Tag Archives: Digital

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Търсят ли хората безпристрастни новини?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както отбелязва Би Би Си, „определянето на безпристрастността е лесно … това означава да се отразяват всички аспекти и да не се облагодетелстват никоя страна“. Но как изглежда това на практика е сложен въпрос. Дали хората искат да формират свои собствени мнения, неповлияни от възгледите на журналистите, или новинарските издания „могат да спорят за възгледите, които смятат за най-добри“.

Търсят ли хората безпристрастни новини? Едно изследване към DNR от 2021 г. стига до извода, че различните възгледи е добре да стигат до обществено обсъждане, за да могат да бъдат разгледани (дори ако не им бъде предоставена еднаква тежест).

Данните от тазгодишното проучване към DNR 2026 показват, че подкрепата за безпристрастни новини е изненадващо устойчива. Същевременно в страни, където повече хора казват, че разчитат на социалните медии за новини, по-малко хора казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Засиленото информиране от социалните медии се съпровожда с възприемане на възможността медията да защитава определена гледна точка.

И подкаст по темата. Заключителни думи на Расмус Нилсен:

Има реални предизвикателства, пред които е изправено предоставянето и идеалът за безпристрастни новини. Има търговски аргумент да се служи на силно ангажирано, по-партийно малцинство, които изрично казват, че искат новини, които потвърждават тяхната гледна точка. Така че те са по-привлекателни в търговски аспект, отколкото техните колеги граждани.

Също така е ясно, че тъй като виждаме промяна към по-голяма и по-голяма роля за социалните медии и други видове цифрови платформи, има натиск върху тези, които се стремят да предоставят безпристрастни новини.

Но още много по-голям дял от обществеността казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Те превъзхождат тези, които казват, че искат новини от източници, които споделят тяхната гледна точка, с около две към едно.

EП: По-добро прилагане на правилата за по-безопасни социални медии и онлайн среда 

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение на Европейския парламент по темата се извеждат като основни акценти:

  • Покана за алгоритмична прозрачност и „режим за деца“, вкл. деактивиране на целенасочена реклама към деца;
  • Кодекс на ЕС за поведение на инфлуенсърите; 
  • Забрана на пристрастяващите функции, защита на децата от практики като споделяне и етични стандарти.

За да се защитят непълнолетните от въздействието на социалните медии, евродепутатите искат законодателството на ЕС да бъде по-добре прилагано. В доклад, приет във вторник от комисията по култура и образование на ЕП те казват, че онлайн средата трябва да се регулира от принципите на неприкосновеността на личния живот по дизайн и безопасността по подразбиране, подходящия за възрастта дизайн и алгоритмичната прозрачност.

Онлайн платформите са отговорни за защитата на децата

Посочвайки въздействието на пристрастяващите и убедителни характеристики на дизайна върху благосъстоянието на децата и младите хора, евродепутатите искат забрана на най-вредните практики за пристрастяване и настоятелно призовават платформите да включат гаранции, основани на риска, за своите системи за препоръчване. Те насърчават Комисията да въведе лична отговорност в случай на сериозно и трайно неспазване на разпоредбите относно защитата на децата.

Текстът също така подчертава необходимостта от повишена прозрачност около алгоритмичните системи на социалните медии, тъй като непрозрачните алгоритми и модерирането на съдържанието затрудняват способността на младите потребители да разберат защо определено съдържание се препоръчва, потиска или премахва, като умишлено подкопава капацитета им да навигират в онлайн съдържанието.

Евродепутатите също така подкрепят въвеждането на „режим за деца“, който деактивира целенасочената реклама и ограничава пристрастяващите дизайнерски характеристики за непълнолетни.

Регулиране на инфлуенсърите и предотвратяване на цифровото преекспониране на децата

Отбелязвайки „все по-значимата роля за оформяне на възприятията, стремежите и социалните нагласи на децата и младите хора“, които играят инфлуенсърите, евродепутатите искат Комисията и страните от ЕС да разработят кодекс за поведение на ЕС за тази дейност и за хармонизирано определение за „инфлуенсър маркетинг“.

Децата трябва да бъдат защитени от дейности за търговска експлоатация – напр. когато децата се използват като инфлуенсъри и споделяне – напр. когато родителите документират живота на децата си онлайн.

