Между 80-те акта, които президентът Тръмп подписа в първия ден от втория си мандат, беше и акт, с който се разпорежда 75 дни да не се предприемат действия за прилагане на Закона за ТикТок.
Politifact по темата – с препратка към самия текст.
https://www.politifact.com/article/2025/jan/21/donald-trump-signs-executive-order-on-tiktok-ban/
Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги приветстват интегрирането на ревизирания „Кодекс за поведение за борба с незаконната реч на омразата онлайн +“ в рамката на Закона за цифровите услуги (DSA) , се казва в прессъобщение на ЕК.
Кодексът за поведение+, който се основава на първоначалния Кодекс за поведение от 2016 г. за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн, беше подписан от Dailymotion, Facebook, Instagram, Jeuxvideo.com, LinkedIn, потребителски услуги, хоствани от Microsoft, Snapchat, Rakuten Viber, TikTok, Twitch , X и YouTube.
Кодексът за поведение+ засилва начина, по който онлайн платформите се справят със съдържание, което законите на ЕС и националните закони определят като незаконна реч на омразата. Интегрираният кодекс за поведение улеснява спазването и ефективното прилагане на DSA, когато става въпрос за рискове от разпространение на незаконно съдържание в техните услуги.
След тази интеграция онлайн платформите, които са определени съгласно DSA, могат да се придържат към Кодекса за поведение+, за да демонстрират съответствието си със задължението на DSA за намаляване на риска от разпространение на незаконно съдържание в техните услуги. Спазването на ангажиментите от Кодекса за поведение+ ще бъде част от годишния независим одит, на който тези платформи подлежат съгласно DSA и който допринася за укрепване на прозрачността и отчетността на платформите.
По-конкретно, подписалите Кодекса за поведение+ се ангажират, наред с други неща:
Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги насърчават подписалите платформи да вземат предвид препоръки за:
Въпреки че остават доброволни инструменти, кодексите за поведение съгласно DSA могат да играят важна роля в по-широката система на правоприлагане. Въпреки това, участието и прилагането на даден кодекс за поведение само по себе си не предполага спазване на DSA и не засяга оценката на Комисията за всеки отделен случай.
Първо Reuters, а после световните медии цитират поверителен документ от 14 януари от посланика на Германия в САЩ Андреас Михаелис до Външното министерство на Германия. В него се предупреждава, че e вероятно американската администрация да споделя властта си с American Big Tech.
Според документа ключовите демократични институции, включително законодателната власт, правоприлагащите органи и медиите, рискуват ерозия на своята независимост. Подчертава се значението на съдебната система за постигане на целите на Тръмп. Михаелис отбелязва, че неотдавнашните решения на Върховния съд на САЩ за разширяване на президентските правомощия могат да позволят на Тръмп да заобиколи традиционните проверки и баланси – но все пак „дори най-големите критици предполагат, че [Върховният съд] ще предотврати най-лошото“.
Михаелис също така подчертава очевидното съгласуване на действията на Тръмп с технологичния милиардер Илон Мъск като потенциален риск за независимостта на медиите. Тръмп е използвал тактики като „съдебни дела, заплахи за наказателно преследване и отнемане на лицензии“ срещу критиците, според доклада, а Мъск е вече обвинен в манипулиране на алгоритми и блокиране на акаунти, критични към неговата платформа. Посланикът предупреждава за „предефиниране на Първата поправка“, което предполага обезпокоително сливане на политическо и технологично влияние.
Впрочем преди време и френски министър на технологиите отправи предупреждение към Мъск да внимава да не причини на американската демокрация това, което причини на Туитър.
Хари Бригнъл в сайта darkpatterns.org определя dark patterns (тъмните модели) като трикове, използвани от уебсайтовете и приложенията, за да те накарат да направиш неща, които не си смятал да правиш – например да купиш нещо или да се регистрираш някъде. Това може да доведе до правна несигурност. Целта им е да повлияят върху широк спектър от потребителски решения, възпрепятствайки способността на потребителите да правят информиран избор. Те умишлено манипулират хората.
