Tag Archives: Digital

DNA и цифровото радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) приветства предложеното от Европейската комисия законодателно предложение за цифровите мрежи (DNA, Digital Networks Act) като важна стъпка към модернизирането на телекомуникационните пазари, като същевременно предупреди, че въпросът за гарантиране на достъп до наземно радио в превозните средства остава открит.

В изявление в отговор на публикуваното законодателно предложение, EBU заявява, че предложението запазва съществените гаранции за медиите, включително за достъп до услуги и мрежова неутралност. Обществените медии остават лесни за намиране и достъпни на платформите и устройствата.

От EBU обаче критикуват липсата на по-силни разпоредби за осигуряване на наземно радио във всички превозни средства. Въпреки че предложението включва цифров достъп до радио в приемниците на леки автомобили, то не разширява опцията за цифрово радио във всички категории превозни средства. EBU твърди, че това ограничава способността на радиото да действа като универсален информационен канал при извънредни ситуации.

EBU също изразява загриженост относно разпоредбите, свързани с таксите за достъп до мрежата – разходите могат непропорционално да засегнат обществените медии и да ограничат достъпа на аудиторията до съдържание от общ интерес.

ЕБУ приветства признаването от страна на предложението на националната компетентност по отношение на управлението на радиочестотния спектър, като подчертава, че опазването на радиоразпространението остава критично важно.

САЩ: Сенатът прие законопроект в защита на жертвите от deepfake

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сенатът прие законодателство, за да позволи на жертвите на порнография, създадена с AI и разпространена без съгласието им, да съдят продуцентите и дистрибуторите на такова съдържание. Законопроектът е известен като Disrupt Explicit Forged Images and Non-Consensual Edits Act (DEFIANCE Act).

Предложението е двупартийна инициатива (Дик Дърбин (D-Ill.) и Линдзи Греъм (R-S.C.). То е последното от редица усилия на Конгреса за справяне с вредите, причинени от разпространението на неконсенсусни дийпфейк изображения – като Закона TAKE IT DOWN IT, който беше подкрепен от първата дама Мелания Тръмп и беше подписан миналата година от президента Доналд Тръмп.

Приемането стана на фона на разпространението на скандала с фалшификатите на X’s Grok. Сен. Дърбин подчертава вредата и дълбоките последици, които жертвите на такива неконсенсусни изображения страдат, и заявява, че е горд да работи с Rep. Александрия Окасио-Кортес, която е била жертва на deep fake.

Броят на неконсенсусните (разпространяваните без съгласие на лицето) порноклипове, достъпни онлайн, се е увеличил девет пъти от 2019 г. насам, според нови проучвания .

Текстът на законопроекта е достъпен тук.

Доклад на ЕК за прилагането на DSA и взаимодействието на регламента с цифровото законодателство на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на Комисията COM(2025) 708 final в изпълнение на изискването за оценка на въздействието по чл. 91, параграф 1, втора алинея – по два аспекта на прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA).

Първо, Комисията трябва да оцени прилагането на член 33 – процедурата за определяне и прекратяване на последиците от определянето като много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки въз основа на броя средномесечни активни получатели в Съюза – с цел ако е необходимо, прагът за определянето им да бъде променен.

Второ, от Комисията се изисква да оцени практическото взаимодействие на DSA със съществуващите секторни и национални нормативни актове, когато тези актове конкретизират или допълват регламента. Целта е да се осигурят съгласуваност, правна сигурност и продължаваща ефективност на достиженията на правото на Съюза в цифровата област.

Комисията подчертава, че настоящият доклад няма за цел повторното отваряне или преразглеждане на регламента, който остава централен стълб на архитектурата на Съюза за управление в цифровата област. Вместо това докладът помага да се открият области, където може да се изисква допълнително обмисляне в контекста на програмата на Комисията за опростяване. Докладът следва да послужи за извършването на предстоящите оценки и прегледи на няколко инструмента, като например Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар , както и за предстоящите предложения по линия на законодателство на ЕС за защита на потребителите  като част от обявения Акт за справедливост в областта на цифровите технологии, всички предвидени за 2026 г.

