Според британския парламент основни силни страни на икономиката на Обединеното кралство са творческите индустрии и секторът на изкуствения интелект.
Авторското право е ключов стълб на творческата икономика. То служи на авторите да контролират използването на своите произведения и им позволява да търсят заплащане за това. Широкото използване на защитени произведения за обучение на AI модели поставя нови предизвикателства пред рамката на авторското право в Обединеното кралство и много носители на права се затрудняват да упражняват правата си в този контекст.
повишаване на доверието и прозрачността между секторите, като гарантира, че разработчиците на AI предоставят на притежателите на права по-голяма яснота за това как използват техните произведения;
засилване на контрола на носителите на права върху това дали техните произведения се използват или не за обучение на AI модели и възможността да получават заплащане за използването им, когато желаят.
гарантиране на достъп на разработчиците на AI до висококачествен материал за обучение на водещи модели на AI в Обединеното кралство и подкрепа на иновациите в сектора на AI в Обединеното кралство .
Консултацията започва на 17 декември и ще приключи на 25 февруари 2025 г.
В светлината на румънския казус, довел до решение на Конституционния съд и засягащ практиките на TikTok, събитията в САЩ представялват интерес.
Законът ще забрани TikTok в САЩ до 19 януари 2025, ако собственикът ByteDance не продаде платформата на некитайско дружество. В TikTok са 170 милиона американци. Така започва публикацията на Ню Йорк Таймс от 6 декември.
Апелативният съд за окръг Колумбия отхвърля петицията на TikTok за отмяна на вече приет закон, който съдържа горното изискване за собствеността. TikTok твърди, че забраната ще наруши правата на американските потребители по Първата поправка на Конституцията (свобода на изразяване). Според съда “Правителството действа единствено, за да защити свободата по Първата поправка от чужда противникова нация и да ограничи способността на този противник да събира данни за хората в Съединените щати”. Според публикацията депутати и служители на разузнаването заявяват, че TikTok представлява заплаха за националната сигурност при собственик ByteDance. Те казват, че надзорът на китайското правителство върху частните компании позволява извличане на чувствителна информация за американците или разпространяване на пропаганда, въпреки че не са споделили публично доказателства, че това се е случило. Те също така отбелязват, че приложения като Facebook и YouTube са забранени в Китай.
TikTok заявява, че ще обжалва решението пред Върховния съд, който “очаква да се произнесе по различен начин”. И наистина, в съседна публикац;ия отново в Ню Йорк Таймс е изложено мнението на директора на Knight Institute, научен институт по въпросите на свободата на изразяване към Колумбийския университет:
Върховният съд трябва да се намеси, за да отхвърли мотивите на апелативния съд, да обезсили закона TikTok и да насърчи Конгреса да се заеме с много реалните патологии на цифровата публична сфера чрез широкообхватна регулация, а не чрез насочване към конкретни компании и гледни точки. Първата поправка не трябва да се използва като оправдание за отделяне на американците от TikTok или от останалия свят.
Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900за политическото рекламиране.
Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).
Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.
Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.
Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10).
Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).
По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21).
Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13).
Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).
Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .
В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).
Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване.
В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).
Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16).
Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”.
„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено.
Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.
Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.
Големиет канадски новинарски организации се присъединиха към медиите, които съдят създателя на ChatGPT OpenAI, разширявайки войната между развитието на изкуствения интелект и защитата на авторските права извън Съединените щати. Canadian Broadcasting Corp., Globe and Mail, Canadian Press и собствениците на Torstar и Postmedia, твърдят, че OpenAI незаконно е изтеглил тяхното съдържание и го е използвал за обучение на своите AI инструменти. Подобни съдебни дела са започнати в Съединените щати от New York Times, Chicago Tribune, New York Daily Newsи др..
В Съединените щати новинарските организации се разделиха по отношение на това как да реагират на компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, като някои заведоха дела, а други решиха да подпишат споразумения с OpenAI, за да се ползва лицензирано съдържание в бъдеще. в Канада са обединени и в делото участват по-голямата част от канадските текстови медии, с десетки новинарски марки.
Компаниите за изкуствен интелект, включително OpenAI, Google и Microsoft, които пуснаха продукти за изкуствен интелект, настояват, че тази практика е законна при fair use, концепция в закона за авторското право, която позволява законно използване на защиетни произведения при определени условия. Но все по-голям брой новинарски организации, автори, музиканти и художници съдят AI компании за използването на тяхното съдържание в обучение, заявявайки, че никога не са давали разрешение или получавали плащане и че новите AI инструменти могат да бъдат използвани, за да се конкурират с тях и дори да ги извадят от бизнеса. Компаниите с изкуствен интелект, включително OpenAI и Google, също започнаха да използват AI, за да обобщават уебсайтове директно в собствените си сайтове, което съществено променя икономиката на световната мрежа.
