BBC World Service преминава от сателитна към IP-базирана доставка, съобщава broadbandtvnews.
В края на март е завършил преходът към IP-разпространение в цяла Европа. Следващият етап е преход в способа на разпространение за Америка, Тихия океан, Африка и Азия.
От ръководството са казали, че изпълняват ангажимента си да модернизират начина, по който обслужват пазарите по целия свят и доставят проверени новини и информация на аудиторията, където и да се намира, с по-голям обхват и сигурност от всякога. Ще се предоставя непрекъснато обслужване в региони, където сателитното покритие е ненадеждно или рентабилно.
Преминаването към IP също така позволява целенасочено предоставяне на съдържание, което позволява на БиБиСи да реагира по-ефективно на пазарните предизвикателства и да променя нуждите на аудиторията. Според ръководството модернизирането на инфраструктурата позволява по-голяма гъвкавост, ефективност на разходите и подобрена сигурност. Това “позволява на Световната служба на БиБиСи да разшири обхвата си и да запази репутацията си за високи постижения в глобалното разпространение”. IP дистрибуцията на съдържание се превръща в златен стандарт за ефективност и иновации.
В законопроекта за изменение на ЗРТ, който чака за обсъждане в парламента, промяна и в условията на разпространение в чл.44, ал.3, предвиждащ спътниково разпространение на програми на БНТ до териториите на Европа и други континенти е предвиден за отмяна още през 2021 г. Става дума за BNT World.
Във всички случаи за специалистите ще е интересен изборът на техническо решение от страна на БиБиСи (платформата Altitude Connect на Encompass – интегрира се технологията за IP доставка на Zixi с Altitude Media Cloud, глобалната облачна платформа на Encompass).
Европейските правителства се опитват да подкрепят усилията на университетите си за набиране на международни изследователи на фона на признаците, че се очаква търсене на възможности от базирани в САЩ учени.
На 23 април министерството на образованието на Норвегия обяви създаването на инициатива на стойност 9,6 милиона долара, проектирана от Изследователския съвет на Норвегия, за да “направи по-лесно набирането на опитни изследователи от други страни”. Министърът на научните изследвания и висшето образование Зигрун Аасланд заявява, че набирането на учени, базирани в САЩ, е от особен интерес. Първата покана за представяне на предложения ще бъде открита през май, за области като “климат, здраве, енергетика и изкуствен интелект”.
Френското министерство на висшето образование и научните изследвания стартира платформата “Избери Франция за наука”, управлявана от Френската национална агенция за научни изследвания. Платформата ще даде възможност на университетите и изследователските институти да представят “проекти за приемане на международни изследователи, готови да дойдат в Европа” и да кандидатстват за държавно съфинансиране. Изследователските проекти по теми, включително здравеопазване, климат и изкуствен интелект, могат да получат държавно финансиране в размер на “до 50 процента от общия размер на проекта”, заявява министерството. Инициативата следва усилията на отделни френски университети за набиране от САЩ: Университетът в Тулуза се надява да привлече учени, работещи в областта на “живите организми и здравето, изменението на климата или транспорта и енергетиката”, докато Париж възнамерява да финансира престой с различна продължителност за американските изследователи. Aix-Marseille University планира да приеме американски учени чрез програма Safe Place for Science, като обяви миналата седмица, че почти 300 са кандидатствали.
Междувременно в Испания министърът на науката Диана Морант обяви третия кръг от международната програма за набиране на изследователи ATRAE, с бюджет от 153 млн. долара, който ще продължи от 2025 до 2027 г. Планът, предназначен да “привлече водещи учени в Испания в области на изследвания като изменението на климата, изкуствения интелект и космическите технологии”, предлага на учените средно 11,13 милиона долара за провеждане на изследвания в испанска институция. Успешните кандидати, които в момента са базирани в САЩ, междувременно ще получат допълнителни 226 000 долара на проект. “Ние сме добра страна за елитни изследователи, които търсят продуктивната научна екосистема, която имаме в Испания”, каза Морант.
БНР е част от мрежата. По публикацията работи: Николай Иробалиев
По данни на Евростат през 2024 година 94% от всички анкетирани домакинства в ЕС имат достъп до интернет. Този показател бележи значителен напредък спрямо предходното десетилетие. Най-високи нива на свързаност през 2024 година са отчетени в Нидерландия (99,04%) и Люксембург (98,84%), следвани от Финландия (97,35%), Дания (96,92%) и Испания (96,83%).
Въпреки тези постижения, съществуват различия между страните членки. Най-ниски нива на достъп през 2024 година са регистрирани в Гърция (86,89%), Хърватия (88,37%), Литва (90,38%), Словакия (90,54%) и Португалия (90,60%).
Данните показват значителен напредък за България. През 2015 година по-малко от 60% от домакинствата са имали достъп до интернет в нашата страна, докато през 2024 година този процент е 92,12%. Всъщност, България бележи най-висок ръст от близо 33 пункта сред страните членки на ЕС през последното десетилетие.
Въпреки, че повечето държави от ЕС демонстрират високи нива на интернет свързаност, предизвикателствата остават. Наличието на стабилна и високоскоростна интернет връзка, особено в отдалечените и селските райони, е основен приоритет. Политиките на ЕС трябва да продължат да гарантират, че никой няма да бъде изключен от цифровата трансформация поради социални или географски бариери.
Още когато Съветът на Европа прие Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) – а това не беше скоро, през 1981 година – беше ясно накъде отиват работите: технологиите позволяват тотален контрол.
Европейският съюз прие система за защита на личните данни, но това не може да се каже за авторитарните държави. Китай е пример за проследяваща и наблюдаваща държава с централизирана информация за гражданите.