Тъмните модели са измамни техники, използвани от онлайн платформи за манипулиране на поведението на потребителите без тяхното знание или съгласие. Регулаторната рамка на ЕС срещу dark patterns е фрагментирана и липсва унифицирана легална дефиниция. Все пак различните определения имат две основни характеристики често: манипулативният или измамният характер на практиката и произтичащият от това отрицателен или вреден резултат.
Законът за цифровите услуги (DSA) ги описва в своето съображение 67
„Тъмните модели“ на онлайн интерфейсите на онлайн платформите са практики, които съществено нарушават или накърняват, умишлено или на практика, способността на получателите на услугата за свободен и информиран избор или решение. Тези практики могат да се използват за убеждаване на получателите на услугата да възприемат нежелано поведение или да вземат нежелани решения, които имат отрицателни последици за тях. Поради това на доставчиците на онлайн платформи следва да бъде забранено да заблуждават получателите на услугата или да прилагат способа на т.нар. „побутване“ спрямо тях, както и да нарушават или накърняват самостоятелността, вземането на решения или избора на получателите на услугата посредством структурата, проектните параметри или функциите на онлайн интерфейса или на част от него. Това следва да включва, но да не се ограничава до, избор на проектни параметри, позволяващи експлоатиране на получателя с цел насочването му към действия, които са в полза на доставчика на онлайн платформи, но които може да не са в интерес на получателите, като изборът се представя по начин, който не е неутрален, например по-силно открояване на някои възможности за избор чрез визуални, слухови или други компоненти, когато от получателя на услугата се иска да вземе решение.
Това следва също така да включва многократно изискване към получателя на услугата да направи избор, когато такъв избор вече е направен, което прави процедурата за отказ от услуга значително по-тромава от абонирането за нея или прави някои решения по-трудни или времеемки от други, което прави ненужно трудно прекратяването на покупките или отписването от дадена онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват с търговци договори от разстояние, и заблуждава получателите на услугата, като ги подтиква към решения относно сделки, или чрез настройки по подразбиране, които са много трудни за промяна, и така необосновано се повлиява вземането на решения от страна на получателя на услугата по начин, който нарушава и накърнява неговата самостоятелност, вземане на решение и избор. Правилата за предотвратяване на „тъмни модели“ обаче не следва да се разбират като възпрепятстващи доставчиците да взаимодействат пряко с получателите на услугата и да им предлагат нови или допълнителни услуги. Законните практики, например в областта на рекламата, които са в съответствие с правото на Съюза, не следва сами по себе си да се считат за „тъмни модели“. Тези правила относно „тъмните модели“ следва да се тълкуват като обхващащи забранените практики, които попадат в обхвата на настоящия регламент, доколкото тези практики не са вече обхванати от Директива 2005/29/ЕО или Регламент (ЕС) 2016/679.
Върховният съд на САЩ потвърди закона , приет по времето на президента Байдън, който ефективно забранява TиkTok в Съединените щати, считано от 19 януари 2025 г. Решението принуждава приложението да спре, ако остане под китайски контрол. Новоизбраният президент Доналд Дж. Тръмп, който встъпва в длъжност на следващия ден, се обяви за запазване на ТикТок, “въпреки че механизмите му за това остават неясни”, пише Ню Йорк Таймс.
Правителството предлага два аргумента: че контролът на Китай над TиkTok му позволява да събира множество лични данни и да разпространява скрита дезинформация. Съдът приема само първия аргумент: структурата на собственост на TиkTok поражда отличителни и обезпокоителни опасения. Съдът признава културното въздействие на приложението, но същевременно застава на страната на правителството, че ролята на Китай създава опасения за националната сигурност.
Не е ясно колко бързо ще се приложи решението, но операторите на магазини за приложения като Apple и Google са изправени пред значителни санкции, наложени от закона (5000 долара на потребител), ако продължат да разпространяват и актуализират приложението.
TиkTok оспори закона на основание Първата поправка, заявявайки, че правителството е длъжно да използва по-леки мерки, напр. само да забрани изпращането на данни на американците в трети държави и да изисква разкриване на ролята на Китай при формулирането на алгоритъма на приложението. Компанията-майка ByteDance, има централа в Пекин и е под контрола на Китай.
Експерти виждат различни възможности за развитие на казуса:
1) Никой не прави нищо, забраната остава в сила и TиkTok е забранен в САЩ.
