В транжорната на канибалите от Тоба
народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия
част първаКъм остров Самосир
Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник. – Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.– От Суматра, тук по средата, където има нещо като око е езерото Тоба (Danau Тoba), а в него има остров Самосир (Samosir), голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините. – Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.
– Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.
А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А. Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;) – Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!) – Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз. – Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта. – ОК, приет си, амин! Continue reading