Tag Archives: Digital

Наблюдаващата държава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още когато Съветът на Европа прие Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) – а това не беше скоро, през 1981 година – беше ясно накъде отиват работите: технологиите позволяват тотален контрол.

Европейският съюз прие система за защита на личните данни, но това не може да се каже за авторитарните държави. Китай е пример за проследяваща и наблюдаваща държава с централизирана информация за гражданите.

В този контекст заслужава отбелязване днешна статия в Ню Йорк Таймс, озаглавена “Подаръкът на Мъск: изграждане на държава за наблюдение”, в която тезата е, че Мъск може и да се оттегли от държавната администрация, но след себе си оставя обширна вътрешна система за наблюдение на администрацията и гражданите. През първите 100 дни от втория мандат на Тръмп са съборени бариерите, които имат за цел да им попречат на профилирането. Както в много авторитарни режими: съставят се изчерпателни досиета за всички, за да могат да бъдат санкционирани навреме протеста и съпротивата.

В продължение на години защитниците на неприкосновеността на личния живот са обсебени от идеята колко много лични данни притежават големите технологични компании. Те знаят нашето местоположение, наблюдават историята на сърфирането ни и онлайн пазаруването ни – и използват тази информация, за да направят изводи за нашите интереси и навици.

Но правителствените записи съдържат много по-чувствителна информация: доходи; банкови сметки; професионално и трудово досие, заболявания, играем ли хазарт.

През 1974 г. е приет закон, който ограничава държавата да събира и използва личните данни. Срещу администрацията на Тръмп се водят над 30 съдебни дела, които включват DOGE (министерството на правителствената ефективност), в няколко дела става въпрос за лични данни. По две от тези дела съдът се произнася в полза на ищците, издавайки заповеди, ограничаващи достъпа на DOGE до данни в Администрацията за социално осигуряване и Министерството на финансите. Но остава неясно какво се случва с данните, които вече са събрани.

Съединените щати са единствената страна в 38-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие без агенция за защита на данните, която да прилага всеобхватни закони за поверителност, пише Ню Йорк Таймс.

“В никоя друга страна човек като Илон Мъск не би могъл да претърси правителствените бази данни и да събере личните данни на държавни служители, данъкоплатци и ветерани”, казва Марк Ротенберг, дългогодишен адвокат по неприкосновеността на личния живот и основател на Центъра за изкуствен интелект и цифрова политика, неправителствена изследователска група.

Apple и Meta със санкции по DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Apple и Meta са първите компании, които са санкционирани за нарушаване на DMA – законодателен акт на ЕС, предназначен да увеличи конкуренцията в цифровата икономика.

Apple е глобена с 500 милиона евро (570 милиона долара), а Мета – с 200 милиона евро (230 милиона долара) за нарушаване на Законодателния акт за цифровите пазари, който беше приет през 2022 г. и има за цел да попречи на големите технологични компании да злоупотребяват с позицията си на дигитални портиери, които могат едностранно да налагат изисквания на потребителите и бизнеса.

Apple е нарушила Закона за дигиталните пазари, като е ограничила начина, по който разработчиците на приложения могат да комуникират с клиентите за продажбите и други оферти, според Европейската комисия, изпълнителната власт на 27-членния блок. Meta го е нарушил, като е наложил система “consent or pay”/”съгласие или заплащане”, която принуждава потребителите или да позволят личните им данни да се използват за насочване на реклами, или да плащат абонаментна такса за без реклами версии на Facebook и Instagram.

Apple и Meta са длъжни да се съобразят с решенията на Комисията в срок от 60 дни, в противен случай следват периодични наказателни плащания.

Комисията продължава ангажимента си с Apple и Meta, за да гарантира спазването на решенията на Комисията и на DMA.

Нова жалба срещу Meta по DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организациите на гражданското общество Bits of Freedom, Convocation Design + Research, European Digital Rights (EDRi) и Gesellschaft f’r Freiheitsrechte (GFF) подават жалба срещу Meta за нарушаване на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

Жалбата срещу Meta, компанията, която стои зад Facebook и Instagram, е за нарушаване на защитата на потребителите, тъй като компанията не предлага лесно достъпни опции за новини на своите платформи, които не се основават на профилиране на потребителите.

