Tag Archives: BG Law Making

Достъп до информация: Кметът на Стара Загора да предостави информация за работещите пенсионери в общината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.

В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:

Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?

Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?

Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?

Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.

Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.)  по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.

Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.  Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.

РЕШЕНИЕ на Административен съд – Стара Загора

Нов участник на политическата сцена: информационен дефицит и еднопосочна комуникация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Започва предизборната кампания, завесата пред новата политическа сила на Румен Радев се вдига. Първата изява на водача на листата в Пловдив Владимир Николов разкрива по-специално профила на хората от залите, които се готвят да поемат управлението на спорта, при това не от парламента, а от изпълнителната власт. “В крайна сметка те са си изкарали парите с труд – много труд и пот на челото. Не ме е засегнало, по-скоро ми стана смешно, че хора, които може би не са се събличали дори в час по физическо, си позволяват да дават оценки на хора като Петър Стойчев, Данчо Йовчев или Ивет Горанова, което е някак нелепо.”

Не е необходимо да си се събличал, за да имаш мнение като гражданин за кандидатите за народни представители. Ако нещо е нелепо, това е да се отговаря неопределено, че “не сме в състояние да делим българите на леви и десни” и “ние не трябва да делим на изток и на запад” , “България да има мнение, а не да правим, каквото каже Меркел”.

Аз съм от хората, които си купиха книгата на Владо Николов за пътя му във волейбола. Книгата успя да ми продаде, сега се опитва да ми продаде политически продукт. Не е същото.

Кампанията започва със съществен информационен дефицит – и точно поради това заслужава отбелязване еднопосочната комуникация. След Борисов от джипа и Станислав Трифонов от дивана, засега и Радев отбягва ситуации, в които може да бъде питан, критикуван, атакуван за липса на информация и ясно определени позиции. Очевидно ще пази поведението си от президентския период – с идея да пази и рейтинга си от този период. Дори от представянето на програмата на Прогресивна България не се научи много повече – освен че: „Без демонтаж на завладелия България олигархичен модел всякакви следващи управленски конфигурации и техните икономически и социални политики ще попадат отново и отново в плен на олигархията и ще бъдат обречени на провал“.

Олигархия, демонтаж, “и на изток, и на запад” – кампанията започва. С мечтата за лидерски дебати, каквито никой не вярва, че ще видим и сега. Както призова писателят Александър Шпатов, нека избирателите да санкционират тези, които отказват да говорят.

Достъп до информация: технологиите за кибернаблюдение са от обществена значимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съобщение на Програма Достъп до информация се казва, че Административен съд София-град отменя частично решение на министъра на икономиката и индустрията, с което е отказан достъп до подробна информация за износ на изделия за кибернаблюдение от България.

Със заявление за достъп до обществена информация журналистката Мария Черешева иска копия от всички разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт на изделия за кибернаблюдение – включително номера на разрешенията, количествата, стойността, държавите-получатели, имената на износителите, вида и произхода на продуктите, както и информация за крайния потребител.

Министерството е предоставило само обобщени данни по години – брой разрешения, обща стойност и държави на местоназначение – но не и поисканите конкретни документи и подробности. Голяма част от държавите, купили изделия за кибернаблюдение, не са част от установените демокрации и за не малко от тях съществуват съмнения за нарушаване на правата на човека.

Съдия Зорница Дойчинова приема, че решението е незаконосъобразно, тъй като в него липсват ясни мотиви защо се отказва достъп до конкретната информация. Администрацията формално е предоставила част от данните, но реално е отказала достъп до основната поисканa информация, без да посочи конкретно правно основание за това.

В друго дело с подобен предмет, водено от Зак Кембъл, изследовател на Хюман райтс уоч (Human Rights Watch), подкрепено от ПДИ, съдът също застава на страната на заявителя и отмени немотивирания отказ на Министерството на икономиката и индустрията.

Бъдещето на музикалните състави на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебният министър на културата Найден Тодоров е провел разговор с генералния директор на БНР за съдбата на музикалните състави на общественото радио. Проблемът е в ниското заплащане на музикантите и в по-широк план – несигурността, произтичаща от недостатъчното финансиране на Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на БНР. Съставите временно са спрели концертна дейност.

Според информацията от сайта на БНР министърът е предложил решение. На среща в НС, инициирана от депутата от ПП – ДБ Манол Пейков, министър Тодоров е подчертал, че “най-доброто решение, което успява да неутрализира минусите на останалите решения, е създаването на второстепенен разпоредител към БНР – културен институт. Един или няколко, това вече е решение на ръководството на радиото. Съставите на радиото да бъдат самостоятелна юридическа единица със собствен бюджет по бюджетна програма, която да бъде гласувана ежегодно заедно с бюджета на БНР от парламента на Република България”. 

На срещата е договорено да бъде създадена работна група, която да обсъди параметрите на законовите промени. Според министъра “Това на практика може да стане още в началото на живота на следващия парламент, в момента, в който бъде създадена Комисия по култура. Ние дотогава ще сме готови с проект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и след неговото гласуване в Комисията по култура той може да влезе в пленарна зала, и на практика за две до три седмици да се приключи цялата драма. Това, което е много важно обаче, е тази промяна да се случи преди приемането на бюджета за 2026 година, за да може да има ефект веднага”. 

Окончателно: Лорер осъди Костадинов за реч на омразата във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Българския Хелзинкски комитет:

ВАС осъди лидера на пропутинската партия “Възраждане” за реч на омразата във фейсбук. Това е първото дело за реч на омразата от политик, което приключва с осъдителна присъда на последна инстанция. 

