Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

Стана известно от медиите, че   г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ,  е поздравила г-н Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии, за внесените изменения в Закона за филмовата индустрия. Г-жа Мустафа е цитирана да казва:

Запозната съм с Вашата ключова роля и големите усилия, които полагате този закон да бъде приет. Поздравявам Ви за амбицията България да има закон за киното, който ще осигури нови възможности за българското филмопроизводство и за киноиндустрията.

Приемането на този закон е исторически момент.

Оценката на г-жа Мустафа е институционална. Това поздравление трябва да означава, по мое мнение, че измененията на Закона за филмовата индустрия се оценяват положително по най-високите демократични стандарти на свободния свят.

Така ли е? Създадени ли са измененията по един прозрачен и недискриминационен начин, отчитат ли те не само различните интереси на аудиторията и индустриите, но дори нещо най-базово: разпоредбите на Правилника за организация и дейност на Народното събрание?

Има консолидирана реакция  на адресатите на закона, според които между първо и второ четене –   без обществено обсъждане  – се променя философията на ЗФИ.

• Становище по ЗИД на ЗФИ от българската филмова общност
• Филмови дейци: Законови поправки облагодетелстват големите телевизии и убиват киното

Според  Правилника  за организация и дейност на Народното събрание

Чл. 84. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.

(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада и. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.

Българското общество полага усилия за формиране на истинска демокрация, на истинска правова държава.  Всеки жест в подкрепа на демокрацията, правата на човека, свободните медии, борбата с корупцията е високо ценен и има цялото ни уважение.

Но лобистки закони  в историята на законодателния процес имаме много.   Исторически момент ще бъде не приемането на още един такъв закон, а  онзи момент, в който парламентът  изпрати тази своя практика в историята.

Изменят Закона за филмовата индустрия. През декември 2020 мина първо четене в зала. Кинодейците обясниха кой печели от промените – Бояна,  това е онзи случай как Борисов отишъл на посещение и в онази държава заснемали холивудска продукция, а пък тук – не. Както  Диана Андреева обяснява същността на измененията, ако някой не е разбрал:  от една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга, премахва се финансовата комисия, която би трябвало да контролира изразходването на държавната субсидия за кино.

Чуждестранните компании, работещи у нас, са тема. Особено пък откакто проявиха интерес да купуват 50 на сто от вестниците на депутата Пеевски.   Което после се разви по друг начин, намери се друг чуждестранен инвеститор да ги купи  – целите 100 на сто.  Много чудно е защо тези чуждестранни инвеститори, които нямат нищо общо с вестници,  желаят да купуват точно вестници, точно на Пеевски.

Но историята с измененията на ЗФИ има продължение. Между първо и второ четене се появиха още едни предложения за промени, също тъй неприятно озадачаващи кинодейците. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е удължен и се появяват предложения в полза на телевизионните  сериали –   освен държавна помощ те да могат да ползват и финансови стимули. Проектите са няколко, не един, цял звезден дъжд от предложения – и  са публикувани тук.

Ето например едно предложение  на ДПС, има и други:

 Навсякъде в този закон думите “аудиовизуални произведения” се заменят с “филми, сериали, анимация”.

На ГЕРБ – има и други – но ето това:

към филми се добавя “и телевизионни филми и сериали“

или това:

за държавна помощ да могат да кандидатстват продуценти, които са сключили договор с голям доставчик на медийни услуги с 1 милион активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто.

Онзи случай, когато само името липсва.

По темата:

Милко Лазаров, СБФД и Евгени Будинов, ГЕРБ

Ще има промени в отговор на “притесненията” на СБФД, казва Будинов

След като имаха нормотворчески идеи за борбата с дезинформацията, за българска квота и др., сега Обединените патриоти  – сред подписалите законопроекта не разпознавам представители на други политически сили – се връщат към идеи на Волен Сидеров и Атака – срещу майчиният език, различен от български,  в програмите на радиото и телевизията.

Внесен е нов законопроект №154-01-10   за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, той е кратък и изключително за предизборна употреба:

1. В чл. 12,  ал. 2 т. 2 се заличава.

2. В чл.49,  ал.1 думите “включително и на техния език” се заличават.

Мотиви: “Новините на турски език са излишна привилегия”.

Да онагледя какво се иска:

Законопроектът е нов, но страстите за новините на турски език не са нови, изяснявахме си на кого е работа да се произнася по новините на независимата обществена телевизия през 2009, през 2014 отново, и през 2017 по повод лицензирането на регионалната програма на БНР в Кърджали отново – и винаги, когато наближат избори. А по телевизията на Атака – вероятно без почивка.