Staff working document SWD(2025)368  

TikTok въвежда собствена система за проверка на възрастта в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Натискът върху интернет компаниите за защита на децата в платформите се засилва. Наскоро Австралия въведе забрана за деца под 16-годишна възраст от платформите на социалните медии. Европейският парламент проучва потенциалното въвеждане на забрана за социални медии, подобна на тази в Австралия за деца под 15-годишна възраст.

Игрални платформи като Roblox сега използват технология за разпознаване на лица, за да попречат на децата да взаимодействат с възрастни в чатове, но Mashable съобщи по-рано тази седмица за заобикаляне на проверките.

Тази седмица медиите информират, че TikTok въвежда своя собствена система за проверка на възрастта в Европа, за да открие непълнолетни потребители на сайта си. Системата на TikTok анализира информацията за потребителския профил, публикуваните видеоклипове и друга информация за поведението, за да прецени дали потребителят е на възраст под 13 години – съгласно правилата на TikTok това е възрастта, позволяваща регистриране за платформата. Потребителските акаунти няма да бъдат забранявани автоматично, а от специализирани модератори.

TikTok заявява пред Ройтерс, че системата ще бъде въведена в цяла Европа през следващите седмици, след като е тествана в Обединеното кралство. Системата е специално разработена, за да отговаря на европейските регулаторни изисквания. Съобщава се, че компанията е работила и с ирландския регулатор за защита на данните.

Grok, генерираното сексуално съдържание и децата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тази седмица Сенатът на САЩ единодушно прие законопроект, който ще позволи на жертвите на сексуално съдържание, създадено чрез различни приложения (deep fake) и разпространявано без тяхно съгласие, да съдят създателите за не по-малко от 150 000 долара. Законопроектът се насочва към Камарата на представителите. Същевременно защитниците на проекта настояват Google и Apple да забранят Grok в магазините за приложения, след като чатботът позволи създаването на неконсенсусни интимни/сексуални изображения, включително на деца, включително на загинали (жертви на атентати). Много от изображенията не са „просто“ неконсенсусни. Те са оскърбителни, зловещи и обидни.

В отговор на реакциите на 9 януари Мъск е преместил опцията за създаване на изображения зад paywall. Този ход е критикуван от експерти по технологична политика и правозащитници, които казват, че компанията сега печели от злоупотреби. The Verge също така съобщи, че мярката не е попречила на потребители да генерират подобни изображения и без заплащане.

Доклад от 2024 г. изнася данни за 35 000 споменавания на неконсенсусни интимни изображения на 26 души в Конгреса на САЩ. Двадесет и пет от тези законодатели са били жени.

Не е само Grok. Wired установи, че чатботовете на Google и OpenAI също генерират неконсенсусни сексуализирани изображения. Специалните AI приложения достигат милиони. Масовото генериране на неконсенсусен сексуализиран тормоз вече е факт в настоящата онлайн екосистема и ще е необходима много работа, за да се справим с този риск.

Подходът на Австралия за защитата на децата от потенциалните опасности на популярните платформи за социални медии – блокирайки достъпа до деца под 16 години – вече е в сила и беше предизвикан от самоубийството на 14-годишната Оли Хюз, която беше тормозена в социалните мрежи. Алгоритмите, които са програмирани да ангажират децата възможно най-дълго, предоставят все по-токсичен материал и опасно съдържание.

Повече от 50 депутати от ЕP от различни политически групи искат от EK да изясни дали всички подобни на Grok приложения, генериращи сексуално съдържание, са забранени съгласно законодателството на ЕС. Писмото идва на фона на глобалното възмущение от Grok. Компанията майка на Grok, xAI, вече заяви, че е деактивирала способността на инструмента да генерира такива изображения. Комисията иска от платформата X да запази всички вътрешни документи, свързани с Grok, използвайки правомощията си съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Понастоящем DSA се прилага само за 25 VLOPs, много големи онлайн платформи в ЕС – което очевидно не е достатъчно.

В същото време президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед за мораториум върху държавното регулиране на изкуствения интелект – разглеждана от медиите като подарък за технологичната индустрия.

