Tag Archives: Digital

Пазар на електронните съобщения за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията за електронните съобщения, в което се казва, че на 29.06.2023 г. членовете на Комисията за регулиране на съобщенията са приели годишните доклади за развитието на пазара на електронните съобщения и анализа на пазара на пощенските услуги за 2022 година.

В тях е представен преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и  информация, свързана  с обема и структурата на пощенския пазар. Очертани са тенденциите и перспективите на развитие в двата сектора и са набелязани основните насоки, цели и приоритети в бъдещата дейност на Комисията.

В областта на електронните съобщения за поредна година (2022 г.), общият обем на пазара на електронни съобщения в България отчита нарастване – със 7,1% спрямо  2021 г., а общия обема на вложените инвестиции е с 15% повече, спрямо вложените през 2021 г. Вложените през 2022 г. инвестиции в мобилни мрежи (247,895 млн. лв.) представляват 37,9% от общите инвестиции на предприятията.

В пазарно отношение най-голям относителен дял на база приходи в общия обем на пазара имат услугите за пренос на данни и достъп до интернет с 49,6%, следвани от гласови услуги с 31,6%, и преноса и/или разпространение на радио- и телевизионни програми с 14%.

През 2022 г., продължава да нараства потреблението на пакетни услуги и приходите от тях, като услугата „мобилен глас и мобилен достъп до интернет”, продължава да е най-предпочитаната пакетна услуга от ползвателите с дял от 83,4% от предлаганите пакетни услуги. След нея се ползвателите на „Телевизия и фиксиран интернет“ с 11,1%  и „Фиксиран и мобилен глас“ с 4,7%.

Данните в Годишния доклад  на Комисията по Закона за електронните съобщения показват, че конкуренцията между участниците в пазара на електронни съобщения се засилва, каквото е и заключението на Комисията за защита на конкуренцията изразено с нейно Решение № 567/15.06.2023 година.

Решение на КЗК № АКТ-567-15.06.2023

Двата доклада на КРС ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията (www.crc.bg), рубрика „За нас“, раздел „Годишни доклади на КРС“.

Още информация от Капитал

Европейска цифрова самоличност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение за медиите от ЕК:

Европейската комисия приветства предварителното политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета на ЕС относно предложението за правна рамка за европейска цифрова самоличност. Предложението включва личен цифров портфейл под формата на мобилно приложение, който ще осигури на гражданите и бизнеса надежден достъп до публични и частни онлайн услуги в цяла Европа.

Европейският портфейл за цифрова самоличност ще промени коренно цифровата идентификация, като предостави на европейците контрол върху личните им данни в съчетание с удобството на мобилните приложения. ЕК инвестира 46 млн. евро в четири пилотни проекти от програмата „Цифрова Европа“, чрез които ще се развият техническите спецификации за всекидневна употреба на портфейла за цифрова самоличност – например мобилна шофьорска книжка, електронно здравеопазване, плащания, образование и др.

Европейският портфейл за цифрова самоличност подкрепя постигането на целите на програмата „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., според която до 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, а гражданите да имат онлайн достъп до сигурна електронна идентификация с подобрена неприкосновеност на личния живот.

За повече информация вижте обобщението “Европейска цифрова самоличност — въпроси и отговори”.

ЕП гласува регламента за изкуствения интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Използването на изкуствен интелект в ЕС ще се регулира от специален Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект). На 14 юни 2023 Европейският парламент прие текста на регламента с голямо мнозинство и се насочва към триалозите.

Новите правила установяват задължения за доставчици и потребители в зависимост от нивото на риск от изкуствения интелект (AI).

За разлика от нашия законодател, пише Washington Post, Европейският съюз прекара години в разработването на своето законодателство за AI. Европейската комисия за първи път оповести предложение преди повече от две години и го промени през последните месеци, за да отговори на напредъка в генеративния AI. Напредъкът на ЕС контрастира рязко с картината в Конгреса на САЩ, където законодателите тепърва ще се занимават с рисковете на технологиите. Лидерът на мнозинството в Сената ръководи двупартийни усилия за изработване на рамка за изкуствен интелект. Според него на законодателите им трябват месеци, преди да започне разглеждането на каквото и да е законодателство.


Неприемлив риск

Системите с изкуствен интелект с неприемлив риск са системи, считани за заплаха за хората. Те ще бъдат забранени, ако са свързани с:

  • манипулация на хора или специфични уязвими групи: например играчки с гласово активиране, които насърчават опасно поведение при деца
  • класифициране на хора въз основа на поведение, социално-икономически статус или лични характеристики
  • биометрична идентификация в реално време и от разстояние, като лицево разпознаване.


