Държавите от ЕС дават гласност на позициите си по проекта на Европейски законодателен акт за свободата на медиите EMFA. Независимо от тях обаче работата върху текста продължава.

Все пак – по съображения за прозрачност – позицията на Германия – акцентира се върху

• правното основание и отношението национална/ наднационална компетентност;
• плурализъм и съображения за укрепване на вътрешния пазар;
• концентрация на правомощията и отношение национални регулатори/ Комисията.

1. Комисията за радио и телевизия на провинциите взема под внимание предложението за Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), представено от Европейската комисия на 16 септември 2022 г.

2. Съгласно  член 167 от ДФЕС, културният суверенитет и съответно компетентността за регулиране на медиите принадлежи на държавите-членки. Европейската комисия не е взела това предвид в достатъчна степен с предложения правен акт. Ако предложението бъде прието по този начин, би имало намеса в национална компетентност, която надхвърля компетентността, така както е определена в Договорите,  особено   Протокола от Амстердам [за обществените радио и телевизия].

3. Комисията  споделя загрижеността на Европейската комисия за медиен плурализъм и гарантиране на независимите медии в Европа. Акцентът върху конкуренцията не е достатъчен за осигуряване на разнообразие и достъпност на медиите.   Чисто икономическите съображения биха довели до  засилване на  тенденциите за концентрация в медийния сектор. Предложеното законодателство в настоящия си вид застрашава многообразието на национално, регионално и местно ниво.

4. Съществува риск от екстензивна централизация на европейско ниво с твърде голямо влияние от Европейската комисия. От гледна точка на германската децентрализирана система   с независим надзор това трябва да се разглежда критично.

5. Провинциите гледат много критично на предложения регламент и, ако е необходимо, ще използват пълноценно всички правни възможности на национално и европейско ниво, за да работят за гарантиране на многообразието. 

При все това Германия прави конкретни предложения по текста, например за конституирането на предложения  Европейски съвет за медийни услуги – според  проекта   от представители на регулаторите по член 30 от медийната директива. Държавите предлагат промени в начина на конституиране, всяка – по свои съображения. Това изглежда положителна нагласа и гледано откъм държава, в която регулаторът по чл. 30 (СЕМ)  трудно формира обща воля, така че е неясно с какъв мандат ще  представлява държавата в орган с толкова важни правомощия.

През юли 2020 г. Комисията прие всеобхватната Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност. Оттогава видовете заплахи претърпяха значително развитие. Кризата с COVID-19 задълбочи някои уязвимости, особено с преминаването към онлайн форми на дейност. Въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна се усети върху вътрешната сигурност на ЕС. Това   доведе и до чуждестранно манипулиране на информация и намеса.

Публикуван е пети доклад за напредъка на Съюза на сигурност COM(2022) 745 final. 

По-специално за реакцията срещу хибридните заплахи в доклада се казва:

Пандемията от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна показаха как манипулирането на информационната среда може да повлияе на ЕС и партньорите му по целия свят. Насочено към разклащане на доверието в ЕС и в основания на правила международен ред, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е все по-значим компонент в хибридните атаки. Въз основа на Плана за действие за европейска демокрация Комисията въведе набор от осезаеми мерки и структури, включително преразгледания Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Акта за цифровите услуги и предложението за прозрачност на политическата реклама, което понастоящем е обект на междуинституционални преговори, за справяне с манипулирането на информацията и дезинформацията. Това ще доведе до нови задължения по платформите и за първи път до правно обвързваща рамка за надзор. Освен това, както бе обявено в Стратегическия компас, в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки ЕСВД допълнително разработва инструментариума на ЕС срещу чуждестранното манипулиране на информация и намеса, за да стимулира координираната реакция на манипулативното поведение от страна на чуждестранните участници.

Днес стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C–460/20 | Google (Премахване от резултатите при търсене на съдържание, за което се твърди, че е неистинно).

Право на изтриване („право до бъдеш забравен“) : лицето, което управлява интернет търсачка, следва да премахне от резултатите при търсене, информацията, включена в съдържанието, към което се препраща, когато подалото искането лице докаже, че тази информация е очевидно неистинна. Независимо от това, не е необходимо тава обстоятелство да се доказва със съдебно решение, постановено срещу издателя на съответния интернет сайт

Фактите

Двама управители на група инвестиционни дружества искат от Google да премахне от резултатите при търсене въз основа на техните имена връзките, препращащи към някои статии, които разглеждат по критичен начин инвестиционния модел, прилаган от тази корпоративна група. Те твърдят, че тези статии съдържат неистинни твърдения.

Освен това те искат от Google да заличи техните снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), от списъка с резултатите при търсене на изображения въз основа на техните имена. В този списък се визуализират единствено самите миниатюрни изображения, без да се възпроизвеждат елементите от контекста на публикацията с тези снимки на интернет страницата, към която се препраща. С други думи, първоначалният контекст на публикацията на изображенията нито се показва, нито може по друг начин да се види при визуализацията на тези миниатюрни изображения.