В този контекст заслужава отбелязване днешна статия в Ню Йорк Таймс, озаглавена “Подаръкът на Мъск: изграждане на държава за наблюдение”, в която тезата е, че Мъск може и да се оттегли от държавната администрация, но след себе си оставя обширна вътрешна система за наблюдение на администрацията и гражданите. През първите 100 дни от втория мандат на Тръмп са съборени бариерите, които имат за цел да им попречат на профилирането. Както в много авторитарни режими: съставят се изчерпателни досиета за всички, за да могат да бъдат санкционирани навреме протеста и съпротивата.
В продължение на години защитниците на неприкосновеността на личния живот са обсебени от идеята колко много лични данни притежават големите технологични компании. Те знаят нашето местоположение, наблюдават историята на сърфирането ни и онлайн пазаруването ни – и използват тази информация, за да направят изводи за нашите интереси и навици.
Но правителствените записи съдържат много по-чувствителна информация: доходи; банкови сметки; професионално и трудово досие, заболявания, играем ли хазарт.
През 1974 г. е приет закон, който ограничава държавата да събира и използва личните данни. Срещу администрацията на Тръмп се водят над 30 съдебни дела, които включват DOGE (министерството на правителствената ефективност), в няколко дела става въпрос за лични данни. По две от тези дела съдът се произнася в полза на ищците, издавайки заповеди, ограничаващи достъпа на DOGE до данни в Администрацията за социално осигуряване и Министерството на финансите. Но остава неясно какво се случва с данните, които вече са събрани.
Съединените щати са единствената страна в 38-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие без агенция за защита на данните, която да прилага всеобхватни закони за поверителност, пише Ню Йорк Таймс.
“В никоя друга страна човек като Илон Мъск не би могъл да претърси правителствените бази данни и да събере личните данни на държавни служители, данъкоплатци и ветерани”, казва Марк Ротенберг, дългогодишен адвокат по неприкосновеността на личния живот и основател на Центъра за изкуствен интелект и цифрова политика, неправителствена изследователска група.
Apple е глобена с 500 милиона евро (570 милиона долара), а Мета – с 200 милиона евро (230 милиона долара) за нарушаване на Законодателния акт за цифровите пазари, който беше приет през 2022 г. и има за цел да попречи на големите технологични компании да злоупотребяват с позицията си на дигитални портиери, които могат едностранно да налагат изисквания на потребителите и бизнеса.
Apple е нарушила Закона за дигиталните пазари, като е ограничила начина, по който разработчиците на приложения могат да комуникират с клиентите за продажбите и други оферти, според Европейската комисия, изпълнителната власт на 27-членния блок. Meta го е нарушил, като е наложил система “consent or pay”/”съгласие или заплащане”, която принуждава потребителите или да позволят личните им данни да се използват за насочване на реклами, или да плащат абонаментна такса за без реклами версии на Facebook и Instagram.
Apple и Meta са длъжни да се съобразят с решенията на Комисията в срок от 60 дни, в противен случай следват периодични наказателни плащания.
Комисията продължава ангажимента си с Apple и Meta, за да гарантира спазването на решенията на Комисията и на DMA.
Жалбата срещу Meta, компанията, която стои зад Facebook и Instagram, е за нарушаване на защитата на потребителите, тъй като компанията не предлага лесно достъпни опции за новини на своите платформи, които не се основават на профилиране на потребителите.
Задължението, определено в DSA, има за цел да даде възможност на хората да се предпазят от сензационните и токсичните алгоритми за съдържание на Meta. Meta прави ненужно трудно за хората да избират и поддържат канал за съдържание, който не се основава на профилиране. “Препоръчващите системи до голяма степен определят колко време с какво съдържание прекарваме в социалните медии. Те имат значително влияние върху нашия живот и психическо благополучие. Meta прави изключително трудно за потребителите да поемат контрола върху собственото си онлайн преживяване.”, казват от правозащитните организации.
Алгоритъмът е един от основните двигатели на печалбата на компанията. Неговата профилно базирана емисия по-ефективно привлича вниманието на потребителите и максимизира времето им, прекарано на платформата. Повече време в платформата означава повече показани реклами, което директно увеличава приходите на компанията. Следователно тя има ясен финансов стимул да държи потребителите в емисията, базирана на профилиране, дори и против волята им.
Организациите подават тази жалба в Ирландия от името на ирландски Facebook и Instagram потребител. Компетентният регулаторен орган е медийната комисия на Ирландия, тъй като Meta е със седалище в Ирландия.
“Когато технологичните милиардери заговорничат с авторитарни политици, за да ограничат гражданските права и дори да унищожат самата демокрация, за Европа е от решаващо значение да се застъпи за тези права и да защити своите правни достижения, включително в областта на регулирането на технологиите”, казват от EDRI, Европейската организация за цифрови права.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.
Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.
ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.
При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.
Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара и го ребрандира като X.
Вчера е обявена продажба на X за 33 млрд. долара, купувач е друга компания на Мъск за изкуствен интелект xAI, която се оценява на 80 млрд. долара.
Сделката обединява две от най-известните начинания на Мъск в рамките на една визия, задвижвана от изкуствен интелект и според него комбинира усъвършенстваните възможности за изкуствен интелект на xAI с масивната потребителска база и разпространение на X. Мъск все повече свързва двете компании, като използва потребителски данни от X, за да обучи моделите си с изкуствен интелект. Мъск многократно е заявявал, че иска да превърне X в “универсално приложение”, в комплект с платежна система.
Все още няма индикации как продажбата може да повлияе на политиките за модериране, управлението на съдържанието или регулаторния контрол – области, които привличат вниманието, откакто Мъск пое Twitter през 2022 г.
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад „Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.
Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ тук.
Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.
В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.
В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.
По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.
В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).
В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:
Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.
Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.
Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения. Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.