Законодателство на ЕС

Комисията трябва, твърдят евродепутатите, да осигури съгласуваност между всички ключови правни инструменти на ЕС, включително Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за AI и Закона за цифровата справедливост.

Евродепутатите също така имат предложения за

  • задължителни етични стандарти за AI и симулиране на виртуални приятелства, за да се предотврати манипулирането на емоционалната уязвимост на непълнолетните;
  • подобрена прозрачност за обучението на моделите на AI, включително ясна информация за наборите от данни и материалите, използвани за системите с AI, и мерките за закрила на детето;
  • ограничаване на така наречените „измами на знаменитости“, които Комисията да класифицира като систематичен риск и да засили текущите разследвания съгласно DSA;
  • онлайн платформите да гарантират, че системите за препоръчване и механизмите за модериране на съдържанието дават по-голяма видимост на надеждното и подходящо за възрастта съдържание и услуги, предоставяни от професионални медийни организации;
  • изричната забрана на AI системи, генериращи, манипулиращи или променящи реалистични изображения или видеоклипове, изобразяващи сексуално съдържание на лице, което може да бъде идентифицирано без съгласие, и синтетично сдържание за сексуално насилие над деца (CSAM);
  • систематичен мониторинг в държавите-членки на ЕС, включително разработването на сравними показатели, относно цифровите навици на децата, достъпа до образование и ефективността на мерките за защита, включително прилагането на възрастови ограничения, проверка на възрастта и настройки за безопасност.

Евробарометър: Рисковете за децата онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува ново проучване на Евробарометър, което показва, че гражданите на ЕС са преобладаващо загрижени за рисковете, пред които са изправени децата в социалните медии.

Според Евростат средно 97% от младите хора в ЕС са използвали интернет всеки ден през 2024 г., като глобалното време на екрана варира от средно девет часа на ден за 11-14-годишни групи до шест часа на ден за деца на възраст 8-10 години.

Над 80% от младите хора в Европа ежедневно използват социалните медии, като времето, прекарано онлайн от деца и младежи на възраст 9-16 години, е средно по три часа на ден. Времето, прекарано в социалните мрежи, се е увеличило повече от два пъти от 2010 г. насам, според Съвместния изследователски център на ЕС.

Няколко проучвания съобщават и за отрицателното въздействие на прекомерното време пред екрана и социалните медии върху психичното здраве на младите хора.

Кодекс за прозрачност на съдържанието, генерирано от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този кодекс подкрепя спазването на задълженията за прозрачност на Законодателния акт за изкуствения интелект (The EU AI Act), свързани с маркирането и етикетирането на генерирано от изкуствен интелект съдържание.

Кодексът насърчава последователно, практическо и пропорционално прилагане на задълженията за прозрачност на AI Act. Той не го замества, не замества и насоките на Комисията по член 50. Той обаче предоставя призната в целия ЕС практическа рамка за подписалите страни, която да докаже спазването на тези задължения.

Кодексът за прозрачност на генерираното от AI съдържание (PDF)

Формуляр за присъединяване и инструкции

Въпроси и отговори относно Кодекса

Цифровото образование в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоки — два нови и два актуализирани текста — за да помогне на учителите да използват по етичен начин изкуствения интелект (ИИ) и данните в образованието, да насърчават цифровата грамотност, да подбират висококачествено цифрово образователно съдържание и да преподават информатика.Тези насоки попадат в обхвата на Плана за действие в областта на цифровото образование:

—насоки относно етичното използване на ИИ и данни в преподаването и ученето

—насоки за борба с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

—насоки относно цифровото образователно съдържание

–насоки за преподаване на информатика

Насоките вече са достъпни на уебсайта на европейското пространство за образование.

Axel Springer вече притежава и The Telegraph

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германия може да е нокаутирана от Световното първенство, но е спечелила надпреварата да поеме контрола над британския The Telegraph, пишат британските медии. Днес Axel Springer обяви, че са преодолени всички регулаторни препятствия. The Telegraph най-накрая има нов собственик.

