Tag Archives: BG Content

Покани за представяне на предложения в подкрепа на информационните медии и публичната сфера в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува  нови покани с общо финансиране 12 милиона евро за представяне на предложения, представляващи интерес за медиите и журналистиката:

Новите покани за представяне на предложения допълват две други такива, публикувани наскоро в подкрепа на медийния сектор:

Инициативите са част от по-широките усилия за подкрепа на свободна, жизнеспособна и плуралистична медийна среда в целия ЕС, както бе обявено в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги.

Повече информация за тези и други покани в подкрепа на медийния сектор е налична тук.

Публикуван е също така инструмент, който да помогне на медиите в търсенето на възможности за финансиране.

Медийните специалисти могат да намерят съдействие и на национално равнище чрез бюрата по програма „Творческа Европа”.

Лица за контакти с медиите:

Sonya Gospodinova (+32 229 66953)

Charles Manoury (+32 229 13391)

Парламентарен въпрос относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП  Има такъв народ  относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

Въпросът   заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки  и не са в обществен интерес.

Пълен текст на въпроса 46-154-06-110

За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –

тук /  тук /  тук, вкл.  за позицията  на посолството  на САЩ в подкрепа на измененията;/  тук за обнародването на промените в закона.

Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ.

update

Днес (30 юли) ГЕРБ задава въпрос в парламента в обратен смисъл: защо се е забавил ППЗФИ. Министърът Минеков отговаря, че се радва, че от комина на МК се е “извил бял пушек” и вече има правилник.

Тома Биков използва повода да разкаже за Нетфликс и “такъв тип инвеститори”, като прехвърля топката към председателката на парламента Ива Митева, която като експерт подготвила закона. Ако имало въпроси.  Ясен замисъл на ГЕРБ: адресира критичния въпрос от ИТН, представен по-горе,  към член на тяхната собствена парламентарна група. 

 

 

Ира

Бойко Борисов осъден за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди юлските парламентарни избори е станало известно  решение на СРС от 9 март 2021 г. по дело на Мая Манолова срещу Бойко Борисов, председател на ГЕРБ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е осъден да плати обезщетение от 10 000 лв. на Мая Манолова за “претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни клеветнически твърдения”.

Мая Манолова е подала иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. Б. – Бойко Методиев Борисов – да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ на  01.11.2019 г.

Какво се твърди:

В предаването Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищеца твърдения, както следва: че ищцата предната вечер конспиративно  е отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „Галеви ми платиха,   за да гласуваме за нея”, че Братя Галеви са и помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”.

Според Манолова  изявленията на ответника са неверни и клеветнически,   възприети  са лично от ищцата като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като човек, политик и обществена личност и  в пряка причнинно-следствена връзка със същите Манолова е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.

Защитата:

  • Всеки има право на негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие;
  • Не е твърдение за факт – изложеното, че братя Г. са помогнали на ищцата и че изявлението „Няма да ме учуди, ако и на първия тур са правили такива магарии” представляват изказване на предположение, което не е нито твърдение на конкретен факт, нито съдържа обидни квалификации спрямо личността на ищцата.
  • Държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените хора;
  • Ответникът не е автор на част от посочените изявления, а предава информация на възмутен човек
  • Има право на коментар с цел информиране на обществото по общественозначима тема
  • Изразите са извадени от контекста.
  • Изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената среща са верни.

СРС:

По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси.

От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл. В случая не само цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики, спрямо които ищцата безспорно като обществена личност следва да има по-висок праг на търпимост, но и са наведени конкретни твърдения за извършени от ищцата престъпления.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника досежно част от изразите в интервюто (преписващи на ищцата извършването на престъпление), както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Безспорно ответникът лично е разпространил противоправното изявление и то публично в национален ефир. Действително в изказването си ответникът се позовава на таен източник от предизборния щаб на ищцата, което обаче не освобождава ответника от отговорността му за неистинност на твърдението.

При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че авторът на изявлението е публична личност, лидер на П. партия Г., заемащ длъжността министър-председател на Р. България към датата на интервюто, чиито изказвания са обект на засилен интерес от обществеността и се приемат от широк кръг от аудиторията за достоверни по своето същество, без да се подлагат на задълбочена критика. Същият като своеобразен представител на държавата и особено в телевизионните си участия би следвало да е мотивиран да подбира адекватно използваните изразни средства, оповестяваното съдържание с оглед постигане на градивен политически диалог в Р. България като правова държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е публична личност, че общува в широк кръг от колеги и граждани в работната среда, на които интервюто е или е могло да стане достояние, както и че материалът е достигнал до значителен брой зрители за неограничен период от време с оглед факта, че е излъчен в национален ефир и е публикуван в интернет сайта на медията, т.е достъпен е до неограничен брой адресати, независимо от тяхното местонахождение. Съдът взема предвид, че   ищцата е публична личност предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от политическия живот и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ.

