Tag Archives: Digital

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.

Илон Мъск: Компанията за изкуствен интелект xAI и Х се сливат

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара и го ребрандира като X.

Вчера е обявена продажба на X за 33 млрд. долара, купувач е друга компания на Мъск за изкуствен интелект xAI, която се оценява на 80 млрд. долара.

Сделката обединява две от най-известните начинания на Мъск в рамките на една визия, задвижвана от изкуствен интелект и според него комбинира усъвършенстваните възможности за изкуствен интелект на xAI с масивната потребителска база и разпространение на X. Мъск все повече свързва двете компании, като използва потребителски данни от X, за да обучи моделите си с изкуствен интелект. Мъск многократно е заявявал, че иска да превърне X в “универсално приложение”, в комплект с платежна система.

Все още няма индикации как продажбата може да повлияе на политиките за модериране, управлението на съдържанието или регулаторния контрол – области, които привличат вниманието, откакто Мъск пое Twitter през 2022 г.

Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад „Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.

Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ тук.

Белият дом се стреми да окаже натиск върху чуждото законодателство в технологичния сектор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.

В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.

В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.

По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.

EС прие законодателство за посредническите онлайн дружества, независимо дали са установени в Съюза или извън него. Целта е прозрачност на правилата за модериране на съдържание онлайн, достъп до данни за изследователите с цел по-добро разбиране на онлайн пространството и управление на възможните рискове. Това законодателство не е цензура, нито подкопава свободата на словото.

В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).

В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:

Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.

Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.

Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения. Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.

В същата посока са още и публикацията на EDRI

и позицията на EDMO

Медии и изкуствен интелект: и The Guardian подписа с OpenAI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Pressgazette съобщава, че The Guardian e поредният издател на новини, който подписва сделка със собственика на ChatGPT OpenAI за лицензиране на съдържание. The Guardian ще получи компенсация за използването на журналистиката си в ChatGPT и ще бъде правилно кредитирана в платформата. В допълнение The Guardian ще може да използва и технологията OpenAI. Репортерската и архивната журналистика на изданието ще бъдат достъпни като източник на новини в ChatGPT, заедно с кратки резюмета и извадки от статии.

Според изявленията на компаниите ползата е двустранна – ChatGPT получава достъп до новинарското съдържание на изданието в реално време, а издателите и аудиториите се възползват от усъвършенстваните технологии в областта на изкуствения интелект.

Този ход идва, след като The Guardian се присъединява към съдебен иск, подаден на 13 февруари срещу канадския стартъп за изкуствен интелект Cohere Inc, който е обвинен в неразрешено използване на съдържание на издатели при разработването на AI системи.

The Guardian се присъединява към FT, Axel Springer, Hearst и News Corp, които също са подписали сделки за лицензиране на съдържание с OpenAI. Други сделки с изкуствен интелект включват Reuters (с Meta) и DMG Media (с Prorata.ai). Но водят се и съдебни дела – например Mumsnet, The Intercept и The New York Times са сред издателите, които съдят OpenAI за използване на съдържанието им без разрешение за целите на обучението.

Press Gazette е съставила изчерпателно обобщение на сделките и съдебните спорове за изкуствения интелект.

Каква ще е съдбата на Надзорният съвет на Фейсбук

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е сформиран през 2020 година и съставен от 20 независими професори по право, бивши политици и експерти по правата на човека. Той има властта да отправя препоръки, които Зукърбърг се ангажира да спазва.

Коалиция от застъпнически групи от цял свят призовава обявения като независим Надзорен съвет да подаде оставка, за да протестира срещу неотдавнашното оттегляне на ФБ от установени принципи за модериране на съдържанието.