2026: Медии, журналистика, технологии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Ник Нюман за Ройтерс Институт на базата на проучване с участието на 280 лидери в медийния сектор от 51 страни :

  • Една трета (38%) от нашата извадка от редактори, изпълнителни директори и дигитални ръководители казват, че са уверени в перспективите за журналистика през следващата година – това е с 22pp по-ниско от преди четири години. Заявените опасения се отнасят до политически мотивирани атаки срещу журналистиката, загуба на средствата, предоставени от USAID за независими медии в много части на света, значителни спадове в трафика към много онлайн новинарски сайтове.
  • Около половината (53%) казват, че са уверени в собствените си бизнес перспективи. По-скоро издателите, базирани на абонамент и директен трафик, отколкото тези, които остават зависими от рекламата и печата и от резките спадове на приходите и потенциалното въздействие на търсенето в условията на AI.
  • Издателите очакват трафикът от търсачките да намалее с повече от 40% през следващите три години – доклад на Chartbeat, показва, че съвкупният трафик към стотици новинарски сайтове от търсенето в Google вече е започнал да се понижава, има значителни спадове в трафика на препратки към новинарски сайтове от Facebook (-43%) и X (-46%) през последните три години.
  • Какво ще се предлага: по-оригинални разследвания (+91), контекстуален анализ и обяснение (+82) и човешки истории (+72). Повече видео (+79), повече аудио (+71) като подкасти.
  • YouTube ще бъде основният фокус за издателите (+74), което е значително повече от миналата година; TikTok (+56) и Instagram (+41), също са ключови приоритети – и разпространението чрез AI платформи (+61) като ChatGPT на OpenAI, Gemini на Google и Perplexity. Някои издатели търсят да намерят нови аудитории чрез платформи за бюлетини като Substack (+8). За разлика от това, издателите ще деприоритизират Google SEO в стар стил (-25), Facebook (-23) и X (-52).
  • Абонаментът и членството остават най-големият фокус върху приходите (76%) за издателите, реклама (64%). Онлайн и физическите събития (54%) също стават все по-важни като част от диверсифицирана стратегия за приходите. Разчитането на филантропската и фундаментната подкрепа (18%) е намаляло тази година, след съкращения на бюджетите за медийна подкрепа в САЩ и на други места.
  • Използването на AI: автоматизацията на бек-енда се счита за „важна“ тази година от по-голямата част (97%) от анкетираните издатели, събиране на новини (82%), кодиране и разработването на продукти (81%).
  • Възходът на създателите на новини и инфлуенсърите е грижа за издателите по два начина. Повече от две трети (70%) от нашите анкетирани са загрижени, че отнемат време и внимание от съдържанието на издателите. Четирима от всеки десет (39%) се притесняват, че са изложени на риск да загубят топ редакторски талант в посока екосистемата на създателите, която предлага потенциално по-висок приход.
  • В отговор на засилената конкуренция и изместването на доверието към личности, три четвърти (76%) от анкетираните издатели казват, че ще се опитат да накарат персонала си да се държи повече като създатели тази година. Половината (50%) заявяват, че ще си партнират със създателите, за да помогнат за разпространението на съдържание, около една трета (31%) заявяват, че ще наемат създатели, например да управляват акаунтите си в социалните медии. Още 28% се стремят да създадат студия за създатели и да улеснят съвместните предприятия.

Европейска стратегия за отворена цифрова екосистема

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Насърчаването на европейския технологичен суверенитет е ключов приоритет за Комисията, като секторът с отворен код се счита за особено важен за ЕС. Комисията планира да определи стратегически подход към open source сектора (OSS) в ЕС и да представи преглед на OSS за периода 2020—2023 г.

В ЕС има процъфтяващи общности от разработчици в OSS, чиято работа е в съответствие с цифровите права и принципи на ЕС.

ЕК готви стратегия за OSS, следвайки успешни инициативи като наскоро стартиралия консорциум за цифрова инфраструктура на Digital Commons (EDIC). Стратегията, която се очаква през първото тримесечие на 2026 г., ще създаде цялостна рамка, подкрепяща целия жизнен цикъл с отворен код от развитието до интеграцията на пазара.

Провежда се консултация, която ще приключи на 3 февруари 2026 г. Обратната връзка може да бъде подадена на специално създадена платформа.

Съд на ЕС: Оператор на електронен пазар носи отговорност за обработване на личните данни в обявите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 декември стана известно решение по дело С – 492/ 23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) с акт от 15 юни 2023 г., постъпил в Съда на 3 август 2023 г., в рамките на производство по дело X срещу Russmedia Digital SRL и Inform Media Press SRL.

