Tag Archives: BG Regulator

ВАС върна делото за генералния директор на БНТ в Административния съд – София Област

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 юли 2025 г. СЕМ обяви нова процедура за избор на генерален директор на БНТ и взе решение за предварително изпълнение. Административен съд – София област спря изпълнението на решението на СЕМ и производството по жалби на участници в предходната процедура.

С Oпределение №1061 от 1 август 2025 по адм. дело № 821/2025 г. на АССО е обявена нищожност на решение на СЕМ №РД-05- 70/15.07.2025 г. в частта му по т. 2, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I. Определението е влязло в сила на 22 август 2025.

На 4 ноември 2025 г. ВАС отменя Определението на АССО, което спря изпълнението на решението на СЕМ за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) и спира производството по делото, а също връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия (Определение 10917/4 ноември 2025).

СЕМ атакува Определението на АССО пред ВАС. с аргумент за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. СЕМ иска отмяна на обжалваното определение на АССО и произнасяне по съществото на спора, с което подадените жалби бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено. СЕМ иска и отвод на състава поради основателно съмнение в неутралността на съдебния състав по отношение на фактите и обстоятелствата.

На 13 февруари 2026 г. ВАС се произнася с Определение. Искането за отвод е отклонено. ВАС приема аргумента на СЕМ за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. Поради това определението на АССО е обезсилено относно спирането на изпълнението на решението, производството вече не е спряно, то се връща на АССО, който да го продължи. Определението на ВАС по административно дело № 11773/2025 г. е окончателно. То е подписано с особено мнение от съдия Мирослава Георгиева.

АССО обясняваше, че пред СЕМ има две висящи процедури за избор на генерален директор – едната открита през 2022, другата открита през 2025 г. Към момента СЕМ е успял да убеди ВАС, че решението за откриването на нова процедура не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от крайния акт по ЗРТ, който се подготвя. Но ако обжалването на новата процедура не я спира, предстои да се разбере как АССО ще се отнесе към висящността на двете процедури и законосъобразността на Решение № РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ за прекратяване на първата процедура за избор на генерален директор на БНТ от 2022 г. (Решение № РД-05-39/05.05.2022 г.) Изходът не е самоочевиден, както става ясно и от особеното мнение на съдия Георгиева.

Отново съд по пътя към нов избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новини от съда във връзка с очаквания избор на генерален директор на БНТ:

С Определение № 1059/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 814 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) отменя като незаконосъобразно Решение №РД -05-69/ 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии в частта му по т. 2 , с което се разпорежда предварително изпълнение на решението и спира допуснатото предварителното изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение №РД-05-39/05.05.2022г. на СЕМ до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т.2 от Решение №РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ, с което е разпоредено предварително изпълнение на т.1 от същото решение, на основание чл.60 от АПК.

С Определение № 1060/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 815 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I – като дори и да не беше нищожно, според съда решението е незаконосъобразно на основанията за незаконосъобразност на решението за предварително изпълнение по Определение 1059 на АССО.

СЕМ смята, че прекратяването на процедурата е предмет на продължително съдебно оспорване, довело до над тригодишен институционален застой и че от особено важен обществен интерес е възлагането на управлението на националния обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги да бъде направено въз основа на нова актуална концепция за управление, в рамките на нов мандат, което може да се случи само след прекратяване на обявената през 2022 г. процедура.

Съдът е споделил аргументите на жалбоподателката Ирина Величкова, в частност че е очевидно, че целта на разпореденото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата, започнала през 2022г., за избор на генерален директор на БНТ, е нелегитимна , а именно – да се прегради пътя за упражняване на правото на защита на участниците в конкурса чрез евентуално обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса.

Според АССО правилно жалбоподателката Величкова изтъква, че от анализа на процесното решение може да се направи обоснован извод, че е налице шиканьозно използване на института на предварителното изпълнение от страна на административния орган, което има за цел да ограничи и накърни правото й на защита като участник в конкурсната процедура, с оглед евентуалното обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса за избор на генерален директор на БНТ.

Определенията подлежат на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването.

Контекст:

На 15 юли 2025 СЕМ взе решения за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ поради липса на избран ГД и в съответствие с решението на ВАС – в режим на предварително изпълнение, и за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение. Мотивите за предварителното изпълнение: особено важни обществени интереси; да се предотврати възможността изпълнението на всеки от актовете да се затрудни сериозно в случай на оспорването му – поради злоупотреба с процесуални права от заинтересовани лица.

Определение 1059/2025 на АССО

Определение 1060/2025 на АССО

Аналогични две определения отново от 1 август 2025 има и по жалби на Емил Кошлуков, съдия отново е Мариана Лазарова – Кабакчиева.

Определение 1061/2025 на АССО

Определение 1063/2025 на АССО

Доклад за върховенството на правото 2025

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува шестия си годишен доклад относно върховенството на правото 2025, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

В скоби – в българската езикова версия за rule of law остава върховенство на закона, макар че между юристите беше проведена дискусия и има обединяване в полза на термина върховенство на правото. Постановление 240/2019 също говори за механизма на върховенството на правото. Дано в следващия доклад терминът е променен в полза на приетия у нас.

Докладът за 2025 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България.

Състоянието на медийната свобода у нас е резюмирано в началото на доклада по следния начин:

Продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор.

Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българска национална телевизия продължава да се бави.

Въпреки наличието на няколко регистъра, изпълнението на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите остава ограничено.

Постигнат е напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама.

Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.

Достъпът до публична информация се подобрява, въпреки че все още е възпрепятстван от съществуващи отпреди пречки.

Журналистите са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност.

