Tag Archives: BG Law Making

Отново за Закона за филмовата индустрия 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно от медиите, че   г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ,  е поздравила г-н Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии, за внесените изменения в Закона за филмовата индустрия. Г-жа Мустафа е цитирана да казва:

Запозната съм с Вашата ключова роля и големите усилия, които полагате този закон да бъде приет. Поздравявам Ви за амбицията България да има закон за киното, който ще осигури нови възможности за българското филмопроизводство и за киноиндустрията.

Приемането на този закон е исторически момент.

Оценката на г-жа Мустафа е институционална. Това поздравление трябва да означава, по мое мнение, че измененията на Закона за филмовата индустрия се оценяват положително по най-високите демократични стандарти на свободния свят.

Така ли е? Създадени ли са измененията по един прозрачен и недискриминационен начин, отчитат ли те не само различните интереси на аудиторията и индустриите, но дори нещо най-базово: разпоредбите на Правилника за организация и дейност на Народното събрание?

Има консолидирана реакция  на адресатите на закона, според които между първо и второ четене –   без обществено обсъждане  – се променя философията на ЗФИ.

Според  Правилника  за организация и дейност на Народното събрание

Чл. 84. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада и. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
 

Българското общество полага усилия за формиране на истинска демокрация, на истинска правова държава.  Всеки жест в подкрепа на демокрацията, правата на човека, свободните медии, борбата с корупцията е високо ценен и има цялото ни уважение.

Но лобистки закони  в историята на законодателния процес имаме много.   Исторически момент ще бъде не приемането на още един такъв закон, а  онзи момент, в който парламентът  изпрати тази своя практика в историята.

 

Промените в Закона за филмовата индустрия 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменят Закона за филмовата индустрия. През декември 2020 мина първо четене в зала. Кинодейците обясниха кой печели от промените – Бояна,  това е онзи случай как Борисов отишъл на посещение и в онази държава заснемали холивудска продукция, а пък тук – не. Както  Диана Андреева обяснява същността на измененията, ако някой не е разбрал:  от една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга, премахва се финансовата комисия, която би трябвало да контролира изразходването на държавната субсидия за кино.

Чуждестранните компании, работещи у нас, са тема. Особено пък откакто проявиха интерес да купуват 50 на сто от вестниците на депутата Пеевски.   Което после се разви по друг начин, намери се друг чуждестранен инвеститор да ги купи  – целите 100 на сто.  Много чудно е защо тези чуждестранни инвеститори, които нямат нищо общо с вестници,  желаят да купуват точно вестници, точно на Пеевски.

Но историята с измененията на ЗФИ има продължение. Между първо и второ четене се появиха още едни предложения за промени, също тъй неприятно озадачаващи кинодейците. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е удължен и се появяват предложения в полза на телевизионните  сериали –   освен държавна помощ те да могат да ползват и финансови стимули. Проектите са няколко, не един, цял звезден дъжд от предложения – и  са публикувани тук.

Ето например едно предложение  на ДПС, има и други:

 Навсякъде в този закон думите “аудиовизуални произведения” се заменят с “филми, сериали, анимация”.

На ГЕРБ – има и други – но ето това:

към филми се добавя “и телевизионни филми и сериали“

или това:

за държавна помощ да могат да кандидатстват продуценти, които са сключили договор с голям доставчик на медийни услуги с 1 милион активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто.

Онзи случай, когато само името липсва.

По темата:

Милко Лазаров, СБФД и Евгени Будинов, ГЕРБ

Ще има промени в отговор на “притесненията” на СБФД, казва Будинов

Обединените патриоти с нов законопроект за изменение на ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След като имаха нормотворчески идеи за борбата с дезинформацията, за българска квота и др., сега Обединените патриоти  – сред подписалите законопроекта не разпознавам представители на други политически сили – се връщат към идеи на Волен Сидеров и Атака – срещу майчиният език, различен от български,  в програмите на радиото и телевизията.