През 2023 г. Канада прие закон, принуждаващ Google и Meta да плащат за новини, публикувани на техните платформи, което предизвика битка с двете големи технологични компании и постоянното блокиране от страна на Meta на новини в Канада.
Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.
Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.
Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.
ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.
Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.
Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:
– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,
– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;
– национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:
42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.
43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.
44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.
45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.
46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.
47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).
*
На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.
На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.
Илон Мъск е с поглед към ръководен пост в американската администрация в Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Преди още да встъпи в очакваната позиция, Мъск е започнал кампания в притежаваната от него мрежа Х срещу определени държавни служители, посочвани от него като емблематични за раздуването на администрацията, като публикува негативни съобщения за тях, достигащи до стотици милиони потребители в X.
По-рано тази седмица, както беше съобщено за първи път от The Wall Street Journal, Мъск пише по повод експерт, занимаващ се с климатичните промени: „Аз не мисля, че американският данъкоплатец трябва да плаща за тази позиция”. Мъск публикува повторно съобщението в Х, като добавя коментара „Толкова много фалшиви работни места!“ в публикация с повече от 33 милиона гледания. Както отбелязва WSJ, следва поток от мемета и тормоз. Евърет Кели, президент на Американската федерация на държавните служители, казва пред WSJ, че постовете „целят да всеят терор и страх сред федералните служители“.
Мъск е прилагал подобна тактика в миналото, включително като е твърдял, че определени бизнесмени от конкуренцията или държавни служители са съчувствали на педофилията – разбира се, под прикритието на „свободата на словото“, се казва в The Verge. Последвалият тормоз, разбира се, е точно в целта: Мъск систематично използва X като мегафон за своите възгледи и за черни кампании.
Този модел ни е крайно познат и изглежда наблюдаваме неговото разпространение в демократичния свят в многократно по-големи мащаби. Черните кампании, за които медийните олигарси използват медийните си империи, вече се извършват с помощта на социални мрежи със стотици милиони потребители. Методите са сходни, и в България сме имали черни капании с напълно произволни твърдения като съчувства на педофилията.
Авторите приемат, че използването на AI в журналистиката има някои предимства. Например, той може да облекчи тежестта на повтарящи се задачи и изследователски дейности, да търси в архиви и документи или да филтрира предварително съдържание, за да осигури първоначална защита срещу съобщения на омраза в социалните медии. Те обаче също така предупреждават, че AI системите носят определени рискове, като липса на прозрачност около процесите на вземане на решения или риск от дезинформация. При липсата на универсална дефиниция на AI, указанията на BLM го определят като „технологии, които позволяват на компютрите и машините да имитират човешки когнитивни умения като логическо мислене, учене или креативност. Използвайки алгоритми, тези технологии анализират данни и разпознават модели, така че да могат да изпълняват задачи, да решават проблеми и да вземат решения независимо.”
Насоките:
Първата насока е: дори когато се използва AI, изследванията и репортажите трябва да отговарят на стандартите за качество на журналистите като безпристрастност, внимателно представяне и проучване и проверка на фактите преди публикуване.
Втората насока е „Редакционната отговорност остава на хората“: на резултатите от AI не трябва да се вярва безусловно. Отговорното използване на AI трябва да включва възможността хората да правят корекции. Процесите на одобрение на редакционно ниво също трябва да бъдат ясно регламентирани и да бъде създаден орган за жалби.
Третата насока е „Прозрачно етикетиране“: използването на AI трябва да бъде подходящо етикетирано, когато се създава публикувано съдържание и когато се използва за модериране на съдържание. Например трябва да бъдат идентифицирани използваната технология, събраните данни и лицето, отговорно за публикуваното съдържание.
Четвъртата насока е „Сертифицирайте AI доброволно“: ако е възможно, трябва да се използва сертифициран AI, който отговаря на определени стандарти за сигурност и качество.
Петата насока е „Наблюдавайте авторските права“: журналистите трябва да не нарушават авторските права. В същото време правата на възнаграждение на медийните професионалисти също трябва да се зачитат, дори ако произведенията, които са създали, са изготвени с помощта на AI.
Шестата насока е „Спазвайте съответните закони за защита на данните“: когато данните се събират, подготвят или обработват с помощта на AI, законите за защита на данните трябва да се спазват, особено когато става дума за лични данни.
Седмата насока е : дори когато се използва AI, докладването трябва да бъде балансирано, разнообразно и неутрално. Източниците на данни за AI трябва да се проверяват редовно.
Осмата насока е „Бъдете критични“: журналистите трябва да останат критични по отношение на резултатите от генеративния AI и източниците на данни, използвани, за да не допуснат съществуващите предразсъдъци да се изострят и да предотвратяват прекаленото доверие в резултатите от AI, въпреки липсата на качествен контрол, например.
Деветата насока е „Освободете от рутинни дейности, но не заменяйте напълно хората”. Целта на използването на AI в ежедневната редакционна работа трябва да бъде създаването на „балансирана връзка“ между машинната и човешката дейност.