2) Конгресът приема нов закон, който отменя закона за TиkTok.
3) Тръмп издава нареждане на DOJ да не налага забраната. Но оспореният закон му дава ограничено пространство за маневриране, тъй като позволява на президента да спре действието на закона за 90 дни само ако удостовери пред Конгреса, че има значителен напредък към продажба, документиран в „съответни обвързващи правни споразумения“.
4) Някакъв вид преструктуриране, но компанията майка ByteDance е категорична засега, че няма да продава и Китай забранява износа на алгоритъма на ByteDance.
Съдиите се различават донякъде в мотивите, но не в извода. Решението е единодушно.
Съдия Сотомайор пише, че Върховният съд е трябвало да обърне повече внимание на аргумента за Първата поправка, но че тя така или иначе би подкрепила закона.
Съдия Горсуч е доволен, че съдът не е подкрепил второто основание на правителството: че продажбата е необходима за справяне с потенциалната китайска дезинформация.
В края на 2024 г. медийният регулатор на Ирландия Coimisiún na Meán (CnaM) публикува Кодекс за онлайн безопасност, разработван и обсъждан повече от година. Преди това Съдът на Европейския съюз наложи глоба от 2,5 милиона евро на Ирландия за това, че закъснява с изготвянето на Кодекса за онлайн безопасност. Освен еднократната глоба, Ирландия плаща и дневна санкция от 10 000 евро от 29 февруари 2024 г. до деня, в който сложи край на нарушението, т.е. когато кодексът бъде приет.
Кодексът се прилага за десет платформи – Facebook, Instagram, YouTube, Udemy, TikTok, LinkedIn, X, Pinterest, Tumblr и Reddit – със седалище в Ирландия. Някои разпоредби на кодекса, които изискват ИТ поддръжка и изграждане, са с отложено действие и ще започнат да се прилагат към края на 2025 г. Reddit твърди, че не е под ирландска юрисдикция, тъй като е преместил седалището си в Нидерландия. Подобно е твърдението и на Tumblr, но съдът е отхвърлил двете жалби.
Според Кодекса платформите за споделяне на видео са задължени да защитават потребителите, особено непълнолетните, от вредно съдържание. Това включва забрана за качване и споделяне на съдържание, което насърчава кибертормоз, самонараняване, самоубийство, хранителни разстройства и подбуждане към омраза и насилие, наред с друго причиняващо вреда съдържание. Той също така изисква платформите да предпазват децата от порнография или съдържание с насилие и да имат подходящи мерки за проверка на възрастта. Те трябва също да прилагат родителски контрол за съдържание, което може да „увреди“ физическото, умственото или моралното развитие на деца под 16-годишна възраст.
Изброените платформи за споделяне на видео ще трябва да публикуват и план за действие, уточняващ мерките за насърчаване на медийната грамотност – план, който платформите ще трябва да актуализират ежегодно.
Платформи, за които е установено, че нарушават новия кодекс, могат да бъдат глобени до 20 милиона евро или 10 процента от годишния си оборот – която от двете суми е по-голяма.
Кодексът за онлайн безопасност е задължителен. Той е регулаторен акт. CnaM ще наблюдава прилагането му. Кодексът се основава на Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. (Online Safety and Media Regulation Act 2022, изменящ Broadcasting Act 2009 – OSMRA).
Рамката за онлайн безопасност на Ирландия се формира от три законодателни акта – Закон за онлайн безопасност и регулиране на медиите и два регламента – DSA и Регламент за терористичното съдържание на ЕС.
CnaM има правомощие да налага глоби на интернет компании, които не успеят в срок да премахнат онлайн терористично съдържание . През ноември 2024 г. ирландският медиен регулатор установи, че сайтовете TikTok, X и притежаваният от Meta Instagram са изложени на терористично съдържание. Трите компании трябва да предприемат определени мерки, за да предотвратят използването на техните услуги за споделяне на този тип съдържание.
Комисията има намерение да приложи допълнителни разследващи мерки към X в рамките на текущото производство по Закона за цифровите услуги.
