1
Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.
Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.
Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.
2
Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.
3
Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:
Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?
Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.
Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?
Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?
Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?
4
Отговорът на НАП завършва така:
“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.
В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.
На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”
Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.
5
По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)
Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:
1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;
2. на обществени места, включително фасади на сгради;
3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения
Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.
НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.
Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”
Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:
считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.
6
Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.
Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.
И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).
След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.
7
НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.
Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.
Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.