Tag Archives: Digital

САЩ: ВС се произнесе за отговорността на онлайн посредниците за незаконно съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ се занима с два казуса, засягащи прилагането на раздел 230 CDA – законът от 1996 г., за неотговорността на интернет посредниците.

Според медиите двете решения бележат голяма победа за технологичната индустрия, която твърдeше, че изменението на раздел 230 може да се окаже катастрофално за интернет, ако платформите могат да бъдат съдени за решенията им за модериране на съдържание.

В първия случай, Twitter срещу Taamneh, Върховният съд отхвърля иск, който настоява Twitter, Google и Facebook да бъдат държани отговорни за нападение в нощен клуб в Турция през 2017 г.

Решението по второто дело Gonzalez срещу Google се води от семейството на студент от калифорнийски колеж, който е убит при терористична атака през 2015 г. в Париж. Семейството твърди, че алгоритмите на Google в YouTube са популяризирали видеоклипове, допринесли за атаката.

Съдиите скоро може да имат още една възможност да се изкажат по темата – на ВС предстои да решава дали да разгледа редица дела, отнасящи се до конституционността на щатските закони, приети от Тексас и Флорида, които ограничават компетентността на онлайн платформите да модерират съдържание.

Канада: Ще плащат ли технологичните гиганти за хипервръзки към новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Канада се осъзнава, пише Майкъл Гайст, че планът на компанията Мета да блокира споделянето на новини в Канада, ако законопроектът C-18 бъде приет в сегашния му вид, може да не е блъф. Законопроектът С-18 предвижда платформите да заплащат за хипервръзки към новинарско съдържание от медиите.

Вредата, причинена от погрешната преценка на правителството, че може да наложи плащания за връзки, ще се простира отвъд един провален закон. По-малките и независими медии, които често зависят от социалните медии, за да изградят своята аудитория, ще понесат непропорционално по-голямата тежест от действието на този закон. Всъщност, ако Google последва подхода на Мета, няма да останат големите „посредници за цифрови новини“ в Канада и С-18 няма да постигне никакъв резултат.

News Media Canada, водещата лобистка група за новинарския сектор, трябва да поеме част от вината, пише Майкъл Гайст. Алчността за по-големи сделки, базирани на плащания за връзки – не нови приходи за по-малките издатели, много от които не искаха това законодателство – накара групата да се обзаложи, че правителството може да принуди интернет платформите да плащат. Канада е на път към най-лошия възможен изход за всички засегнати: намалени приходи за новинарските издания, по-малко новини за канадците и репутация на държава, която подкопава основните представи за свободния поток на информация онлайн чрез поддържане на задължителни плащания за хипервръзки. Загубените приходи от прекратени сделки вероятно ще надвишат общата стойност на правителственото финансиране за новинарството. 

Ник Клег от Мета се е обърнал към канадските законодатели с изявление, в което няма изненади:

Г-жо председател, казвам се Ник Клег и съм президент по глобалните въпроси в Meta. Законът за онлайн новините се основава на фундаментално погрешна предпоставка. Meta не се облагодетелства несправедливо от хората, които споделят връзки към новинарско съдържание на нашата платформа. Обратното е вярно. Издателите избират да споделят съдържанието си, защото това им е от полза, докато то изобщо не е особено ценно за нас. Ето защо ние взехме трудното решение, че ако това неправилно законодателство бъде прието, ще трябва да прекратим наличието на новинарско съдържание във Facebook и Instagram в Канада. 

Връзките към новинарски истории са по-малко от три процента от съдържанието, което канадците виждат във Facebook Feed. Но издателите на новини намират нашите услуги за ценни. Изчислихме, че Facebook Feed е изпратил на регистрирани издатели на новини в Канада повече от 1,9 милиарда кликвания през 12-те месеца до април 2022 г. Това се равнява на безплатен маркетинг, който оценяваме на стойност над 230 милиона долара. Издателите избират да споделят своето съдържание, защото то привлича трафик към техните уебсайтове. Помага им да продават повече абонаменти, да увеличат аудиторията си и да показват рекламите си на повече хора, отколкото биха имали иначе.

Светът непрекъснато се променя и издателите, както всички останали, трябва да се адаптират. Да поискаме от социална медийна компания през 2023 г. да субсидира новинарски издатели за съдържание, което не е толкова важно за нашите потребители, е все едно да поискаме от доставчиците на имейл да плащат на пощите, защото хората вече не изпращат писма.

Това законодателство ще превърне Канада в първата демокрация, която поставя цена на безплатните връзки към уеб страници, което противоречи на глобалните норми относно принципите на авторското право и излага на риск свободния поток на информация онлайн.

***

Майкъл Гайст е водещият специалист по интернет право в Канада, автор на известен блог

С-18 – внесен през юни 2022 г., законопроектът C-18 ще принуди компании като Google и Meta, която притежава Facebook, да договорят сделки за плащане на канадски медийни компании за съдържанието, към което свързват и визуализират на своите уебсайтове и платформи. Google вече блокира някои (около 4 на сто) канадски потребители да гледат новинарско съдържание като тест за потенциален отговор на законопроекта. Правителството на Канада твърди, че законопроектът е подобен на закон, приет от Австралия през 2021 г. и ще „повиши справедливостта“ на пазара на новини чрез задължаване на онлайн гигантите да плащат на медиите.

Законопроектът е приет от Камарата на общините през декември и предстои да бъде разгледан в Сената през следващите месеци.

Снимката е от блога на Майкъл Гайст.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

VLOPs u VLOSEs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :

Very Large Online Platforms:

  • Alibaba AliExpress
  • Amazon Store
  • Apple AppStore
  • Booking.com
  • Facebook
  • Google Play
  • Google Maps
  • Google Shopping
  • Instagram
  • LinkedIn
  • Pinterest
  • Snapchat
  • TikTok
  • Twitter
  • Wikipedia
  • YouTube
  • Zalando

Very Large Online Search Engines:

  • Bing
  • Google Search

Съобщението

Какво следва от това: повече задължения.

До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.

Доверие и недоверие към медиите: нов доклад

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.

Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.

Докладът

Европейска сметна палата: Цифровизация на училищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.


Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.

Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

Доклад

БиБиСи: към бъдеще онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е парламентарен доклад за прехода на БиБиСи към бъдеще изцяло онлайн. Тук тази задача не знам изобщо да е формулирана. Но поне студентите могат да четат доклада и да знаят, че има държави, в които се работи и така.

В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.

През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.

Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.

Ето само три от идеите:

Планиране

BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.

Наемане и обучение

БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.

Сигурност и лични данни

БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.

България: Обзор на образованието и обучението за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия изготвя Обзор на образованието и обучението по държави. Обзорите представят и оценяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в държавите — членки на ЕС. Те предоставят задълбочена информация за резултатите на държавите по отношение на целите на равнище ЕС. Те се основават на актуални налични количествени и качествени данни.

Публикуван е последният доклад за България – за 2022 г.

Докладите по държави са изготвени от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия с участието на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

В очакване на 2023 Special 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:

Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление

Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.

Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.

Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.

Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.

Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.

Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.

Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.

Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.

Пентагонлийкс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.

Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.

Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.

“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора,  за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.

БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”