Tag Archives: BG Content

Директно възлагане на онлайн реклама/ изменение на Закона за туризма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано изменение на Закона за туризма.

  УКАЗ № 105
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за допълнение на Закона за туризма, приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г.

ЗАКОН за допълнение на Закона за туризма

Параграф единствен. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) За изпълнението на годишната програма за национална туристическа реклама министърът на туризма не прилага разпоредбите на Закона за обществените поръчки в случаите, в които рекламата се изпълнява чрез директно възлагане към дружества от актуалния списък на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за никакви други дейности по подготовка, управление и отчитане на годишната програма за национална туристическа реклама.

(3) Министърът на туризма публикува ежемесечно на интернет страницата на министерството справка с информация за изразходваните средства, както и за ефективността на рекламата съгласно данните за ефективност, предоставени от платформите или търсачките по ал. 1. Справката се публикува и в отворен, машинночетим формат на портала за отворени данни по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.“

Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Росен Желязков

Мотивите

отново не са в необходимия по закон формат и затова не мога да ги копирам. Твърди се, че няма проблем рекламата към VLOPs или много големите онлайн търсачки да се предоставя чрез директно възлагане.

Надявам се, но не вярвам, че няма да сме свидетели на преориентация на публични следства от режима по ЗОП към тази врата.

Регламентът за свободата на медиите съдържа разпоредба в точно обратната посока.

В обратната посока са и препоръките към мониторинга на ЕК за върховенството на правото.

Комисия за журналистическа етика: нарушение на стандарта за медиен плурализъм в “Политически некоректно” на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за журналистическа етика разглежда неколкократно жалби, свързани с предаването Политически некоректно по програма Хоризонт на БНР, като всички жалби досега са по повод съботното издание на предаването с водещ Петър Волгин.

В решение по повод жалба на З.З.К от гр И. Комисията за журналистическа етика в решение от 16 май 2023 констатира нарушение на т.1.1.5 от Етичния кодекс на българските медии.

КЖЕ се обедини около извода, че принципът медиен плурализъм, който според Българското
национално радио е защитен чрез избрания съботно-неделен формат на предаването
Политически некоректно, не се реализира в конкретно разглежданото съдържание.
Без да засяга автономността на общественото радио да взема програмните си решения,
КЖЕ анализира изпълнението от страна на БНР на изискването за плурализъм в
обсъжданото предаване Политически некоректно и намира, че:

  • Отделните две (съботно и неделно) издание на Политически некоректно не разглеждат
    едни и същи теми;
  • При внимателно изслушване на включваните в ефир слушатели се създава
    впечатление, че двете издания имат и различна аудитория, главно на принципа на
    лоялност към съответния водещ;
  • Липсва съдържателна свързаност между темите, участниците, коментиращите
    слушатели в съботните и неделните издания, едното издание не доразвива, нито
    допълва, нито обогатява, нито търси съдържателни препратки към представянето на
    темите в другото издание.
  • Слушателите не могат да си съставят информирано мнение по засегнатите в конкретното съботно издание теми, тъй като няма множественост на гледни точки. Водещият оборва и опровергава позиции, чиито автори или поддръжници не са представени, за да могат да ги обяснят или защитят (вж., „Обясняват ви, че всичко, което правят, е в името на прогреса, на „евроатлантическите ценности“, „лоботомират ви“)

Отделен анализ заслужава плурализмът в съдържанието на Политически некоректно на
сайта на БНР.
Въпросът е важен, защото дори граждани, които не са слушали предаването
в ефир, се запознават със съдържанието му от представителния сайт на БНР.

Прави впечатление, че водещият на съботното издание публикува авторски коментар, а на
неделното – не, така че на сайта на Българското национално радио преобладават коментарите
към съботното издание на предаването. При това на сайта на БНР се публикува авторската
позиция на водещия по определени теми, но слушателите няма откъде да получат ясни
индикации каква е позицията на самото обществено радио по съответните теми.
Предмет на разглежданата жалба е едно от съботните издания на предаването. Многообразието в предаването не се постига в рамките на изданието, нито дори ако се вземе предвид неделното издание, което има собствени водещ, стил, теми и отделен облик и аудиторията няма обективни основания да възприема двете предавания като съдържателна цялост.
Следователно, според КЖЕ налице е неизпълнение на т. 1.1.5 В коментарите и анализите
ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.

КЖЕ не констатира нарушение по т. 1 Точност, доколкото спорните според жалбата твърдения са в рамките на свободата на изразяване на мнение.

Блъсков е прехвърлил дейността си като издател в ново дружество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Петьо Блъсков е прехвърлил дейността и служителите на Труд в ново дружество, а старото е прекръстено, поело към фалит и с близо 3 млн. лв. задължения за данъци и осигуровки, пише Капитал:.

