Tag Archives: BG Content

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Инфлуенсъри създават сдружение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 февруари 2025 г. в Търговския регистър е регистрирана Българска асоциация на създателите на съдържание (БАСС).

Българската асоциация на създателите на съдържание e сдружение с нестопанска цел. Сдружението ще развива, утвърждава и повишава качеството и авторитета на общността от влиятелни личности онлайн и офлайн. Ще работи за подобряване на социалната роля на създателите на съдържание, тяхната изява и прогрес онлайн и на живо.

Учредители са седем физически лица. Асоциацията се създава да подпомага развитието на инфлуенсър маркетинга.

Асоциацията има етичен кодекс.

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Европейски “заговор” за отнемане на спестяванията на хората – или как България се оказа в центъра на буря от дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Мария Петрова.

Фалшивата информация, че Европейската комисия търси начини да конфискува до 10 трилиона евро, които са лични спестявания на граждани, може да бъде открита в плаформите Екс, ТикТок, Фейсбук и Ютюб. Достоверност на грешните твърдения се опитва да даде публикация на руската държавнa информационна агенция ТАСС, в която се посочва, че Европейската комисия иска да създаде нова схема за мобилизация на спестяванията на частните вложители, така че да бъдат инвестирани в отбранителната промишленост.

Фалшивата теза обаче получи най-голяма популярност благодарение на евродепутата Рада Лайкова. На 3-ти април тя заяви, че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде използвана до 6 месеца.

Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Ангелина Пискова

Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена.  Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел.

В Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел.

Pуска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.

От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.

Публикация в Дневник

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.

Пълен ли е пълният запис на церемонията Икар 2025 по БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БНТ предаде директно по БНТ2 връчването на наградите Икар за театрални постижения.

На следващия ден БНТ1 предаде “пълен запис” на церемонията. Присъствалите на церемонията, а и внимателни зрители на директното предаване, са установили не една намеси в съдържанието.

Александра Станишева в Инстаграм, Булевард България, Свободна Европа отбелязват намесите в съдържанието.

Александра Станишева посочва следните намеси:

– Мартина Апостолова – 41:24. Цялото й изказване беше изрязано;

– Иво Димчев – 42:48. Цялото изказване беше изрязано;

– Милица Гладнишка – 1:11:16. Отново с изрязани части;

– Иво Димчев с втори икар – 2:07:03. Отново беше оставено едно изречение.

По-голяма известност придобиха намесите в изказванията на Самуел Финци, Мария Цънцарова и Цветана Сапова.

Изказването на Самуел Финци

Свободна Европа: Самуел Финци получи наградата „Икар“ за ролята на Шайлок във “Венецианският търговец“. Сайтът на БНТ съобщи, че излъчва пълен запис на събитието, но от благодарствената реч на Финци бяха извадени няколко реплики. Сред тях е и тази, в която той казва, че благодари „на един пилот, но не на вас, господин президент“. Румен Радев присъства на церемонията. Финци, който работи в Германия, поясни, че има предвид пилота, който го е довел до София. Пълната реч беше пусната в неделя от групата за киберсигурност „българските елфи“.

Началните думи на Финци – Има ли чек към наградата? – също липсват.

Но ето финалните думи, в новия контекст са още по-съществени: “Работим в едно пространство, в което все още е възможен някакъв вид свобода. Трябва много да го пазим, защото борбата с глупостта и посредствеността става все по-трудна. Заобиколени сме – нека да си пазим това пространство по всякакъв начин. Важно е”.

Изказването на Мария Цънцарова

Георги Господинов:

“Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо. Благодаря на Мария Цънцарова, че припомни тези думи (видях по тв), които тъкмо по такъв повод съм казвал.

Честит празник на всички, които се грижат за чудото! Тъмнина има достатъчно.

Точно тези думи на Мария Цънцарова са били съкратени при “пълния запис” по бнт 1, на следващия ден.”

Изказването на Цветана Сапова, журналист, при връчването на наградата за дебют

Сапова казва, че се надява скоро театър да не се играе в Български пощи. Зад това стои идеята на Пеевски за държавни магазини за български стоки в пощенската мрежа, която в последна сметка Народното събрание прие.
В записа този коментар отсъства.

Възможно е да има и още различия, според социалните мрежи и комплиментите към секретарката на министъра на културата са заличени.

Никой не е поел отговорността за намесата в съдържанието на неслучайни места.

update:

допълнение и уточнение на списъка с помощта на Александра Станишева, благодаря.

Въпросът за отговорността за посочените намеси не е поставен от СЕМ, нито от парламентарната комисия за култура и медии при изслушването на Кошлуков на 3 април в НС.