Останала е една препоръка в медийния сектор – за завършване на работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНТ и БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии е обявил обществена поръчка за “Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната.”

Комисията е с председател Емилия Станева. Постъпила е една оферта. На 16 декември т.г. е сключен договор с Алфа Рисърч на стойност 72 000 лева за времето от началото на 2025 до 20 март 2025 г.

СЕМ Протокол

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

Навършват се 95 години от рождението на проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В тежко ударилата ни криза на авторитети да си спомним за професор Тончо Жечев. Литературен анализатор и критик, юрист по образование, член на медийния регулатор, неизчерпаем и колоритен разказвач, автор на Българският великден, добър човек, приятел. Роден на 6 юли.

Вече не се помни – но беше време, когато в медийния регулатор едновременно бяха Тончо Жечев и Ивайло Петров. С думите на трети от големите, Константин Павлов:

Аз вярвам, че отново пак!
Но няма да е точно, както. […]

И няма да се възприеме като чудо –
ще липсва памет за сравнение.

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет, важна е забраната на рекламата на хазартни игри „в радио -и телевизионни програми“ и „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн. Рекламата на хазарт е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн. Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК): „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги; бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии. Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“ включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне? В Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс, социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно. Забраната за реклама на хазарт е логично да се отнася до медийното съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за реклама на хазартни игри (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства“ – тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

СЕМ: Програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на БНР спазват индивидуалните си лицензии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

БТА информира за резултатите от проверката на СЕМ за спазване на условията в индивидуалната лицензия за доставяне на радиоуслуга на програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на Българското национално радио. Периодът на наблюдение е от 25 март до 7 април.

Програма Хоризонт

Проверката на „Хоризонт“ е осъществена в периода от 25 март до 7 април. Съгласно лицензионните условия новините в програмата трябва да бъдат не по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от осем процента от дневното програмно време трябва да са за новини с регионална тематика. „Резултатите от двете седмици показват, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Изводът е, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период“, посочват от дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.

Актуалните предавания в „Хоризонт“ по лицензия трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от четири процента трябва да е за актуални предавания с регионална тематика. Наблюдението е установило, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици. Мониторингът отчита още, че в програмата има образователни предавания, а програмата изпълнява условията на лицензията относно предавания с културна, научна, религиозна и други тематики. Детски и младежки предавания в „Хоризонт“ трябва да бъдат не по-малко от един процент от седмичното програмно време, а резултатите показват, че програмата изпълнява и това условие.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, трябва да бъдат поне един процент от месечното програмно време. „За двете седмици се отчита 1,3 процента изпълнение, като на основата на двуседмичния резултат може да се направи обосновано предположение, че програма „Хоризонт“ спазва условието за обем предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи.

Програма Христо Ботев

Мониторингът на „Христо Ботев“ обхваща същия период – от 25 март до 7 април. Новините в програмата трябва да са не по-малко от пет процента от дневното програмно време, а новините с регионална тематика – не по-малко от осем процента. На дневна база процентите се движат между 5,07 и 7,43 процента новини, а за регионалните новини – между 16,22 и 36,46 процента.

Актуалните предавания в „Христо Ботев“ следва да са поне 20 процента от седмичното програмно време, не по-малко от 20 процента трябва да бъдат и актуалните предавания с регионална тематика. За двете седмици на наблюдение резултатите показват наличие на такива предавания в приблизително 23 на сто от програмното време, гласи докладът.

Според издадената лицензия образователните предавания трябва да са минимум 15 процента от седмичното програмно време, като програмата изпълнява и това условие. Лицензията се спазва още по отношение на културните, научни, религиозни и други предавания, както и за детските и младежки предавания.

Соня Момчилова отново за неправителствените организации

БТА съобщава, че при приемането на доклада Соня Момчилова отново е говорила по тема, която очевидно я занимава: неправителствените организации. Тя говори за неправителствените организации при участията си в медиите, на официални срещи (напр. с председателя на EBU), а сега – и по повод лицензиите на БНР.

Слушаме тезата във вариации, например при Асен Генов Момчилова казва “Журналисти, които работят за неправителствени организации и печелят хонорари, които в пъти надвишават възнагражденията им в обществените медии – от моя гледна точка е твърде спорно доколко е морално да работят и да бъдат гласове и лица. Ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите.” В БНТ при Георги Любенов: “стремежът на обществени прослойки и неправителствени организации да наложат мнението си и да определят дневния ред на медиите не е журналистика. Това се нарича ПР, нарича се пропаганда”.

Сега според БТА Соня Момчилова е посочила, че има “лични впечатления от профила на събеседниците в културните и публицистични формати на програма Христо Ботев и те са представители на неправителствени организации основно”. „БНР е обществена медия и следва да проследява нагласите в обществото. Бих искала да чувам за повече проблеми както на представители на културната общност, така и други гледни точки на представители на журналистическата гилдия. И се надявам да се посъживи в това отношение програмата“, коментира Момчилова. “Може би на един по-следващ етап, когато ще е по-малко натоварен мониторинговият отдел, това е интересно да бъде проследено”, допълни тя.

Според Галина Георгиева “опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“, каза Георгиева. Тя обаче допълнила, че “това кой да бъде канен в ефира, е в полето на редакционната независимост. Не следва ние да бъдем този наблюдател и този регулатор въобще, който да посочи кой може и кой – не”.

Членуването в законни неправителствени организации не може да бъде ограничавано, нито за активните членове на гражданското общество – да произтичат негативни последици и ограничения от участието им в неправителствени организации. Що се отнася до финансирането, не става ясно нещо неправомерно ли има предвид част от съветниците, за да се повдига темата отново и отново.