Патриша Коен пише в New York Times, че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.
Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”
През 2022 г. БиБиСи направи официално изявление за необходимостта от модернизиране на лицензията на медията.
В него се казваше, че медийният пейзаж и начинът, по който публиката консумира съдържание, се променят драматично. В този все по-фрагментиран пейзаж обществената медия продължава да играе важна роля, но трябва да се трансформира и модернизира, както трябва да се модернизира и регулирането на обществените медии.
Новата лицензия, която влиза в сила на 1 април 2023 г., защитава правото на достъп на аудиторията до важно съдържание и същевременно позволява на медията иновации в начина, по който предоставя съдържание на зрители и слушатели.
За първи път лицензията определя широки изисквания към онлайн услугите на BBC – BBC iPlayer, BBC Sounds и уебсайта на BBC – и изисква BBC да докладва изчерпателно за своите планове и представяне.
В този контекст преди повече от две години в НС е внесен законопроект, който също предвижда нова интегрирана лицензия на обществените медии (на всяка от двете обществени медии) вместо сегашните лицензии по програми. Този законопроект предвижда и финансирането да ес приведе в съответствие с изискванията за дър
Историята: „Мобилни алтернативни комуникации“ АД оспорват Решение №35 от 28.01.2021 г. на КРС. То засяга разпределението на ограничения ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги с национално покритие. Според МАК отчитат се само интересите на „трите големи инфраструктурни телекома”, без да се вземат предвид интересите на по- малките оператори. Адвокат на МАК е Тодор Батков.
Първоинстанционният съд се произнася в полза на МАК АД.
Делото пред ВАС е образувано по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, „Йеттел България“ ЕАД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД срещу Решение №383 от 11.04.2022 г. на Административен съд София – област по адм. дело №151/2021 г., с което е отменено Решение №35 от 28.01.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.
Решение №35 е общ административен акт, както правилно приема и първоинстанционният съд, защото е с еднократно правно действие, създава права или съответно засяга законни интереси и е адресирано до неопределен брой лица, се казва в решението на ВАС.
В чл. 36 ЗЕС е описана процедурата по приемане на общи административни актове, а в чл. 37 ЗЕС се съдържат правилата при приемане на актове по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. При издаването на общ административен акт, с който се решава важен въпрос от обществена значимост за развитие на електронните съобщения следва да се спази както процедурата по чл. 36 ЗЕС, така и тази по чл. 37 ЗЕС.
КРС не е приложила чл. 36 ЗЕС, както и чл.35, ал. 4 ЗЕС. Няма данни КРС да е провела процедура за обществено обсъждане, каквото е изискването на нормата на чл. 36 ЗЕС. Няма данни да е бил изготвен проект на процесния общ акт, мотиви за изготвянето му и същият да е публикуван.
Ето защо правилно е решението на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания административен акт КРС е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението на ВАС е окончателно.
Теоретично ако една процедура е порочна, би трябвало да има нова процедура. Това едва ли ще се случи – според Капитал: “Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно. По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.” “Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс, заявиха от “Виваком”, пише Капитал.
На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела
Colt Technology Services и др.
Wind Tre SpA,
Telecom Italia SpA,
Vodafone Italia SpA
срещу
Ministero della Giustizia и др.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.
Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.
Отговорът на Съда: Да, допуска.
Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.
През седмицата е публикувано изявление на Изпълнителния съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) във връзка с публикуването на първите доклади на подписалите Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията.
EDMO приканва подписалите да бъдат по-точни, ясни и прозрачни в своите доклади.Публикуваните доклади не демонстрират нужната степен на съответствие с ангажиментите, поети от подписалите страни.
Подписалите Кодекса се ангажираха да работят за разработване на структурни индикатори и да публикуват първи набор от тях в рамките на девет месеца от подписването на кодекса. По искане на Европейската комисия EDMO представи предложение за структурни показатели, с акцент върху разпространението, източниците и аудиторията на дезинформацията.EDMO насърчава подписалите се да постигнат съгласие по индикаторите възможно най-скоро. За успешното прилагане на индикаторите във всички държави-членки на ЕС ще са необходими както достъп до данните на платформите, така и допълнителни икономически ресурси.
EDMO е загрижен за неотдавнашното съобщение на Twitter да въведе платен достъп до интерфейса си.Достъпът до публичните данни на Twitter е ключов за изследване на дезинформацията.Таксуването за такъв достъп до данни сериозно засяга осъществимостта и непрекъснатостта на редица изследователски проекти, както и създава дискриминация сред изследователите въз основа на финансиране. Обявеният край на безплатния достъп чрез TwitterAPI за академични изследователи застрашава текущи и бъдещи проекти, като например изследващи реч на омразата и дезинформация.Платеният достъп ще изостри съществуващите неравенства.