Russmedia Digital, дружество по румънското право, е собственик на уебсайта http://www.publi24.ro. Този уебсайт е електронен пазар, на който могат да се публикуват безплатни или платени обяви. Предмет на тези обяви е по-специално продажбата на стоки или доставянето на услуги в Румъния. На 1 август 2018 г. неустановено лице публикува на този уебсайт обява, в която се твърди, че определена жена предлага сексуални услуги. Обявата съдържа снимки на тази жена, използвани без нейно съгласие, както и телефонния ѝ номер. Жената счита, че обявата е подвеждаща и нанасяща вреди, поради което моли собственика на уебсайта да премахне тази обява. В рамките на час от получаването на молбата Russmedia Digital премахва тази публикация. Въпросната обява обаче вече е разпространена на други уебсайтове, където продължава да е достъпна.
Жената се обръща към румънските съдилища, твърдейки, че са нарушени правилата за обработване на лични данни. Съдът освобождава дружеството от отговорност, като го приема само за доставчик на хостинг услуга, който не носи отговорност за съдържанието, публикувано от неговите потребители.

Съдът на ЕС по преюдициално запитване:

оператор на електронен пазар като Russmedia Digital носи отговорност по смисъла на ОРЗД6 за обработването на личните данни, които се съдържат в публикуваните на неговия електронен пазар обяви. Операторът е длъжен преди публикуването на тези обяви и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни и да провери дали потребителят, който се готви да публикува такава обява, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея. Ако не, да установи има ли съгласие. Ако не, да откаже да публикува въпросната обява, освен ако публикуването ѝ попада в обхвата на някое от другите изключения, предвидени от ОРЗД.

Освен това операторът на електронен пазар трябва да положи усилия, за да попречи обявите, които съдържат чувствителни данни и са публикувани на неговия уебсайт, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове. За целта той трябва да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност.
Накрая, Съдът уточнява, че операторът на електронен пазар не може да се освободи от тези задължения, възложени му съгласно ОРЗД, като се позове на освобождаването от отговорност, предвидено в Директива 2000/31.

Обнародван е ЗИД ЗЕС за прилагането на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“

В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“

В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:

„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“

В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:

„Раздел VIа
Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065

Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията:

1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;

2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.

(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.

(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.

(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.

(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“

Целият законопроект в Държавен вестник

Консолидираният ЗЕС

Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Комисията оценява взаимодействието на Регламента за цифровите услуги със законодателството на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията публикува доклад, в който се оценява взаимодействието на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) със законодателството на ЕС. Докладът потвърждава, че критериите за определяне на много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSEs), включително прага от 45 милиона средномесечни активни получатели, остават подходящи.

Докладът оценява взаимодействията между DSA и 54 правни акта в области като защита на данните и неприкосновеност на личния живот, аудиовизуални медии и IP, политика за защита на потребителите, безопасност на продуктите и демокрация, сигурност и правосъдие. В своя анализ докладът показва как DSA взаимодейства и допълва други правни актове.

В контекста на текущия процес на цифрово опростяване докладът определя избрани разпоредби, при които регулаторните припокривания изискват по-тясна координация за по-съгласувана и интегрирана регулаторна рамка, като гарантира правна сигурност.

Докладът, основан на член 91, параграф 1 от DSA, изпълнява правно задължение, въведено от съзаконодателите, за да оцени адекватността на хоризонталната рамка на DSA и взаимодействието му с друго специфично за сектора законодателство до 17 ноември 2025 г. В него се вземат предвид обратната информация, получена от организации на гражданското общество, координатори на цифрови услуги, други национални компетентни органи и онлайн платформи и търсачки, включително VLOP и VLOSE, след 3 проучвания, стартирани от Комисията. Полученият принос подчертава широк консенсус на всички заинтересовани страни относно необходимостта от по-ясно законодателство, насоки и по-междуинституционално сътрудничество.

Този доклад представлява едно от най-изчерпателните правни упражнения за картографиране на правото на ЕС по отношение на цифровите платформи и онлайн междинните услуги. Той е ценен инструмент за навигация в достиженията на правото на действие в областта на цифровите технологии, се казва в прессъобщението на Комисията.

Доклад относно прилагането на член 33 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA) и взаимодействието на посочения регламент с други правни актове