Tag Archives: BG Law Making

ПП Възраждане отново внасят Закон за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мотивите:

Законопроектът

Законът на Путин за сравнение

ЕСПЧ, според чието решение руският закон противоречи на ЕКПЧ – следователно и българският

Путинистки, мракобесен, закон за гражданската смърт – това са квалификациите в медиите. Журналисти са си направили труда да покажат, че ПП Възраждане и съпругата на Костадинов попадат в обхвата на чуждустранните агенти.

И молба към администрацията на парламента – изисквайте изпълнение на правилника на НС:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; […]

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

2

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно  управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

3

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

4

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

 В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

5

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok  не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

6

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

7

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

ЕСПЧ: Босев срещу България: нарушение на чл.6§1 и чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добра новина за журналиста Росен Босев. Точно пет години след присъдата на СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4669/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”. И повече от девет години след самото участие.

Европейският съд за правата на човека днес оповести решението по делото Босев срещу България. Добра новина за Росен, лоша оценка за българското правосъдие, по-точно за възможността присъдата да произнася om състав, председателстван от Петя Крънчева, герой на критичните публикации на Капитал с автор Росен Босев.

Фактите

Историята започва със Стоян Мавродиев, тогава шеф на Комисията за финансов надзор. Дневник пише, че Мавродиев е призован да се яви като свидетел по дело за изпиране на пари от наркотрафик. КФН намира основания да налага гигантски глоби на Икономедия, В предаване на Нова телевизия (2015 г.) Росен Босев казва, освен другото, че Мавродиев използва институцията, която управлява, за да репресира Капитал и Дневник. Мавродиев го съди за клевета.

Делото стига до СГС и Босев подава молба за отвод на председателката на състава Петя Крънчева, с мотива, че в миналото е написал и публикувал няколко статии в пресата, в които е критикувал работата й като съдия и заместник-председател на Софийски градски съд и е поставил под въпрос нейната почтеност като съдия. Молбата е отхвърлена. Босев е осъден. Подава молба до прокурора за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата, като приема, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е опорочено от сериозен порок, отхвърля това искане. Босев подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото на справедлив процес, свободата на изразяване и липсата на ефективни правни средства за защита пред национален орган.

Съдът

Съдът отбелязва, че разглежданите статии са написани от жалбоподателя в качеството му на журналист, специализиран в областта на съдебната дейност, и че са публикувани между 2012 г. и 2015 г. (параграф 20 по-горе), т.е. няколко години преди въпросното дело да бъде заведено пред Софийския градски съд. Следователно не става въпрос за умишлен опит от страна на жалбоподателя да дисквалифицира съдия П. К. от разглеждането на наказателното му дело чрез злонамерена медийна кампания, съпътстваща разглеждането на наказателното му дело.  Що се отнася до съдържанието на статиите, следва да се отбележи, че в тях изрично е спомената съдия П.К. и че нейните професионални качества и почтеност са силно поставени под въпрос.

Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна може ясно да породи обективно обосновани опасения относно съответствието на процедурата с принципа, че никой не може да бъде съдия по свое собствено дело и следователно по отношение на безпристрастността на съда.

С оглед на гореизложеното и след разглеждане на фактите по делото в съответствие със субективните и обективни подходи, изложени в практиката му, Съдът заключава, че образуването на Софийски градски съд не представлява “безпристрастен съд” по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията. Нарушение на чл.6 §1.

По чл.10 Съдът прилага теста за пропорционалност и намира, че има намеса, че тя е предвидена в закона и има легитимна цел да защити правата на другите. Следващият въпрос е дали намесата е необходима в едно демократично общество. Не.

Съдът взема предвид фактори като справедливост на производството и процесуални гаранции, предоставени на жалбоподателя. Самият факт, че съставът на Софийски градски съд, който е изслушал и отхвърлил жалбата на жалбоподателя на последна инстанция, не е “безпристрастен съд” по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията поради участието на съдия Петя Крънчева, показва, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, защитено от член 10 от Конвенцията, не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол. Нарушение на чл.10.

Какво следва

Налага ли се справедливостта за журналистиката да минава през решение на Съда в Страсбург?

За какво са ни всичките тези съдилища, щом ограничаването на правото на свобода на изразяване не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол?

Независимата журналистика, както и по принцип опорите на демокрацията, са невъзможни без върховенство на правото. Труизъм – но казусът е показателен. В допълнение от решението научаваме, че от 2021 г. (осъденият) Росен Босев вече не е в Капитал.

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет,  важна е забраната на рекламата на хазартни игри  „в радио -и телевизионни програми“ и  „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн.  Рекламата на хазарт   е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн.  Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК):   „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;  бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция  в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии.  Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“  включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта  социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне?  В  Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс,  социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично   нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно.  Забраната за реклама на хазарт е логично да  се отнася  до медийното  съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за  реклама на хазартни игри  (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства– тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като    „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност  и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои  сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
  2. В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
  3. В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
    “4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
  4. В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
  5. Създават се нови ал. 4 и 5:
    “(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
    (5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
  6. Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

  1. Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
    “Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
  2. В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
  3. В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

  1. […]
  2. разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
  3. Ал. 6 се изменя така:
    (6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

  1. Точка 23 се изменя така:
    „23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
  2. Създава се нова т. 24:
    „24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите


Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

*

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Министър Калин Стоянов v BIRD.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов съди двама журналисти от разследващия сайт Bird.bg за публикации, които свързват Калин Стоянов с Мартин Божанов – Нотариуса, тоест с мрежи за влияние. Претенцията е за 65 000 лева.