Задължението, определено в DSA, има за цел да даде възможност на хората да се предпазят от сензационните и токсичните алгоритми за съдържание на Meta. Meta прави ненужно трудно за хората да избират и поддържат канал за съдържание, който не се основава на профилиране. “Препоръчващите системи до голяма степен определят колко време с какво съдържание прекарваме в социалните медии. Те имат значително влияние върху нашия живот и психическо благополучие. Meta прави изключително трудно за потребителите да поемат контрола върху собственото си онлайн преживяване.”, казват от правозащитните организации.

Алгоритъмът е един от основните двигатели на печалбата на компанията. Неговата профилно базирана емисия по-ефективно привлича вниманието на потребителите и максимизира времето им, прекарано на платформата. Повече време в платформата означава повече показани реклами, което директно увеличава приходите на компанията. Следователно тя има ясен финансов стимул да държи потребителите в емисията, базирана на профилиране, дори и против волята им.

Организациите подават тази жалба в Ирландия от името на ирландски Facebook и Instagram потребител. Компетентният регулаторен орган е медийната комисия на Ирландия, тъй като Meta е със седалище в Ирландия.

“Когато технологичните милиардери заговорничат с авторитарни политици, за да ограничат гражданските права и дори да унищожат самата демокрация, за Европа е от решаващо значение да се застъпи за тези права и да защити своите правни достижения, включително в областта на регулирането на технологиите”, казват от EDRI, Европейската организация за цифрови права.

Още:

ВКС: Всеки гражданин има право да иска премахване на клеветнически и обидни твърдения от публикация в електронно медийно издание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.

Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.

ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.

При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.

Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.

Илон Мъск: Компанията за изкуствен интелект xAI и Х се сливат

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара и го ребрандира като X.

Вчера е обявена продажба на X за 33 млрд. долара, купувач е друга компания на Мъск за изкуствен интелект xAI, която се оценява на 80 млрд. долара.

Сделката обединява две от най-известните начинания на Мъск в рамките на една визия, задвижвана от изкуствен интелект и според него комбинира усъвършенстваните възможности за изкуствен интелект на xAI с масивната потребителска база и разпространение на X. Мъск все повече свързва двете компании, като използва потребителски данни от X, за да обучи моделите си с изкуствен интелект. Мъск многократно е заявявал, че иска да превърне X в “универсално приложение”, в комплект с платежна система.

Все още няма индикации как продажбата може да повлияе на политиките за модериране, управлението на съдържанието или регулаторния контрол – области, които привличат вниманието, откакто Мъск пое Twitter през 2022 г.

Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад „Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.

Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ  тук.

Белият дом се стреми да окаже натиск върху чуждото законодателство в технологичния сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.

В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.

В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.

По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.

EС прие законодателство за посредническите онлайн дружества, независимо дали са установени в Съюза или извън него. Целта е прозрачност на правилата за модериране на съдържание онлайн, достъп до данни за изследователите с цел по-добро разбиране на онлайн пространството и управление на възможните рискове. Това законодателство не е цензура, нито подкопава свободата на словото.

В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).

В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:

Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.

Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.

Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения.  Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.

В същата посока са още и публикацията на EDRI

и позицията на EDMO

Медии и изкуствен интелект: и The Guardian подписа с OpenAI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Pressgazette съобщава, че The Guardian e поредният издател на новини, който подписва сделка със собственика на ChatGPT OpenAI за лицензиране на съдържание. The Guardian ще получи компенсация за използването на журналистиката си в ChatGPT и ще бъде правилно кредитирана в платформата. В допълнение The Guardian ще може да използва и технологията OpenAI. Репортерската и архивната журналистика на изданието ще бъдат достъпни като източник на новини в ChatGPT, заедно с кратки резюмета и извадки от статии.

Според изявленията на компаниите ползата е двустранна – ChatGPT получава достъп до новинарското съдържание на изданието в реално време, а издателите и аудиториите се възползват от усъвършенстваните технологии в областта на изкуствения интелект.

Този ход идва, след като The Guardian се присъединява към съдебен иск, подаден на 13 февруари срещу канадския стартъп за изкуствен интелект Cohere Inc, който е обвинен в неразрешено използване на съдържание на издатели при разработването на AI системи.

