Tag Archives: BG Law Making

Прилагане на ограничителните мерки към Русия по Регламент 833/2014

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано Постановление на МС, най-накрая засягащо прилагането на ограничителните мерки на ЕС с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014.

Както е известно, няма закон, който да урежда прилагането на санкциите на ЕС и на трети държави. Не ми е известно да е приет проектът на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз, който беше публикуван преди време за обществено обсъждане.

Ето къде са се появили разпоредби – като чл.35а – Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.

Това решава някои открити въпроси, но не създава основата за координацията, необходима за прилагане на мерките, вкл. противодействието на пропагандата.

Ето и приетото:

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление № 353 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 18, 24 и 80 от 2019 г., бр. 58, 73, 77 и 101 от 2020 г., бр. 27 от 2021 г. и бр. 60, 70 и 82 от 2022 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 4 се отменя.

2. В чл. 22:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “включително по прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014”, и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ, L/6 от 17 март 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 269/2014”;

б) създава се т. 37:

“37. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5в, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

3. В чл. 29 се създава т. 16:

“16. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5а, параграф 5 и по чл. 5в, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

4. В чл. 32 т. 7 и 8 се отменят.

5. В чл. 35 се създава ал. 12:

“(12) За разглеждането на сигнали по раздел I на глава втора от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отговарят служители от инспектората или други служители, определени от министъра на финансите съгласно чл. 14 от същия закон.”

6. Създава се чл. 35а:

“Чл. 35а. Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.”

7. В приложението към чл. 9, ал. 3:

а) на ред “дирекция “Регулация на финансовите пазари” числото “16” се заменя с “18”;

б) на ред “дирекция “Правна” числото “20” се заменя с “18”.

§ 2. В Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки, приет с Постановление № 53 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2019 г., бр. 82 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 2:

а) създава се нова т. 3:

“3. предоставяне на методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.);”

б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

2. В чл. 12:

а) създава се нова т. 5:

“5. предоставя методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна;”

б) досегашните т. 5 – 25 стават съответно т. 6 – 26.

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно. Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”: Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото.

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

ПП Възраждане отново е внесла в НС законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти вече беше внасян от ПП Възраждане в предходното НС, текстът следва аналогичния закон на Руската федерация.

Сега законопроектът е внесен отново.

За съжаление отново е нарушено изискването, досега в чл. 71 на Правилника – което със сигурност ще остане и в новия правилник (засега има само обнародван състав на работна група – ДВ от 25 април т.г.) – а именно:

Чл. 71. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:

1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието […]

Никакво последващо редактиране не е възможно, не би трябвало да се приемат такива законопроекти.

Съдържанието на законопроекта предвижда регистрация, означаване и забрани.

Неподадената декларация на Слави Трифонов и съдебният контрол

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуция в Дневник с автор Лора Филева информира, че по повод неподадената декларация на Слави Трифонов и отказът на КПКОНПИ да реагира два състава на Административиня съд – София град са се произнесли с противоположни становища:

Съдия Вяра Русева: Информацията какви действия е предприела КПКОНПИ заради неподадената декларация на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът. Решението на АС-София 2

Съдия Диляна Николова: исканата информация е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията. Решението на АС София-град 1. За съжаление по данни на Сега КПКОНПИ отказва достъп до информация по това съдебно решение.

Междувременно Слави Трифонов бил разбрал, че законите са за всички и е заявил във фейсбук, че ще подаде декларация.

Отново да напомня – отмяната на втората съдебна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откакто в България има Закон за достъп до информация.

В очакване на 2023 Special 301

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:

Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление

Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.

Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.

Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.

Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.

Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.

Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.

Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.

Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.

Видимост и присъствие на европейските аудиовизуални произведения онлайн и на съдържанието от обществен интерес: доклад IRIS 2022-2 на Европейската аудиовизуална обсерватория

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?

Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.

Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:

да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;

да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;

да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.

Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:

а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.

б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.

За това става дума в новоизлезлия доклад.

Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.

Осем европейски държави искат по-енергична намеса на платформите срещу дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Патриша Коен пише в New York Times , че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.

Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.

„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“

Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.

Писмото:

Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.

Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.

Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.

New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”

Зa сравнение, при вземането на решение за прилагането на регламента на ЕС за ограничаването на RT u Sputnik председателката на българския регулатор гласува “въздържала се”:

“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”

ВАС: има нарушения в процедурата за 5G честотите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 13 март 2023 ВАС се е произнесъл с окончателно решение по законосъобразността на решението на Комисията за регулиране на съобщенията по повод разпределението на 5G честотите.

Историята: „Мобилни алтернативни комуникации“ АД оспорват Решение №35 от 28.01.2021 г. на КРС. То засяга разпределението на ограничения ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги с национално покритие. Според МАК отчитат се само интересите на „трите големи инфраструктурни телекома”, без да се вземат предвид интересите на по- малките оператори. Адвокат на МАК е Тодор Батков.