По този повод в своя декларация АЕЖ призовават за мерки и искат оставката на Калин Стоянов.

Намираме за недопустимо министърът на вътрешните работи да се опитва да заглуши работата на разследващи журналисти, прибягвайки до съдебен тормоз в момент, в който както съмненията за корупция в МВР, така и проблемите със зачестяващите дела шамари, представляват теми от висок и легитимен обществен интерес. Настояваме Стоянов да подаде оставката си и отново призоваваме министъра на правосъдието Мария Павлова да доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти.

По-нататък се припомня и разпространената кореспонденция на Димитър Стоянов с негов източник:

АЕЖ-България се запозна в детайли с иска на Калин Стоянов срещу колегите ни Чобанов и Стоянов и категорично е на мнение, че заведената молба носи характеристиките на дело шамар. Министърът претендира, че изложените в материалите публикации твърдения и факти излизат извън пределите на свободата на словото и засягат достойнството и авторитета му, което “в случая е от особено значение” заради заемания от него висш държавен пост. Претенцията на ищеца е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която неприкосновеността на политиците се ползва от по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика. (Лингенс срещу Австрия, 1986). 

Нещо повече, в иска Стоянов възразява срещу използването на анонимни източници от страна на авторите на BIRD.bg, което е не само е тяхно право, но и отговорност в случаи, в които осветяването им би застрашило сигурността на информаторите им. В казуса около убийството на Нотариуса има достатъчно силни аргументи в подкрепа на тази теза.

Не на последно място, BIRD съобщиха за съдебните претенции на министъра на вътрешните работи в деня, в който Димитър Стоянов беше извикан на разпит на прокуратурата като свидетел по досъдебно производство за издаване на класифицирана информация. Това е пореден епизод от пълномащабната атака на държавни институции и фигури от криминалния свят срещу журналистите от BIRD, след като през 2023 г. прокуратурата достигнала до безпрецедентно публикуване на служебната комуникация на Димитър Стоянов с негов източник.

Още тогава призовахме категорично тормозът да спре, но вместо това виждаме точно обратното – нарастващ брой на SLAPP дела, като в редиците на ищците до личности от ъндърграунда вече се нареди и ръководителят на силовото министерство. Отново ставаме свидетели на това как вместо да защитават обществения интерес и да разследват престъпления, МВР и прокуратурата действат като бухалки срещу малкото останали критични гласове, които де факто вършат тяхната работа – разследващите журналисти. Намираме това за напълно неприемливо и призоваваме Калин Стоянов да напусне поста си.

АЕЖ-България ще окаже пълна подкрепа на своите колеги, включително и чрез правна помощ при нужда и ще уведоми всичките си международни партньори са поредното грубо посегателство над свободата на изразяване у нас.

Анти – SLAPP  директивата е приета, изготвен е анти –  SLAPP закон (изменение на ГПК), който предстои   да бъде публикуван за обществено обсъждане.

НС отхвърли предложението за забрана на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, ПП – ДБ и ДПС отхвърли предложение за промени в Закона за хазарта за забрана на рекламата на хазартните игри.

Вносителите от Възраждане са предложили забрана и на пряката, и на непряката реклама, като в срок от две години се забрани непряката реклама на спортни мероприятия, което според вносителите ще освободи спортните клубове от грижата да осигуряват спонсорство от организатори на хазарт.

Тезата на опозицията е, че предложението за забрана е отхвърлено, защото мнозинството не иска да загуби благоприятното си медийно отразяване. А – наистина – защо забраната е отхвърлена? Не е ли ясно какво показва балансът между да има и да няма повсеместна реклама на хазарта?

Дневник

Сега

Прокуратурата атакува избора на Петър Илиев за доцент в Тракийския университет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прокуратурата атакува избора на Петър Илиев за доцент – За истината и Сега следят сюжета с почетния консул на Барбадос и преподавател в ЮФ на СУ Петър Илиев, който беше уличен в използване на части от книгата „Парламентарен контрол“ на доц. Наталия Киселова и напусна Софийския университет по взаимно съгласие, избягвайки дисциплинарно уволнение, но въпреки тези разкрития е избран за доцент в Тракийския университет в Стара Загора.

Това е същият Петър Илиев, когото Слави Трифонов номинира за вицепремиер и министър на вътрешните работи в проектокабинета на „Има такъв народ“ през 2021 г. и който в едно удивително тв интервю заяви всякакви неща, включително че е печелил дела пред Конституционния съд.

Новината: прокурорът от Окръжната прокуратура в Стара Загора Петя Драганова е внесла протест в Административния съд – Стара Загора срещу решение на Факултетния съвет на Стопанския факултет в Тракийския университет за избора на Петър Илиев и назначаването му като доцент по публично право. Очаква се решението на АС Стара Загора.

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.