Може да се допуснат някои изключения: например системи за дистанционна биометрична идентификация за целите на разследването на тежки престъпления, но само след одобрение от съда.

Висок риск

Системите с изкуствен интелект, които влияят отрицателно върху безопасността или основните права, ще се считат за високорискови.
Всички системи с изкуствен интелект с висок риск ще бъдат оценявани, преди да бъдат пуснати на пазара, както и през целия им жизнен цикъл.

Генеративен AI

Генеративният AI, като ChatGPT, ще трябва да отговаря на специални изисквания за прозрачност:

  • ще се разкрива, че съдържанието е генерирано от AI;
  • ще се проектира така, че да се предотврати генерирането на незаконно съдържание;
  • ще се публикуват резюмета на защитени с авторски права данни, използвани за обучение.

Ограничен риск

Системите с изкуствен интелект с ограничен риск трябва да отговарят на минимални изисквания за прозрачност, което ще позволи на потребителите да вземат информирани решения. След като взаимодейства с приложенията, потребителят може да реши дали иска да продължи да го използва. Потребителите трябва да бъдат информирани, когато взаимодействат с AI. Това включва AI системи, които генерират или манипулират изображение, аудио или видео съдържание, например deepfakes.

Първоначалното законодателно предложение

Digital News Report 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на Института Ройтерс за цифровите новини 2023.

Статията за България е от Стефан Антонов, бизнес журналист. Започва с констатацията, че България е член на ЕС повече от 15 години, но остава сред най-бедните и корумпирани страни в Съюза.

Посочва се, че повечето медии изпитват нужда да останат близо до властта. За двете големи частни телевизии се казва, че Nova се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт.

До голяма степен медиите заемат проевропейски и прозападни позиции, се казва в доклада.

Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Социалните мрежи за директни съобщения като Viber и Telegram стават все по-популярни, отчасти защото улесняват избягването на законови ограничения или стандартите на общността на Facebook. Например, докато в България е незаконно публикуването на резултати от екзитпол в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но съществува загриженост относно ролята на социалните медии за разпространението на дезинформация в България.

Обединено кралство: служителят няма оправдано очакване за поверителност във връзка с публикациите си във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обработване на лични данни на работното място – Становище 2/2017 на Работната група по личните данни по чл.29 (WP 249)

Операции по обработване по време на процедурата по набиране на персонал
Широкоразпространено е използването на социални медии от физическите лица, като относително често профилите на потребителите са публично достъпни в зависимост от настройките, избрани от титуляря на акаунта. В резултат на това работодателите може да бъдат на мнение, че проучването на социалните профили на потенциалните кандидати може да бъде обосновано по време на процедурата по набиране на персонал. Такъв може да бъде случаят и по отношение на друга публично достъпна информация относно потенциалния служител.
При все това работодателите не следва да приемат, че имат право да обработват тези данни за свои собствени цели само защото профилът на дадено лице в социална медия е публично достъпен. За това обработване се изисква правно основание, като например законен интерес. В този контекст работодателят следва — преди проверката на профил в социална медия — да вземе предвид дали профилът на кандидата в социалната медия е свързан със служебни или лични цели, тъй като това може да бъде важен показател за правната допустимост на проверката на данните. Освен това работодателите имат право да събират и обработват лични данни във връзка с кандидати за работа само до степента, в която събирането на тези данни е необходимо и уместно за изпълнението на работата, за която кандидатства лицето.

Данните, събрани по време на процедурата по набиране на персонал, като цяло следва да се заличат веднага след като стане ясно, че няма да бъде отправено предложение за работа или че то не е прието от съответното лице:. Освен това лицето трябва да бъде правилно информирано относно това обработване, преди да се пристъпи към процедурата по набиране на персонал.
Не съществува правно основание, съгласно което работодателят може да изисква потенциалните служители да приемат покана за приятелство от потенциалния работодател в социалните медии, нито по друг начин да предоставят достъп до съдържанието на своите профили.

Пример в Становище 2/2017:
По време на набирането на нов персонал даден работодател проверява профилите на кандидатите в различни социални медии и включва информация от тези медии (и всякаква друга информация, достъпна в интернет) в процеса на проучване.
Работодателят може да разполага с правно основание съгласно член 7, буква е) да преглежда публично достъпна информация относно кандидатите само ако прегледът на информация относно даден кандидат в социалните медии е необходим за самата работа, например, за да може да се оценят конкретни рискове във връзка с кандидатите за специфична задача, и само ако кандидатите са правилно информирани (например в текста на обявлението за работа).

И нов британски пример (въпреки че Обединеното кралство вече не е в ЕС) – съдът казва: служителят няма разумни (оправдани) очаквания за поверителност във връзка с публикациите си във Facebook.