Първоинстанционният съд се произнася в полза на МАК АД.

Делото пред ВАС е образувано по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, „Йеттел България“ ЕАД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД срещу Решение №383 от 11.04.2022 г. на Административен съд София – област по адм. дело №151/2021 г., с което е отменено Решение №35 от 28.01.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решение №35 е общ административен акт, както правилно приема и първоинстанционният съд, защото е с еднократно правно действие, създава права или съответно засяга законни интереси и е адресирано до неопределен брой лица, се казва в решението на ВАС.

В чл. 36 ЗЕС е описана процедурата по приемане на общи административни актове, а в чл. 37 ЗЕС се съдържат правилата при приемане на актове по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. При издаването на общ административен акт, с който се решава важен въпрос от обществена значимост за развитие на електронните съобщения следва да се спази както процедурата по чл. 36 ЗЕС, така и тази по чл. 37 ЗЕС.

КРС не е приложила чл. 36 ЗЕС, както и чл.35, ал. 4 ЗЕС. Няма данни КРС да е провела процедура за обществено обсъждане, каквото е изискването на нормата на чл. 36 ЗЕС. Няма данни да е бил изготвен проект на процесния общ акт, мотиви за изготвянето му и същият да е публикуван.

Ето защо правилно е решението на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания административен акт КРС е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението на ВАС е окончателно.

Теоретично ако една процедура е порочна, би трябвало да има нова процедура. Това едва ли ще се случи – според Капитал: “Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно. По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.” “Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс, заявиха от “Виваком”, пише Капитал.

Клеветата чрез публикация: едно решение на СГС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.

С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.

Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г. “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

Решението съдържа важни и обстойно обосновани тези и изводи, между които:

Доказателствената тежест е за лицето, повдигнало обвинение.

Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.

За да носи наказателна отговорност, лицето трябва да съзнава, че разпространява неверни и позорящи факти и да има цел да навреди.

Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни. Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

Няма правна пречка да се пише за престъпления, преди да е завършило производството – но трябва да бъде съобщено, че въпросите не са решени окончателно.

По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява истината за това извършено ли е престъпление и от кого. Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен контрол, то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета: по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.

Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.

Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.

Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според решението криминализацията на клеветата е

една от юридическите гаранции срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите в които мнението не представлява квалификация или оценка, а становище по факти;
държавна намеса, предвидена от закона, в правото на дееца да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят на истината, т.е когато засягат неправомерно доброто име.

Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата предоставя защита от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според точен цитат:

“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”

По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4, изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.

Потвърден е принципът на отговорната журналистика, известен от практиката на ЕСПЧ.

В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).

Също така изрично се подчертава, че добросъвестната журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”

Журналистическите източници на информация се ползват с особена закрила, с позоваване на решението Гудуин срещу ОК.

Съдът потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”

Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта за обществено обсъждане на проекти на нормативни актове на 2 март е публикуван кратък проект на ЗИД на НК. Общественото обсъждане е със срок един месец до 3 април 2023 .

§ 1. В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева или обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Ако деянието по ал. 1–3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“се заменят с „ал. 3“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“
§ 2. В чл. 172б ал. 3 се изменя така: „(3) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В Наказателно–процесуалния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 172, ал. 2, след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал.1, 2, 3 и 4, чл.172б, ал. 1 и 2.“
2. В чл. 194 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 155а–в, чл. 159 ал. 4–7, чл. 162, чл. 164, чл. 171, ал. 1 т. 3, ал. 3 и ал. 4, чл. 171а, чл.172а, ал. 3 и ал.4, чл. 172б, ал. 2, чл. 212а,
чл. 216, ал. 3, чл. 249, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к и по глава девета „а“ от особената част на Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.“
§ 4. В Закона за специалните разузнавателни средства в чл. 3, ал. 1 след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 172б, ал. 1 и 2.“

—

Преди няколко месеца мина едно изменение на НК, което повиши санкциите – включително за престъпления срещу интелектуалната собственост – така че да имат горна граница 6 и повече години. Ясно защо – за да се използват СРС-та.

Този път вносителят откровено е записал в мотивите (миналият път имаше известна свенливост):

“Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства.”

Така за нарушение на стойност десет хиляди лева се допуска да се използва проследяване, по начало предвидено за случаи на тероризъм и тежки престъпления.

Ето чия мечта стои зад ЗИД-а – 2009 Отворено писмо до председателя на НС . Само че тогава доста хора излизаха на протести при поява на идеи за използване на СРС-та, задържане на трафични данни и пр.

Напомням срока за обществено обсъждане – 3 април.