Tag Archives: Digital

DSA: обществена консултация за базата данни по чл.24.5

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Тази седмица Европейската комисия стартира обществена консултация относно базата данни за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA).

Член 24, параграф 5 от DSA постановява, че Комисията трябва да създаде и поддържа база данни с информация от онлайн платформите относно причините за премахване на информация и други решения за модериране на съдържание. След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпратят информация без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще дава представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение: каква информация трябва да се събира, какви са възможните методи за подаване на отчети и реда за достъп до базата данни.

Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултационният документ

Член 24 Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1. В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)	броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2. До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3. Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4. Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5. Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6. Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

Евробарометър: Цифровото десетилетие и европейските граждани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Нови данни в Евробарометър

Две трети от европейските граждани (67%) призовават за повече образование и обучение, за да развият своите цифрови умения.

Само половината европейци смятат, че цифровите права и принципи са добре защитени в Европа. Над една трета от гражданите (36%) смятат, че трябва да се направи повече, и по различни аспекти по-малко от половината намират, че прилагането на цифровите права и принципи в тяхната страна е задоволително. Гражданите са особено загрижени, когато става въпрос за осигуряване на безопасна цифрова среда и съдържание за деца и млади хора или за получаване на контрол върху собствените данни или цифрово наследство.

Повече от половината (57%) от европейците са наясно, че правата, които се прилагат офлайн, трябва да се зачитат и онлайн.

Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми през 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:

На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.

Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.

По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.

През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.

Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.

КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.

КЗК разрешава концентрация на БТК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение на КЗК № АКТ-633-29.06.2023 Комисията за защита на конкуренцията разрешава концентрацията (Придобиване на контрол от страна на “Виваком България” ЕАД върху „Телнет“ ООД, „Телнет Секюрити“ ООД и „С.Т.В.“ ЕООД, както и върху „Нетуоркс-България“ ЕООД, „Онлайн Директ“ ЕООД, „ТВН Дистрибуция ) – “БТК” ЕАД – “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД.

С Решение №690/2021 г. Комисията за защита на конкуренцията е разрешила концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181 (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД) на пряк едноличен контрол върху „Нетуоркс-България“ ЕООД (ЕИК 117619271), „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД (ЕИК 204258417), „Телко Инфраструктури“ ЕООД (203470007) и непряк контрол върху „Онлайн Директ“ ЕООД (ЕИК 131162001). Съгласно чл. 66, ал. 2 е постановено незабавно изпълнение на решението.
Решението на КЗК е обжалвано пред Административен съд София Област от „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД).

С Решение №318/28.03.2022 г. на Административен съд София Област (АССО), постановено по адм. дело №691/2021 г., се отменя Решение №690/2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК/420/2021 г. Съдът връща делото във вид на преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебното решение. АССО приема, че Комисията при постановяване на своето решение е допуснала съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяване на незаконосъобразно решение.

Решението на АССО е обжалвано от Комисия за защита на конкуренцията и от „Виваком България“ ЕАД пред Върховен административен съд (ВАС). С решение №11725 от 16.12.2022 г. ВАС, Четвърто отделение, оставя в сила решение №318 от 28.03.2022г., постановено по адм. дело №691 по описа за 2021 година на Административен съд София област. Решението не подлежи на обжалване.

Указанията на съда, дадени с мотивите на решение №11725/16.12.2022 г. на ВАС и решение №318/2022г. на АССО, имат задължителен характер за административния орган. В изпълнение на задължителните за Комисията указания по тълкуване и прилагане на закона, за да достигне до обосновани и правилни изводи за ефекта на нотифицираната концентрация върху засегнатите съответни пазари, КЗК следва да извърши задълбочено проучване по смисъла на чл. 83 и сл. от ЗЗК. През януари 2023 КЗК започва това проучване.

С циитраното решение на КЗК от 29 юни 2023 Комисията отново стига до извода, че “може обосновано да се приеме, че нотифицираните сделки следва да бъдат безусловно разрешени.”

Пазар на електронните съобщения за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията за електронните съобщения, в което се казва, че на 29.06.2023 г. членовете на Комисията за регулиране на съобщенията са приели годишните доклади за развитието на пазара на електронните съобщения и анализа на пазара на пощенските услуги за 2022 година.

В тях е представен преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и информация, свързана с обема и структурата на пощенския пазар. Очертани са тенденциите и перспективите на развитие в двата сектора и са набелязани основните насоки, цели и приоритети в бъдещата дейност на Комисията.

