Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

• 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

•  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че е имал вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

Конституционният съд в заседание на 4 юни 2018 г. отклони искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.) и прекрати производството по делото.

Пълният текст на определението:

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 4 юни 2018 г. конституционно дело № 7/2018 г., докладвано от съдия Константин Пенчев.

Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Образувано е по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)(Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.), съгласно която актовете на Народното събрание и на президента, с които се попълват съответните квоти от Съвета за електронни медии (СЕМ) влизат в сила едновременно.

Твърди се в искането, че изпълнението на тази разпоредба е невъзможно, тъй като с промяната от 2010 г. на чл. 29, ал. 1, изр. 2 ЗРТ, квотите на Народното събрание и президента се обновяват през различен период от време – две и три години и следователно актовете на тези два органа не могат да влизат в сила едновременно. Нарушено е изискването за прецизност, недвусмисленост и яснота на закона, което противоречи на принципа на правовата държава, прогласен от чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Поддържа се още в искането, че оспорваната разпоредба противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията, защото, без да е налице споделена компетентност при сформиране на състава на СЕМ между Народното събрание и президента, действията на актовете на двата органа са взаимно обвързани.

С определение на съда от 17 април 2018 г. искането на президента е допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересувани институции са конституирани Народното събрание и Съветът за електронни медии. Отправена е покана за правно становище и до проф. д-р Нели Огнянова.

Със Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от 44-то Народно събрание на 16 май 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 29 май 2018 г.) разпоредбата на чл. 24, ал. 2, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Делото пред Конституционния съд остава без предмет и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 22, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането следва да се отклони и върне на подателя, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изложеното Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр.138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.).

ПРЕКРАТЯВА производството по конституционно дело № 7 от 2018 г.

ВРЪЩА искането на подателя.

Председател: Борис Велчев

*

Контекст: На 16 май 2018 г. Народното събрание  прие  изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, и отмени разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

Конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев беше с предмет установяване на  съответствието  на отменената разпоредба с Конституцията. КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.” Краткото определение по дело 7/2018 сочи, че делото остава без предмет.