Според медиите Надзорният съвет е изоставил всякакви претенции за надзор след промените в общностните стандарти и политиката на платформата, осъществени от главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг през януари. Зукърбърг видимо прегърна аргументите на президента Доналд Тръмп и други републиканци, че усилията на Мета за условно управление са отишли твърде далеч, насочвайки се към цензура на легитимни гледни точки. През януари той каза, че Мета ще прекрати усилията за проверка на фактите в Съединените щати и ще промени правилата си, за да позволи на потребителите недопустими досега изрази за определени маргинализирани групи, включително имигранти и транссексуални хора.

“Изборът пред вас е ясен: или подкрепяте компания, която умишлено демонтира гаранциите за демокрацията и правата на човека, или заемате позиция в защита на самите принципи, които сте били назначени да поддържате”, се казва в отворено писмо до ФБ. Призовава се целия борд да подаде оставка.

В отговор Надзорният съвет заявява, че остава ангажиран с работата си. “Неотдавнашните промени в политиките за съдържание подчертават едно нещо: независимият надзор никога не е бил по-важен”, заявяват петимата съпредседатели на борда в изявление пред Tech Brief в сряда. Бордът “отблизо оценява промените в политиката на Мета” и планира да представи “нюансирани политически препоръки, на които Meтa трябва да отговори” – ангажимент, който компанията е поела при създаването на борда. Бордът заявява, че Мета е изпълнила над 70 процента от препоръките си през годините.

“Не е моментът да се оттегляме – време е да се активизираме”, казват те. “И това е, което правим.”

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията се интегрира с DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В прессъобщение на ЕК се казва, че на 13 февруари 2025 г. Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги одобриха официалното интегриране на доброволния Кодекс за дезинформацията към рамката на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

Кодексът относно дезинформацията е съгласуван от широк кръг заинтересовани страни – онлайн платформи, търсачки, рекламната индустрия, организации за проверка на фактите и организации на гражданското общество и т.н. Създаден през 2018 г., той беше значително променен (“укрепен”) през 2022 г. с цел да бъде признат като Кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Към момента страните по Кодекса са 42. Между тях не е Х, която се изтегли след промяната на собствеността.

През януари 2025 г. подписалите Кодекса, включително тези, определени като много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE) съгласно DSA (Facebook, Instagram, LinkedIn, Bing, TikTok, YouTube и Google Search), подадоха необходимите документи, подкрепящи тяхното искане за превръщането му в Кодекс за поведение съгласно DSA. На тази основа Европейският съвет за цифрови услуги и Комисията приеха своите положителни становища, като заключиха, че Кодексът отговаря на условията, посочени в DSA, и одобриха официалното му интегриране към рамката на DSA.

Така Кодексът става показател за определяне на съответствието с DSA по отношение на рисковете от дезинформация за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти. Става дума за синхронизиране на одита на ангажиментите по Кодекса с одита на Законодателния акт за цифровите услуги за съответните доставчици на VLOP и VLOSE. Важно за разказа е, че проверката на фактите е ангажимент по Кодекса.

По искане на подписалите, преобразуването на статуса на Кодекса ще влезе в сила от 1 юли 2025 г.

Code of Conduct on Disinformation Download

Commission Opinion – Assessment of the Code of Practice on Disinformation Download

Conclusions of the Board – Code of Conduct Disinformation Download

Информация относно Codes of conduct under the Digital Services Act.

EDRi: Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс казва, че Вашингтон може да спре да подкрепя НАТО, ако EС цензурира американските платформи. Предполага се, че е имал предвид по-конкретно, но не само, писмото на Тиери Бретон до Мъск по повод спазването на DSA. Ванс е казал още за Breitbart News, че вижда защитата на свободното слово като част от моралното лидерство на Америка в света, но според него “много от нашите европейски приятели” тръгнаха в грешната посока.* Очевидно въпросът е за свободата на словото по Мъск, довела до широко разпространение на пропаганда и конспиративни теории в Х и платформите с про-Тръмп собственици.