The Guardian се присъединява към FT, Axel Springer, Hearst и News Corp, които също са подписали сделки за лицензиране на съдържание с OpenAI. Други сделки с изкуствен интелект включват Reuters (с Meta) и DMG Media (с Prorata.ai). Но водят се и съдебни дела – например Mumsnet, The Intercept и The New York Times са сред издателите, които съдят OpenAI за използване на съдържанието им без разрешение за целите на обучението.

Press Gazette е съставила изчерпателно обобщение на сделките и съдебните спорове за изкуствения интелект.

Каква ще е съдбата на Надзорният съвет на Фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е сформиран през 2020 година и съставен от 20 независими професори по право, бивши политици и експерти по правата на човека. Той има властта да отправя препоръки, които Зукърбърг се ангажира да спазва.

Коалиция от застъпнически групи от цял свят призовава обявения като независим Надзорен съвет да подаде оставка, за да протестира срещу неотдавнашното оттегляне на ФБ от установени принципи за модериране на съдържанието.

Според медиите Надзорният съвет е изоставил всякакви претенции за надзор след промените в общностните стандарти и политиката на платформата, осъществени от главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг през януари. Зукърбърг видимо прегърна аргументите на президента Доналд Тръмп и други републиканци, че усилията на Мета за условно управление са отишли твърде далеч, насочвайки се към цензура на легитимни гледни точки. През януари той каза, че Мета ще прекрати усилията за проверка на фактите в Съединените щати и ще промени правилата си, за да позволи на потребителите недопустими досега изрази за определени маргинализирани групи, включително имигранти и транссексуални хора.

“Изборът пред вас е ясен: или подкрепяте  компания, която умишлено демонтира гаранциите за демокрацията и правата на човека, или  заемате позиция в защита на самите принципи, които сте били назначени да поддържате”, се казва в отворено писмо до ФБ. Призовава се целия борд да подаде оставка.

В отговор Надзорният съвет заявява, че остава ангажиран с работата си. “Неотдавнашните промени в политиките за съдържание   подчертават едно нещо: независимият надзор никога не е бил по-важен”, заявяват петимата съпредседатели на борда в изявление пред Tech Brief в сряда. Бордът “отблизо оценява промените в политиката на Мета” и планира да представи “нюансирани политически препоръки, на които Meтa трябва да отговори” – ангажимент, който компанията  е поела при създаването на борда. Бордът заявява, че  Мета е изпълнила над 70 процента от препоръките си през годините.

“Не е моментът да се оттегляме – време е да се активизираме”, казват те. “И това е, което правим.”

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията се интегрира с DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение на ЕК се казва, че на 13 февруари 2025 г. Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги одобриха официалното интегриране на доброволния Кодекс за дезинформацията към рамката на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

Кодексът относно дезинформацията е съгласуван от широк кръг заинтересовани страни – онлайн платформи, търсачки, рекламната индустрия, организации за проверка на фактите и организации на гражданското общество и т.н. Създаден през 2018 г., той беше значително променен (“укрепен”) през 2022 г. с цел да бъде признат като Кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Към момента страните по Кодекса са 42. Между тях не е Х, която се изтегли след промяната на собствеността.

През януари 2025 г. подписалите Кодекса, включително тези, определени като много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE) съгласно DSA (Facebook, Instagram, LinkedIn, Bing, TikTok, YouTube и Google Search), подадоха необходимите документи, подкрепящи тяхното искане за превръщането му в Кодекс за поведение съгласно DSA. На тази основа Европейският съвет за цифрови услуги и Комисията приеха своите положителни становища, като заключиха, че Кодексът отговаря на условията, посочени в DSA, и одобриха официалното му интегриране към рамката на DSA.

Така Кодексът става показател за определяне на съответствието с DSA по отношение на рисковете от дезинформация за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти. Става дума за синхронизиране на одита на ангажиментите по Кодекса с одита на Законодателния акт за цифровите услуги за съответните доставчици на VLOP и VLOSE. Важно за разказа е, че проверката на фактите е ангажимент по Кодекса.

По искане на подписалите, преобразуването на статуса на Кодекса ще влезе в сила от 1 юли 2025 г.

Code of Conduct on Disinformation Download 

Commission Opinion – Assessment of the Code of Practice on Disinformation Download 

Conclusions of the Board – Code of Conduct Disinformation Download 

Информация относно Codes of conduct under the Digital Services Act.