Собственикът и главен изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер обещава днес „цифрова трансформация, задвижвана от AI“ за The Telegraph, в допълнение към изданията като

Morning Brew;

Politico;

Business Insider – водещ глобален портал за финансови, технологични и корпоративни новини;
Bild – най-тиражният и популярен таблоид в Германия и Европа;
Die Welt – престижен германски ежедневник с фокус върху политиката и икономиката;
Fakt – най-големият ежедневник в Полша.

Втори доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи и търсачки съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Съветът за цифрови услуги и Европейската комисия публикуват доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) в Европейския съюз.

Text "Digital Services Act" inside a white triangle inside a white triangle against a pink background.

В току-що излезлия втори доклад по DSA се посочват системните рискове, като например разпространението на незаконно съдържание или заплахите за основните права, които възникват на много големи онлайн платформи. В него също така се прави преглед на мерките за смекчаване, предприети от платформите за противодействие на установените рискове.

Докладът предоставя отправна точка за разбиране на системните рискове в ЕС и представлява ключов инструмент за прозрачност и отчетност, който в крайна сметка допринася за по-безопасна и по-надеждна онлайн среда.

Подчертават се рисковете за децата и младите хора онлайн и как Законодателният акт за цифровите услуги изгражда ефективен дългосрочен подход за борба с тези рискове.

Google Android: Съдът на ЕС потвърди глобата на Google за 4,1 млрд. евро

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Съдът на ЕС потвърди глоба от 4,1 млрд. евро срещу Google, наложена от ЕК за злоупотреба с господстващото положение на мобилната операционна система Android. Решението потвърждава констатацията на Европейската комисия за злоупотреба с Android с цел укрепване на пазарната позиция на Google Search, браузъра Chrome и други продукти на Google. В позиция на неправителствената организация за цифрови права EDRi се казва, че “Въпреки че това решение е мощно утвърждаване на антитръстовите усилия на Европейската комисия, които ще нарушат монополните практики на Big Tech, това също е напомняне колко важна е ролята на Законодателния акт за цифровите пазари #DMA”. Това решение урежда многодишен спор, започнат от FairSearch, лобистка група на конкуренти на Google.

DMA трябва да направи тези десетилетни съдебни битки ненужни, като забрани на gatekeepers като Google определени практики аз злоупотреба с господстващо положение.

Решението на Съда на ЕС: Жалбата, подадена от Google и неговата компания майка Alphabet срещу решението на Общия съд, е отхвърлена, включително се потвърждава наказанието, наложено за злоупотребата на Google Search с господстващо положение в контекста на операционната система Android.

2026: Доклад за състоянието на цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие – общо и по държави – COM(2026) 288 final.

Схемата показва целите и как те са довели до политики и действия. Укрепването на демокрацията се свързва с DSA, EMFA, Щита за европейска демокрация (долу вдясно). Има интересни наблюдения за осъществяването на цифровия суверенитет.

Като част от приложенията се дават и данни по държави. В доклада за България се казва, че властите планират да представят Националната стратегия за цифровите технологии и цифрова трансформация 2026 – 2030, която в момента била на етап консултации със заинтересованите страни. Тя включвала приоритети за цифровизацията на бизнеса и иновациите, сигурна и приобщаваща цифрова трансформация, модернизация на публичната администрация, цифрови умения, оперативно съвместими цифрови услуги, киберсигурност и по-широкото използване на данни и нововъзникващи технологии в подкрепа на икономическото и социалното развитие. Предстои да видим.

Според Евробарометър през 2026 г. 74% от българите смятат, че цифровата политика трябва да бъде приоритет за ЕС при оформянето на нашето бъдеще в Европа. Те също мислят, че ЕС следва да си сътрудничи с държавите членки за укрепване на киберсигурността и защита от онлайн заплахи (88%), насърчаване на програми за цифрово образование и умения (84%) и засилване на регулирането на онлайн платформите (81%). Освен това 73% от българските респонденти мислят, че ЕС трябва да намали зависимостите си от цифрови технологии от страни извън ЕС, а 80%, че ЕС следва да даде приоритет на инвестициите в цифрова инфраструктура и услуги, които са разработени в Европа. Междувременно 45% биха били готови да преминат към базиран в ЕС доставчик на цифрова услуга,
дори ако това означава малко по-високи разходи.