Tag Archives: BG Content

Конституционен съд: дистанционното участие по електронен път в работата на НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КС разгледа в закрито заседание на 16 март 2021 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев, и прие Решение на КС  №2/2021 г. 

Делото е образувано по искане на 54 народни представители  за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID–19.

Тезата в искането: решението противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от Народното събрание. 

Обратната теза:

  • оспореното решение урежда въпроси, които не са намерили разрешение в ПОДНС, какъвто е случаят, свързан с невъзможност народните представители физически да присъстват на пленарните заседания, заради поставянето им под задължителна изолация или карантина поради COVID–19. Решението е израз на регламентарната автономия на НС, чрез която се осигурява ефективността на всяко Народно събрание при всякакви обстоятелства да урежда неуредени в Конституцията въпроси относно неговата организация и дейност. Конституцията е признала широка дискреция относно процедурните аспекти в дейността на Народното събрание.
  • оспореното решение е съобразено и с чл. 2 ПОДНС, който предвижда НС при изключителни обстоятелства да заседава не в своята сграда, а на друго място. С позоваване на решението на Конституционния съд по к.д. № 7 от 2020 г. се поддържа, че извънредната епидемична обстановка представлява изключително обстоятелство.
  • не е нарушена конституционната разпоредба на чл.81, ал.3 от Конституцията, която изисква гласуването да е лично и явно. Поддържа се, че гласуването е личен акт, чрез които се изразява непосредствено лична воля, в който смисъл е и тълкувателно решение на Съда № 8 от 5 юни 2003 г. по к. д. № 6 от 2003 г. Изложени са съображения, че независимо от вида и избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнявано от другиго.  “Лично” не ограничава техническите способи за извършването му  като видеоконферентната връзка, електронната поща, гласуване с пускане на бюлетина и други технически способи. Конституцията е технически и технологично неутрална – липсва конституционен стандарт, който да задължава държавните органи да въвеждат или ползват определени технологични ресурси.
  • политика на ЕС е създаването на множество различни механизми за реализиране на обществените отношения в електронна среда, чрез които се постига извършване на правни и фактически действия неприсъствено и приравняването им ex lege на извършваните присъствено. Европейският парламент, още от 26.03.2020 г., преминава към дистанционни заседания, чрез специална система за видеовръзка и обявява временни правила за дистанционно участие и гласуване.

КС:

Конституционната уредба на организирането на дейността на Народното събрание не е изчерпателна. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Съгласно чл.73 от Конституцията Народното събрание се организира и работи въз основа на правилник, приет от него. Съществена част от правилата за работа на 44-то НС са предмет на уредба от Правилника. А в § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС е предвидена възможност по въпросите, които не са изрично уредени в него, НС да приема решения.

Уредени са изискванията, необходими за да бъде извършена проверка на самоличността на народния представител, участващ дистанционно в пленарните заседания, осигурена му е и възможността да изразява волята си пряко, без ограничения, без съмнение за нейното съдържание и идентификация с неговата личност, доколкото волеизявлението му има гарантираната техническа възможност да се възприеме веднага в реално време, непосредствено от останалите народни представители и обществеността и намира място в стенографския протокол от заседанието. От това следва, че приетите с оспореното решение правила за дистанционно гласуване на народни представители с наложени ограничителни мерки по медицински причина, са в съответствие с конституционните изисквания по чл. 81, ал. 3 за лично и явно гласуване.

Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Уредбата на присъствието в реално време във виртуална среда, което по правни последици се приравнява на физическото присъствие в пленарна зала, също не води до извод за противоконституционност на оспореното решение.

Адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган.

Доц. Наталия Киселова: На пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe ce пpeдocтaвиxa пpaвoмoщия, ĸoитo ca извън изpичнo избpoeнитe в Koнcтитyциятa и в Πpaвилниĸa зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Hapoднoтo cъбpaниe.

Индекс за медийна грамотност 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация Институт Отворено общество – София публикува поредния доклад за състоянието на медийната грамотност в 35 държави от Европа, включително държавите от ЕС. Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация.

България заема 30 място в класацията от 35 държави с  29 точки –  влошаване в сравнение с предишни години (- 3 точки спрямо 2019 г., – 1 спрямо 2018 г., -2 точки спрямо 2017 г.). От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите.

Финландия (1 място), Дания (2 място), Естония (3 място), Швеция (4 място) и Ирландия (5 място) са начело в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.

Пълен текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Предишни издания на Индекса за медийна грамотност на Институт Oтворено общество – София.

Като говорим за Росенец: ще си купя и летяща чиния

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008,  точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка.   Част от интервюто:

“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

Но хората не приемат това.

Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!

Един политик не може така да говори.

Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”

Труд, 29 октомври 2009

Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.

Все пак движение има:  от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:

  • Общинският съвет  отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
  • прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
  • Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.

Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)

Медийна свобода: десет предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници  са известни с активната защита на свободата на медиите. Поради което у нас има практика да бъдат омаловажавани (“само кепазят”), както се омаловажават и изобщо външните оценки и негативните статистики относно медийната свобода. 

Председателят на комисията за култура и медии в българския Парламент Вежди Рашидов е казвал в пленарната зала следното:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 

Това отношение се мултиплицира в проправителствените среди и присъдружните медии.

“Бих помолила “Репортери без граници” да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, казва пред БНТ председателката на СЕМ Бетина Жотева

Щеше да е добре да сме при Гана – Гана е на 30-то място за 2020 г. и провежда международни конкурси за изготвяне на медийната си политика,  а Того е на 71 място.

Засега известно внимание от страна на властта е получил само  докладът на  ЕК  за върховенството на правото, който беше удостоен с отговор и в частта Медиен плурализъм. План има, но ние не се информираме от планове, информираме се от медиите – а там несвободата е навсякъде. 

На сайта на организацията Репортери без граници има нова публикация, конкретно съдържаща предложения за подобряване на медийната среда в България. Предложенията са свързани със:

→ сигурност  на журналистите;

→ финансиране  на медиите, включително

  • прозрачност и система за разпределяне на публичния ресурс за медии по отнапред определени ясни критерии;
  • преразглеждане на възможността за достъп до публичен ресурс на медии, които не спазват етичните стандарти;

→ достъп на медиите  до обществена информация;

→ медийна етика и професионализъм, включително

  • засилване на независимостта на обществените медии;
  • утвърждаване на стандартите за медийна етика;
  • граждански диалог за независим, професионален и ефективен регулатор;
  • съвременно образование по журналистика, високо ниво на медийна грамотност.

Темата в медиите:

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност: 

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Съдът: “кресливи жени с уж болни деца” е мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение № 176/27 януари 2021 на Пловдивския Административен съд по делото на детето П.Е.М. и родителите му К.М. и Е.М. срещу Валери Симеонов, политик, съпредседател на Обединени патриоти, за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак “увреждане”. Детето е с церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност, другите двама жалбоподатели са родителите на детето.

Сиемонов е заявил пред репортер на ТВ Скат

Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.

Тези думи били повторени на 18.10.2018г. в предаването „Господари на ефира“.

Комисията за защита от дискриминация стига до извод  за липса на действия от страна на Валери Симеонов, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Според КЗД той е направил общо изказване, а не конкретно изказване спрямо един или всички жалбоподатели и в случая става дума за изразяване на мнение по дадена тема.

АС Пловдив отхвърля жалбата срещу решението на КЗД със следните мотиви:

При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от проблемните изказвания на В. С., се установява, че в същите не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект , а […] по своя характер са абстрактни и са насочени към неопределен кръг субекти.  В контекста на изложеното за дискриминатора липсва елементът цел- видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицата П.М., К.М., Е.М.. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация.  […]

Настоящият съд възприема извода на КЗД, че В. С. е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на чл.39, ал.1 от КРБ.

За пълнота следва да се посочи, че закрепеното в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България право на мнение, не е абсолютно, но изключенията от това правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице- в случая П.М., К.М., Е.М., поради което, както се отбеляза и по-горе, не накърнява правата и доброто им име. Изразеното от заинтересованата страна не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло.

Следва да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира, обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество. В обобщение на всичко казано до тук съдът счита оспореното в настоящото производство решение на КЗД за правилно, нестрадащо от пороци, налагащи неговата отмяна.

Решението  подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

27 януари 2021 Решението на Пловдивския АС, съдия Йордан Русев

Хендрик Зитих, KAS: шанс за дебати и подкрепа за качествената журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Германско председателство на Съвета на ЕС.  Важни съобщения за свободата на медиите идват от събитията на Германското председателство. Заключителното събитие  е на 29 октомври.

У нас директорът на Медийната програма на Конрад Аденауер е дал  програмно интервю в Дневник.  В интервюто могат да се намерят отговори на серия пропагандни тези на ГЕРБ и Борисов – които са вече оспорени у нас, но – знае се –  гласовете  от Германия имат  особена  тежест за това правителство.

Защо отговорните фактори в тази страна, от които зависи това, не правят нужното, за да се прекрати този – колебая се дали да го кажа с тази дума – позор за България?

Необходима е атмосфера на приемане на независимите медии и осъзнаване, че те са необходими. Тази атмосфера трябва да се създаде на първо място от политиците, които носят отговорността за общественото развитие.

Качествената журналистика може да има една единствена основа – принципите на сериозната журналистика като безпристрастност, обективност, надеждно и старателно проучване на информацията и достоверна информация.

В България и региона чувам често да се говори за “медии, критично настроени към правителството” и “приближени до правителството”. Това е погрешно. Аз бих ги разделил на качествени медии, работещи по принципите, които изредих, “критични във всички посоки” медии, и на другия полюс – медиите, които съзнателно играят само на едната страна.