Комисията е разгледала три допълнителни технически мерки за разследване на X, свързани със системата за препоръчване на платформата. Тези стъпки за установяване на фактите се извършват в рамките на официалното производство, открито на 18 декември 2023 г. съгласно Закона за цифровите услуги (DSA), за да се провери дали Х е извършила нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги в области, свързани с управлението на риска, модерирането на съдържание, тъмни модели, прозрачността на рекламата и достъпа на изследователи до данни.
Въз основа на проведеното до момента предварително разследване, вкл. на доклада за оценка на риска, представен от X, и отговорите на X на официалното искане за информация, което, наред с другото, се отнася до разпространението на незаконно съдържание в контекста на терористичните нападения на Хамас срещу Израел, Комисията анализира оценката и мерките за намаляване на риска, приети от Х за противодействие на разпространението на незаконно съдържание в ЕС, функционирането на механизма за уведомяване и предприемане на действия по отношение на незаконното съдържание в ЕС и ефективността на мерките, предприети за борба с манипулирането на информация на платформата, по-специално ефективността на т.нар. система „бележки на общността“ на Х в ЕС и ефективността на свързаните с нея политики за намаляване на рисковете за гражданския дискурс и изборните процеси. Известни са предварителните констатации.
Заместник-председателката на ЕК за технологичен суверенитет, сигурност и демокрация Хена Виркунен е заявила, че целта на новите стъпки е повече светлина върху съответствието на препоръчителните системи на X със задълженията по DSA, а по-специално:
Комисията изисква от компанията да предостави вътрешна документация относно своите системи за препоръчване на съдържание и всички промени в тях до 15 февруари 2025 г.
Освен това „retention order“ изисква платформата да съхранява вътрешни документи и информация относно бъдещи промени в дизайна и функционирането на нейните препоръчителни алгоритми за периода между 17 януари 2025 г. и 31 декември 2025 г., освен ако текущото разследване на Комисията не приключи преди това .
И накрая, Комисията е издала искане за достъп до някои от търговските API на X, технически интерфейси към неговото съдържание, които позволяват пряко установяване на факти относно модерирането на съдържанието и виралността на акаунтите.
Тези стъпки ще позволят на службите на Комисията да вземат предвид всички съответни факти в комплексната оценка съгласно DSA на системните рискове и тяхното смекчаване, се казва в съобщението на ЕК от 17 януари.
Водят се и производства срещу други VLOPs, например срещу Meta от 2024 година. Отделно от това, ирландският орган за защита на личните данни наложи забрана на Meta Ireland Limited (Meta IE) за обработка на лични данни за целите на поведенческата реклама.
Ще възприеме ли новата ЕК по-мек подход към американските интернет компании?
Докато предишната ЕК беше категорична в мерките си срещу големите американски интернет компании, за новата ЕК това не е още очевидно, в светлината и на втория мандат на Тръмп. FT информира , чe има идея за преоценка на линията. Официални представители на ЕК отричат, като според изявления от седмицата DSA създава много ясна правна основа за отношението към платформите и тя ще се прилага.
На 10 януари в подкаста, воден от Джо Роугън, Зукърбърг обвинява ЕС, че е наложил „повече от 30 милиарда долара“ глоби на American Big Tech през „последните 10 или 20 години“. Ясно е, че това е призив Тръмп да защити техните интереси. Членове на конгреса на САЩ след обявените от Зукърбърг мерки от 7 януари 2025 изразяват позиция пред медиите, че САЩ осигурява защита на Европа, срещу което може да оказва натиск за промяна в прилагането на законодателството на ЕС за платформите.
„Тази комбинация от значителни технологични ресурси и идеологически дневен ред е риск за дебатите в нашите демократични общества“, казва европейски дипломат, цитиран от lemonde.fr.
Процесът на реорганизация на обществените медии в Латвия вече е завършен, се казва в изявление на Съвета за обществени електронни медии (SEPLP) от 2 януари 2025 г.
„Беше завършена значителна и обширна подготвителна фаза за реорганизацията на обществените медии, постигната съвместно със служителите на Латвийската телевизия и Латвийското радио. Беше направено всичко, за да може историческата реформа на обществените медии да бъде осъществена“, казва Янис Сикснис, председател на SEPLP.
