Tag Archives: Digital

Тwitter стана част от популярната култура и културния речник, но Мъск сложи точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Трансформациите на Twitter включват преименуване и ново лого.

Платформата ще бъде наследена от “X, the everything app” – а Bloomberg уточнява: в “one-stop shop for financial services”.

The Guardian за употребата на 24-тата буква от азбуката.

Байдън: AI да се разработва отговорно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом е сключил споразумение  с големи разработчици на AI – включително Amazon, Google, Meta, Microsoft и OpenAI –   да предприемат действия, за да предотвратят пускането на вредни AI модели. Съперници на ChatGPT на OpenAI  са също участвали в споразумението – ето списък на седемте компании и самото споразумение от 21 юли на сайта на Белия дом.

Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.

Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения.   Според Google  разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI    преди изборите в САЩ през 2024 г.

Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това  могат да служат за укрепване на  потиснически режими,  сексизъм и  расизъм, засилване на  дезинформацията за изборите или   киберпрестъпления. В резултат   призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.

Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT   изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.

ЕК приема стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.

Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.

Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.

Повече информация тук, „Въпроси и отговори – Инициатива на ЕС за Web 4.0 и виртуалните светове“.

Ирландия: обвързващ кодекс за платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Coimisiún na Meán е новият медиен регулатор на Ирландия, който наследява Broadcasting Authority of Ireland. Обхватът: радио и телевизия, услуги по заявка и онлайн медии. Създаден е през март 2023 г. съгласно Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. Един изпълнителен директор, членовете са трима. За толкова много работа.

По новия закон регулаторът ще приема регулаторни актове, първият е Кодекс за онлайн безопасност.

Днес са обявили обществена консултация. Coimisiún na Meán търси мнения от обществеността и други заинтересовани страни, за разработването на първия обвързващ кодекс за онлайн безопасност на Ирландия. Предвижда се първият Кодекс за онлайн безопасност да се фокусира върху доставчиците на услуги на платформи за споделяне на видео и да гарантира, че те предприемат мерки за ефективно справяне с онлайн рисковете.

DSA: обществена консултация относно базата данни за прозрачност на решенията за модериране на съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:

Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.

След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултацията

Обединено кралство: Изкуствен интелект, обществено обсъждане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентарната комисия, която се занимава с комуникациите и проблемите на цифровото общество в Обединеното кралство, публикува покана за писмени становища по въпросите на изкуствения интелект, по-точно Large language models (LLMs), големи езикови модели – вид генеративен AI.

Според поканата:

Скоростта на развитие и липсата на разбиране за възможностите на тези модели кара някои експерти да предупреждават за  рискове, свързани с AI. Големите модели могат да генерират противоречиви или фиктивни отговори, което означава, че използването им в някои отрасли може да бъде опасно без подходящи предпазни мерки. Наборите от данни за обучение може да съдържат неварно или вредно съдържание. Правата на интелектуална собственост върху използването на данни за обучение са несигурни. Естеството на „черната кутия“ на алгоритмите за машинно обучение затруднява разбирането защо даден модел има определено поведение, какви данни са използвани за генериране на изход и какво моделът може да направи без надзор. Разпространението на тези инструменти е възможно да улесни нежеланите практики, като разпространение на дезинформация, хакерство, измами и измами. Всичко това представлява предизвикателство за безопасното, етично и надеждно разработване на големи езикови модели и подкопава възможностите за капитализиране на ползите, които те биха могли да предоставят.

Има нарастващи призиви за регулация, която да  насърчава  иновациите, като същевременно управлява  рисковете.  Правителството на Обединеното кралство публикува своята Бяла книга за AI през март 2023 г. Тя подчертава значението на „проиновационна рамка, предназначена да даде на потребителите увереността да използват продукти и услуги с AI   и да предостави на бизнеса яснотата, от която се нуждае, за да инвестира  в AI   и да прави иновации отговорно

Въпроси

1. Как ще се развият големите езикови модели през следващите три години? 2. Какви са най-големите възможности и рискове през следващите три години?  3. Колко адекватно Бялата книга  се занимава с големи езикови модели? Необходим ли е персонализиран регулаторен подход?  4. Имат ли регулаторните органи на Обединеното кралство достатъчен опит и ресурси, за да отговорят на големи езикови модели?  5. Какви са нерегулаторните и регулаторните възможности за справяне с рисковете и капитализиране на възможностите?  6. Как подходът на Обединеното кралство се сравнява с този на други юрисдикции, по-специално ЕС, САЩ и Китай?

