Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.
Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.
В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.
Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.
Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.
Публикуван е парламентарен доклад за прехода на БиБиСи към бъдеще изцяло онлайн. Тук тази задача не знам изобщо да е формулирана. Но поне студентите могат да четат доклада и да знаят, че има държави, в които се работи и така.
В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.
През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.
Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.
Ето само три от идеите:
Планиране
BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.
Наемане и обучение
БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.
Сигурност и лични данни
БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.
Европейската комисия изготвя Обзор на образованието и обучението по държави. Обзорите представят и оценяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в държавите — членки на ЕС. Те предоставят задълбочена информация за резултатите на държавите по отношение на целите на равнище ЕС. Те се основават на актуални налични количествени и качествени данни.
Публикуван е последният доклад за България – за 2022 г.
Докладите по държави са изготвени от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия с участието на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.
Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:
Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление
Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.
Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.
Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.
Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.
Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.
Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.
Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.
Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.
Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.
Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.
Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.
“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора, за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.
БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”
Днес е Ден първи на нова програма на БиБиСи – ВВС News.
Тя беше обявена миналата година от Тим Дейви заедно с цяла цифрова стратегия за БиБиСи.
BBC World News прекратява излъчване.
Британските и международните зрители ще виждат различно съдържание по BBC News. Зрителите извън Обединеното кралство ще виждат реклами.
Патриша Коен пише в New York Times , че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
Зa сравнение, при вземането на решение за прилагането на регламента на ЕС за ограничаването на RT u Sputnik председателката на българския регулатор гласува “въздържала се”:
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.
Съзаконодателите:
Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:
“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.
Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”
В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.
Други становища, позиции, декларации:
Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.
Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.
През 2022 г. БиБиСи направи официално изявление за необходимостта от модернизиране на лицензията на медията.
В него се казваше, че медийният пейзаж и начинът, по който публиката консумира съдържание, се променят драматично. В този все по-фрагментиран пейзаж обществената медия продължава да играе важна роля, но трябва да се трансформира и модернизира, както трябва да се модернизира и регулирането на обществените медии.
Новата лицензия, която влиза в сила на 1 април 2023 г., защитава правото на достъп на аудиторията до важно съдържание и същевременно позволява на медията иновации в начина, по който предоставя съдържание на зрители и слушатели.
За първи път лицензията определя широки изисквания към онлайн услугите на BBC – BBC iPlayer, BBC Sounds и уебсайта на BBC – и изисква BBC да докладва изчерпателно за своите планове и представяне.
Новата лицензия заедно с информация за контекста и проведеното обществено обсъждане
В този контекст преди повече от две години в НС е внесен законопроект, който също предвижда нова интегрирана лицензия на обществените медии (на всяка от двете обществени медии) вместо сегашните лицензии по програми. Този законопроект предвижда и финансирането да ес приведе в съответствие с изискванията за дър