Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.
За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.
Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No 157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.
По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) Има намеса в свободата на изразяване.
б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.
в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:
Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.
Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.
Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.
97. Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
За Сега адв. Кашъмов обсъжда ефектите на решението.
