Прессъобщение на Българския Хелзинкски комитет:
ВАС осъди лидера на пропутинската партия “Възраждане” за реч на омразата във фейсбук. Това е първото дело за реч на омразата от политик, което приключва с осъдителна присъда на последна инстанция.
Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди, че лидерът на пропутинската партия “Възраждане” Костадин Костадинов е упражнил тормоз и е използвал реч на омразата във “Фейсбук”, насочени срещу народния представител Даниел Лорер. Според съда Костадинов е сторил това както със свои публикации, така и чрез съзнателно бездействие спрямо последвалите подстрекателски и антисемитски коментари от негови последователи.
Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари.
В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.
В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото.
ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация.
Според съда разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със задължения и в определени случаи с ограничения или санкции, необходими за постигане на баланс в едно демократично общество. Свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите права, а напротив – следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита.
ВАС споделя виждането, че политикът Костадинов, собственик на профил в социалната мрежа, носи отговорност и за коментарите на стената: “Правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.”
Интересно е, че в решението няма нито една препратка към практиката на ЕСПЧ, макар че се споменава Конвенцията. Точно по този въпрос – отговорност на политик за коментари, съдържащи реч на омразата, има решение на ЕСПЧ по делото Санчес срещу Франция.
“Правилна е констатацията на АС – Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора – политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.”
В решението си ВАС приема, че публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни във “Фейсбук” профила на Костадинов, без той да предприема каквито и да е действия за премахването им. Поради това бяха потвърдени и задължителните предписания към Костадинов, според които той трябва да премахне дискриминационното съдържание и активно да модерира коментарите, съдържащи език на омраза.
По съображения за пълнота добавям препратка към решението по делото, водено от съдия Цариградска срещу ПИК.
Костадинов е първият политик осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, завършва публикацията си БХК.