С Oпределение №1061 от 1 август 2025 по адм. дело № 821/2025 г. на АССО е обявена нищожност на решение на СЕМ №РД-05- 70/15.07.2025 г. в частта му по т. 2, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I. Определението е влязло в сила на 22 август 2025.
На 4 ноември 2025 г. ВАС отменя Определението на АССО, което спря изпълнението на решението на СЕМ за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) и спира производството по делото, а също връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия (Определение 10917/4 ноември 2025).
СЕМ атакува Определението на АССО пред ВАС. с аргумент за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. СЕМ иска отмяна на обжалваното определение на АССО и произнасяне по съществото на спора, с което подадените жалби бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено. СЕМ иска и отвод на състава поради основателно съмнение в неутралността на съдебния състав по отношение на фактите и обстоятелствата.
На 13 февруари 2026 г. ВАС се произнася с Определение. Искането за отвод е отклонено. ВАС приема аргумента на СЕМ за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. Поради това определението на АССО е обезсилено относно спирането на изпълнението на решението, производството вече не е спряно, то се връща на АССО, който да го продължи. Определението на ВАС по административно дело № 11773/2025 г. е окончателно. То е подписано с особено мнение от съдия Мирослава Георгиева.
АССО обясняваше, че пред СЕМ има две висящи процедури за избор на генерален директор – едната открита през 2022, другата открита през 2025 г. Към момента СЕМ е успял да убеди ВАС, че решението за откриването на нова процедура не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от крайния акт по ЗРТ, който се подготвя. Но ако обжалването на новата процедура не я спира, предстои да се разбере как АССО ще се отнесе към висящността на двете процедури и законосъобразността на Решение № РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ за прекратяване на първата процедура за избор на генерален директор на БНТ от 2022 г. (Решение № РД-05-39/05.05.2022 г.) Изходът не е самоочевиден, както става ясно и от особеното мнение на съдия Георгиева.
Central European Media Enterprises Ltd. е основана през 1991 г. Има телевизионни програми в седем страни: България, Хърватия, Чехия, Румъния , Молдова, Словакия и Словения. Придобита е от PPF Group N.V. през октомври 2020 г. На сайта на bTV в рубриката За нас се казва: bTV Media Group e част от семейството на Central European Media Enterprises (CME), която е собственост на международната компания PPF Group. PPF оперира в 25 държави по света, като инвестира в сегменти като финанси, недвижими имоти, инженеринг и биотехнологии. В световен мащаб в PPF работят 135 000 души. Компанията притежава и оперира мобилните оператори 02 и Yettel на шест централноевропейски пазара, включително Yettel България у нас. Действителен собственик на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, е Рената Келнерова.
CME в България разполага със: bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, bTV Story, RING. Програмата bTV е политематична национална телевизионна програма, първата частна телевизия на България, основен източник на новини.
bWeb е онлайн присъствието на bTV Media Group, което включва bTV.bg, bTVPlus.bg, btvnovinite.bg, businessnovinite.bg, btvsport.bg, VOYO.BG, LadyZone.bg, Zodia.bg и Dalivali.bg.
bTV Radio Group включва пет радиостанции – bTV Radio, N-JOY, Jazz FM, Classic FM и Z-Rock.
Редакционните правила за новинарското съдържание на bTV би трябвало да са лесно достъпни. Интересът към редакционните правила се засилва в последния месец поради факта, че правилата имат отношение към освобождаването на водещата на сутрешния блок Мария Цънцарова.
2). Заедно с това се очаква медиите в групата да имат вътрешни етични и редакционни правила. На сайта е публикуван Кодекс за поведение на доставчиците, чийто предмет включва етични правила (конфликт на интереси, подкуп, корупция и др.), но не редакционни правила. На сайта в рубриката Реклама – Документация има и връзки към етични правила, свързани с търговската комуникация (в момента връзките са неработещи): Национални етични правила за реклама и търговска комуникация в Р България и Етични правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри.
