За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.

Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.

След анализ на практиката на ЕСПЧ писах преди години, че  към разкриване може да се премине, само когато:

•  въпросната информация е в предмета на делото;
•  не съществуват други начини за получаване на информацията;
•  се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
•  съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав)  от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие   се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

Капитал за фейсбук кампанията преди изборите на 2 октомври 2022

През последния месец общо 37% от всички интеракции със страници и профили на политически партии са на такива, свързани с “Възраждане” – над 1.4 млн. харесвания, споделяния и коментари. На далечно второ и трето място са ГЕРБ (17%) и “Продължаваме промяната” (10%).

Зад успеха на Костадинов и “Възраждане” в социалните мрежи стои едно просто обяснение със сложни измерения: Костадинов не е точно политик. Той е по-скоро инфлуенсър, който качва редовно съдържание и кара съвсем гласно стотиците си хиляди последователи да го споделят и коментират (което те правят), за да може то да се появи във фийда на колкото се може повече хора. Освен това профилът залага на снимки, кратки видеа и компактни послания – такива, каквито алгоритъмът на Facebook харесва и често препоръчва на потребителите.

Годишният доклад на ДАНС за 2021.

Свободна Европа:

Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.

“От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.

Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция”, пише в доклада.

“Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум”, казват от контраразузнаването за първи път.

Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира “дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.

Имаме новина: Путин плащал на чужди политици (Капитал)

Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка  на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините – централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.

СРС отхвърля иска.

С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:

Истинност и неистинност:

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:

Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт– официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на  представители на обществеността – медии.

Софийски районен съд,  Решение No 8716,  гр. София, 28.07.2022 г.

Публикувано е  Решение 4631/2022 на Административен съд – София от “Труд” (дружеството -издател)  и Петьо Блъсков като физическо лице против решение № 801 от 22.11.2021 г., постановено по преписка № 856/2019 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Комисията за защита от дискриминация се е произнесла в полза на жалбоподателя и е констатирала дискриминация по признак сексуална ориентация за статията на “Труд” „Педерастите в САЩ бият тревога“, която и в момента е налична онлайн.

Блъсков оспорва изводите на КЗД и твърди, че медиите имат право да публикуват свободно различни материали, включително такива, които разглеждат хомосексуалността в негативен аспект. Сочи се още, че въпросната статия, публикувана в електронната страница на „Труд”, е преведена дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА „Новости“ (в момента като източник е посочена РИА “Катюша”).

На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗД КЗД е наложила на “Труд” принудителни административни мерки, като е предписала на Блъсков : 1. разработването и въвеждането на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журналистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация; 2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация; 3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на „Труд“.

При така установената фактическа обстановка и след преценка за законосъобразност на оспореното решение съобразно чл. 168 АПК, АС – София прави следните правни изводи:

Легална дефиниция на понятието „тормоз” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗД. Касае се за „нежелано поведение” на издателя на в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията „Педерастите в САЩ бият тревога“ в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, „перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, „намърдват в училището и здравеопазването“, „содомията е проникнала дори в педагогическите университети“, „води страната към бездна и като дейност опасна за децата“).
Тези внушения спрямо хората с различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак „сексуална ориентация“.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 10 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се накърняват правата и доброто име на другиго; призовава се към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. от чл. 32, ал. 2 КРБ. Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защита на други, също конституционно гарантирани права и ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на личността – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 КРБ и гарантираното право на защита срещу посегателство върху тях.
Във връзка с изложеното, законосъобразен е изводът на КЗД, че посочената статия внушава на читателската аудитория една обща негативна представа спрямо всички нехетеросексуални лица, при това статията е широко разпространена чрез средство за масово осведомяване. Използваните изразни средства представят нехетеросексуалните лица в негативен аспект, като се дават осъдителни оценки за тяхната ориентация. Статията съдържа епитети с негативна семантика, които несъмнено могат да накърнят достойнството на всеки един от представителите на тази общност и да допринесат за създаването на трайно негативни и враждебни нагласи към всеки човек с различна сексуална ориентация.
Неотносимо за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че материалът е преведен дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА Новости.

Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6, подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид изложеното по-горе относно извършена дискриминация под формата на „тормоз“ по признак „сексуална ориентация“ чрез публикация на посочената статия, съдът приема, че дадените задължителни предписания до собственика на „Труд“ , чрез представляващия го управител, са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му.

Жалбата на “Труд” и Блъсков е отхвърлена.

Предписанията на КЗД, поне третото, видимо не е изпълнено.

Фактите

Вчера Българската национална телевизия публикува снимка, направена след пресконференцията за последното заседание на МС и създаваща впечатление, че министър-председателят и началничката на политическия му кабинет се качват по стълбите в МС, хванати за ръка. Снимката е на фотографката на БНТ Десислава Кулелиева.

Много хора не подлагат на съмнение това, което им се предоставя да видят на снимка – още повече от обществената телевизия. Докато не дойде опровержението от човек на снимката – Лена Бориславова – и докато Десислава Кулелиева не обясни за 24 часа, че “това е зрителна измама” и че е “прегледала внимателно всичките си кадри и има само един, на който изглежда така. На нито един друг от серията снимки, които е направила не се вижда подобно нещо.”

Евгени Димитров от Булфото обяснява в публичен статус ангажимента на фотографията да не си и помисля да предоставя зрителни измами за целите на новините: “Репортерите ни правят неопровержими кадри. Защо те не подлежат на съмнение? Защото отразяват истината. Кадри, които само изглеждат някак и подлежат на извратен коментар, изобщо не стигат до редакторите. Всяка снимка от Булфото показва нещата каквито са. Съвет към младите фоторепортери – без колебание трийте снимките, с които може са се спекулира и лъже в коментара. Не знаете кой идиот ще ги гледа след вас по веригата на публикуването, и в какви глупости ще ви вкара като автор на снимката.”

“Снимките, с които може да се лъже” – това е казусът, който обсъждаме. Манипулацията чрез фотография. Дори когато фотографията не е манипулирана, а се е получила “да изглежда така”.

От вчера мнозина са обвинили БНТ, че се държи като жълта медия. Жълтото е да надничаш в частния живот на хората. Точно на снимката няма частен живот, нито по място (МС), нито по предмет (пресконференция след заседание). Тук няма надничане в личния живот, има нещо по-лошо: манипулация, внушаване чрез изображение – според самия му автор това е изображение, съдържащо зрителна измама – че се е случило нещо, което засяга доброто име на участниците. Подвеждане на аудиторията за поведението на публични фигури. Не е като авторката и редакторите на сайта в БНТ да не са забелязали зрителната измама, преди да качат снимката. И от двете позиции са можели да предотвратят подвеждането на аудиторията – Кулелиева да не предложи кадъра, а ако го е предложила – редакторите да не го качат на сайта на обществената телевизия. Те кумулативно, всички, са били в състояние да предвидят политическите (скандал) и икономическите (повече трафик) ефекти на тази публикация.

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията, в частта на принципите на журналистиката, член 10 ЗРТ – по отношение на правото на информация? Доколкото това е територия на СЕМ, в днешния ден има две институционални реакции оттам:

Председателката Соня Момчилова е заявила в интервю на Волгин за БНР, че ” Подобни кадри са се случвали нееднократно и в световните медии. Шанс или малшанс за фотографа е да улови подобен момент? И дали публиката няма право да тълкува подобни сюжети? Това е тема за осмисляне и след това за тълкуване. Не бих искала националният регулатор да оправдава прозвището “бухалка”, а също “Старите практики на СЕМ не са на дневен ред.”, без да уточнява какви стари практики има предвид.

Малко след това обаче СЕМ приема следното становище:

“По повод реакциите и медийния отзвук, свързани със снимка, публикувана от БНТ, Съветът за електронни медии призовава Българската национална телевизия да отстоява високите професионални стандарти при изпълнение на обществената мисия и да не допуска подвеждаща информация в редакционното си съдържание.
Съветът ще следи за обективността и коректното отразяване на събитията от страна на обществения доставчик.”

Не се знае дали председателката променя мнението си в рамките на часове или гласуването в Съвета с обикновено мнозинство е довело до това решение. Така или иначе засега няма данни СЕМ да иска да ангажира отговорността на БНТ по чл.10 ЗРТ.

