Министерският съвет е внесъл в парламента изменения в Наказателния кодекс – и вече на първо четене са приети изменения в НК.
Става ясно, че НК се съобразява с Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета.
И аз съм писала точно преди година – октомври 2019 – че ЕК открива процедура за лошо въвеждане на Директива 2013/40/ЕС. Ще трябва да се следи хода на този проект.
Както е известно, към министъра на културата бяха създадени две работни групи, които да предложат промени на Закона за радиото и телевизията.
Новината е, че резултатът от работата на втората група е изнесен за обществено обсъждане.
| Дата на откриване: | 19.10.2020 г. |
| Целева група: | Всички заинтересовани |
| Сфера на действие: | Култура |
| Дата на приключване: | 18.11.2020 г. |
Археологията на измененията на Закона за радиото и телевизията относно обществените медии съдържа кръгли маси, конференции, парламентарни срещи със заинтересуваните страни, експертни групи – и планини от идеи, някои откровено лобистки.
Това е първи законопроект – не говорене за и не концепция – със задача да се въведе Съобщението от 2009 г. и да се обвърже обществената мисия на БНТ и БНР с определянето на размера на публичния ресурс.
В чл. 6 се разработва идеята за обществената мисия и инструментите за реализацията й. Следвайки изискванията на Съобщението на ЕК, проектът съдържа мерки за предварителен и последващ контрол както по същество (дали предлаганата услуга допринася за реализирането на мисията), така и за цената (размер на трансфера от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия).
Дали задачата за смяна на принципа на финансиране ще бъде решена успешно и каква ще е съдбата на проекта – предстои да видим.
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа.
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.
Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.
В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че
пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.
Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.
Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.
Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.Заключение
- Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
- Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.
Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.
Важна тема: какво става с повдигнатите обвинения за всяване на тревога. Ето разпоредбата на чл.326 НК – така както е с увеличената санкция по ал. 2 от тази пролет:
Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Винаги ли ще се прибягва до чл.326 НК при критични изказвания? При това текстът по начало е предвиден в НК за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.
Практиката беше отбелязана в този блог през 2015 г. и стана по-интензивна напоследък – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.
Борис Митов от Свободна Европа съобщава, че половин година по-късно Георгиев е оправдан на първа инстанция, мотивите:
твърденията на обвиняемия Георгиев, ако изобщо се приеме, че такива са налице, не са без основание, тоест, не са неверни, каквото е изискването на описаното престъпление. Тези твърдения не са и заблуждаващи, поради простата причина, че същите представляват буквално пресъздаване на чутото по телевизията и са базирани на лично получена информация от посочените по-горе свидетели.
Свободна Европа съобщава и за сходната съдба на обвинението срещу проф. Асена Стоименова. На 14 септември 2020 СРС прекратява делото за всяване на паника срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова поради неясното обвинение, както и защото “не се разбира кой от изразите на Стоименова, описани в обвинението като „заблуждаващи“, от кое нейно интервю е цитиран”.
На 17 септември 2020 стана известно решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. във връзка с постъпило уведомление за намерението на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, дъщерни дружества на „Витоша ФМ“ ЕООД.
Към Комисията е отправено искане (i) да постанови, че настоящата сделка не представлява концентрация или (ii) да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК или (iii) да разреши концентрацията, тъй като тя не води до предпоставките, посочени в чл. 26, ал.1 от ЗЗК.
КЗК кани заинтересованите лица да представят в седемдневен срок становища относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията. В този срок постъпи становище от „Асоциация на европейските журналисти – България“ (АЕЖБ) и от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД.
КЗК иска и информация относно ефекта на сделката върху конкурентната среда на засегнатите съответни пазари от Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), рекламни агенции и конкуренти на страните. Получените становища са обобщени в раздел V на решението и обсъдени в правните изводи на Комисията.
Участниците в сделката:
интересно е да се прочете официално предоставената информация. Канал 3 се смята за контролиран от Пеевски и придобиваните радиостанции – също. Те сега са собственост на Бест съксес, който пък е собственост на кипърска офшорка. За последен път Бест съксес беше в медиите, когато купи печатницата –
„Про Нюз България“, което е едноличен собственик на „168 часа“ ЕООД и чрез него допреди дни притежаваше сградите и земята под печатницата, също се е разделило с този си актив. Според имотния регистър тези имоти също вече са притежание на “А. Е. Бест съксес сървисис България”. Според вписания договор кипърците са купили от Гочева за 2.5 млн. лв. буферна сграда от 978 кв. м на “Цариградско шосе” № 47, плюс сграда – рото-цех от 1115 кв. м и терена под нея (2550 кв. м) на съседната ул. „Николай Ракитин“.
