На 12 февруари 2019 г. състав на Софийския граски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков.
ПИК Нюз е осъден да заплати на Емил Джасим обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия на ПИК Нюз.
Пълният текст на решението
Преди националния празник на България през 2017 г. и преди изборите за парламент, на сайта ПИК е публикувана статия със заглавие СКАНДАЛНА ГАВРА! Историк и учител от „Да, България” хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******” Твърди се, че Емил Джасим, определен като кандидат-депутат от политическа партия, „хули“ българщината и Васил Левски и “дори си позволява пред аудиторията да нарече Васил Левски „л…но“.
СРС се произнася в полза на Джасим. В жалбата срещу решението на първоинстанционния съд защитата на ПИК Нюз твърди, че
- не е налице виновно поведение на автора на публикацията, доколкото е отразена обществената реакция срещу презентацията на ищеца;
- статията е резултат на добросъвестен журналистически анализ;
- публикацията на сайта на ответника е препечатана от Труд и е процесуално недопустимо да се уважат исковете на ищеца срещу различни ответници във връзка с нанесените му неимуществени вреди;
- публикувайки линк към презентацията на ищеца, медията е дала възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или скриване на информация;
- ЕСПЧ има практика за защита на свободата на изразяване, приложима в случая.
Софийският градски съд засяга множество въпроси в светлината и на практиката на Съда за правата на човека.
Отговорност за републикуване
Статията е препечатана от Труд. Съдът установява, че липсва позоваване и за автор е посочен ПИК. По този въпрос съдът приема следното:
Ирелевантно е за спора дали статията е препечатана от друга медия, доколкото не се спори, че в прикаченото към статията видео, което към момента на публикуване е било налично, се е съдържала цялата процесна лекция на ищеца и авторът на материала е могъл да се запознае с него, съответно да провери соченото в статията, от която се твърди, че е препечатана.
При републикуване, чрез което се разпространява клеветническа информация, се ангажира отговорността на медията, която републикува:
в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург приЕ., че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)).
В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция.
Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада.
Баланс на права
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикацията не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията), което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл.10 от Конвенцията.
Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.
ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В конркетния казус процесната статия, доколкото касае публична личност и нейни публични изказвания и виждания, може да породи конструктивен дебат, доколкото лицето се установи по-делото, че е член на политическа партия и участва активно в нейната дейност. За обществото е важно да се запознае с възгледите на публичната личност по отделни въпроси, дори и свързани с мнението му за исторически периоди и личности.
В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране на даден материал. Доколкото се установи, че не ищецът е обидил историческа личност, в тази част статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на чл.10 от ЕКПЧ.
По тези критерии въззивният съд счита, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл.10 от ЕКПЧ. ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.
Публични фигури
Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.
Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2017 ищецът е бил публична личност, тъй като е участвал активно в политическия живот на страната, членувал е в политическо движение и е бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“, както посочва и свидетеля И.. Следователно прагът на търпима критика спрямо публичните изяви на ищеца, каквато е и изнесената от него лекция, е завишен.
Оценка и твърдение за факт
Отговорност се носи за твърдения за факт, не за оценки – и съдът пространно аргументира защо следва тази линия.
Обществото има право да е информирано за възгледите на лица, които упражняват пасивното си избирателно право. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за лекцията на ищеца, не са основание за ангажиране на деликната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.
ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.
Авторът дава свой прочит на лекцията, като определя твърденията в нея като „истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и тотални манипулации“. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение.
Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно публичните изяви и възгледи на политици. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца.
ЕСПЧ приема, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от свалената на хартиен носител публична лекция се установява действително, че ищецът защитава пред широка аудитория свои интерпретации на периоди от българската история, съответно различен поглед върху дейността и живота на известни исторически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава публичните личности, техните възгледи за важни исторически събития, които очевидно не са част от техния личен живот, е оправдано да се използва по-висока степен на критика, съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят мнението на автора за действията и възгледите на публично активна личност, още повече и политически активист.
Невярно и засягащо доброто име твърдение
В статията обаче има и клеветнически твърдения за факти. Приписва се на Джасим казано в разговор между деца за националния герой Левски, което той само цитира в подкрепа на свои тези.
заглавието на статията, съответно нейното съдържание, без всякакво съмнение оставя впечатление у читателя, че обидата изхожда от ищеца. С това поведение са нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е едно клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива средства, поради което съдът намира, че именно тези твърдения в статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.
Самото заглавие на статията е провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към обида, нанесена от ищеца на историческа личност. Ясно и недвусмислено е, че описаното в материала, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. В случая се установява, че авторът е пренебрегнал правилата за добра журналистическа практика, доколкото от статията е видно, че написаното е интерпретация […] авторът е бил наясно с действителното поведение на ищеца по време на лекцията, но за да привлече по-голям брой читатели, съответно за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е направил клеветническо и невярно твърдение, че обидата е нанесена от ищеца.
[…] самото заглавие на статията е клеветническо и провокативно – то провокира не само интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи.
Отговорността на читателите
Читателите на ПИК нямат задължение да проверяват факти, те са се доверили на източника, смятайки, че ПИК е медия и спазва медийните стандарти.
Читателите на ответната медия нямат задължението и ресурсите да проверяват изложените в статията твърдения, съответно отговорност за тях носи техният автор или самото дружество при условията на чл.49 от ЗЗД. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.
Решението обаче казва достатъчно за ПИК и източника му Труд, за цялата машина за разпространение на клеветническа информация.
