Tag Archives: Digital

Стратегически документ за използването на AI в работата на британския регулатор Ofcom

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новопубликуван документ на британския регулатор в областта на медиите и електронните съобщения се обяснява подходът му към изкуствения интелект в отговор на искането на правителството регулаторите да демонстрират как подкрепят програмата за растеж на Обединеното кралство, както е посочено в националния План за действие за AI.

Стратегическият подход към AI е структуриран в четири стълба:

Прилагането на определени регулаторни принципи към AI;
Безопасно и сигурно приемане на AI, подкрепа на иновациите и управление на риска;
Подходът на практика – как се използва AI в регулатора;
Перспективата – как работата в тази област трябва да продължи да се развива.

В перспектива има идеи за използването на AI в различните сектори, които Ofcom регулира. За сектора на радиото и телевизията се готви пилотен проект, в който да се изследват възможностите за използване на големи езикови модели (LLM) за анализ на съдържание и за подкрепа на регулаторни функции. Пилотният проект ще се фокусира върху AI за анализ на новинарското съдържание, а също и за анализ на онлайн съдържание в подкрепа на работата на регулатора за видимост на съдържанието.

Има идеи и за използване на AI в помощ на потребителите – за намиране на съдържание според интересите, но регулаторът предупреждава, че тази употреба е свързана с евентуално възникване на ехо-камери /балони и ограничаване на експозицията към широк спектър от съдържание.

Британският регулатор не участва в органа на европейските регулатори за прилагане на EMFA, но участва в друг по-широк координационен формат – EPRA – и в стратегическия документ е специално отбелязано, че националните регулатори ще си сътрудничат и в тази област.

Трябва време за създателите на политики в областта на AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Би било „добре за света“ да забави темпото на развитие на AI, според в публикация в блога на Anthropic , написана от съоснователя на Anthropic Джак Кларк и изследователката Марина Фаваро. Anthropic се представя като по-загрижената за безопасността алтернатива на OpenAI, откъдето произхождат нейните съоснователи.

Американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочваща Министерството на финансите да създаде институция за киберсигурност на AI, която работи с индустрията, за да координира използването на усъвършенствани инструменти за изкуствен интелект. И това идва на фона на нарастващата обществена реакция към бързо разширяване на центровете за данни.

Алтернативният сценарий обаче е, че настоящата тенденция на модели, които се подобряват много бързо, може да се задържи.

Ново финансиране за Надзорния съвет на Meta

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Meta взе изненадващо решение за допълнително финансиране на своя Надзорен съвет/ Meta’s Oversight Board – колегиален експертен орган, който прави преглед на решенията на компанията да премахне или разреши съдържание. По този начин дейността на Съвета е осигурена до 2028 г.

Meta ще продължи да препраща трудни случаи и да търси отговори на въпроси, да се консултира и публично да дава отчет за изпълнение на препоръките на Съвета. Финансирането “ще бъде използвано, за да помогне на Meta да се справи със системните проблеми, които често усложняват или са в основата на сложни решения”, според Съвета. През 2024 г. Meta отпусна 30 млн. долара за финансиране на операциите на Съвета до 2027 г.

През април 2025 г. Съветът рязко критикува компанията, че “набързо” е демонтирала операциите за проверка на фактите в САЩ и е облекчила ограниченията по спорни теми ⁠като имиграцията и половата идентичност. Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг инициира тези промени през януари 2025 г. с аргумента, че предишните правила са довели до “твърде много цензура”.

За доверените податели на сигнали съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия търси обратна връзка относно своя проект на насоки за доверените податели на сигнали — организации, специализирани в идентифицирането на незаконно съдържание онлайн съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги онлайн платформите трябва да дават приоритет на сигналите от доверени податели на сигнали, сигнализиращи за незаконно съдържание, като например малтретиране на деца, нарушения на правата върху интелектуалната собственост и онлайн измами, като същевременно запазват отговорността си да проверяват дали съдържанието е незаконно. Вече са определени над 70 доверени податели на сигнали с разнообразен експертен опит. Сред тях са Bank of Ireland, специализирана във финансови измами, Someturva, съсредоточена върху онлайн тормоза, като например споделяне без съгласие на интимни материали, и Child focus, занимаваща се онлайн с материали, съдържащи насилие над деца.

В проекта на насоки се изясняват критериите, както и процесът, чрез който координаторите на цифровите услуги предоставят статут на „доверен подател на сигнали“. Те също така предоставят насоки относно техническите изисквания, които доверените податели на сигнали и платформите следва да спазват при обработването на уведомления за незаконно съдържание. И накрая, насоките имат за цел да гарантират, че доверените податели на сигнали остават независими, обективни и отговорни и че работят със свободата на изразяване на мнение.