С вписването в търговския регистър приключи продължаващият от няколко години процес по създаване на единна обществена медия. През 2022 г. медийният регулатор SEPLP разработи и представи на Saeima Концепция за създаване и функциониране на единна публична електронна медия. На 18 януари 2024 г. беше прието изменение в Закона за обществените електронни медии и тяхното управление. В изпълнение на закона на 13 ноември 2024 регулаторът одобри устава на нова холдингова компания – Latvijas Sabiedriskais medijs [Латвийска обществена медия] – която притежава цялата собственост, права и задължения на LTV и LR и е публично капиталово дружество.
Уставът предвижда, че Съветът на директорите трябва да изисква предварителното съгласие на събранието на акционерите, когато взема решения за промени в марките, промени в организационната структура, искания за нови лицензии и регистрация на услуги по заявка, прекратяване на лицензии и услуги по заявка, промени в правилата и условията и промени в имената на програмите.
Сред ползите от единната медия SEPLP изтъква развитието на цифровото съдържание, технологии и инфраструктура, премахването на правните бариери при съвместни проекти, административните спестявания, както и възможностите за подобряване на условията на труд в голяма компания.
В средата на миналата 2024 г. година в политическите насоки за бъдещата си работа председателката на ЕК обяви нова инициатива – Европейски щит на демокрацията (European
Democracy Shield), с цел да се противодейства на чуждестранните информационни манипулации и намеса онлайн и за повишаване на осведомеността чрез откриване, анализиране и проактивно противодействие на дезинформацията и манипулирането на информация и намесата онлайн (foreign information manipulation and interference online, FIMI).
Европейският щит на демокрацията включва Digital Services Act, Artificial Intelligence Act, Democracy Action Plan , Defence of Democracy Package, the European Media Freedom Act, the Regulation on Transparency and Targeting of Political Advertising, 2022 Strengthened Code of Practice on Disinformation.
Инициативата свързва съществуващите мерки (ключово законодателство и инициативи) за противодействие на манипулирането на чуждестранна информация и намеса за подобряване на състоянието (интегритета) на информационната сфера. Тя следва и изводите на доклада на OECD ‘Facts not fakes: Tackling disinformation, strengthening information integrity‘.
Отговорността за Европейския щит на демокрацията е основно в ръцете на комисаря по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенство на правото Майкъл Макграт, въз основа на Плана за действие за европейската демокрация (COM(2020)0790) и Пакета за защита на демокрацията (COM(2023)0630 ).
Европейският парламент, като има предвид, че се очаква чуждестранната намеса, дезинформацията и многобройните атаки и заплахи срещу демокрацията да продължат във все по-голям брой и по-сложни начини, е формирал комисия, наречена „специална комисия за Европейския щит на демокрацията“, за оценка на съответното съществуващо и планирано законодателство и политики за по-нататъшно откриване на възможни вратички, пропуски и припокривания, които биха могли да бъдат използвани за злонамерена намеса в демократичните процеси, включително по отношение на следните въпроси:
(i) политики, законодателни предложения и структури, които трябва да бъдат създадени в рамките на Европейския демократичен щит и вече създадени в рамките на Европейския план за действие за демокрация, както и съответните инструменти в рамките на Стратегическия компас, като например хибридния набор от инструменти на ЕС;
(ii) възможности за сътрудничество между агенциите на Съюза и националните органи в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително за целите на обмена на информация, разузнаване и механизми за предварително откриване;
(iii) политики и препоръки, изложени в доклада от 30 октомври 2024 г., озаглавен „По-безопасни заедно – укрепване на гражданската и военната готовност и готовност на Европа“;
(iv) политики, допринасящи за демократичните процеси в Съюза, демократична устойчивост чрез осведоменост за ситуацията, медийна и информационна грамотност, медиен плурализъм и независима журналистика, насърчаване на гражданска ангажираност, образование, критично мислене и осведоменост и участие на гражданите;
(в) демократична устойчивост срещу местни хибридни заплахи и атаки и злонамерена намеса;
