Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.
Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.
Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).
С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.
EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.
Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.
Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.
Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:
§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:
1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и
2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“
Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:
§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:
„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:
1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;
2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;
3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;
4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“
Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.
В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.
Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.
Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.
Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.
Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.
Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:
Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.
На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.
Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.
А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.
И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).
Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:
щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“
През 2022 г. в Народния театър имаше поредица от събития, започнали с протеста на Александър Морфов срещу присъствието на Велислава Кръстева (ДПС) едновременно в политиката и в театъра. Морфов беше дисциплинарно уволнен от директора Васил Василев, което доведе до реакции на актьори. Срещу участието в бТВ на един от тях – Камен Донев – директорът заведе наказателно дело за обида.
Три години по-късно СГС е оповестил окончателното решение по делото, но ето развитието на конфликта:
1
СРС на първа инстанция оправда Камен Донев за твърденията му в предаване на бТВ, включително “В театъра, в Народния театър, се появиха, станаха неща, които аз тука няма да споменавам, щото влизаме много в кухнята, които са недопустими. Сега, тези неща може и да не са, да нарушават правилата, административните правила, но те нарушават моралните и професионалните правила, които са се случили и само заради това аз съм убеден, че този човек, който в момента е директор там, трябва на момента просто да бъде сменен. Това е моето мнение, моето лично мнение и не искам да казвам тежки думи, но бих казал, че в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация, това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората”.
СРС: “Изразява се едно принципно становище на подсъдимия Донев, че „в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството”, което вътрешно убеждение и твърдение на подсъдимия по никакъв начин не е отправено към частния тъжител и по никакъв начин не може да бъде отнесено към него и с този израз по никакъв начин не може да бъдат засегнати честта и достойнството на когото и да е, вкл. и на частния тъжител Василев. Думата дори е използвана в множествено число, именно защото подсъдимия я е употребил принципно и най-общо за да илюстрира своето виждане, че с изкуство следва да се занимават достойни хора.
По отношение на използваните от подсъдимия думи и изрази „човечец“ и „не е читав човек”, най-общо може да бъде обобщено, че те представляват общи съждения, мнения и умозаключения, които не съдържат съставомерните признаци на престъплението „обида”. Те не могат да се възприемат като унизителни по своя характер, тъй като не са обективно неприлични, вулгарни или непристойни. Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като режисъор и директор. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.”
2
СГС изцяло потвърждава присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав:
“За да е налице обида, от обективна страна, деецът следва да е казал унизителни за пострадалия думи и изрази публично, като същите следва да носят белезите на непристойни, груби, вулгарни, цинични, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми, ценности и правила, в т.ч. и на поведение и същевременно да засягат чувството за лично достойнство на човек. Всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържание не покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази не съдържа горепосочените определения по отношение личността на тъжителя. В този смисъл и правната доктрина приема, че: „обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“ (проф. Иван Ненов).”
Съгласно член 29 от Регламент (ЕС( 20224/1083 (Европейски акт за свободата на медиите) регламентът се прилага от 8 август 2025 г., с изключение на чл.3, член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 17 и 28, които вече се прилагат, и чл.20, който ще се прилага отложено от 8 май 2027 г.
Изрично е записано, че регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Регламентът не се транспонира в националното законодателство, но това не означава, че националното законодателство не трябва да се подготви за прилагането на регламентите, когато е необходимо и уместно. Национални мерки се налагат за уточняване например на
органите, които прилагат регламента;
срокове;
санкции в случаи на неприлагане;
избор на опция при диспозитивни норми;
изключения, ограничения, дерогации;
процедури и изисквания към прилагането в специфичен контекст.
Целите на регламента са да защити медиите и журналистите от намеса, да постави под наблюдение медийния плурализъм и медийните концентрации, да установи справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, да защити медийното съдържание в платформите, да изиска от държавите да гарантират достъп до качествено медийно съдържание, да посочи стандартите за измерване на аудиториите.
За журналистите и медиите регламентът предвижда права, но и задължения. Във всеки случай регламентът ще остане само текст, ако не се прилага. И въпросът не е в това, че Съюзът ще санкционира държавите при неприлагане на правилата. Въпросът е да не се пропуска възможността, която регламентът създава, действайки пряко.
На 10 юли 2024 Унгария внесе жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС). Следим дело C-486/24 Hungary v Parliament and Council.
Новини от съда във връзка с очаквания избор на генерален директор на БНТ:
С Определение № 1059/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 814 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) отменя като незаконосъобразно Решение №РД -05-69/ 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии в частта му по т. 2 , с което се разпорежда предварително изпълнение на решениетои спира допуснатото предварителното изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение №РД-05-39/05.05.2022г. на СЕМ до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т.2 от Решение №РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ, с което е разпоредено предварително изпълнение на т.1 от същото решение, на основание чл.60 от АПК.
С Определение № 1060/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 815 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I – като дори и да не беше нищожно, според съда решението е незаконосъобразно на основанията за незаконосъобразност на решението за предварително изпълнение по Определение 1059 на АССО.
СЕМ смята, че прекратяването на процедурата е предмет на продължително съдебно оспорване, довело до над тригодишен институционален застой и че от особено важен обществен интерес е възлагането на управлението на националния обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги да бъде направено въз основа на нова актуална концепция за управление, в рамките на нов мандат, което може да се случи само след прекратяване на обявената през 2022 г. процедура.
Съдът е споделил аргументите на жалбоподателката Ирина Величкова, в частност че е очевидно, че целта на разпореденото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата, започнала през 2022г., за избор на генерален директор на БНТ, е нелегитимна , а именно – да се прегради пътя за упражняване на правото на защита на участниците в конкурса чрез евентуално обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса.
