Публикувана е последна коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.
#DMA is now officially signed into law
EP rapporteur @Andreas_Schwab:”The EU finally delivers on fair and open digital markets. Europe wants the best, not biggest companies to win. It’s game over for unfair business practices” pic.twitter.com/84psvJBJf0
— IMCO Committee Press (@EP_SingleMarket) September 14, 2022
На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело T-604/18 Google LLC, и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761 на Комисията от 18 юли 2018 г.,
Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП). През 2005 г., Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.
Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.
На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет. На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android. На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене. За да санкционира тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.
На 9 октомври 2018 г. Google подава жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).
Общият съд
Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search. Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си. Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .
Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно да представя съответните отговори и реклами при търсене.
През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.
Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66) Google си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.
Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.
Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.
И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.
Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google от възможността да се конкурират, а на потребителите на ЕС – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот, адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.
Това нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.
Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му, като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.
Общият съд разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.
Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук. Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро, посочват грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .
3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.
Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г., с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.
Медиите са много чувствителни към обхвата на регулирането. Въпреки това в други държави от ЕС обхватът се разширява. Този път – към съдържанието на инфлуенсърите.
От 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове в Нидерландия, при определени условия трябва да се регистрират и да спазват Dutch Media Act.
Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи и публикували поне 25 видеоклипа през последните две години са първите, които попадат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM). Те имаха срок от два месеца да се регистрират в Търговската камара.
Целта на тези нови разпоредби е инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено по отношение на децата, и да ги защитят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност за публикуваното съдържание.
Основните правила са:
Качващите видеоклипове могат да използват „ Проверка за регистрация“ на уебсайта на CvdM, за да знаят дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.
На по-късен етап CvdM ще следи за още задължения, предвидени в Закона за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата ).
На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по жалба относно неспособността на държавата да защити интелектуална собственост на Сафаров при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
Фактите
Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация публикува електронна версия на книгата на уебсайта си http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.
ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи. Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица. Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.
Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.
Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.
В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.
ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.
Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.
Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.
В този случай компанията Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати глоба от 700 000 € .
Регулаторът издава отделно решение за санкциониране на доставчика на хостинг услуги – платформата за споделяне на видео YouTube. YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .
В допълнение към имуществените административни санкции Agcom издаде заповед “a notice and take down” за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.
Top Ads Ltd са обявили намерение да подадат жалба.
Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.
Съдът в Сиатъл застава на страната на щата Вашингтон по делото Washington State v Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.
Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят цели канали на основната политическа коменикация.“
Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че няма да може разумно да спазва закона. Според щата, Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността устройва компанията.“
„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата, може би просто не си заслужава, е позицията на щата.
Интересно е какво става в съда във Вашингтон – първо, заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).
Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си по делото Google LLC срещу Defteros [2022].
Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са издатели и при клевета нямат отговорност на издател.
Фактите
Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат
Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.
Първа инстанция отсъжда в полза на Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и Google обжалва пред Върховния съд.
Какво твърди Google
Върховният съд
С мнозинство 5-2 Върховният съд уважава жалбата на Google, като приема първия аргумент.
Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на уеб страница не се счита за съобщаване на информацията.
Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни или собствено съдържание – и такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google е издател.
Особени мнения
Съдия Кийн смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.
Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.
Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.
Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.
Младите гледат седем пъти по-малко телевизия от хората на 65 и повече години. Разликата между поколенията в потребителските навици достига рекордно високо ниво, според доклада Media Nations 2022 за Обединеното кралство на Офком.
Хората на възраст 16-24 години прекарват по-малко от час (53 минути) средно на ден в гледане на ефирна телевизия – спад с две трети през последните десет години.
За разлика от тях, хората на 65 и повече години все още прекарват около една трета от будния си ден в гледане на телевизия – почти шест часа (5 часа и 50 минути) дневно. Това дори е повече в сравнение с преди десетилетие.
Промените в навиците на по-младите възрастни отразяват нарастващата популярност на базираните в САЩ услуги за стрийминг по заявка.
Три стрийминг гиганта в една пета от домовете
Около една пета от домовете (5,2 милиона) се абонират и за трите най-популярни платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Disney+ – струващи около £300 (€357) на година.
Девет от всеки десет възрастни на възраст 18-24 години се насочват направо към стрийминг, като Netflix е най-честата дестинация.
А шест от всеки десет (59 процента) 55-64-годишни и 76 процента от тези на възраст 65+ все още първо се обръщат към телевизионните канали.
„Революцията на стрийминга разширява пропастта между поколенията, създавайки рязко разделение в навиците за гледане на по-млади и по-възрастни хора“, казват от регулатора Офком. „Традиционните телевизионни оператори са изправени пред силна конкуренция от страна на платформите за онлайн стрийминг.“
Загриженост за разходите за живот
След години на силен растеж броят на домовете, използващи стрийминг услуги, започна да се забавя през 2021 г., преди да започне да намалява през пролетта на 2022 г.
Тъй като нарастващите разходи за живот оказват натиск върху бюджетите на домакинствата, броят на абонатите за поне една стрийминг услуга е намалял с повече от 350 000 до 19,2 милиона.
Анулациите обаче не означават непременно клиенти, които са били загубени завинаги. Проучване на Oфком сред абонати, които са се отказали през 2022 г., установи, че почти три четвърти (73 процента) от клиентите казват, че смятат, че ще се абонират отново – което отразява гъвкавостта, която позволява на клиентите да взимат и отказват абонаменти в зависимост от промените в програмите, нуждите или обстоятелствата.
Предизвикателство за обществените радио- и телевизионни оператори
Голямата аудитория за финала на Евро 2022 и за тържествата за юбилея на кралицата показват, че наземната телевизия все още е популярен избор за важни национални събития, но аудиторията и нивата на гледане на обществена телевизия намаляват.
Но 82 процента от хората казват, че са използвали услуга видео при поискване на обществената телевизия през последните шест месеца, приблизително толкова, колкото са използвали поне една услуга за стрийминг (83 процента). Шест от всеки десет (59 процента) зрители казват, че са използвали тези платформи, за да гледат програми на живо в момента, в който се излъчват.
BBC iPlayer има високо ниво на удовлетворение във всички възрастови групи, като над четири на всеки пет (81 процента) от тези, които са го използвали наскоро, казват, че са доволни от услугата.
Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация, казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на видеоклиповете, мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки на платформата правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.
„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.
Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността. „Без ресурси, без достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.
Същевременно американските потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според доклад на Sensor Tower.
На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар. двойна предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс, така и законодателни мерки.
Стратегия 2020
В края на 2020 г. ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.
В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:
1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.
2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.
3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.
4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.
Стратегията следва призива на Европейския парламент за засилен мониторинг на прилагането на Хартата в държавите членки, заключенията на Съвета за определяне на начините за подобряване на прилагането на Хартата и приноса на държавите членки .
Доклади на ЕК
От 2010 г. ЕК публикува годишни доклади за прилагането на Хартата.
От 2021 г.. Комисията започна да публикува тематични доклади за прилагане на Хартата в определена област.
Така докладът за 2021 г. е посветен на цифровите права.
Хартата и правата в цифровата ера
В доклада 2021 има пет акцента:
Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането. Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права, чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн. Комисията предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.
Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.
Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.
Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.
Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са ключови основни права.
