Tag Archives: BG Law Making

Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година по-късно ето какво стана с обвиненията за всяване на паника:  след като през септември 2020 съдът върна за доразследване делото срещу проф. Стоименова – сега Сербезова – за нейните предупреждения срещу недостига на лекарства, през октомври 2020 прокуратурата повдигна нови обвинения, окачествени от Фармацевтичния съюз като репресия срещу правото на свободно изразяване на експертно мнение.

През март 2021 съдът констатира липса на престъпление. Мотивите още не са достъпни в системата на СРС. Решението не е окончателно, така че тази форма на тормоз би могла и да продължи.

#КОЙ спря БНР: съдебната сага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

  • СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
  • Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
  • Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
  • Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
  • събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

  • никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
  • задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
  • не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
  • Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

  • установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
  • установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
  • установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
  • установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
  • установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

  • първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
  • после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
  • после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
  • после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
  • а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.

 

Конституционен съд: дистанционното участие по електронен път в работата на НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КС разгледа в закрито заседание на 16 март 2021 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев, и прие Решение на КС  №2/2021 г. 

Делото е образувано по искане на 54 народни представители  за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID–19.

Тезата в искането: решението противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от Народното събрание. 

Обратната теза:

  • оспореното решение урежда въпроси, които не са намерили разрешение в ПОДНС, какъвто е случаят, свързан с невъзможност народните представители физически да присъстват на пленарните заседания, заради поставянето им под задължителна изолация или карантина поради COVID–19. Решението е израз на регламентарната автономия на НС, чрез която се осигурява ефективността на всяко Народно събрание при всякакви обстоятелства да урежда неуредени в Конституцията въпроси относно неговата организация и дейност. Конституцията е признала широка дискреция относно процедурните аспекти в дейността на Народното събрание.
  • оспореното решение е съобразено и с чл. 2 ПОДНС, който предвижда НС при изключителни обстоятелства да заседава не в своята сграда, а на друго място. С позоваване на решението на Конституционния съд по к.д. № 7 от 2020 г. се поддържа, че извънредната епидемична обстановка представлява изключително обстоятелство.
  • не е нарушена конституционната разпоредба на чл.81, ал.3 от Конституцията, която изисква гласуването да е лично и явно. Поддържа се, че гласуването е личен акт, чрез които се изразява непосредствено лична воля, в който смисъл е и тълкувателно решение на Съда № 8 от 5 юни 2003 г. по к. д. № 6 от 2003 г. Изложени са съображения, че независимо от вида и избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнявано от другиго.  “Лично” не ограничава техническите способи за извършването му  като видеоконферентната връзка, електронната поща, гласуване с пускане на бюлетина и други технически способи. Конституцията е технически и технологично неутрална – липсва конституционен стандарт, който да задължава държавните органи да въвеждат или ползват определени технологични ресурси.
  • политика на ЕС е създаването на множество различни механизми за реализиране на обществените отношения в електронна среда, чрез които се постига извършване на правни и фактически действия неприсъствено и приравняването им ex lege на извършваните присъствено. Европейският парламент, още от 26.03.2020 г., преминава към дистанционни заседания, чрез специална система за видеовръзка и обявява временни правила за дистанционно участие и гласуване.

КС:

Конституционната уредба на организирането на дейността на Народното събрание не е изчерпателна. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Съгласно чл.73 от Конституцията Народното събрание се организира и работи въз основа на правилник, приет от него. Съществена част от правилата за работа на 44-то НС са предмет на уредба от Правилника. А в § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС е предвидена възможност по въпросите, които не са изрично уредени в него, НС да приема решения.

Уредени са изискванията, необходими за да бъде извършена проверка на самоличността на народния представител, участващ дистанционно в пленарните заседания, осигурена му е и възможността да изразява волята си пряко, без ограничения, без съмнение за нейното съдържание и идентификация с неговата личност, доколкото волеизявлението му има гарантираната техническа възможност да се възприеме веднага в реално време, непосредствено от останалите народни представители и обществеността и намира място в стенографския протокол от заседанието. От това следва, че приетите с оспореното решение правила за дистанционно гласуване на народни представители с наложени ограничителни мерки по медицински причина, са в съответствие с конституционните изисквания по чл. 81, ал. 3 за лично и явно гласуване.

Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Уредбата на присъствието в реално време във виртуална среда, което по правни последици се приравнява на физическото присъствие в пленарна зала, също не води до извод за противоконституционност на оспореното решение.

Адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган.

Доц. Наталия Киселова: На пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe ce пpeдocтaвиxa пpaвoмoщия, ĸoитo ca извън изpичнo избpoeнитe в Koнcтитyциятa и в Πpaвилниĸa зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Hapoднoтo cъбpaниe.

Конституционен съд: понятието пол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2021 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 6/2021 г. по искане на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

Иска се тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България и за установяване дали съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз понятието „пол“, възприето от Конституцията, по следните въпроси:

1.  Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?

2.  Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Решението ще бъде интересно както от гледна точка на взаимодействието на национално право, международно право и право на ЕС, така и по същество от гледна точка на степента на защита на правото на личен живот и другите основни права в съвременните условия.

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

 

Законопроект за промени в Закона за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители   Законопроект за изменение и допълнение на  Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?

В ПЗР на самия законопроект  има и препратка  към Закона за електронното управление  – а  самият законопроект е  във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.