Разделянето на медиите на проправителствени и антиправителствени наистина е погрешно.  Тук има медии, които спазват демократичните медийни стандарти, и други корпоративни играчи, които днес могат да бъдат проправителствена пропагандна машина,  но позициите им са ситуационни и конюнктурни – и  сме виждали за един ден да ги променят на 180 градуса.

  • Както през седмицата разкриха Репортери без граници,  преди седем месеца те са предложили на министър-председателя  мерки за свобода и плурализъм на медиите, по които да се проведат национални дебати. След като са очаквали достатъчно дълго отговор, те публикуват предложението си.  От Медийната програма на Конрад Аденауер идва друго подобно предложение – за подкрепа на качествената журналистика, основана на стандарти:

Мисля, че е сега е времето в България да се създаде неформален Алианс за качествена журналистика, поставен на широка основа. Ние с удоволствие ще се включим с експертния си опит в създаването на такъв алианс.

АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява полицията да бъде внимателна към журналистите, които си вършат работата по време на протестите. Заради спецификата на професията си често репортерите са на първа линия и при размирици се озовават между полицията и протестиращи. 

Важно е всеки журналист да носи на видно място обозначение, че е представител на пресата. Това обозначение най-често е надпис на английски език PRESS. АЕЖ – България раздаде в четвъртък сутрин стикери с такъв надпис на журналистите, отразяващи протестите. Стикери могат да бъдат получени и в офиса на АЕЖ на ул. “Сердика” 20 в София.


Припомняме, че по време на протеста на 2 септември наши колеги бяха обгазени (Канна Рачева, Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска, Борислав Мавров, Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ), други бяха удряни от полицаите, а техника им счупена (Николай Дойчинов), а Димитър Кенаров е бил задържан и ритан в главата. Тези инциденти предизвикаха призиви от международната общност за незабавно и ефективно разследване.


В същото време АЕЖ не може да подмине изказването на най-високопоставения служител на МВР по повод насилието над журналисти. В петък, по време на среща при президента Румен Радев, главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Йорданов направи следните коментари:
“…това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, не означава, че трябва да биеш полицаи, не означава, че трябва да извършваш някакви нарушения или престъпления. “

“Нито един журналист не съм видял с ей такива камери, така, нали, това са, ето ги журналистите, камерите, които да снима там, да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. 

Ама ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами да, ще бъде задържан. Какво означава бит? Те казват “Биха ме”. Аз казвам “Полицаите използваха физическа сила, която ни е позволена от закона”. Те казват “Използваха палка”. Аз казвам “Палката е помощно средство на полицая”.


На първо място изразяваме категорично съгласие, че прескартата на един журналист не дава имунитет. Нейната единствена функция е да улесни репортерите в тяхната работа – да се легитимират и да обяснят пред представителите на властта защо са там. Всеки журналист носи отговорност за своите действия и статутът му по никакъв начин не му дава защита, по-голяма от тази на всеки друг гражданин. 

В същото време не можем да подминем с лекота факта, че изказването на главния секретар на МВР внушава, че срещу нашите колеги са използвани помощни средства, физическа сила и т.н., защото са извършвали закононарушения по време на протеста.
Думите на главния секретар на МВР съдържат внушението, че задържаният наш колега Димитър Кенаров е хвърлял бомба и затова е арестуван.

Ето защо призоваваме МВР незабавно да предостави доказателства за твърденията на най-високопоставения служител в системата на полицията. Настояваме също така да бъдат публикувани всички документи, свързани с ареста на Димитър Кенаров, отвеждането му в 5 РПУ, докладите от използваните срещу него помощни средства. 

На следващо място изказването на гл. комисар Иванов показва силно непознаване на журналистическата работа. Последното нямаше да е проблем, ако това незнание не водеше със себе си и до неправомерни действия от страна на полицията.
Операторите “с ей такива камери” (вероятно телевизионни) са само част от многото журналисти, които работят на терен. На площада има фоторепортери, журналисти от печатни издания, представители на интернет медии (които излъчват на живо с не точно “ей такива камери”, а често и с мобилен телефон).
Няма как да очакваме, че редовите полицаи знаят това, щом най-висшата професионална фигура в МВР не го знае.


В изказването си гл. комисар Иванов коментира журналистите и казва: “Аз уважавам тяхната професия, с повечето се познаваме и говорим на всяко едно мероприятие.” 

От думите му може да се предположи, че представата му за журналист са само ресорните репортери, отразяващи работата на МВР, които той познава.  

Властта дължи равно третиране на всеки журналист – независимо дали е съгласен, или не с работата му, независимо дали го познава, или не.
На последно място, изказването на главния секретар предопределя или може силно да повлияе на евентуални вътрешни проверки на случаите за твърдени неправомерни действия от страна на полицията. 

АЕЖ настоява за открито и бързо разследване. Надяваме се подобни инциденти да бъдат избегнати в бъдеще. 

Протести 2020 и журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.