(ние) намеса чрез използване на онлайн платформи, по-специално чрез задълбочена оценка на отговорността и ефектите, които много големите онлайн платформи имат върху демокрацията и демократичните процеси в Съюза;
(vii) въздействието на смущенията върху критична инфраструктура и стратегически сектори, включително чуждестранни инвестиции и собственост върху имоти, намиращи се в Съюза;
(viii) хибридни заплахи и атаки, включително, но не само: кибератаки, включително срещу военни и невоенни цели, текстово и аудиовизуално съдържание, създадено от хора, както и генерирано от AI съдържание и „дълбоки фалшификации“, използвани за целите на чужда намеса и дезинформация, намеса в политически институции, икономическо влияние или принуда, намеса чрез глобални актьори чрез залавяне на елит, национални диаспори, университети и културни събития, прикрити финансиране на политически дейности от злонамерени чуждестранни участници и донори, манипулиране на чужда информация и намеса, насочени към действия на Съюза в чужбина, и експлоатация на изкуствено създадени миграционни потоци чрез засилена роля на държавни участници;
(ix) политики, гарантиращи високо общо ниво на киберсигурност в целия Съюз и устойчивост срещу кибератаки, когато това е свързано с демократичните процеси;
(х) ролята на злонамерените държавни и недържавни субекти, техния начин на действие и финансиране, както и извършваните от тях физически саботажи;
(xi) въздействието на намесата върху правата на малцинствата и други дискриминирани групи;
(xii) възпиране, приписване и колективни мерки за противодействие, включително санкции.
В съобщение на корпоративния сайт на Мета, озаглавено Повече реч и по-малко грешки, компанията ни информира, че променя политиката си, свързана с ангажимента към истината.
Общата рамка е защитата на свободата на изразяване: “Платформите на Meta са създадени да бъдат места, където хората могат да изразяват себе си свободно. Всичко добро, лошо и грозно е на показ – но това е свободно изразяване.”
Тезата на Мета за същността на промените
“През последните години разработихме все по-сложни системи за управление на съдържание в нашите платформи, отчасти в отговор на обществения и политически натиск за модериране на съдържание. Този подход отиде твърде далеч. Колкото и добронамерени да бяха много от тези усилия, те се разшириха с времето до точката, в която правим твърде много грешки, разочароваме нашите потребители и твърде често пречим на свободното изразяване, което сме се заели да позволим. Твърде много безобидно съдържание се цензурира, твърде много хора се оказват погрешно заключени във „затвора на Facebook“ и ние често сме твърде бавни, за да реагираме, когато го направят. Искаме да поправим това и да се върнем към този основен ангажимент за свободно изразяване. Днес правим някои промени, за да останем верни на този идеал.”
И за да останат верни на този идеал, в Мета се отказват от програмата за проверка на факти, въведена през 2016, и въвеждат т.нар. Бележки на общността – известни от практиката на Мъск в Х: “общността да решава кога публикациите са потенциално подвеждащи и се нуждаят от повече контекст, а хората от различни гледни точки решават какъв вид контекст е полезен за другите потребители. Точно както при X, Бележките на общността ще изискват съгласие между хора с различни гледни точки, за да се предотврати пристрастното оценяване.” Промяната започва първо в САЩ, няма непосредствени планове за аналогични промени в ЕС и Обединеното кралство.
Изтъкнатите причини: пристрастност и цензура.
“Експертите, както всички останали, имат свои собствени пристрастия и гледни точки. Това пролича в изборите, които някои направиха за това какво да проверяват фактите и как. С течение на времето се озовахме с твърде много съдържание, проверено на факти, което хората биха разбрали като легитимно политическо изказване и дебат. След това нашата система приложи реални последствия под формата на натрапчиви етикети и намалено разпространение. Една програма, предназначена да информира, твърде често се превръщаше в инструмент за цензура.”
“Не е правилно нещата да могат да се казват по телевизията или в Конгреса, но не и на нашите платформи. Тези промени в политиката може да отнеме няколко седмици, за да бъдат напълно внедрени.”
“Ще настроим системите си да изискват много по-висока степен на увереност, преди част от съдържанието да бъде свалено. Като част от тези промени ще преместим екипите за доверие и безопасност, които пишат нашите правила за съдържание и преглеждат съдържанието от Калифорния в Тексас и други места в САЩ.”