ChatGPT няма ангажимент към истината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Емили Бел е директор на Центъра за цифрова журналистика към Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет. Нейна публикация в британския Гардиан е озаглавена Защо ChatGPT може да бъде катастрофа за истината в журналистиката.

Съобщението в публикацията: Най-тревожният факт, който трябва да се повтаря, е, че ChatGPT няма ангажимент към истината.

Платформа, която може да имитира писането на хора без ангажимент към истината, е подарък за тези, които се облагодетелстват от дезинформацията. Трябва да регулираме употребата на AI сега.

Пропагандните кампании на Кремъл не спират: кампанията RRN

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2021 г. Франция е създала агенция — Viginum — за откриване на манипулиране на информация, идваща от източници извън страната. Агенцията е под ръководството на генералния секретариат за отбрана и сигурност. Именно тази агенция съобщава, че Франция е разкрила руска дезинформационна кампания за подкопаване на западната подкрепа за Украйна.

Според доклада на агенцията кампанията се състои в разпространение на проруско съдържаниев медии като Le Monde, Le Figaro и Le Parisien, както и в правителствени уебсайтове, включително френското министерство на европейските и външните работи; създаване на уебсайтове за франкофонски новини с манипулативно съдържание и координиране на фалшиви акаунти за разпространение на създаденото съдържание.

Агенцията идентифицира участието на руски граждани и руски компании.

Въпреки прилагането на санкционните пакети на ЕС (в държавите, в които се прилагат ефективно) прокремълската пропаганда продължава да се разпространява.

Какво научаваме за Франция:

Дезинформационната кампания е наречена RRN поради централното място, заемано от „медиите“ Reliable Recent News. Тази кампания е структурирана около четири компонента: 

  • Разпространение на проруско съдържание, свързано с войната в Украйна, особено очернящо нейните лидери; 
  • Узурпирането на идентичността на медийни сайтове, но също и правителствени, европейски и др. сайтове, чрез техниката на typosquatting, насочена към възпроизвеждане на името на домейна им;
  • Създаване на френскоговорящи новинарски уебсайтове, които споделят противоречиво съдържание;
  • Прилагането на комбинирани неавтентични средства, като фалшиви сайтове или фалшиви акаунти в социалните мрежи, за предаване на съдържание.

За да направи това, кампанията RRN се основава на набор от неавтентични разкази по четири основни теми, насочени към манипулиране на гражданското общество:

  • “Неефективност на санкциите, насочени към Русия”, които се отразяват отрицателно предимно върху европейските държави и/или техните граждани; 
  • “Русофобия” на западните държави;
  • “Варварството” на украинските въоръжени сили, както и “неонацистката идеология” на украинските лидери;
  • “Отрицателните ефекти” от приемането на украински бежанци за европейските държави. 

Около 355 имена на домейни се използват от сайтове, представящи се за медии, някои използват графичната идентичност на френски ежедневници, а именно 20 Minutes , Le Monde , Le Parisien и Le Figaro – като десетки статии са публикувани през тези канали. 

От края на май 2023 г. кампанията RRN претърпява безпрецедентно развитие, тъй като е узурпирана самоличността на уебсайта на Министерството на Европа и външните работи, се казва на сайта на агенцията.

В края на миналата година е разкрита и друга подобна кампания – Doppelganger. В разследването EU DisinfoLab си партнира с шведската фондация с нестопанска цел Qurium Media Foundation.

Тази кампания използва множество „клонинги“ на автентични медии – 17 медийни доставчици, включително Bild, 20minutes, Ansa, The Guardian или RBC Украйна – и манипулира потребителите с фалшиви статии, видеоклипове и анкети. За да направят това, участниците в кампанията купуват десетки интернет домейни, подобни на тези на автентични медии, и копират техния дизайн.

Основните цели на кампанията, която се провежда онлайн от май 2022 г. и все още продължава, са: представяне на Украйна като провалена, корумпирана и нацистка държава; популяризиране на гледната точка на Кремъл за войната в Украйна, всяване на страх в държавите от ЕС за това как санкциите срещу Русия ще съсипят живота на гражданите.

Разкритията налагат поредица от действия като :

  • По-добро регулиране на индустрията с имена на домейни, за да се защитят автентичните участници от представяне под чужда самоличност;
  • Предприемане на подходящи мерки, така че законно регистрираният в ЕС софтуер и инфраструктура да не могат да бъдат използвани за обслужване на злонамерени тайни операции за влияние без последствия;
  • Отчетност и много по-голямо сътрудничество между институциите, вкл. тези, които прилагат закони като законите за търговските марки и GDPR;
  • Предоставяне на по-добри данни на европейски изследователи, работещи за обществения интерес .

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,

но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Божидар Божанов внася.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92