В областта на електронните съобщения за поредна година (2022 г.), общият обем на пазара на електронни съобщения в България отчита нарастване – със 7,1% спрямо 2021 г., а общия обема на вложените инвестиции е с 15% повече, спрямо вложените през 2021 г. Вложените през 2022 г. инвестиции в мобилни мрежи (247,895 млн. лв.) представляват 37,9% от общите инвестиции на предприятията.

В пазарно отношение най-голям относителен дял на база приходи в общия обем на пазара имат услугите за пренос на данни и достъп до интернет с 49,6%, следвани от гласови услуги с 31,6%, и преноса и/или разпространение на радио- и телевизионни програми с 14%.

През 2022 г., продължава да нараства потреблението на пакетни услуги и приходите от тях, като услугата „мобилен глас и мобилен достъп до интернет”, продължава да е най-предпочитаната пакетна услуга от ползвателите с дял от 83,4% от предлаганите пакетни услуги. След нея се ползвателите на „Телевизия и фиксиран интернет“ с 11,1% и „Фиксиран и мобилен глас“ с 4,7%.

Данните в Годишния доклад на Комисията по Закона за електронните съобщения показват, че конкуренцията между участниците в пазара на електронни съобщения се засилва, каквото е и заключението на Комисията за защита на конкуренцията изразено с нейно Решение № 567/15.06.2023 година.

Решение на КЗК № АКТ-567-15.06.2023

Двата доклада на КРС ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията (www.crc.bg), рубрика „За нас“, раздел „Годишни доклади на КРС“.

Още информация от Капитал

Европейска цифрова самоличност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съобщение за медиите от ЕК:

Европейската комисия приветства предварителното политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета на ЕС относно предложението за правна рамка за европейска цифрова самоличност. Предложението включва личен цифров портфейл под формата на мобилно приложение, който ще осигури на гражданите и бизнеса надежден достъп до публични и частни онлайн услуги в цяла Европа.

Европейският портфейл за цифрова самоличност ще промени коренно цифровата идентификация, като предостави на европейците контрол върху личните им данни в съчетание с удобството на мобилните приложения. ЕК инвестира 46 млн. евро в четири пилотни проекти от програмата „Цифрова Европа“, чрез които ще се развият техническите спецификации за всекидневна употреба на портфейла за цифрова самоличност – например мобилна шофьорска книжка, електронно здравеопазване, плащания, образование и др.

Европейският портфейл за цифрова самоличност подкрепя постигането на целите на програмата „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., според която до 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, а гражданите да имат онлайн достъп до сигурна електронна идентификация с подобрена неприкосновеност на личния живот.

За повече информация вижте обобщението “Европейска цифрова самоличност — въпроси и отговори”.

ЕП гласува регламента за изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Използването на изкуствен интелект в ЕС ще се регулира от специален Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект). На 14 юни 2023 Европейският парламент прие текста на регламента с голямо мнозинство и се насочва към триалозите.

Новите правила установяват задължения за доставчици и потребители в зависимост от нивото на риск от изкуствения интелект (AI).

За разлика от нашия законодател, пише Washington Post, Европейският съюз прекара години в разработването на своето законодателство за AI. Европейската комисия за първи път оповести предложение преди повече от две години и го промени през последните месеци, за да отговори на напредъка в генеративния AI. Напредъкът на ЕС контрастира рязко с картината в Конгреса на САЩ, където законодателите тепърва ще се занимават с рисковете на технологиите. Лидерът на мнозинството в Сената ръководи двупартийни усилия за изработване на рамка за изкуствен интелект. Според него на законодателите им трябват месеци, преди да започне разглеждането на каквото и да е законодателство.

Неприемлив риск

Системите с изкуствен интелект с неприемлив риск са системи, считани за заплаха за хората. Те ще бъдат забранени, ако са свързани с:

манипулация на хора или специфични уязвими групи: например играчки с гласово активиране, които насърчават опасно поведение при деца
класифициране на хора въз основа на поведение, социално-икономически статус или лични характеристики
биометрична идентификация в реално време и от разстояние, като лицево разпознаване.

Може да се допуснат някои изключения: например системи за дистанционна биометрична идентификация за целите на разследването на тежки престъпления, но само след одобрение от съда.

Висок риск

Системите с изкуствен интелект, които влияят отрицателно върху безопасността или основните права, ще се считат за високорискови.
Всички системи с изкуствен интелект с висок риск ще бъдат оценявани, преди да бъдат пуснати на пазара, както и през целия им жизнен цикъл.

Генеративен AI

Генеративният AI, като ChatGPT, ще трябва да отговаря на специални изисквания за прозрачност:

ще се разкрива, че съдържанието е генерирано от AI;
ще се проектира така, че да се предотврати генерирането на незаконно съдържание;
ще се публикуват резюмета на защитени с авторски права данни, използвани за обучение.

Ограничен риск

Системите с изкуствен интелект с ограничен риск трябва да отговарят на минимални изисквания за прозрачност, което ще позволи на потребителите да вземат информирани решения. След като взаимодейства с приложенията, потребителят може да реши дали иска да продължи да го използва. Потребителите трябва да бъдат информирани, когато взаимодействат с AI. Това включва AI системи, които генерират или манипулират изображение, аудио или видео съдържание, например deepfakes.

Първоначалното законодателно предложение

Digital News Report 2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на Института Ройтерс за цифровите новини 2023.

Статията за България е от Стефан Антонов, бизнес журналист. Започва с констатацията, че България е член на ЕС повече от 15 години, но остава сред най-бедните и корумпирани страни в Съюза.

Посочва се, че повечето медии изпитват нужда да останат близо до властта. За двете големи частни телевизии се казва, че Nova се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт.

До голяма степен медиите заемат проевропейски и прозападни позиции, се казва в доклада.

Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Социалните мрежи за директни съобщения като Viber и Telegram стават все по-популярни, отчасти защото улесняват избягването на законови ограничения или стандартите на общността на Facebook. Например, докато в България е незаконно публикуването на резултати от екзитпол в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но съществува загриженост относно ролята на социалните медии за разпространението на дезинформация в България.

Обединено кралство: служителят няма оправдано очакване за поверителност във връзка с публикациите си във фейсбук

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обработване на лични данни на работното място – Становище 2/2017 на Работната група по личните данни по чл.29 (WP 249)

Операции по обработване по време на процедурата по набиране на персонал
Широкоразпространено е използването на социални медии от физическите лица, като относително често профилите на потребителите са публично достъпни в зависимост от настройките, избрани от титуляря на акаунта. В резултат на това работодателите може да бъдат на мнение, че проучването на социалните профили на потенциалните кандидати може да бъде обосновано по време на процедурата по набиране на персонал. Такъв може да бъде случаят и по отношение на друга публично достъпна информация относно потенциалния служител.
При все това работодателите не следва да приемат, че имат право да обработват тези данни за свои собствени цели само защото профилът на дадено лице в социална медия е публично достъпен. За това обработване се изисква правно основание, като например законен интерес. В този контекст работодателят следва — преди проверката на профил в социална медия — да вземе предвид дали профилът на кандидата в социалната медия е свързан със служебни или лични цели, тъй като това може да бъде важен показател за правната допустимост на проверката на данните. Освен това работодателите имат право да събират и обработват лични данни във връзка с кандидати за работа само до степента, в която събирането на тези данни е необходимо и уместно за изпълнението на работата, за която кандидатства лицето.

Данните, събрани по време на процедурата по набиране на персонал, като цяло следва да се заличат веднага след като стане ясно, че няма да бъде отправено предложение за работа или че то не е прието от съответното лице:. Освен това лицето трябва да бъде правилно информирано относно това обработване, преди да се пристъпи към процедурата по набиране на персонал.
Не съществува правно основание, съгласно което работодателят може да изисква потенциалните служители да приемат покана за приятелство от потенциалния работодател в социалните медии, нито по друг начин да предоставят достъп до съдържанието на своите профили.

Пример в Становище 2/2017:
По време на набирането на нов персонал даден работодател проверява профилите на кандидатите в различни социални медии и включва информация от тези медии (и всякаква друга информация, достъпна в интернет) в процеса на проучване.
Работодателят може да разполага с правно основание съгласно член 7, буква е) да преглежда публично достъпна информация относно кандидатите само ако прегледът на информация относно даден кандидат в социалните медии е необходим за самата работа, например, за да може да се оценят конкретни рискове във връзка с кандидатите за специфична задача, и само ако кандидатите са правилно информирани (например в текста на обявлението за работа).

И нов британски пример (въпреки че Обединеното кралство вече не е в ЕС) – съдът казва: служителят няма разумни (оправдани) очаквания за поверителност във връзка с публикациите си във Facebook.

ChatGPT няма ангажимент към истината

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Емили Бел е директор на Центъра за цифрова журналистика към Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет. Нейна публикация в британския Гардиан е озаглавена Защо ChatGPT може да бъде катастрофа за истината в журналистиката.

Съобщението в публикацията: Най-тревожният факт, който трябва да се повтаря, е, че ChatGPT няма ангажимент към истината.

Платформа, която може да имитира писането на хора без ангажимент към истината, е подарък за тези, които се облагодетелстват от дезинформацията. Трябва да регулираме употребата на AI сега.