Tag Archives: BG Content

Решение на ВАС за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 31 май т.г. ВАС е издал решение по повод жалбата на ППДБ срещу решението на ЦИК за установено нарушение на добрите нрави, изразяващо се в използване в агитационни материали на снимка на председателя на ПП „ГЕРБ“ и представляващ Коалиция „ГЕРБ-СДС“ Б. Борисов без негово знание и съгласие и уронващо неговия престиж – чл.183 ал. 4 ИК.

Ответникът Централна избирателна комисия оспорва жалбата, като пледира за оставяне без разглеждане на жалбата поради нейната недопустимост, защото с обжалваното решение е установено нарушение на чл.183, ал. 4 ИК, което действие е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване, а не този по реда на ИК.

ВАС намира, че жалбата е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва вторият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК, с който е постановено незабавно премахване на съответните агитационни материали. В допустимата й част според ВАС жалбата е неоснователна. Относно твърдяното в жалбата противоречие с приложимия материален закон научаваме следното:

“1 Съдът не споделя становището на жалбоподателите, тълкуващи изискването за съответствие с добрите нрави във връзка с прилагане на ЗЗД и договорното право, които не са относими към политическите и обществените отношения.

2. Според ВАС включването на снимков материал, съответно фотографски изображения на лица, които не са дали изрично съгласие за това, представляващи политически партии и коалиции, различни от коалицията, в полза на която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа.

3. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за добрите нрави, тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай. В понятието добри нрави попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва в обхвата на понятието накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 186, ал. 2 ИК.”

Ако напиша големи букви НЕ! до фотографско изображение на политически лидер, нарушавам добрите нрави, така ли излиза – негативната визуална агитация възможна ли е изобщо?

EDMO за фалшивите разкази

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската обсерватория за цифрови медии EDMO периодично съобщава за фалшивите разкази в държавите от ЕС, вижте информацията – и по-конкретно ето някои от фалшивите разкази, които слушаме по време на предизборните участия:

  • ЕС ще участва с военни части в сухопътните операции в Украйна,
  • френски войски пристигат в Украйна,
  • резервистите и гражданите на ЕС са призовавани за изпращане на война,
  • офицери и войници от държави от ЕС вече са убити на територията на Украйна,
  • държавите от ЕС изпращат забранени оръжия на украинската армия и се готвят за мобилизация,
  • ЕС иска да задължи Румъния да приема мигранти, да им предоставя жилища и други съоръжения,
  • украинският президент Зеленски е купил имение, принадлежало на британското кралско семейство,
  • наводнение в Дубай е причинено от проекта “HAARP”, геоинженерство или кемтрейлс,
  • изображения, генерирани от AI, се използват, за да преувеличат мащаба на протестите срещу имиграцията в Ирландия, или да се атакуват политици в Гърция.

С поглед към кампанията у нас, да добавя и фалшивия разказ за евроатлантическата цензура, европейския Гьобелс и европейския Оруел, който досега беше разпространяван като журналистика , ето още от същото, а сега – вече като политика – в предизборните студиа.

Руската пропаганда в българските медии онлайн през 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондацията за хуманитарни и социални изследвания публикува доклада си за руската пропаганда в българските медии онлайн за 2023 година.

В този доклад представяме обобщение на активността, наративите и говорителите
на руската пропаганда, разпространявана през 2023 г. в българските медии онлайн и в най-използваната социална мрежа у нас – Фейсбук. Представяме и основни акценти от представително национално проучване върху основни ценностни и геополитически ориентации на българските граждани, атакувани от пропагандните послания.

Пропагандната вълна в България се надига десетина дни преди нахлуването на
Русия в Украйна през февруари 2022 г., а през 2023 г. тя се усилва допълнително. Разпространението на руските наративи за последната година и половина се увеличава и това се дължи, първо, на нови технологични решения. Формирана е Мрежа от сайтове-гъби около Агенция Блиц – това са над 370 анонимни псевдо-новинарски сайта с идентичен дизайн и съдържание, които през 2023 г. всеки ден разпространяват до 9 експлицитно пропагандни проруски статии. Тези сайтове тиражират стотици пъти всяка единична статия и допълнително водят до проникването на посланията в социалните мрежи.

След началото на пълномащабната война е променен профилът на разпространение  на
руската пропаганда –  официалните говорители на Руската федерация  Путин, Лавров, Песков, Захарова, Митрофанова и др. буквално повтарят опорните точки чрез принадлежащия към тях речник. Като ефект се засилва рязко разпространението им, защото всички медии, български и световни, дори обективните, са длъжни да ги цитират.

В България, наред с преводите от руски, наративите на Кремъл се тиражират и от редица родни говорители, сред които и водещи политици. Българските проруски говорители на официални позиции използват само някои от елементите на руския пропаганден пакет и най-често се опитват да ги адаптират към локални събития и теми,  без да афишират произхода и пропагандния им наклон.
В настоящия доклад са обобщени пропагандната активност през 2023 г., промените в наративите, дейността на Машината от сайтове-гъби, основните послания на избрани местни проруски говорители (Радев, Нинова, Костадинов, Карбовски, Волгин), както и пропагандните публикации във Фейсбук.