Предвид казаното СРС реши:

ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], Б., [улица] ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. М. – Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ  ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. и разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Няма данни дали е обжалвано, вероятно е.

Междувременно Елена Йончева осъди окончателно Борисов за твърдение по време на кампанията 2017

“Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати” и “бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава”, каза Борисов.

Държавен ресурс за Blitz.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

СРС по дело с паралегална цел

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор. 

 

Прокопиев v Бареков: решение на Апелативния съд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение №697 на Софийския апелативен съд от 23 юни 2021 г., с което съиздателят на “Икономедия” Иво Прокопиев осъжда за пореден път бившия евродепутат и журналист Николай Бареков – този път да плати 30 000 лева неимуществени вреди за засягане на доброто име. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния съд.

Първоинстанционният съд с решение по делото No 3414/10.06.20 г. е взел предвид, че

–част от съжденията на Бареков имат оценъчно естество,

–спрямо заглавията, поставяни в различни медии, цитиращи ответника, последният няма контрол

и е анализирал единствено доказаните като изхождащи от ответника твърдения за факти, за които липсват доказателства за истинност и правят негативно внушение. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.

Апелативният съд разглежда основанията, посочени от ищеца, като започва от “Открито писмо на Николай Бареков до създателите на “конкурентната” на “Презареди България” нова партия “Да България” (“Продай България”)”, което е разпространено от Блиц, Монитор и електронното издание на 24 часа, продължава с публикация в Блиц и 24 часа, после с публикация в Галерия, Блиц и Уикенд, а също и с материал в Блиц и интервю, излъчено в Канал 3.

На основата на анализа съдът удвоява присъдената сума на 30 000 лв.

Дневник посочва заведените и спечелени дела от Прокопиев и Икономедия срещу Бареков, а Свободна Европа добавя и други заведени и спечелени дела срещу Бареков.

Тоест: Опит за респектиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера, 28 юни, Венелина Попова беше поканена в полицията да даде показания за свой аналитичен коментар в „Тоест“ от 6 март 2021 г. Не се уточнява срещу кого е образувано досъдебното производство, станало повод за разпита, но е във връзка с търговия на гласове. Не статията ѝ при нас обаче има за фокус тази тема, а нейно разследване за друга медия („За истината“) от 4 април. И именно в едната от общините, замесени в скандала за купен вот, пък се намира районното полицейско управление, където журналистката е привикана… като свидетел. Правилно прочетохте – свидетел за написването на собствения си текст в „Тоест“. Следва нейният подробен разказ.

Това е към темата 112. Респектирането на журналисти носи точки. Черни. Още от Свободна Европа.

Прокуратурата изненадващо се самосезирала по публикацията на Свободна Европа.

Медийно отразяване на участниците в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дали партиите ще дадат повече пари за медийно отразяване на предизборната кампания за предстоящия вот на 11-юли в сравнение с кампанията от пролетта? Кои ще са най-предпочитаните медии този път? 

Данни от Института за развитие на публичната среда – екипът му осъществява мониторинг.

Digital News Report 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван десетият доклад  за цифрови новини Digital News Report 2021 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени.

Доверието в новините нараства средно с шест процентни пункта след пандемията  –  44%  се доверяват на повечето новини през повечето време.  Финландия остава страната с най-високи нива на общо доверие (65%), а САЩ сега има най-ниските нива (29%).

Дялът на хората, плащащи за онлайн новини, остава нисък – 17% са платили за онлайн новини през последната година, Норвегия продължава да води   с 45% (+3), следвана от Швеция (30%), САЩ (21%), Финландия (20%), Холандия (17%) и Швейцария (17%). По-малък напредък има във Франция (11%), Германия (9%) и Обединеното кралство (8%). В повечето страни голяма част от цифровите абонаменти отиват само за няколко големи национални медии.

Употребата на смартфон за новини (73%) нараства с най-бързия си темп от много години.

Частта за България е написана от Стефан Антонов.

Журналистите от БНР трябва да са доволни, благодарение на тяхната работа общественото радио води по доверие.

Bulgaria_Reuters_Institute_for_the_Study_of_Journalism_-_2021-06-23_12.00.20