Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.
*не може да се види, видеото не е достъпно повече.
Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.
Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.
Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.
Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.
За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.
Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No 157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.
По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) Има намеса в свободата на изразяване.
б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.
в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:
Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.
Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.
Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.
97. Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
КЗК разреши сделката Юнайтед Груп България/Булсатком точно преди година. Към решението на КЗК е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, според което в резултат на планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Делото пред ВАС е образувано по четири касационни жалби, подадени от „А1 България“; „Цетин България“ ЕАД; „Йеттел България“ ЕАД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Поддържа се, че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.
Според ВАС – по доклад на съдия Таня Дамянова – оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване. По-рано съдът е потвърдил и допуснатото незабавно изпълнение.
Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.
Проектът за решение получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП). “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти.
Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите.
Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов през последните 30 години те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” – “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.
Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.
Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.
Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.
Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.
В един от предпоследните работни дни от 2024 и.ф. главният прокурор и единствен кандидат за длъжността „главен прокурор“ Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд (ВАС) да извади съществена част от дейността на прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
В искане до Върховния административен съд (ВАС ) и.ф. главният прокурор и поискал произнасяне по 5 въпроса, като твърди, че е налице противоречие в практиката на съдилищата. Според него, постановленията на прокурорите за прекратяване на досъдебно производство, както и свързаните с т.нар. проверки не представляват „обществена информация“. Твърди, че съществува практика на ВАС в тази посока и че административните съдилища са се отклонили от тази практика. Смята, че тестът за „надделяващ обществен интерес“, регламентиран в ЗДОИ през 2008 г. не следва да се прилага спрямо посочените прокурорски постановления.
Сарафов […] всъщност е предприел реални стъпки за тълкувателно решение, чрез което да бъде покрита с булото на тайната и малкото информация за прокурорските разследвания и проверки, която обществото можеше да получи.
Служебното правителство първо предложи, а после свали скандален законопроект за промени в Закона за класифицираната информация (ЗККИ). След като проектът бе публикуван за обществено обсъждане на 2 януари със срок за консултации да началото на февруари и предизвика коментари и възмущение, в петък вечер текстът е бил свален от правителствения портал за обществени консултации.[…]
Самият текст предвижда нови сериозни правомощия на ДАНС, включително възможност да задейства процедура по предсрочно прекратяване на кметски мандати заради отказ на достъп до класифицирана информация, право да налага конфискации на вещи, с които е извършено административно нарушение, възможност за вечно засекретяване на информация до момента на унищожаването й, без обществото да има възможност да се запознае с нея и др.
Едно от най-скандалните нови правомощия на ДАНС беше идеята тя да може да сваля избрани кметове. В заключителните разпоредби на проекта се предвиждаше промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, според която пълномощията на избран кмет се прекратяват “при неподаване на документи за проучване за надеждност в двумесечен срок от встъпването в длъжност, при отказ за издаване или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация”.
Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.
През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.
След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.
През август 2022 г. ръководството на партия “Възраждане” оповестява списък с неправителствени организации и медии, които обяви за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. “Възраждане” и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти. Личните данни, вкл. ЕГН, на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии остават видими на сайта на партията от 11 август 2022 г. до януари 2023 г. – като “се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, “завладяна държава”, “злокобна фондация””, пише Сега.
В резултат санкция няма, има само препоръка да се спазват разпоредбите на GDPR. Решението още не е публикувано, Сега са стигнали до проекта.
В края на годината става ясно, че Съюзът на съдиите в България (ССБ) обжалва изричния отказ на Министерството на правосъдието (МП) да бъде представена информация за начина на формиране и дейността на работната група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт.
Съюзът на съдиите в България научава от медиите и от публикувана на сайта на МП официална информация за формирането на нова работна група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт със срок на дейност 30.11.2024 г., пише Дневник. За пръв път в последните десетилетия такава работна група е сформирана без участието на ССБ, който се явява най-старата и представителна професионална организация на съдиите в страната.
ССБ е поискал от Министерството на правосъдието информация за критериите, по които са подбрани участниците в същата работна група, копия от съответните заповеди и от представените становища в хода на дейността ѝ. МП издава отказ за представяне на исканата информация, под претекст, че същата имала вътрешнослужебен характер и била част от предварителната дейност по подготовка на проекта на законодателни предложения. ССБ обжалва отказа пред Административен съд – София град. Според жалбата “Прозрачността на законодателния процес е основен принцип и предполага свободен достъп до цялата налична обществена информация“. Посочена е категорична практика в тази посока на Върховния административен съд, формирана по приложението на ЗДОИ, и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по законодателния акт на ЕС за достъп до официални документи – Регламент 1049/2001. Чрез позоваване на СЕС, в жалбата се подчертава: “С оглед този засилен принцип на прозрачност, общи презумпции за неогласяване на подготвителни документи може да има само за конкретно определени документи, свързани с административно или съдебно производство, но никога за законодателния процес”.
Мария Павлова е служебен министър от април т.г. Завършила Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1996 г. Работила е като заместник на главния прокурор непоследствено преди назначаването й за служебен министър на правосъдието.
Съюзът на съдиите в България е независима доброволна професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействуваща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси и за укрепване на престижа на съдилищата в България (чл.1 от Устава).