Комисията приканва заинтересованите страни със съответния експертен опит, включително платформи, доверени податели на сигнали, кандидати, изследователи и организации на гражданското общество, да споделят мненията си по проекта на насоки до 26 юни 2026 г. на следната страница.

След като получи обратната информация, Комисията планира да приеме насоките през втората половина на 2026 г.

Доклад за 2025 г. относно прилагането на регламента за цифровите пазари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува третия си годишен доклад, в който очертава напредъкa към постигане на целите на Регламента за цифровите пазари („DMA“).

Докладът предоставя информация за напредъка в откритите производства по DMA. Някои от производствата достигнаха до приключване на приемането на две решения за несъответствие, придружени от глоби: едно за борба с управлението и едно, свързано с възможностите на потребителите относно използването на личните им данни. Освен това миналата година Комисията определи условията за оперативна съвместимост със свързани устройства, като например смарт часовници или други носими устройства, като приключи две производства по спецификация, открити през 2024 г.

Комисията също така започна три пазарни разследвания, свързани със сектора на облачните услуги : две разследвания за това дали някои облачни изчислителни услуги трябва да бъдат определени като gatekeepers, и трето разследване на ефективността на DMA в подкрепа на конкурентоспособността и справедливостта на сектора на облачните изчисления, в допълнение към разследване за неспазване на възможно понижаване на количеството съдържание на медийните издатели в резултатите от търсенето.

Обединено кралство: Очаква се Зелена книга за изключване на цифровата наземна телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Правителството на Обединеното кралство готви планове за изключване на цифровата наземна телевизия (DTT), като ще са необходзими предпазни мерки за по-възрастните, уязвимите и нискодоходните аудитории. Правителството подкрепя дългосрочния преход от традиционните ефирни сигнали към доставяната чрез интернет телевизия (IPTV), но само когато и където има широколентов достъп.

Очаква се условията да бъдат изложени в предстояща Зелена книга – това е документ, който ще бъде изготвен и представен за обсъждане от правителството. Условията включват достъп до супербърз широколентов достъп, прости телевизионни интерфейси за стрийминг и поддръжка от телевизионни оператори и интернет доставчици за зрителите, чиято наземна телевиизя се изключва.

Съгласно действащото законодателство цифровата наземна телевизия е гарантирана поне до 2034 г. Участниците в кампанията твърдят, че преходът трябва да бъде удължен до 2040 г., предупреждавайки, че уязвимата аудитория в противен случай може да има проблеми.

Обществените радио- и телевизионни оператори, включително BBC, ITV и Channel 4, подкрепят преминаването към онлайн разпространение, като твърдят, че поддържането на наземни преносни мрежи е все по-скъпо, тъй като гледането се променя онлайн.

Телевизиите вече стартираха Freely, базираният на стрийминг наследник на Freeview, предлагайки канали на живо и при поискване през широколентов достъп. Ключов въпрос остава достъпността. Смята се, че правителството проучва подкрепа за приблизително един милион домакинства. Говорител на DCMS е заявил, че решението дали да се разшири DTT след 2034 г. ще бъде взето „възможно най-скоро“.

България изключи аналоговия сигнал през 2012, като планът за цифров преход не беше приложен особено успешно, поради съзнателно ограничената конкуренция в DTT от правителството на Станишев в полза на Цветан Василев. Много по-късно Съдът на ЕС констатира в решение 376/13, че нито Тройната коалиция и Станишев, нито по-късно ГЕРБ са отстранили посочените от Комисията проблеми. И вместо два търовски и един обществен мултиплекс с национален обхват и на втори етап – регионални мултиплекси – набързо се оказахме с един -единствен национален мултиплекс – и той ни е много.

Та в този ред на мисли – къде е българският план за изключване на DTT?

Мъск загуби дело за 150 млрд. долара срещу Open AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерално жури в Оукланд, Калифорния, единодушно отхвърля иска на Илон Мъск срещу OpenAI и неговите ръководители, съобщава The New York Times. Журито приема, че Мъск е изпуснал тригодишния давностен срок, тъй като е бил наясно с преструктурирането на OpenAI още през 2021 г. Делото не стига до същинско разглеждане на обвиненията за неправомерно обогатяване, решението е изцяло процесуално — заради пропуснатия срок.

Мъск е завел делото през 2024 г. като твърди, че OpenAI неправомерно е преминала от първоначалната си форма на нестопанска структура към хибриден модел с търговска дейност. Той настоява, че ръководството е действало в собствен интерес, а корпорацията Microsoft — като голям инвеститор — е „съдействала“ за това. Според информацията, представена в съда, Мъск е дарил около 38 млн. долара за създаването на OpenAI като нестопанска организация, но по-късно се почувствал измамен, след като компанията създала и търговско дружество. Журито обаче отхвърля всички претенции поради изтеклата давност. Съдия Ивон Гонсалес Роджърс незабавно потвърждава решението на журито.