Срокът на консултацията е 5 септември 2023 г.

DSA: обществена консултация за базата данни по чл.24.5

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тази седмица Европейската комисия стартира обществена консултация относно базата данни за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA).

Член 24, параграф 5 от DSA постановява, че Комисията трябва да създаде и поддържа база данни с информация от онлайн платформите относно причините за премахване на информация и други решения за модериране на съдържание. След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпратят информация без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще дава представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение: каква информация трябва да се събира, какви са възможните методи за подаване на отчети и реда за достъп до базата данни.

Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултационният документ

Член 24 Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1.   В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

a)броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;
б)броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2.   До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3.   Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4.   Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5.   Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6.   Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

Евробарометър: Цифровото десетилетие и европейските граждани

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нови данни в Евробарометър

Две трети от европейските граждани (67%) призовават за повече образование и обучение, за да развият своите цифрови умения.

Само половината европейци смятат, че цифровите права и принципи са добре защитени в Европа. Над една трета от гражданите (36%) смятат, че трябва да се направи повече, и по различни аспекти по-малко от половината намират, че прилагането на цифровите права и принципи в тяхната страна е задоволително. Гражданите са особено загрижени, когато става въпрос за осигуряване на безопасна цифрова среда и съдържание за деца и млади хора или за получаване на контрол върху собствените данни или цифрово наследство.

Повече от половината (57%) от европейците са наясно, че правата, които се прилагат офлайн, трябва да се зачитат и онлайн.

Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми през 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:

На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.

Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.

По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.

През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.

Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.

КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.

КЗК разрешава концентрация на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение на КЗК № АКТ-633-29.06.2023 Комисията за защита на конкуренцията разрешава концентрацията (Придобиване на контрол от страна на “Виваком България” ЕАД върху „Телнет“ ООД, „Телнет Секюрити“ ООД и „С.Т.В.“ ЕООД, както и върху „Нетуоркс-България“ ЕООД, „Онлайн Директ“ ЕООД, „ТВН Дистрибуция ) – “БТК” ЕАД – “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД.

С Решение №690/2021 г. Комисията за защита на конкуренцията е разрешила концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181 (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД) на пряк едноличен контрол върху „Нетуоркс-България“ ЕООД (ЕИК 117619271), „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД (ЕИК 204258417), „Телко Инфраструктури“ ЕООД (203470007) и непряк контрол върху „Онлайн Директ“ ЕООД (ЕИК 131162001). Съгласно чл. 66, ал. 2 е постановено незабавно изпълнение на решението.
Решението на КЗК е обжалвано пред Административен съд София Област от „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД).

С Решение №318/28.03.2022 г. на Административен съд София Област (АССО), постановено по адм. дело №691/2021 г., се отменя Решение №690/2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК/420/2021 г. Съдът връща делото във вид на преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебното решение.  АССО приема, че Комисията при постановяване на своето решение е допуснала съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяване на незаконосъобразно  решение.

Решението на АССО е обжалвано от Комисия за защита на конкуренцията и от „Виваком България“ ЕАД пред Върховен административен съд (ВАС). С решение №11725 от 16.12.2022 г. ВАС, Четвърто отделение, оставя в сила решение №318 от 28.03.2022г., постановено по адм. дело №691 по описа за 2021 година на Административен съд София област. Решението не подлежи на обжалване.

Указанията на съда, дадени с мотивите на решение №11725/16.12.2022 г. на ВАС и решение №318/2022г. на АССО, имат задължителен характер за административния орган. В  изпълнение на задължителните за Комисията указания по тълкуване и прилагане на закона, за да достигне до обосновани и правилни изводи за ефекта на нотифицираната концентрация върху засегнатите съответни пазари, КЗК следва да извърши задълбочено проучване по смисъла на чл. 83 и сл. от ЗЗК. През януари 2023 КЗК започва това проучване.

С циитраното решение на КЗК от 29 юни 2023 Комисията отново стига до извода, че “може обосновано да се приеме, че нотифицираните сделки следва да бъдат безусловно разрешени.”