Google отказва да изпълни тези искания, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват разглежданите в главното производство статии и снимки, и посочва, че не му е било известно дали информацията, съдържаща се в тези статии, е истинна или не.

Сезиран с този правен спор, Федералният върховен съд на Германия иска Съдът да тълкува Общия регламент относно защитата на данните, който по–специално урежда правото на изтриване („правото да бъдеш забравен“), както и Директивата за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съдът на ЕС

Дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временното ѝ съхраняване и накрая предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“.

Лицето, което управлява интернет търсачка,  е отговорно не поради факта, че лични данни се намират на интернет страница, публикувана от трето лице, а поради факта, че се препраща към тази страница, и по-специално поради факта, че се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите след търсене, извършено въз основа на името на физическо лице, като подобно показване на въпросната връзка в такъв списък може да засегне в значителна степен основните права на субекта на данните на зачитане на личния му живот и на защита на личните данни.

Обстоятелството, че член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД изрично предвижда, че правото на изтриване, което има субектът на данните, е изключено, когато обработването е необходимо за упражняването на правото, свързано по-специално със свободата на информация, гарантирано от член 11 от Хартата, представлява израз на факта, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва, както подчертава съображение 4 от този регламент, да се разглежда във връзка със своята функция в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност (56). Така ОРЗД, и по-специално член 17, параграф 3, буква а) от него, изрично закрепва изискването за претегляне между, от една страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, и от друга страна, основното право на свобода на информацията, гарантирано от член 11 от Хартата (58).

Дали съдържанието, към което се препраща, е истинно или не, е релевантен въпрос, с оглед на който може да се прецени дали правото на информация на интернет потребителите и свободата на изразяване на доставчика на съдържание могат да надделеят над правата на лицето, което е поискало премахване от резултатите при търсене.

Лицето трябва да докаже, че включената в това съдържание информация или поне част от тази информация е очевидно неистинна…- но не може да бъде задължено още от досъдебната фаза на правния спор да представи на лицето, което управлява интернет търсачката,   съдебно решение, постановено срещу издателя на съответния интернет сайт. Ако лицето представи   релевантни и достатъчни доказателства или съдебно решение .. – лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да уважи това искане за премахване от резултатите при търсене. (68-72)

Отговорът на Съда е, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото заличаване следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.(77)

За визуализирането на лицето под формата на миниатюрни изображения:

Когато лицето, което управлява интернет търсачка, получи искане за премахване на резултати при търсене, на снимките, показвани под формата на миниатюрни изображения, това лице, трябва да провери дали визуализирането на тези снимки е необходимо за упражняването на правото на свобода на информацията на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тези снимки. В това отношение отговорът на въпроса дали се допринася за дебат от общ интерес е от първостепенно значение и следва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се основни
права.

При претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

Една публикация в британската преса по въпроса за финансирането на БиБиСи твърди, че таксата може да бъде заменена от местен данък. Това е извод от дейността на специализирана парламентарна комисия.

Това “ще сложи край на традиционната връзка на финансирането с притежаването на телевизор”.

Лицензионната такса е £159 на година и трябва да бъде платена от всяко домакинство в Обединеното кралство, което гледа телевизия на живо или използва услугата iPlayer на БиБиСи. Тези, които не плащат, са изправени пред риска от наказателно преследване.Общият брой на домакинствата, плащащи лицензионна такса, постоянно намалява през последните години. Приходите от лицензионни такси – 3,8 милиарда британски лири годишно – също намаляват.

През последните години много други европейски страни, включително Швеция и Швейцария, премахнаха лицензионните си такси за телевизия и преминаха към различни модели на финансиране за своите национални радио- и телевизионни оператори – включително директно финансиране от бюджета или въвеждане на нови данъци за домакинствата.

Възможните модели:

Модел, финансиран от реклама: би довел до „многомилиардно намаление на приходите “ и би навредил на други комерсиални телевизионни оператори.

Абонамент в стил Netflix: Малко вероятно е да донесе достатъчно пари и е технически предизвикателство предвид продължаващата популярност на традиционните телевизионни и радио канали. Paywall би компрометирал идеята за обща национална аудитория.

Нов данък върху доходите: Би било „политически противоречиво“ да се добави нов ред към фишовете за заплати за финансиране на обществената медия.

Местен данък: доколкото виждам, изглежда приемлива опция.

Пряко правителствено финансиране на BBC: Риск от засягане на независимостта.

Частичен абонамент: при този модел се предвижда публично финансиране за новини и други услуги, но развлеченията и драмата са платени. Според комисията това би донесло „значителен търговски риск без гаранция за успех“