От Калифорния в Тексас. Като Мъск. Тексас – център на прогреса.
Повече персонализирано политическо съдържание
“От 2021 г. направихме промени, за да намалим количеството гражданско съдържание, което хората виждат – публикации за избори, политика или социални въпроси – въз основа на обратната връзка, която нашите потребители ни дадоха, че искат да виждат по-малко от това съдържание. Но това беше доста груб подход. Ще започнем да го връщаме постепенно във Facebook, Instagram и Threads с по-персонализиран подход, така че хората, които искат да виждат повече политическо съдържание в своите емисии, да могат.
Ще препоръчваме повече политическо съдържание въз основа на тези персонализирани сигнали и разширяваме възможностите, с които хората разполагат, за да контролират колко от това съдържание виждат.”
Еволюцията на Мета
Публикацията е от Джоел Каплан, който заменя сър Ник Клег като ръководител на глобалните въпроси на Meta. Но това е само елемент от цялостната адаптация на Мета към втория мандат на Тръмп.
Проверителите на факти са изненадани. Алън Дюк, главен редактор на Lead Stories, който проверява фактите за Meta от началото на 2019 г., каза, че Meta го е информирала по имейл в деня на публикацията, че договорът му с компанията ще бъде прекратен на 1 март. Новината е особено изненадваща, каза той, тъй като той е подписал едногодишен договор с Meta преди две седмици.
През януари 2021 г. г-н Зукърбърг забрани на Тръмп да публикува в приложенията на Meta два дни след бунта на 6 януари в Капитолия. Четири години по-късно компанията възстанови Тръмп, заявявайки, че е важно американската общественост да чуе както Байдън, така и Тръмп в навечерието на изборите през 2024 г.
При президента Байдън Зукърбърг беше склонен да премахне определени форми на съдържание, особено около Covid-19. Сега Зукърбърг заявява, че Meta очаква с нетърпение да се “върне към корените си” по отношение на свободата на словото и че работата с администрацията на Тръмп ще им помогне да направят това по-ефективно. “Поне до встъпването в длъжност на следващия президент през 2028 г.”, допълва Ню Йорк Таймс.
Никол Гил, изпълнителен директор на Accountable Tech, заявява, че решението е “подарък за Доналд Тръмп и екстремистите по света”. Meta, предупреждава тя, приканва “абсолютно същия прилив на дезинформация и конспиративни теории, които подхраниха нападението срещу Капитолия на 6 януари”.
В ЕС: процедура за проверка за нарушение на Х, вкл. за бележките на общността
Междувременно Европейската комисия е открила официално производство, за да провери дали Х е извършила вероятно нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги в области, свързани с управлението на риска, модерирането на съдържание, тъмни модели, прозрачността на рекламата и достъпа на изследователи до данни.
Въз основа на проведеното до момента предварително разследване, в т.ч. анализ на доклада за оценка на риска, представен от X през септември, доклада за прозрачността на X, публикуван на 3 ноември, и отговорите на X на официалното искане за информация, което, наред с другото, се отнася до разпространението на незаконно съдържание в контекста на терористичните нападения на Хамас срещу Израел, Комисията започна официално производство за установяване на нарушение срещу X съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, по-специално във връзка с оценката и мерките за намаляване на риска, приети от Х за противодействие на разпространението на незаконно съдържание в ЕС, функционирането на механизма за уведомяване и предприемане на действия по отношение на незаконното съдържание в ЕС и ефективността на мерките, предприети за борба с манипулирането на информация на платформата, по-специално ефективността на т.нар. система „бележки на общността“ на Х в ЕС и ефективността на свързаните с нея политики за намаляване на рисковете за гражданския дискурс и изборните процеси. Известни са предварителните констатации.
През 2024 е открита и процедура по DSA срещу Мета – но и още процедури: срещу TikTok през февруари и април 2024 г., AliExpress през март 2024 г. и Meta през април и май 2024 г.
Очевидно е защо Мъск и Зукърбърг се обръщат към бележките на общността:
първо, прехвърлят отговорността върху потребителите;
второ, за този контрол не се плаща и
трето, с помощта на общественото мнение може да се избегне категоричен научен консенсус, който не се харесва на властта.