Публикувано е становище на АЕЖ, в което Асоциацията настоява БНТ да обясни избора на публикувания кадър:

“Тъй като снимката, публикувана от БНТ, бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър, след като по думите на авторката, той е различен от всички останали. Важно е БНТ да разсее съмненията, че вместо да информира обективно, може да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически кръгове”, заявяват от АЕЖ.

Според мен БНТ не е спазила основен принцип, формулиран в чл.10 ЗРТ – да работи добросъвестно за правото на информация на гражданите, като преднамерено публикува заблуждаващо изображение и манипулира общественото мнение.

De lege ferenda. Засега съдържанието на сайта на БНТ не е предмет на лицензиите, които са само за наземни програми. Ето един случай от практиката в подкрепа на предложението във внесения в парламента законопроект за изменение на ЗРТ: БНТ и БНР да имат интегрална лицензия за цялото им съдържание, а не само за съдържанието, което се разпространява наземно. Така обществените медии ще могат да носят отговорност по лицензиите си и за съдържанието на сайта, приложенията и сега нелицензираните програми.

Има ли нарушение на Етичния кодекс на българските медии

Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) прие Становище за манипулирането чрез фотографии. Чрез становищата си КЖЕ се произнася не по конкретен казус, а по принцип.

Точка.1.1. Точност на Етичния кодекс съдържа изрично изискване обществото да не бъде подвеждано. Реакцията на аудиторията недвусмислено показа, че обществото е подведено чрез фотография, съдържаща зрителна/оптична измама, преднамерено. В медиите, още по-малко в обществените медии, нямат място не само манипулирани изображения, но и изображения, които не са технически манипулирани, но съдържат зрителни измами или на друго основание могат да подведат обществото. Становището е посветено на контролите в медиите срещу подобни снимки:

първо, самите фоторепортери не следва да предоставят на редакциите подобни снимки, които противоречат на изискването на Етичния кодекс, за целите на новините (за художествени изложби, автобиографични книги и др.под. може, но не и за новини и актуални предавания);

второ, ако все пак такива снимки бъдат предложени и редакциите са информирани, че става дума за зрителна измама, както в случая, те не следва да допускат разпространението им;

трето, поставяне в контекст, съпровождаща информация;

четвърто: последващи мерки при установяване на подобни публикации – “управление на риска” от манипулиране и подвеждане.

Ето становището от 4 август 2022*:

“Фотографиите лъжат,  медиите –  не

Становище на Комисията за журналистическа етика за манипулирането чрез фотографии

Силата на образите в медиите налага спазване на правилата на професионалната етика при подготовката на фотографии и видео, предлагането им за публикуване, както и при тяхното представяне, ако се налага – в контекст и чрез съответна придружаваща информация.

Етичният кодекс на българските медии изисква точност при информирането на аудиторията с цел гарантиране на правото й на информация. Забраняват се практики, чрез които обществото може да бъде подведено. Публикуването на подвеждащи изображения е визуалният еквивалент на изфабрикувани  сюжети в новинарството.

Медиите носят отговорност зрителите да получават достоверна информация, включително  от фотографиите в новините и актуалната публицистика. Това е отговорност на всички заети в новинарството на всички етапи от процеса.  Фоторепортерите не следва да предлагат фотографии, които са манипулирани или, дори при липса на манипулация, съдържат оптични илюзии или по друг начин създават възможност за подвеждане. Редакциите не следва да публикуват фотографии, за които им е известно, че транслират съобщения, неотговарящи на истината. При съмнение редакциите са длъжни да извършат обстоятелствена проверка на фактите, а ако вземат решение за публикуване на подобна фотография, следва да я поставят в подходящ контекст. Съобразяване с изискванията на професионалната етика трябва да е основен ориентир за редакциите.

С особена сила изискванията за етична журналистика се отнасят за обществените медии.” 

Както става ясно, КЖЕ се произнася по приложимите стандарти, а не по конкретния случай и фотографиите на сайта на БНТ, но Становището е достатъчно ясен ориентир.

*допълнение от 4 август

Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър  в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.

Резултатите за България

В прессъобщението се подчертава, че