Внесен е нов законопроект №154-01-10   за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, той е кратък и изключително за предизборна употреба:

1. В чл. 12,  ал. 2 т. 2 се заличава.

2. В чл.49,  ал.1 думите “включително и на техния език” се заличават.

Мотиви: “Новините на турски език са излишна привилегия”.

Да онагледя какво се иска:

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.
 
Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

Законопроектът е нов, но страстите за новините на турски език не са нови, изяснявахме си на кого е работа да се произнася по новините на независимата обществена телевизия през 2009, през 2014 отново, и през 2017 по повод лицензирането на регионалната програма на БНР в Кърджали отново – и винаги, когато наближат избори. А по телевизията на Атака – вероятно без почивка.

Закон за радиото и телевизията: измененията за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808 влязоха в сила

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Третата ревизия на Директивата за аудиовизуални  медийни услуги е въведена в Закона за радиото и телевизията, измененията са обнародвани в Държавен вестник, бр.109/2020  и са влезли в сила от 22 декември 2020.

Изминатият път от създаването на работна група  е описан тук, новото в измененията накратко – тук.

Консолидираният текст на Закона за радиото и телевизията след последните изменения.  

Може да се намери също вече в правните бази данни, например тук.

Предстои прилагане. Смисълът на тези изменения на Закона за радиото и телевизията  е в прилагането, иначе са само букви.

Именно прилагането води до промени, прилагането е и тест  дали разпоредбите работят или не.

Независимост на конкурентния регулатор: какво предвижда проект за изменение на ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представен за обществено обсъждане е проект на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД на ЗЗК) е разработен от Комисията за защита на конкуренцията с цел привеждане на националното законодателство в съответствие с нормите на Директива (ЕС) 2019/1 за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Директива (ЕС) 2019/1 има за цел да гарантира независимост, предотвратяване на конфликт на интереси, финансова и кадрова обезпеченост на националните органи по конкуренция при прилагането на правилата на конкуренция на ЕС.

Но какви са предложенията на КЗК за измененията в собствения й статус.

PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020.pdf

MOTIVI PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020_SL.pdf

DOKLAD MS PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020 revMI_FINAL.pdf

Според мотивите законопроектът допълва разпоредбите за независимост на КЗК с изискването на директивата дейността на регулатора да бъде защитена от външна намеса и политически натиск. Основанията за прекратяване на правомощията на членовете на КЗК изрично са допълнени със забрана те да бъдат прекратени поради изпълнение на правомощия по прилагането на ЗЗК ина чл.101 и чл.102 ДФЕС. Освен това законопроектът предвижда да бъде осигурен необходимия квалифициран персонал, финансови средства и техническо оборудване, за да се гарантира, че комисията разполага с достатъчно ресурси за ефективно изпълнение на своите задачи.

Предлаганите текстове за кадрово, финансово и техническо осигуряване:

§ 6.В чл. 7се правят следните изменения и допълнения:

1.Създава се ал. 2:

„(2) Ефективното изпълнение на правомощията на комисията се обезпечава чрез осигуряване на необходимата численост на нейната администрация и наемането на квалифициран персонал.“

§ 10.В чл. 13 се създават ал. 5-7:

„(5) Двадесет и пет на сто от средствата по ал. 2, т. 1 се разходват за повишаване на квалификацията и за стимулиране на членовете на комисията и служителите, включени в общата численост на персонала на комисията.

(6) За обезпечаване на ефективното изпълнение на задълженията и упражняване на правомощията на комисията по този закон от годишния бюджет за съответната година се осигуряват достатъчни финансови ресурси за необходимата численост на нейната администрация и необходимото техническо и технологично оборудване.