Да изчезнеш, без да си платиш сметката – в медиен вариант това изглежда така: натрупваш солидни задължения към държавата, най-вече като не внасяш осигуровки на журналистите, и после пренасяш дейността в ново дружество, а старото фалираш.

До този изпитан похват в последните месеци са прибегнали и издателите на “Труд” – семейство Блъскови. Дружеството, което издаваше вестника “Труд медиа”, е прекръстено и дори през април за кратко има подадена молба за несъстоятелност, а служителите и дейността на медиата още от края на 2022 г. са прехвърлени в новото дружество “Труд нюз“, към което вече са регистрирани и запазените й марки.

Цялата история – в Капитал.

Административният съд -София област намери шест порока в процедурата, завършила с неизбиране на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.

“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:

първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;

втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;

трети етап – изслушване на кандидатите;

четвърти етап – избор на генерален директор.

Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.

2

През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години,  „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“

Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“

Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.

Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.

Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение  декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е  провел избор.

4

Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.

Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.

5

Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:

  • некомпетентен орган – Момчилова не внася решение за прекратяване на процедурата, а според съда взема решение еднолично, според протокола: „Ще се наложи да прекратя процедурата за избор на генерален директор,тъй като по ЗРТ се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати”.
  • липса на мотиви;
  • липса на форма – няма писмено решение на СЕМ за прекратяване, т.е на решението липсват реквизити на административен акт;
  • съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в  непровеждане на гласуване за всички кандидати, допуснати до четвъртия етап от процедурата – а  само за част от тях;
  • според съда процедурата е прекратена в противоречие с материално-правните разпоредби относно начина на гласуване на членовете му и при липса на нормативно предвидена възможност за гласуване „въздържал се“;
  • оспорваният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона –  друго самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата,  бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.  

Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.

Съдът твърди, че  в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се  според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. 

И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.

6

Съдът връща на фаза гласуване  – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.

Кандидатите получават нов шанс.

СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение –  процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията. 

GLOBSEC: податливостта на дезинформационни наративи е проблем

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

GLOBSEC е неправителствена организация с местни офиси в Братислава, Брюксел, Киев, Виена и Вашингтон с мисия да влияе на бъдещето чрез генериране на нови идеи и решения за един по-добър и по-безопасен свят. В борда на директорите е Иван Кръстев.

Публикуван е GLOBSEC Trends 2023 – годишен доклад (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания (тук – на “Алфа рисърч”).

В представянето на доклада се казва, че агресията на Русия срещу Украйна продължава вече втора година. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказва от правилната страна на историята, но разделена. Повечето страни остават непоколебими в подкрепата си за членство в ЕС и НАТО и признават присъщите заплахи, които автократичните режими представляват за сигурността на региона.

В същото време силната подкрепа за фалшиви и манипулативни разкази, които подкопават демокрацията и западното единство, представлява основна пречка за запазването на напредъка.

Според доклада:

  • Русия все още се възприема като заплаха;

  • Сигурността става все по-важна, въпросите на отбраната и сигурността са възвърнали статута си на основни приоритети за обществата;

  • Подкрепата за членството в НАТО остава безспорна в целия регион;

  • Обществеността в ЦИЕ е по-склонна да вярва на факти, свързани с руската инвазия в Украйна, отколкото на измислици и лъжи – но значителен сегмент от населението едновременно вярва в истински и неверни разкази;  

  • Икономическите санкции намират подкрепа;

  • Подкрепата за демокрацията като система на управление остава безспорна в целия регион, подкрепата за правата на човека като обща концепция е решителна;

  • Доверието към медиите е важно за изграждането на устойчивост на обществото и укрепването на демокрациите.

За България по-специално се казва, че има забележимо придвижване към по-прозападни позиции  и през изминалата година, като подкрепата   за членство в НАТО се увеличава от 50% през 2022 г. на 58% през 2023 г. В същото време  завладяването на държавата води до ниско  доверие в публичните институции и медиите – и това ще е трудно да се промени в общество, податливо на  дезинформационни наративи.

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие  “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май  излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно.  Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере  такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”:  Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава  дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението  на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи   в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото. 

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

Неподадената декларация на Слави Трифонов и съдебният контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуция в Дневник с автор Лора Филева информира, че по повод неподадената декларация на Слави Трифонов и отказът на КПКОНПИ да реагира два състава на Административиня съд – София град са се произнесли с противоположни становища:

Съдия Вяра Русева: Информацията какви действия е предприела КПКОНПИ заради неподадената декларация на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът. Решението на АС-София 2

Съдия Диляна Николова: исканата информация е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията. Решението на АС София-град 1. За съжаление по данни на Сега КПКОНПИ отказва достъп до информация по това съдебно решение.

Междувременно Слави Трифонов бил разбрал, че законите са за всички и е заявил във фейсбук, че ще подаде декларация.

Отново да напомня – отмяната на втората съдебна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откакто в България има Закон за достъп до информация.

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.