Очаква се Twitter да бъде класифициран като много голяма онлайн платформа съгласно Законодателни акт за цифровите услуги и следователно ще има само четири месеца, за да стане напълно съвместим с регламента.В допълнение, компанията се ангажира да изпълни редица ангажименти съгласно Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията, включително предоставяне на достъп до данни за изследвания на дезинформация.EDMO силно насърчава Twitter и всички платформи да изпълняват тези ангажименти.
Според юристи изходът от делото е от голямо значение за защитата на личния живот и прилагането на раздел 8 от Канадската харта за правата и свободите (Харта), защитаваща хората от неоправдана намеса от страна на правителството. Данни за кредитни карти са използвани неправомерно (без разрешение) за покупки онлайн и компанията, която обработва данните, разкрива на полицията двата IP адреса, свързани с транзакциите. На тази база лицата са намерени и осъдени. Те се обръщат към съда за нарушаване на правото им на личен живот и лична неприкосновеност.
Първоинстанционният съд прилага теста за “оправдано очакване за поверителност” и стига до извода, че няма нарушение на Хартата.
Пред Апелативния съд жалбоподателят обръща внимание, че няма съдебен акт, на базата на който полицията да получи IP-адресите. Позовава се на предходно решение на съда по делото R v Spencer , 2014 SCC 43, според което полицията трябва да получи съдебно разрешение, преди да поиска от доставчик на интернет услуги (ISP) да идентифицира конкретен потребител, свързан с конкретен IP адрес.
Но в случая R срещу Spencerполицията е получила IP адрес и неговите данни без съдебно разрешение, докато в този случай полицията е получила само IP адреси . Според някои съдии делото е неразличимо от R v Spencer предвид потенциала на IP адрес да идентифицира едно лице. Ако един IP адрес сам по себе си не разкрива нищо, освен ако не е комбиниран с данни за лицето, защо полицията се нуждае от заповед за достъп до него?
Централната задача е балансирането на полицейско разследване със защита на личния живот. Може ли полицията да изисква информация за IP адрес без съдебен акт? Върховният съд ще даде отговор.
Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент.
Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.
Обществените медии (PSB) имат темп на развитие под средния темп на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г., а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.
Тежестта на американските интереси в първите 100 се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.
През последните шест месеца сме свидетели на най-рязкото влошаване на свободата на медиите от установяването на мандата на представителя на ОССЕ за свободата на медиите (RFoM) преди 25 години, казва Тереза Рибейро, докато представя доклада си пред Постоянния съвет през ноември 2022 г.
На фона на безпрецедентната атака срещу демократичните свободи в Украйна, Европейската федерация на журналистите наблюдава със своите партньорски организации сериозни нарушения на свободата на медиите в цяла Европа, включително в държавите-членки на ЕС през 2022 г.
Икономическата криза на печатната преса се ускори особено в по-малките държави-членки на ЕС, като Словения, Хърватия, но също и Италия, Гърция, Португалия и Испания, до степен, че правото на обществото да знае е сериозно застрашено, по-специално на местно ниво. Често цитираните и нарастващи „новинарски пустини“ наистина имат сериозно въздействие върху демократичните процедури, включително изборите и върховенството на закона.
Текущата криза, утежнена от променените потребителски навици и намаляващите приходи от реклама, представлява голяма заплаха за медийния плурализъм в Европа. Тази ситуация проправя пътя за вътрешните бизнес сили, свързани с политически фактори, да се намесят и да купят голяма част от медиите. В някои страни като Унгария това изглежда почти необратимо, в други като Полша, България, Словения и Чехия е достигнало най-тревожно състояние. Във Франция политическата и обща информационна преса сега се намира в ръцете на малък брой хора и компании, чиято основна дейност често е далеч от света на информацията и неговите принципи, според френски сенатори. Всички тези развития вървят ръка за ръка с безпрецедентната сила на господството на платформите и техния бизнес модел, ориентиран към търговски цели, който е в противоречие с ценностите на обществения интерес в журналистиката. В тази токсична среда за журналистите и нарастващата несигурна общност на свободна практика е предизвикателство да поддържат професионални и етични стандарти, което е в основата на независимата журналистика.
Федерацията настоява Комисията да извърши стриктно прилагане на Препоръката на Съвета на Европа от 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни участници, както и на Препоръка CM/Rec(2022)4 на Комитета на министрите към държавите-членки за насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера (приета на 16.03.2022 г.), която беше подписана от всички държави-членки на ЕС и допълнително ще укрепи свободата на медиите в Европа.
И не на последно място, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква националните регулаторни органи и органи да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост, което в много държави-членки на ЕС не е гарантирано, трябва да бъде спазено, включително в предложения Европейски закон за свободата на медиите независимостта на борда трябва да бъде гарантирана.
Работата на CMPF и неговия мониторинг на медийния плурализъм и Mapping Media Freedom, финансирани от Европейската комисия, е изключително полезен и надежден ресурс, се казва още в позицията.