За повече факти около собствеността може да се види Банкер или друго сериозно издание.
Становища:
Съветът за електронни медии (СЕМ) не изразява становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Той затова е там – да не изразява становище. Който изразява становище – не е там.
БНТ няма становище.
БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:
– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;
– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;
– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;
– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.
АЕЖ – България заявява че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.
Решението:
Нотифицираната операция, по силата на която „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, води до осъществяване на концентрация.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, Комисията разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които оперират участниците в концентрацията.
По смисъла на чл. 20, ал.1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията. Съгласно Методиката притеснителен общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%,
Това е цялата работа. Медиите не са като друга индустрия. Притеснителен общ пазарен дял може да бъде много, много нисък – и затова в Обединеното кралство и другаде медийните концентрации не се оценяват по общата методика.
Освен това
КЗК в своята практика нееднократно е посочвала, че пазарният дял е първоначална индикация за структурата на пазара и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение.
Но да – никой не е очаквал друго:
Комисията не приема за основателни изразените от „БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Аргент – 2002“ ООД и Асоциацията на европейските журналисти – България опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните пазари, разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (ЕИК 205738443) на пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД (ЕИК 130275893), „Радио Веселина“ ЕАД (ЕИК 115164960), „Витоша ФМ“ ЕООД (ЕИК 131365158) и „Радио Експрес“ АД (ЕИК 831053592) и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД (ЕИК 831654881) и „Агенция Атлантик“ ЕООД (ЕИК 831905305).
Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Срокът за обществено обсъждане е 30 дни – от 4 август до 4 септември 2020 г.
В съобщението на МК се казва:
Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб през последните 15 години, както и множеството промени, наложени от законодателството на Европейския съюз, наложиха преразглеждане и преоценка на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия, засягащи обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на производството, разпространението, промоцията, фестивалите и показа на филми. Законът е приет през 2003г. и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични и се относят до цялостна дигитализация на процесите и съвършено нови бизнес и културни модели. На национално ниво тези процеси доведоха до бурното развитие на частния сектор в производството на филмово съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство, е посочено в част от мотивите към законопроекта.
За адаптирането на българската филмова индустрия към съвременните модели, в предложението са направени промени в чл.17 в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема възстановяване на разходи, която има като ефект за стимулиране на инвестиции в сектора. Промените предвиждат увеличение на бюджета за тази част от сектора в период от три години, в размер на 10 000 000 лв. годишно.
Практиката от последните 10 години потвърди необходимостта от въвеждане и успешното функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводството каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и др. Цитирани са данни на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – Olsberg SPI (Великобритания), според които, през миналата година 97 държави са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.
Глобалните стимули за филмопроизводство и финансови параметри на схемите за възстановяване са също подробно описани в документите. Към тях са отбелязани и ефектите от въвеждането на стимулите, сред които ръст във филмопроизводството, принос към националната икономика чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, имидж на страната и популяризирането й като туристическа дестинация, и други.
Разработена е и нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“.
Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.
Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти. От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)
Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg и на сайта на Министерството на културата – тук може да се види и целият пакет документи:
Очаква се и вторият законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.
България е между държавите с най-голям брой открити производства за забавяне на транспониране на директиви през 2019 г.
Публикуваният днес годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС съдържа информация за това как Комисията е осъществявала мониторинг върху прилагането на правото на ЕС и как е осигурявала неговото спазване през 2019 г., както и за постигнатите от държавите резултати.
Новите производства са увеличени с 20 % в сравнение с 2018 г. През 2019 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС има срещу Люксембург, Естония и Литва, а най-голям брой — срещу Испания, Италия и Гърция.
Половината от всички производства са в областите околна среда, вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, транспорт.
Повече от половината производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2019 г. са за ненавременно транспониране на директиви, въпреки че броят им леко намаля. Най-голям брой нови производства за ненавременно транспониране имаше срещу България, Белгия, Гърция и Кипър, а най-малък — срещу Дания, Италия и Литва.
Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение №12/2020 по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията. Приетият диспозитив на решението гласи:
Съдържанието на понятието „държавна измяна” по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна” по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна” следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.
Понятието „държавна измяна” винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията” обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.
Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.
Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.
Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.
Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.
При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.
По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.
Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
Решението е прието единодушно.
Докладчик Мариана Карагьозова – Финкова, решението