Според АССО правилно жалбоподателката Величкова изтъква, че от анализа на процесното решение може да се направи обоснован извод, че е налице шиканьозно използване на института на предварителното изпълнение от страна на административния орган, което има за цел да ограничи и накърни правото й на защита като участник в конкурсната процедура, с оглед евентуалното обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса за избор на генерален директор на БНТ.
Определенията подлежат на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването.
Контекст:
На 15 юли 2025 СЕМ взе решения за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ поради липса на избран ГД и в съответствие с решението на ВАС – в режим на предварително изпълнение, и за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение. Мотивите за предварителното изпълнение: особено важни обществени интереси; да се предотврати възможността изпълнението на всеки от актовете да се затрудни сериозно в случай на оспорването му – поради злоупотреба с процесуални права от заинтересовани лица.
Политикът е известен още като депутат, магистрат и медиен магнат.
Свързването на Делян Пеевски с медии беше оспорвано, докато най-накрая потвърждението дойде от него (“чадър над престъпници в моите вестници“).
Обратно, свързването му с практикуването на юридическата професия беше твърдяно и сочено като основание за светкавичната му кариера до шеф на ДАНС.
Журналистът Росен Босев потърси по реда на ЗДОИ данни. Наложи се да се стигне до Върховния административен съд – за да се получи известна яснота за измеренията на дейността на Пеевски като магистрат.
на Административен съд, София – град (май 2014, съдия Вяра Русева) количествена информация за дейността на Пеевски в следствието не е обществена информация. От публикация на вестник Капитал се разбира още, че решението на съдия Русева не е единичен случай. Аналогично е и решението на съдия Галин Несторов по друго дело и друг отказ – на градския прокурор на София Христо Динев да предостави информация за делата на Пеевски: било възможно
“създадената погрешна представа да доведе до накърняване на личния авторитет и да повлияе на възможността на магистрата в бъдеще да изпълнява независимо и почтено правомощията, предоставени му по закон. Тук не се касае единствено и само за личността на лицето П., а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество. Прилагането на закона на такъв принцип е в противоречие с неговата цел и го изкривява в степен да не бъде прилаган еднакво и предвидимо за всички български граждани и в частност по отношение на магистратите. Това означава от правен законът да се превърне в репресивен инструмент, което е юридически nonsense (абсурд)”.
на ВАС (май 2015 г.) гражданите имат право да си съставят мнение за дейността на Пеевски на базата на исканите данни. Предоставената информация в изпълнение на решението гласи:
“Брой на досъдебните производства и следствени дела, които са били разпределени на г-н Делян Славчев Пеевски: 0,
Брой изготвени от г-н Делян Славчев Пеевски обвинителни заключения, заключения с мнения за прекратяване и заключения с мнения за спиране – 0;
Брой извършени от г-н Делян Славчев Пеевски следствени поръчки и проверки: 0.”
И данните са важни, но и как съдът балансира правото на информация с правото на защита на личния живот – също. Има смисъл решенията да се прочетат – и гражданите да си съставят мнение и за аргументите в тях.
Още повече, съдия Галин Несторов след произнасянето на ВАС по аналогичното дело коментира несъгласието си с решението, довело до огласяване на трите нули:
“При цялото уважение към горната инстанция обаче по вътрешно убеждение не споделям мотивите на това решение за наличието на надделяващ обществен интерес по идентичния казус, още повече че решението е инцидентно и предстои формиране на установена практика по сходни казуси.”
След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков (2019 – 2022) Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избор.
Този ход беше обжалван и окончателното решение на ВАС беше оповестено три години по-късно, през юни 2025 г. Предвид констатирани пороци процедурата се връща в СЕМ от фазата гласуване на всеки един от кандидатите, като членовете на СЕМ не могат да гласуват въздържал се, а само за и против.
Днес в съответствие с диспозитива на решението на ВАС всеки член на СЕМ мотивирано гласува за всекиго от кандидатите със за или против, като 1 глас за получи Емил Кошлуков (Галина Георгиева) и 2 гласа за получи Венелин Петков (Пролет Велкова, Симона Велева). Останалите членове на СЕМ (Наплатанова, Къдринова) не дадоха глас за. Аргументът на Наплатанова през 2022 защо няма да гласува за Венелин Петков (за да не остави впечатление, че е гласувала емоционално) сега отсъстваше – Наплатанова можеше да гласува рационално за Венелин Петков, но нищо такова не се случи. Очаквано до избор не се стигна.
СЕМ не остави следващия ход за следващо заседание, а обяви решението за прекратяване на процедурата поради липса на избран генерален директор на три поредни заседания и гласува предварително изпълнение, след което премина към решение за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение.
Днес, 15.07.2025 г., на свое заседание, Съветът за електронни медии, в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, обяви процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кандидатите могат да подават документи до 12 септември 2025 г. Оповестяването на допуснатите лица до процедурата е до 2 октомври 2025 г. Обявяването на допуснатите до изслушване кандидати е до 9 октомври 2025 г. , следват изслушвания. Изборът на нов генерален директор ще се състои на 16 октомври 2025 г.
Някои медии излизат със заглавия СЕМ не избра, други – СЕМ открива нова процедура, трети – Кошлуков остава.
Всички са прави. Кошлуков остава – рано е да се каже дали до 16 октомври.
След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.
Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.
Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.
Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.
В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”
Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).
Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.
Член 14
Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.
*
Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.
При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението Batchelor / ЕК държавите са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата може в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.
В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.
4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:
Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.
В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.
През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.
Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.
Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.
