съобщенията в емисиите на телевизиите, от което могат да се направят по-детайлни и прецизни изводи, има в публикацията на Булевард България “Те го гонят, той напуска. Как медиите не отразиха изключването на Пеевски от АЛДЕ”. 

Медийната грамотност включва преди всичко избор на източници. Сами решаваме откъде да се информираме. 

Но обществените медии  по дефиниция ни дължат качествена журналистика, а не създаване на паралелна реалност.

Съдия Владислава Цариградска срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдия Владислава Цариградска съди ПИК за статии в сайта. Докъде стигна производството:

СРС се произнесе в нейна полза през 2021 г.

Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж  решението на СГС.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.

Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.

ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.

Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:

“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.

Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”