(7) Всяка година комисията планира в своя бюджет разходи, които позволяват тя да проведе по всяко време разследване за евентуални нарушения на чл.101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на нарушения по Регламент (ЕС) 2017/2394 и по глава седма „б“, както и да осъществява ефективно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция с оглед взаимодействието, предвидено в глава единадесета на закона, с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 и с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633.“

Възникват питания, ето само три:

Чл.13, ал.2 т.1 са приходи по бюджета на КЗК от такси и разноски по ЗЗК, ЗК и ЗОП. Таксите са разходоориентирани, както знаем. Според предлагания чл.13 ал. 5 част от таксите се предназначава за обучение и стимулиране на КЗК. Първо, означава ли това, че стимулирането на персонала вече се включва при определяне на разходоориентираните такси и , второ, то ако е така – и ако по този начин се финансира обучението на персонала – значи ли, че “няма такси – няма обучение”?

Чл.13 ал.6 от проекта въвежда точно такова задължение от директива 2019/1 за финансово и кадрово осигуряване, каквото законодателят не въведе от директива 2018/1808 за финансово и кадрово осигуряване на СЕМ. Въпросният член 30, параграф 4 от директивата. Защо? Двата регулатора може да нямат еднаква тежест, но двете съответни разпоредби в директивите имат еднаква обвързваща сила за законодателя.

Към това – и един въпрос, който всички ще поставят: какво налага – и дали е по посока на независимостта на регулатора – вместо един петгодишен мандат – за членовете на КЗК да се предвиди възможност за два седемгодишни мандата? Не напомня ли това еквилибристиките на премиера Сакскобурготски по отношение на заварените регулатори, а после – и на премиера Станишев по отношение на регулаторите КРС и СЕМ, на които ГЕРБ – след като взе властта – моментално отговори с огледални еквилибристики за превземане на регулаторите?

Свободна Европа по темата

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

Изменение на Закона за радиото и телевизията: къде е чл.30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото   и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.

1

По хода на проекта:

 

1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

PDF формат RTF формат

2. Постъпили са

3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.

Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.

 4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове.  Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.  

 5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения  срещу 23 държави от ЕС, вкл. България,  и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК  Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.  Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.

 6. Днес, 10 декември, четвъртък,   в комисията за култура и медии  е минало успешно  второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.

Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова. 

Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.

2

По същество:

В законопроект №001-02-62  има съществен пропуск.

Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата:  “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.” 

Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило  у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата.  Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори. 

Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и  България го е подкрепила – и  ЕП го е подкрепил. Съществува  и формално задължение  директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.

*

Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че  тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане  от МС в Закона за радиото и телевизията.

Тя е важна не само за  този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите. 

Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета  – защита, не е транспонирана.

*

Прилагането  на тази директива изисква по-обстойни публикации  по същество (какво питаха от Медиапул). 

По -обстойни публикации изисква  и вторият законопроект, който има две задачи:  да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и  да приведе  финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).

Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата –  правна основа на мерките за независимост на регулатора.

 

Закон за филмовата индустрия: изменение, първо четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменят Закона за филмовата индустрия.

На 27 ноември е внесен от МС – на 2 декември е било първото четене в комисия, а утре, 4 декември, е първото четене в зала. ГЕРБ подкрепя.

Както посочва Сега, сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка “Ню Имидж”, за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам.

Министърът Банов беше казал – след шумно възлагане от премиера впрочем, който тогава се беше върнал от Хърватия – в официоза 24 часа: в Хърватия е цяла индустрия, голяма атракция, готови са да дойдат и тук сериозно чуждите продуценти, ако бъдат стимулирани и пр.

Ето и делата, не само думите, според доклада на комисията:

Д О К Л А Д
за първо гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“; както и представители на организации от филмовата индустрия.

От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Боил Банов.
С предложения законопроект се предлагат промени в чл.17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.
Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.
Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца.
Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ, се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.
Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.

По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване.

Отношение по законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.”

Няма стенограма, няма други изказвания все още качени на сайта на парламента, когато се появят, ще ги видите ТУК.

Законопроектът

PDF формат RTF формат

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.