EDRi, европейска неправителствена организация, обединяваща национални и международни организации и експерти за защита на цифровите права, подчертава, че от решаващо значение е ЕС да се придържа към стриктно прилагане на технологичното си законодателство, да се ограничи влиянието на Big Tech и да се инвестира в наистина независими цифрови алтернативи.

EDRi напомня, че Meta обяви голямо влошаване на подхода си за модериране на съдържанието във Facebook, Instagram и Threads и премахна някои от най-основните защити на правата на човека в САЩ с цел да се насочат към маргинализираните общности и да окуражат десните екстремисти. Деградацията на политиката на Мета се влошава и от очевидното риторично следване от страна на нейния главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг на напълно лишените от основания твърдения на Тръмп и Мъск за предполагаема институционализирана цензура в Европа и обявената от Зукърбърг готовност да работи с Тръмп, за да й се противопостави. Освен другото, в изявление на експертите се заявява:

Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура. То е сравнително добре проектирано да създава отчетност за онлайн платформите – по-специално на много големите платформи – като същевременно не ги прави автоматично отговорни за всяка отделна част от съдържанието, която потребителите им могат да публикуват.

Европейската комисия и цифровите координатори DSC започнаха впечатляващ брой разследвания срещу почти всички много големи онлайн платформи по повод рискове за психическото и физическото здраве, липса на ресурси за модериране на съдържанието, незаконно използване на измамно проектиране на интерфейс, липсваща прозрачност на рекламата и намеса в правото на достъп до данни за изследователите.

Предвид безчестния съюз, който се формира между ръководителите на Big Tech и идващата администрация на Тръмп, важно е ЕС да не отстъпва в усилията си да държи отговорни технологичните корпорации. Има съобщения (Комисията донякъде отрича да са верни), че лидерите на ЕС се поддават на натиск от страна на САЩ. Този риск е реален. Забавянето на темпото, намаляването или спирането на което и да е от разследванията на Big Tech съгласно DSA или DMA би било сериозна грешка.

DMA има за цел да обуздае огромната сила, която Big Tech има. Тази сила сега се упражнява срещу нас, за да разруши и саботира самите основи на нашите общества: демокрацията и правата на човека. Ако Комисията си позволи да бъде притискана да преоцени разследванията си срещу Big Tech поради страх от политическа реакция от страна на САЩ, този натиск – както от технологичните корпорации, така и от Тръмп – няма да свърши.

Ето защо никога не е имало по-подходящ момент за ЕС и неговите държави-членки да започнат сериозно да се справят със зависимостта ни от Big Tech и да инвестират в реални алтернативни модели и услуги.

Все повече абонати на New York Times плащат не за новини, а за друга услуга

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Почти една трета от цифровите абонати на New York Times вече се абонират изключително за една от неновинарските услуги на изданието според годишният му доклад, пише PG.

В резултатите си за цялата година за 2024 г. The New York Times Company отчита края на годината с 10,8 милиона цифрови абонати – увеличение с 1,1 милиона в сравнение с края на 2023 г.

От тези 10,8 милиона абонати, 3,5 милиона (или 32%) са се абонирали само за игри, готвене, Wirecutter (преглед на продукти), Audio или The Athletic.

Конвенционален цифров абонамент само за новини имат 1,9 милиона – този абонамент осигурява достъп до nytimes.com paywall, а други 5,4 милиона са имали пакетен абонамент за “All Access”, който купува достъп до всички продукти на Times, или някаква друга комбинация от абонаменти за NYT.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. другите абонати са 28% от цифровите абонати на NYT, а през 2024 този дял се покачва с един процентен пункт във всяко тримесечие.

Вж и тук

Европейски произведения: база данни OPUS

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Базата данни съдържа правилата за прилагане на медийното законодателство относно европейските произведения в линейните и нелинейните услуги – AVMSD (членове 13, параграфи 1 и 2, 16 и 17) във всяка европейска държава.

OPUS съдържа информация за всички държави-членки на ЕС-27, както и за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Великобритания.

Вход към базата