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
  2. В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
  3. В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
    “4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
  4. В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
  5. Създават се нови ал. 4 и 5:
    “(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
    (5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
  6. Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

  1. Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
    “Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
  2. В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
  3. В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

  1. […]
  2. разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
  3. Ал. 6 се изменя така:
    (6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

  1. Точка 23 се изменя така:
    „23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
  2. Създава се нова т. 24:
    „24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите


Директорът на Народния театър v Александър Морфов в съда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Миналата година по време на церемонията на наградите “Аскеер” режисьорът Александър Морфов казва за директора на Народния театър: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор”.

Директорът Васил Василев е завел наказателно дело, с граждански иск за 100 000 лв. срещу Александър Морфов, по повод изказването му. Първото заседание се е провело вчера, 26 април 2024.

Става ясно, че Василев се е обърнал и към Комисията за защита от дискриминация – там твърдението е за тормоз от страна на Морфов.

Александър Морфов е уволнен дисциплинарно. Представленията му се играят на други сцени.

Това не е първото дело, заведено от директора. В Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев: “…в изкуството няма място за мижитурки“. Делото ще продължи през октомври.

Руската пропаганда в България онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са нови анализи на екип на Фондацията за социални и хуманитарни изследвания.

БЮЛЕТИН, бр. 3: Руската пропаганда в България онлайн (юли-септември 2023 г.)

БЮЛЕТИН, бр. 4: Руската пропаганда в България онлайн (октомври-декември 2023 г.)

Още информация от проф. Димитър Вацов пред БНР:

“Нашата фондация следи една мрежа от около 400 сайта “гъби” – роботизирани сайтове с едно и също съдържание. Тази мрежа гравитира около “Блиц”, която се свързва с Делян Пеевски, без да можем да докажем категорично, че е така. Тези сайтове бяха създадени през ноември 2022, непосредствено около началото на горещата война в Украйна. Първо, през март 2022 бяха 7-8, през ноември станаха 370. И те започнаха да разпространяват руски пропагандни послания включително чрез директни преводи от руските медии и военни кореспонденти. Тези сайтове биват ретранслирани в социалните мрежи вероятно през хора, на които се заплаща да споделят това съдържание. Тази огромна машина избълва в началото на 2023 над 150 хиляди публикации, които въртят руски опорки и си представете колко пъти са споделени в социалните мрежи, и какъв ефект имат върху потребителите. Тази машина започна полека да спада през второто и третото тримесечие на миналата година, интересното е, че в последното тримесечие на 2023 внезапно тази машина започна да пада. От 150 хиляди падна на 60 хиляди публикации, които тиражират руски опорки и то много по-смекчени. 

И забележете, какво съвпадение – рязко в същите тези сайтове изгря Делян Пеевски като пръв евроатлантик. Те започнаха да тиражират изцяло новото му лице на евроатлантически ястреб. Като гледам как текат патакламите около правителството, очаквам пак да видим обратния резултат, тъй като самият Пеевски, карайки се с Христо Иванов, тия дни се върна към добре овладяната от него руска реторика.

Трябва да кажем, че Пеевски е човекът, който 2013-2014 чрез собствената си тогава медийна група и присъдружни медии, той въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство. През 2013 за първи път тези руски опорки бяха вкарани за омаскаряване на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски. От медиите на Пеевски – “Телеграф”, “Блиц” и т.н. Те започнаха да наричат протестиращите “соросоиди”, “либерасти”, “толерасти”, “гендари” – все изрази, директно взети от руския език. Това са калки от руски език и изобретени от руската пропагандна машина да омаскарява на последните големи протести в Русия на Балатая през 2011-2012 и след това за всяка гражданска съпротива, която излезе на терен.

Този репертоар за омаскаряване на граждански, икономически и политически противници на всеки, който ти е неудобен, чрез метода на бухалката, беше вкаран от медиите на Пеевски в България.”

Програма Творческа Европа подкрепя новинарски консорциум и документален център

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Третата покана по програма Творческа Европа през 2023 г. е довела до финансиране на осем журналистически проекта в продължение на две години. Проектите са две групи: за сътрудничество между медиите за стимулиране на иновациите в медиите и за финансиране на медии, които са от особено значение за демокрацията и гражданското участие.

Българското участие:

Do-Jo – сътрудничество, при което ще има споделяне на приходи за европейски медии от обществен интерес и независими журналисти чрез иновативни механизми (напр. gamification) за генериране на плащания на базата на статия. Проектът ще бъде допълнен от проучване за текущото състояние на пазара на труда за журналисти и за състоянието на читателските дарения.

  • Партньори: WorldCrunch (Франция), Pod Tepeto (България), Athens Technology Center Anonymi Viomichaniki Emporiki Kai Techniki Etaireia Efarmogon Ypsilis Technologias (Гърция), MásPúblico, S.Coop. (Испания), Publishing house LB Ltd (Украйна), Mensagem da Brasileira (Португалия), Ransitions Sdruzeni (Чехия), WAN-IFRA (Франция).
  • Подкрепа от ЕС: 1 100 832 евро.

Balkan WatchersФондът за развитие на медиите Balkan Watchers ще подпомогне финансово завършването на три журналистически филма и три подкаст проекта и ще предложи обучения за журналисти, за да разширят своите начини за разказване на истории. Проектите ще бъдат избрани след отворена покана и след като избраните преминат обучение.

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд,  не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

 Решението