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди, че лидерът на пропутинската партия “Възраждане” Костадин Костадинов е упражнил тормоз и е използвал реч на омразата във “Фейсбук”, насочени срещу народния представител Даниел Лорер. Според съда Костадинов е сторил това както със свои публикации, така и чрез съзнателно бездействие спрямо последвалите подстрекателски и антисемитски коментари от негови последователи. 

Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари. 

В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.

В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. 

ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация. 

Според съда разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със задължения и в определени случаи с ограничения или санкции, необходими за постигане на баланс в едно демократично общество. Свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите права, а напротив – следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита.

ВАС споделя виждането, че политикът Костадинов, собственик на профил в социалната мрежа, носи отговорност и за коментарите на стената: “Правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.”

Интересно е, че в решението няма нито една препратка към практиката на ЕСПЧ, макар че се споменава Конвенцията. Точно по този въпрос – отговорност на политик за коментари, съдържащи реч на омразата, има решение на ЕСПЧ по делото Санчес срещу Франция.

“Правилна е констатацията на АС – Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора – политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.”

В решението си ВАС приема, че публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни във “Фейсбук” профила на Костадинов, без той да предприема каквито и да е действия за премахването им. Поради това бяха потвърдени и задължителните предписания към Костадинов, според които той трябва да премахне дискриминационното съдържание и активно да модерира коментарите, съдържащи език на омраза.

По съображения за пълнота добавям препратка към решението по делото, водено от съдия Цариградска срещу ПИК.

Костадинов е първият политик осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, завършва публикацията си БХК.

Аудиовидео Орфей: печалната съдба на държавната собственост върху 30 дка в центъра на София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 1982 г. Министерският съвет дава сградите на бившата фабрика за капачки Победа на Комитета за култура (сегашното Министерство на културата). Комитетът пък ги дава на предшествениците на “Аудиовидео Орфей” – “Българско видео”. С друга заповед две години след това е разпоредено стопанисването на сградите да се осъществява от киностудиото. Става дума за студио върху голям терен на бул. “Самоков” 60 в един от най-скъпите столични квартали – “Изгрев”.

През годините Аудиовидео Орфей ту влиза, ту илиза от забранителния списък за приватизация. И продължава да остава привлекателно, както се вижда от описанието тук.

Преди известно време се появиха сигнали, че Министерството на културата губи земята – докато в последна сметка преди дни Медиапул публикува иинформация за активите на Аудиовидео Орфей под заглавие “Да загубиш имот за 75 млн. евро – нов жилищен комплекс може да изникне на държавен терен в Изгрев“.

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”

Европейски център за демократична устойчивост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На последното заседание на Съвета по общи въпроси е поставено началото на дейността на европейския център за демократична устойчивост. Центърът е част от инициативата европейски щит за демокрацията. Новата структура ще служи като доброволен стратегически център за сътрудничество между държавите членки. Европейската комисия предоставя административна и оперативна подкрепа на центъра чрез секретариат. Центърът ще сътрудничи със системата за бързо предупреждение, управлявана от Европейската служба за външна дейност, и ще бъде свързващо звено между съществуващите мрежи и структури.

Инициативата ще бъде осъществена с практически проекти за изграждане на капацитет. Центърът ще работи за преодоляване на фрагментацията на усилията по превенция, откриване, анализ и реакция на заплахите за информационното пространство като свърже съществуващите мрежи и структури и им помогне да разгърнат пълния си потенциал.

Приоритетите в работата на Центъра за демократична устойчивост през първата година включват:

  • Разработване на инструменти в подкрепа на устойчивостта на изборите,
  • Подробен план на равнище ЕС за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и дезинформацията,
  • Създаване на платформа на заинтересованите страни за обмен на знания и идеи за работа с държавите членки,
  • Насърчаване на изграждането на капацитет и взаимното обучение, включително споделяне на експертен опит и добри практики,
  • Определяне на възможности за сътрудничество със страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство,
  • Проучване на различни модели за включване на гражданите в усилията за защита на демокрацията.

Комисията, с участието на Европейската служба за външна дейност, ще подкрепя дейностите на центъра.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и на уебсайта на европейския център за демократична устойчивост.

СЕМ изслуша кандидатите и избра Милена Милотинова за генерален директор на БНТ, Кошлуков обжалва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2026 г. Съветът за електронни медии проведе изслушване на кандидатите, подали молби за участие в процедурата за генерален директор на БНТ.

Сашо Йовков не се яви и е направил изявление, че ще обжалва. Явиха се Емил Кошлуков, Невена Андонова, Милена Милотинова и Свилена Димитрова, правилата за изслушване бяха обявени продварително. Изслушването се предаваше пряко по БНТ2.

На 20 февруари от 11 часа е проведено гласуване, с три гласа (необходимо обикновено мнозинство) е избрана Милена Милотинова – това са гласовете на посочените от президента Радев Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова и на избраната от парламента Симона Велева. Останалите членове на парламентарната квота са гласували против.

Същият ден в Административния съд София – Област е постъпила жалба от Емил Кошлуков срещу решението на Съвета за електронни медии (СЕМ) за избор на Милена Милотинова за генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. По жалбата е образувано дело и на случаен принцип е определен докладчик от състава на съда, пише още в съобщението.

Доколкото актът за откриване на процедурата беше обявен за необжалваем, тъй като проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ – това е именно актът за определяне на Милена Милотинова за генерален директор – сега предстои въпросният цялостен контрол за законосъобразност.

Кошлуков иска спиране на решението за избор на Милотинова, във връзка с което интригата е кой ще е обитателят на кабинета на генералния директор, докато тече делото. И, разбира се, в последна сметка: има ли законосъобразен избор.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.