В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

• най-малко 33 на сто за направление Култура;
• най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
• до 9 на сто за междусекторно направление.

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни,  овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е  Кодексът на практиките за дезинформация, в сила  от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса  разкри значителни недостатъци.  Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

• По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
• Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
• Гарантиране на интегритета на услугите;
• Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
• Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
• Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)