3). В контекста на казаното единствените редакционни правила, които се откриват, са CME News & Current Affairs: General Guidelines for Editorial Work, правилата на компанията – майка, последно актуализирани през юни 2024 година. Не намирам връзка към тях на сайта на bTV, но би трябвало това да са редакционните правила, действащи за bTV, включително по случая Цънцарова. За съжаление няма публичност на практиката по прилагане на тези правила.
За сравнение – не по-различно е положението с Нова телевизия. На сайта има рубрика Етика, в която има правила за доставчиците, бизнес етика – но не и редакционни правила. Така е и на сайта на United Group. Манифестът на независимата журналистика в Сърбия е протестен акт, а не общовалидни редакционни правила.
Оставям открит въпросът за вътрешни редакционни правила в двете големи български медийни групи. Очаква се решение на СЕМ за действията на bTV по отношение на Мария Цънцарова, така че вероятно за целите на доклада ще се изследва наличието и прилагането на редакционни правила, относими към случая.
България е една от държавите, в които адвокатите не могат да рекламират дейността си. Това ще е минало, ако последните изменения в Закона за адвокатурата – между които отпадането на забраната адвокатите да рекламират дейността си – бъдат обнародвани и влезат в сила, съобщава Капитал.
Сега в закона е записано, че адвокатът има право да рекламира своята професионална дейност при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката. Рекламата трябва да съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност.
В Комисията за журналистическа етика постъпи сигнал от Съвета за електронни медии по случая с разкритията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Каква е тезата накратко: ГРУ (Главно разузнавателно управление) е централният орган на военното разузнаване на Русия, ГРУ има хакерско звено 29155, то използва външни връзки за разпространение на незаконно получена и вредяща информация, Диляна Гайтанджиева, българска журналистка, е тъкмо такава външна връзка.
СЕМ не е установил нарушение на Закона за радиото и телевизията от страна на БНТ, бТВ и Нова, но “доколкото преценката за съответствието с Етичния кодекс на българските медии е от компетентността на Комисията за журналистическа етика, медийният регулатор реши да сезира Комисията дали БНТ, бТВ и Нова са спазили Етичния кодекс на българските медии”, по-конкретно 1.1. Точност и 2.5.1. Дискриминация. Предложението е на Къдринка Къдринова, член на СЕМ от квотата на президента.
Комисията за журналистическа етика поиска становища от трите медии и получи такива само от търговските медии. БНТ не изпрати становище.
Съюзът на българските журналисти е потърсил за коментар Диляна Гайтанджиева, която е казала следното: „Благодаря на СЕМ, че защитава журналистическата етика и принципи. Търся правата си по съдебен път. А що се отнася до аргумента, че клеветите срещу мен са изречени от човек, участвал във филм, спечелил „Оскар“, и следователно те не трябва да се подлагат на съмнение, ще припомня, че и свързаните с „Ал Кайда“ в Сирия „Бели каски“ също взеха „Оскар“.“ Няма данни да е търсен за коментар Христо Грозев.
До този момент Комисията няма данни, че Гайтанджиева води дело по обсъждания въпрос. Това е важно, защото Етичната комисия не гледа жалби в случай, че по същия въпрос се води съдебно дело.
Никъде в решението не е записано че “твърденията на получили “Оскар” не трябва да се подлагат на съмнение“. Напротив, както всеки може да се убеди от решението, Комисията взема предвид както Оскара, така и множество аргументи и други източници.
Няма данни Гайтанджиева да е искала право на отговор и да й е било отказано.
През декември 2025 със свое решение правителството е утвърдило нови нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми: на БНТ – 1410 евро и на БНР – 353 евро.
Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г., съответно на БНТ и на БНР, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.
Взети са предвид ефектите от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г. По проектите на бюджети на БНТ и БНР е разчетена политика по доходите и са заложени средства за актуализиране на възнагражденията на членовете на управителните съвети на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.
Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 100 375 часа.
На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.
Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.
Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).
С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.
EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.
Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.
Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.
Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:
§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:
1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и
2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“
Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:
§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:
„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:
1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;
2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;
3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;
4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“
Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.
В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.
Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.
Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.
Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.
Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.
Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:
Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.
На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.
Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.
А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.
И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).
Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:
щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“
През 2022 г. в Народния театър имаше поредица от събития, започнали с протеста на Александър Морфов срещу присъствието на Велислава Кръстева (ДПС) едновременно в политиката и в театъра. Морфов беше дисциплинарно уволнен от директора Васил Василев, което доведе до реакции на актьори. Срещу участието в бТВ на един от тях – Камен Донев – директорът заведе наказателно дело за обида.
Три години по-късно СГС е оповестил окончателното решение по делото, но ето развитието на конфликта:
1
СРС на първа инстанция оправда Камен Донев за твърденията му в предаване на бТВ, включително “В театъра, в Народния театър, се появиха, станаха неща, които аз тука няма да споменавам, щото влизаме много в кухнята, които са недопустими. Сега, тези неща може и да не са, да нарушават правилата, административните правила, но те нарушават моралните и професионалните правила, които са се случили и само заради това аз съм убеден, че този човек, който в момента е директор там, трябва на момента просто да бъде сменен. Това е моето мнение, моето лично мнение и не искам да казвам тежки думи, но бих казал, че в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация, това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората”.
СРС: “Изразява се едно принципно становище на подсъдимия Донев, че „в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството”, което вътрешно убеждение и твърдение на подсъдимия по никакъв начин не е отправено към частния тъжител и по никакъв начин не може да бъде отнесено към него и с този израз по никакъв начин не може да бъдат засегнати честта и достойнството на когото и да е, вкл. и на частния тъжител Василев. Думата дори е използвана в множествено число, именно защото подсъдимия я е употребил принципно и най-общо за да илюстрира своето виждане, че с изкуство следва да се занимават достойни хора.
По отношение на използваните от подсъдимия думи и изрази „човечец“ и „не е читав човек”, най-общо може да бъде обобщено, че те представляват общи съждения, мнения и умозаключения, които не съдържат съставомерните признаци на престъплението „обида”. Те не могат да се възприемат като унизителни по своя характер, тъй като не са обективно неприлични, вулгарни или непристойни. Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като режисъор и директор. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.”
2
СГС изцяло потвърждава присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав:
“За да е налице обида, от обективна страна, деецът следва да е казал унизителни за пострадалия думи и изрази публично, като същите следва да носят белезите на непристойни, груби, вулгарни, цинични, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми, ценности и правила, в т.ч. и на поведение и същевременно да засягат чувството за лично достойнство на човек. Всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържание не покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази не съдържа горепосочените определения по отношение личността на тъжителя. В този смисъл и правната доктрина приема, че: „обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“ (проф. Иван Ненов).”
Съгласно член 29 от Регламент (ЕС( 20224/1083 (Европейски акт за свободата на медиите) регламентът се прилага от 8 август 2025 г., с изключение на чл.3, член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 17 и 28, които вече се прилагат, и чл.20, който ще се прилага отложено от 8 май 2027 г.
Изрично е записано, че регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Регламентът не се транспонира в националното законодателство, но това не означава, че националното законодателство не трябва да се подготви за прилагането на регламентите, когато е необходимо и уместно. Национални мерки се налагат за уточняване например на
органите, които прилагат регламента;
срокове;
санкции в случаи на неприлагане;
избор на опция при диспозитивни норми;
изключения, ограничения, дерогации;
процедури и изисквания към прилагането в специфичен контекст.
Целите на регламента са да защити медиите и журналистите от намеса, да постави под наблюдение медийния плурализъм и медийните концентрации, да установи справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, да защити медийното съдържание в платформите, да изиска от държавите да гарантират достъп до качествено медийно съдържание, да посочи стандартите за измерване на аудиториите.
За журналистите и медиите регламентът предвижда права, но и задължения. Във всеки случай регламентът ще остане само текст, ако не се прилага. И въпросът не е в това, че Съюзът ще санкционира държавите при неприлагане на правилата. Въпросът е да не се пропуска възможността, която регламентът създава, действайки пряко.
На 10 юли 2024 Унгария внесе жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС). Следим дело C-486/24 Hungary v Parliament and Council.