Мъск вече е заявил, че ще обжалва, но съдията е дала да се разбере, че е готова да отхвърли подобна жалба „на момента“. Според Ню Йорк Таймс “резултатът запазва статуквото в надпреварата в Силициевата долина за развитие на изкуствения интелект, като OpenAI запазва ролята си на една от най-важните компании в технологичната индустрия. Решението осуетява усилията на Мъск да взриви организацията, която той помогна да бъде създадена през 2015 г.”

Ново проучване на медийната грамотност и работата с източници

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според представително проучване на Yettel, проведено от агенция Арбитраж сред българи на възраст между 20 и 50 години в началото на 2026 г., има още много работа за развитие на критично мислене и медийна грамотност.

Отново се потвърждава тенденцията към избягване на новини – 39% от хората избягват новини, а за групата между 20 и 29 г. – 47% избягват новини. 31% отбелязват, че ежедневно се информират, като най-много представители – 63% – ежедневно информиращите се имат във възрастта 40-49 години. Сред най-честите причини са негативните новини, стрес, липса на време и интерес.

По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, Facebook (65%), новинарските сайтове (43%), радио (30%) – но има различия по възраст.

Дезинформация се среща често, но често се среща и самочувствието, че може да бъде разпозната:

Задавани са въпроси и за последствията от срещите с дезинформация:

Още данни в Капитал.

EDRI: Визия за технологичната политика на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

European Digital Rights (EDRi) заедно с други организации на гражданското общество в областта на цифровите права свиква в края на юни (23 юни) среща на европейски законодатели, регулатори, журналисти и ключови гласове на гражданското общество за обсъждане на визия за технологични закони и практики, които са в центъра на обществения интерес, защитата на данните и други права.

Подходът на Европа към управлението за развитие на технологиите в цифровата ера е подложен на натиск, като предложенията за „опростяване“ засягат основите на най-важните цифрови защити. В същото време гражданското общество е уникално позиционирано да развива съвместно визията на ЕС за технологичните закони, политики и практики от обществен интерес, се казва в съобщението.

Какво се очаква:

Оживен дебат за Digital Omnibus, Digital Fitness Check – и как да се сложи край на цифровата дерегулация;
Реални истории за това, което е заложено на карта – и къде Европа трябва да се съсредоточи, вместо да предприеме дерегулация;
Доказателства за ефекта на цифровите разпоредби на Европа, като GDPR;
Технологиите от обществен интерес – и как да се възползват от глобалното лидерство на ЕС в цифровото регулиране;
Практически примери за това как можем да постигнем правна сигурност, добро съответствие и да насърчаваме иновациите, без да правим компромис с основните права и други основни социални, обществени и екологични защити.

Комисията призовава държавите от ЕС да въведат новото приложение за проверка на възрастта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК: Европейската комисия прие препоръка с призив към държавите членки да ускорят въвеждането на европейското приложение за проверка на възрастта и то да заработи до края на годината. Приложението е стъпка към защитата на децата от вредно и неподходящо онлайн съдържание.

Държавите членки могат да внедрят това цифрово решение като самостоятелно приложение или да го интегрират в европейския портфейл за цифрова самоличност. В препоръката се посочват техническите действия, които държавите членки следва да предприемат, за да гарантират бързото му въвеждане и оперативната му съвместимост.

Комисията разработи подробен план за европейското приложение за проверка на възрастта, което дава възможност на потребителите да докажат, че отговарят на изисквания възрастов праг, без да разкриват точната си възраст, самоличност или други лични данни. Сега държавите членки трябва да персонализират приложението.

Защитата на децата онлайн е приоритет за Комисията. Съгласно Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги, онлайн платформите трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица онлайн.

Паралелно с това съобщение ЕК съобщава за предварителни констатации за нарушения на DSA във връзка с минималната възраст на ползвателите на „Фейсбук“ и „Инстаграм“. Платформите „Инстаграм“ и „Фейсбук“ на компанията „Мета“ са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили надлежно рисковете, свързани с достъпа до техните услуги на лица под 13 години.

Въпреки че в общите условия на „Мета“ минималната възраст за безопасен достъп до „Инстаграм“ и „Фейсбук“ се определя на 13 години, мерките, въведени от компанията за прилагане на тези ограничения, изглежда не са ефективни. Мерките не възпрепятстват ефективно достъпа до техните услуги, нито ги идентифицират и премахват незабавно, ако те вече са получили достъп до тях.

Например при създаването на профил лицата под 13 години могат да въведат фалшива дата на раждане и липсват ефективни проверки за верността на декларираната дата на раждане. Инструментът на „Мета“ за докладване на малолетни и непълнолетни е труден за използване, като изисква до седем щраквания само за достъп до формуляра за докладване, който не се попълва автоматично предварително.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите.